Абатството Нортангър

Глава шестнадесета

Катрин бе очаквала да изпита някакво безкрайно и неповторимо удоволствие от гостуването си на Милсъм Стрийт, а това предопредели неизбежното й разочарование. Да, наистина, генерал Тилни я посрещна изключително любезно, дъщеря му бе много гостоприемна домакиня, а и Хенри си беше у дома и на обяда не присъстваха чужди хора. И все пак вкъщи Катрин установи, без да анализира дълго чувствата си, че посещението не й е донесло онова щастие, за което предварително се бе настроила. Мис Тилни сякаш се бе отчуждила от нея, вместо общуването този ден да задълбочи познанството им. Хенри Тилни се бе оказал като никога мълчалив и сдържан, вместо да разкрие себе си в още по-благоприятна светлина в непринудеността на домашната обстановка. И накрая, независимо от подчертано любезното отношение на баща им към нея, независимо от отправените благодарности, покани и комплименти, тя бе изпитала облекчение, когато си бе тръгнала и се бе освободила от присъствието му. Катрин се затрудняваше да си обясни всичко това. Невъзможно беше грешката да е у генерал Тилни. Нямаше никакво съмнение, че той е изключително мил и добросърдечен, направо очарователен мъж във всяко едно отношение, та нали бе висок, красив и, най-важното, баща на Хенри. Най-малко той можеше да бъде винен, че децата му нямаха настроение, а на нея самата не й бе весело в неговата компания. На Катрин не й оставаше друго, освен да се надява, че първото е било чиста случайност, второто пък отдаваше единствено на собствената си глупост. Съвсем иначе изтълкува случилото се Изабела, след като изслуша подробния разказ за нейното гостуване. Гордостта била причината за всичко, само гордостта, достигаща до непростимо високомерие и надменност — нищо друго! Тя отдавна подозирала, че това семейство се държи много самонадеяно и думите на Катрин го потвърждавали. Никога в живота си не била чувала някой да се държи по-дръзко от мис Тилни. Да пренебрегне задълженията си на домакиня, като не прояви елементарно добро възпитание! Да се държи така високомерно с гостенката си! Почти да не й проговори!

— Не, не, Изабела, не беше чак толкова лошо. Нямаше високомерие у нея, напротив, държа се много любезно.

— Хайде, не я защитавай! Да не говорим пък за брат й, който се показваше толкова привързан към тебе! Милостиви небеса! Е, чувствата на някои хора са неразбираеми! Той почти не те е погледнал през целия ден, нали така излиза?

— Не искам да кажа това. Просто сякаш не бе в настроение.

— Това е направо възмутително! От всичко на света най-много ме отвращава непостоянството! Позволявам си да те помоля най-настойчиво, скъпа моя Катрин, повече да не мислиш за него. Той направо е недостоен за тебе.

— Недостоен за мене? Та аз не смятам, че той изобщо ми обръща някакво внимание.

— Точно това казвам и аз, той изобщо не ти обръща внимание. Какво непостоянство! Ах, колко по-различни са твоят и моят брат! Твърдо съм убедена, че Джон има най-вярното сърце.

— Що се отнася до генерал Тилни, обаче, уверявам те, че не можеш да си представиш по-голяма любезност и внимание от тези, които той прояви към мене. Сякаш единствената му грижа бе да ме забавлява и да ме накара да се чувствам щастлива.

— О, за него не съм чувала нищо лошо. Нямам основания да подозирам, че той е горделив. Според мене е истински джентълмен. Джон има много добро мнение за него, а преценката на Джон…

— Ще изчакам да видя как ще се държат с мене тази вечер. Уговорихме се да се срещнем с тях в увеселителните зали.

— А аз трябва ли да идвам?

— Нямаш ли такова намерение? Мислех, че сме се уговорили.

— Е, щом толкова настояваш, не мога да ти откажа. Само не изисквай от мене да бъда занимателна компаньонка, защото сърцето ми ще е на четиридесет мили от тук, както добре знаеш. Що се отнася до това да танцувам, умолявам те да не споменаваш подобно нещо — и дума не може да става. Предполагам, че Чарлс Ходжис ще ми досажда до смърт, но аз съвсем остро ще го отрежа. Обзалагам се, че ще се досети за причината, а точно това искам да избягна, затова ще настоявам да си запази предположенията за себе си.

