Глава двадесет и седма

На следващата сутрин пристигна следното, твърде неочаквано писмо от Изабела:

Бат, — април —


Моя най-скъпа Катрин,

Получих двете твои любезни писма, които ми доставиха най-голямо удоволствие и ти се извинявам хиляди пъти, че не ти отговорих по-рано. Наистина много се срамувам от своето нехайство, но в това ужасно място човек за нищо няма време. Почти всеки ден, след като ти напусна Бат, аз хващах писалката в ръка, за да започна писмо до тебе, но винаги една или друга глупава дреболия ми попречваха. Моля те, пиши ми по-скоро на адреса вкъщи. Благодаря на Господа, че утре напускаме това отвратително място. Откакто ти си замина, то престана да ми доставя удоволствие — мръсотията е неописуема, а всички, които обичах, вече не са тук. Мисля, че ако можех да те видя, щеше да ми е все едно за останалите, защото ти си ми по-скъпа, отколкото човек може да си представи. Много се тревожа за твоя мил брат. Не ми е писал, след като замина за Оксфорд. Опасявам се, че между нас има някакво недоразумение, но се надявам с твоя помощ нещата да се изяснят. Той е единственият мъж, когото съм обичала и съм била в състояние да обичам. Уверена съм, че ти можеш да го убедиш в това. Тази пролет модата не е така изискана, а шапките са най-ужасните, които можеш да си представиш. Надявам се, че прекарваш времето си добре, но се страхувам, че никак не се сещаш за мене. Нямам намерение да пиша всичко онова, което бих могла, за семейството, на което гостуваш, защото не желая да се показвам дребнава или да те настройвам срещу хора, които високо цениш. Все пак много е трудно да разбереш кому можеш да се довериш, а младите мъже променят намеренията си всеки ден.

Приятно ми е да ти известя, че младият мъж, когото ненавиждам най-много от всички на света, напусна Бат. От това описание ти се досещаш, че става дума за капитан Тилни, който, може би си спомняш, беше изумително склонен да ме преследва и ухажва, преди да заминеш. После той стана още по-настойчив и направо се превърна в моя сянка. Много момичета биха се подвели, защото той ми оказваше неописуемо внимание, само че аз прекалено добре познавам непостоянството на мъжкия пол. Преди два дни той се върна в полка си и се надявам никога повече да не ми досажда. Той е най-надутият глупак, когото съм виждала и е изумително неприятен. Последните два дни беше неотлъчно до Шарлот Дейвис. Съжалих го заради вкуса му, но не му обърнах внимание. Последния път се срещнахме на Бат Стрийт и аз веднага влязох в един магазин, за да не ме заговори. Не исках дори да го погледна. После той се отправи към Водната зала, но аз не бих тръгнала след него за нищо на света. Каква разлика между него и твоя брат! Моля те, изпрати ми някакви новини за брат си. Чувствам се много нещастна заради него. Той не изглеждаше добре, когато си тръгна — може би имаше настинка или нещо му беше развалило настроението. Бих му писала и сама, но някъде съм загубила адреса. И, както ти намекнах по-горе, опасявам се, че е изтълкувал погрешно моето поведение. Моля те, обясни му всичко така, че да се успокои. Ако още храни някакви съмнения, един негов ред до мене или едно отбиване в Пътни, когато следващия път дойде в Лондон, могат да оправят нещата. Не съм била в увеселителните от цяла вечност, нито пък съм посещавала някоя пиеса, с изключение на миналата вечер, когато гледах в театъра със семейство Ходжис една лека пиеса. Те ми намекнаха, че се усамотявам и така ме принудиха да отида, защото твърдо бях решила да не им позволя да говорят, че съм се затворила вкъщи, след като Тилни е заминал. Местата ни се случиха до тези на семейство Мичел и те се престориха на много изненадани, че ме виждат излязла да се повеселя. Зная колко са злобни, по едно време не можеха да се държат прилично с мене, но сега са въплъщение на самото приятелство. Само че аз не съм такава глупачка, та да ме подлъжат. Знаеш, че по характер съм достатъчно силна. Ан Мичел се беше опитала да си сложи тюрбан като онзи, който носех през седмицата преди концерта, но се бе получила жалка картинка. Мисля, че този тюрбан отиваше на особеното ми лице, поне така ми каза капитан Тилни на времето и заяви, че всички погледи са вперени в мене, но той е последният човек, на чиято думи бих повярвала. Сега нося само виолетово. Зная, че изглеждам ужасно в него, но няма значение, защото това е любимият цвят на брат ти. Не се бави, моя най-скъпа, най-сладка Катрин, пиши на него и на мене.