Мнението на Изабела за семейство Тилни не повлия на приятелката й. Катрин бе убедена, че не бе имало и следа от надменност в обноските на брата или сестрата, нито пък вярваше, че в сърцата им може да се таи горделивост. Вечерта я възнагради за тази й увереност. Също като преди тя срещна сърдечност у сестрата и внимание от страна на брата — мис Тилни се стараеше да не се отделя от нея, а Хенри я покани да танцуват.

След като предишния ден на Милсъм Стрийт бе чула, че едва ли не всеки час очакват пристигането на по-големия брат, капитан Тилни, не й беше трудно да отгатне кой е този контешки облечен, красив млад мъж, когото никога преди не бе виждала, а сега явно принадлежеше към тяхната компания. Катрин го наблюдаваше с огромно възхищение и дори предполагаше, че някои хора вероятно го намират за по-хубав от брат му, макар че в нейните очи новодошлият изглеждаше по-самонадеян и изразът на лицето му не бе толкова предразполагащ. Вкусът и маниерите му определено отстъпваха, и то не малко, на тези на Хенри. Катрин чу как той не само се възпротиви на всякаква мисъл да танцува, но и открито се присмя на брат си, който за себе си не отхвърляше тази възможност. От това последно обстоятелство може да се предположи, че каквото и мнение да имаше нашата героиня за по-големия Тилни, той самият не бе особено опасно възхитен от нея. Нямаше вероятност да се породи вражда между братята или дамата да бъде упорито преследвана. По-големият Тилни в никакъв случай не би могъл да бъде подстрекателят на тримата загърнати в плащовете си злодеи, които по-късно насила щяха да я вкарат в пътническа карета с четири коня и да я отвлекат нанякъде с бясна скорост. Междувременно, Катрин, без да се измъчва от предчувствия за подобно злощастие или други лоши опасения, освен че танците могат да се окажат с малко фигури и да свършат бързо, се радваше на щастието си, както винаги, когато беше с Хенри Тилни. С искрящи очи попиваше всяка негова дума и под впечатление на неговата неотразимост, самата ставаше неотразима.

След края на първия танц капитан Тилни отново се приближи до тях и за голямо неудоволствие на Катрин дръпна брат си настрана. Те се оттеглиха, като нещо си шепнеха, и макар нейната деликатна чувствителност да не я хвърли незабавно в тревога с извода, че капитан Тилни навярно е чул някоя злостна клевета за нея и е побързал да я съобщи на брат си с надеждата да ги раздели навеки, тя все пак изпита доста тревожно чувство, когато загуби от поглед партньора си. Катрин остана в това напрегнато състояние цели пет минути, които тъкмо бяха започнали да й се струват дълъг четвърт час, когато двамата се завърнаха и нещата се изясниха. Хенри поиска да узнае мнението й дали нейната приятелка, мис Торп, ще има нещо против да потанцува, тъй като брат му би бил много щастлив да й бъде представен. Без да се колебае, Катрин отговори, че мис Торп няма никакво намерение да танцува. Жестокият отговор бе предаден на другия брат, който незабавно се отдалечи.

— Зная, че брат ви няма да се огорчи — каза тя, — защото преди го чух да казва, че ненавижда танците. Все пак неговото внимание показва голямата му доброта. Видял е, предполагам, че Изабела все още седи на мястото си и е помислил, че сигурно й липсва партньор. Само че той просто се е заблудил, тъй като тя за нищо на света не желае да танцува.

Хенри се усмихна и забеляза:

— Колко малко затруднения ви създава разгадаването на мотивите за действията на другите хора.

— Защо? Какво искате да кажете?

— Вие не се питате какво би могло да впечатли даден човек и кое най-сигурно би го подбудило да действува, като се имат предвид възрастта, положението и вероятните му житейски навици. Вие мислите какво би впечатлило вас, какви биха били вашите подбуди да постъпите по този начин.

Не ви разбирам.

— В такъв случай се намираме в много неравностойно положение, защото аз ви разбирам отлично.

— Мене? Да, вярно, аз не мога да се изразявам достатъчно добре, за да бъда неразбираема.

— Браво! Изказахте изключително духовита забележка за състоянието на съвременния език.

— Умолявам ви все пак да ми кажете какво имате предвид.

— Дали наистина трябва? Действително ли го желаете? Та вие не съзнавате какви ще са последствията — това ще ви донесе жестоко притеснение и със сигурност ще породи разногласие помежду ни.

— Не, не, не ще се стигне нито до едното, нито до другото, затова няма от какво да се боя.

— Е, добре, аз само исках да кажа, че като приписвате желанието на брат ми да танцува с мис Торп единствено на добротата му, ме убеждавате, че със собственото си доброжелателство превъзхождате целия останал свят.

Катрин се изчерви и възрази, така че предвижданията на джентълмена се оказаха верни. И все пак, имаше нещо в думите му, което компенсираше болезненото й смущение и това нещо дотолкова завладя съзнанието й, че за известно време светът престана да съществува, тя не чуваше и не отговаряше и почти беше забравила къде се намира. Изведнъж я стресна гласът на Изабела. Катрин вдигна поглед и видя, че тя и капитан Тилни се готвят да им подадат ръце, за да изпълнят фигурата с двете полузавъртания.

Изабела сви рамене и се усмихна. Това бе единственото обяснение за невероятната промяна в намеренията й, което можеше да се даде в момента, но за Катрин то никак не бе достатъчно и тя съвсем открито изказа изумлението си пред своя партньор.

— Не мога да си представя как е могло да се случи. Изабела така твърдо бе решила да не танцува!

— А никога ли преди Изабела не е променяла решенията си?

— О! Да, но тъй като… Пък и вашият брат! Как е могло да му дойде на ум да я покани, след като му предадохте моите думи?

— Лично мене той не ме изненадва. Изненадвам се от вашата приятелка, защото вие настоявате да изпитвам това чувство. Що се отнася до моя брат, обаче, трябва да призная, че неговото поведение в случая напълно се вмества в моите очаквания, като познавам характера му. Красотата на вашата приятелка бе явна примамка, а, как да ви кажа, вие единствена сте в състояние да разберете нейното постоянство.

— Вие се смеете, но аз ви уверявам, че Изабела е общо взето твърде постоянна.

— Всеки би трябвало да ограничи това си качество дотук. Постоянството при всички обстоятелства предполага чести прояви на твърдоглавие. Способността да преценяваш се проверява чрез подбирането на момента, когато може да се поотстъпи. И без да имам предвид точно брат си, действително мисля, че мис Торп никак не е сгрешила, като е избрала настоящия момент.

Докато не свършиха танците, двете приятелки нямаха възможност да водят доверителни разговори. Но после, докато се разхождаха из залата, хванати за ръка, Изабела обясни поведението си по следния начин:

— Не се учудвам, че се изненада, пък аз самата действително се уморих до смърт. Той е невероятно кречетало! Би било доста забавно, стига съзнанието ми да не беше заето с друго. Все пак бих дала всичко на света, за да поседя спокойно:

— Тогава защо не го направи?

— О, Господи! Би изглеждало прекалено странно, а ти знаеш как ненавиждам да се държа като чудачка. Отказвах му до последна възможност, но той твърдо продължаваше да настоява. Не можеш да си представиш как упорито ме увещаваше. Молих го да ме извини и да си намери друга партньорка, но не би, нямало да го направи, след като се бил спрял на мене, мисълта за всяка друга в залата вече му била непоносима. Той съвсем не искал просто да танцува, той желаел да бъде с мене. Боже, каква глупост! Казах му, че е избрал начин, по който много трудно би ме убедил, защото от всичко на света най-много мразя красивите приказки и комплиментите. А после… после видях, че няма да ме остави на спокойствие, докато не стана да танцувам. И освен това си помислих, че ако не го направя, мисис Хюз, която ми представи капитан Тилни, ще изтълкува зле постъпката ми. Сигурна съм, че твоят скъп брат щеше да се почувства нещастен, ако бях останала да седя цяла вечер, без да танцувам. Все пак се радвам, че всичко свърши. Съвсем се изтощих да слушам безсмислиците на Тилни, пък и той е толкова елегантен млад мъж, че забелязах как очите на всички бяха вперени в нас.

— Той наистина е много красив.

— Красив ли? Може. Предполагам, че повечето хора се възхищават от външността му, но аз ни най-малко не харесвам този тип хубост. Мразя мъжете с румено лице и тъмни очи. Все пак той никак не изглежда зле. Изумително самомнителен е, естествено. На няколко пъти го поставих на мястото му, както аз умея, нали разбираш.