Винаги твоя и т.н.

Прозрачната хитрост, с която бе пропито това писмо, не можа да заблуди дори Катрин. Още от самото начало я поразиха непоследователността, противоречията и фалшът. Тя се срамуваше от Изабела, срамуваше се, че някога я беше обичала. Сегашните уверения на Изабела в привързаност изглеждаха толкова отблъскващи, колкото празнословни бяха и извиненията. „Да пиша на Джеймс от нейно име! Не, Джеймс повече никога няма да чуе пред него да се споменава името на Изабела!“

Когато Хенри се върна от Удстън, тя обяви пред него и пред Елинор, че брат им е в безопасност и искрено им честити избавлението от сродяване с Изабела, като междувременно им прочете най-впечатляващите пасажи от писмото. Накрая възкликна:

— Дотук с Изабела и нашето приятелство! Тя положително ме смята за кръгла глупачка, за да ми напише подобно писмо. Все пак, благодарение на него аз опознах по-добре характера й, отколкото тя моя. Сега виждам какво е целяла. Тя е суетна кокетка, чиито кроежи не са успели. Смятам, че никога не е ценяла нито Джеймс, нито мене и по-добре изобщо да не се бях запознавала с нея.

— Съвсем скоро ще ви се струва, че никога не сте я познавали — каза Хенри.

— Има още едно нещо, което не мога да разбера. Ясно е, че тя е имала планове относно капитан Тилни, които не са се осъществили, но не разбирам какви са били неговите намерения през цялото това време. Защо е трябвало да й обръща толкова голямо внимание, че да я накара да развали годежа с брат ми, а после да напусне скоростно града?

— Не бих могъл убедително да оправдая подбудите на Фредерик такива, каквито ги виждам. И той като мис Торп е податлив на уловките на суетата, но основната разлика между двамата е, че той има по-трезв ум и досега не е позволил те да му навредят. Ако следствието от поведението му не го оправдава във вашите очи, по-добре да не търсим причината.

— В такъв случай, вие предполагате, че той никога не я е обичал истински?

— Убеден съм в това.

— И само се е преструвал, за да се развлича? Хенри кимна с глава в знак на съгласие.

— Е, тогава трябва да кажа, че изобщо не го харесвам. Въпреки че случилото се за нас беше за добро, изобщо не го харесвам. В случая не е причинил кой знае каква вреда, защото не мисля, че Изабела е в състояние да обича. Но да предположим, че я бе накарал безумно да се влюби в него, тогава?

— Тогава най-напред трябва да предположим, че Изабела е в състояние да обича и следователно, че е много по-различна личност. Но в такъв случай и отношението към нея би било твърде различно.

— Вие съвсем правилно заставате на страната на брат си.

— А ако вие бяхте застанала на страната на вашия брат, нямаше толкова да се разстройвате заради разочарованието на мис Торп. Но съзнанието ви е изкривено от вродения ви принцип за безусловна почтеност и следователно не допуска хладнокръвни разсъждения за семейни пристрастия или желание за мъст.

Този комплимент премахна горчилката у Катрин. Не беше възможно Фредерик да бъде непростимо виновен, щом Хенри се държеше толкова мило. Тя реши да не отговаря на писмото на Изабела и се опита напълно да го забрави.

Загрузка...