Когато се видяха следващия път, младите дами имаха къде по-интересна тема за обсъждане. Получило се беше второто писмо от Джеймс Морланд, в което подробно се описваха великодушните намерения на неговия баща. Предвиждаше се едната църковна длъжност, заемана от мистър Морланд с право да се разпорежда с нея и която носеше годишен доход от четиристотин лири, да бъде предоставена на сина му веднага след навършване на необходимата възраст. Отстъпваше се немалка част от семейния доход, а не някаква жалка сума, каквато можеше да получи едното от общо десет деца. Освен това на Джеймс се гарантираше, че в бъдеще ще наследи имот, даващ най-малко още толкова приходи.

Джеймс съобщаваше това с подобаваща благодарност. Необходимостта да изчакат две-три години с женитбата, макар и неприятна, бе предвидена от него още по-рано и той я понасяше без недоволство. Катрин, чиито очаквания бяха толкова смътни, колкото и понятията й за доходите на нейния баща, в този момент се влияеше изцяло от мнението на брат си в съставянето на собствената си преценка, затова почувства същото задоволство, каквото изпитваше и той, и сърдечно поздрави Изабела, че всичко се е уредило така щастливо.

— Това наистина е просто чудесно — отвърна Изабела с мрачно лице.

— Мистър Морланд действително постъпва изключително благородно — каза милата мисис Торп, като тревожно наблюдаваше дъщеря си. — Единственото, което желая, е да можех и аз да дам толкова. Та повече от това не би било възможно да се очаква от мистър Морланд. Предполагам, че ако междувременно реши, че все пак е в състояние да направи още нещо, той ще го стори, защото съм сигурна, че е прекрасен човек с добро сърце. Четиристотин лири наистина са незначителен доход за начало на семейния живот, но твоите желания, скъпа моя Изабела, са толкова скромни. Ти, мила, не отчиташ, че винаги си се задоволявала с малко.

— Ако искам нещо повече, то съвсем не е заради самата мене, а защото не ще понеса да съм причината скъпият ми Морланд да пострада. Той ще бъде принуден да разчита на доход, който едва ли ще стигне за задоволяване на най-елементарните житейски нужди. Ако ставаше дума само за мене, това би било без значение. Аз никога не мисля за себе си.

— Зная, че е така, скъпа, затова ти винаги ще бъдеш възнаграждавана с обичта, която събуждаш у всички. Няма друга млада жена, която да е до такава степен обграждана с всеобщата любов на своите познати. Затова ми се струва, скъпо мое дете, че когато мистър Морланд те види… Но нека не разстройваме милата ни Катрин като говорим такива неща. Та мистър Морланд се показа много благороден. Винаги са казвали, че е рядко прекрасен човек и, нали разбираш, скъпа, тъй като съм убедена, че той притежава изключително широки възгледи, съвсем не трябва да си мислим, че ако ти имаше добра зестра, той би решил да ви даде по-голямо състояние.

— Уверявам те, че никой няма по-високо мнение за мистър Морланд от мене. Но все пак всеки си има своите слабости и всеки е в правото си да се разпорежда със собствените си пари, както намери за добре.

Катрин се почувства засегната от тези намеци.

— Напълно съм убедена — каза тя, — че баща ми е обещал да даде всичко, което може да си позволи.

Изабела се опомни:

— Не може да става и дума за съмнение по този въпрос, скъпа моя Катрин. Ти ме познаваш достатъчно добре, за да ми вярваш, че дори много по-малък доход би ме задоволил. Ако в този момент съм малко разстроена, то не е, защото искам повече пари. Аз мразя парите и стига нашият съюз да можеше да се осъществи веднага, та макар и доходът ни да е петдесет лири годишно, щях да смятам, че всичките ми желания са изпълнени. Ах, мила Катрин, ти разгада моята тайна, точно заради това е цялата ми мъка. Трябва да изминат две и половина дълги-предълги, безкрайни години, докато брат ти получи свещеническото място.

— Ама естествено, миличка Изабела — каза мисис Торп, — ние отлично виждаме какво става в сърцето ти. Ти не умееш да се преструваш. Напълно разбираме сегашното ти огорчение и всички би трябвало да те обичат повече заради твоята благородна и честна любов.

Неприятните чувства у Катрин започнаха да утихват. Тя се постара да убеди себе си, че единствено отлагането на женитбата бе причина за разочарованието на Изабела. И когато при следващата им среща я видя жизнерадостна и дружелюбна както обикновено, положи усилия да забрави, че за минута си бе помислила нещо друго. Скоро след писмото си пристигна и самият Джеймс и бе посрещнат с най-голямата сърдечност, която би могъл да желае.