Абатството Нортангър

Глава деветнадесета

През следващите няколко дни, въпреки че не си позволяваше да подозира приятелката си, Катрин не се сдържа и започна внимателно да я наблюдава. Онова, което видя, не беше никак приятно. Сякаш някой бе подменил Изабела. Наистина, когато се намираха в обкръжението само на своите най-близки приятели в Едгарс Билдингс или на Пълтни Стрийт, промяната в обноските й беше тъй несъществена, че сама по себе си можеше да остане незабелязана. От време на време някакво меланхолично безразличие и онази тъй често изтъквана сега разсеяност, за която Катрин не бе чувала нищо преди, обхващаха Изабела. Това би могло само да й придаде допълнителен чар и да събуди по-сърдечен интерес към нея, ако не бяха другите, по-обезпокоителни прояви. Навън, в обществото, Изабела приемаше ухажванията на капитан Тилни със същата охота, с която той се впускаше в тях, и делеше почти поравно вниманието и усмивките си между него и Джеймс. За Катрин тази промяна беше прекалено явна, за да я отмине с безразличие. Младото момиче просто не можеше да разбере какво означава това непоследователно поведение и какво беше решила да прави приятелката й. Изабела не съзнаваше, че причинява болка, но своенравното й безразсъдство беше достигнало до степен, която не можеше да не възмути Катрин. Джеймс страдаше. Тя виждаше, че той е мрачен и напрегнат. Жената, отдала му сърцето си, нехаеше в момента за неговия душевен покой, който за Катрин си оставаше постоянна грижа. Тя се тревожеше много и за бедния капитан Тилни. Наистина, външният му вид не й харесваше, но името му бе ключ към нейното доброжелателно отношение и тя с искрено съчувствие мислеше, че наближава мигът на неговото разочарование. Макар да не се съмняваше, че правилно е дочула онези думи във Водната зала, след като размисли, Катрин изключи възможността той да знае за годежа на Изабела. Поведението му беше абсолютно несъвместимо с подобна осведоменост. Той може би ревнуваше от брат й, виждайки в негово лице съперник, а ако й се струваше, че има нещо по-дълбоко, вината сигурно беше в нейното превратно тълкуване. На Катрин й се искаше деликатно да укори Изабела, да й напомни за нейното положение и я накара да осъзнае двойната си жестокост, но не намираше нито удобен случай, нито подходящи думи. Понякога сполучваше да направи лек намек, но Изабела никога не успяваше да я разбере. В своето страдание тя се успокояваше най-вече с намерението на семейство Тилни да напусне града. Само след няколко дни заминаваха за Глостършър и отпътуването на капитан Тилни щеше най-малко да възстанови покоя в сърцата на всички, с изключение на неговото собствено. Оказа се обаче, че капитанът все още не възнамерява да се оттегля. Той нямаше да се присъедини към групата, заминаваща за Нортангър, а щеше да се задържи още в Бат. Катрин взе решение веднага, щом научи това и се обърна към Хенри Тилни за съвет. Обясни му каква мъка й причинява явното увлечение на брат му по мис Торп и го замоли да му съобщи, че тя е сгодена.

— Брат ми го знае много добре — отговори Хенри.

— Наистина ли? Тогава защо продължава да стои тук?

Той не отговори и се опита да смени темата, но тя стремително продължи:

— Защо не го убедите да замине? Колкото по-дълго стои тук, толкова по-зле ще бъде за него в крайна сметка. Моля ви, посъветвайте го, за негово добро и за доброто на всички, незабавно да напусне Бат. С течение на времето разстоянието ще възвърне спокойствието му. Тук няма на какво да се надява и оставането ще му донесе само страдание.

Хенри се усмихна и забеляза:

— Сигурен съм, че брат ми не желае да си тръгне.

— Тогава нали ще го убедите да замине?

— Убежденията не са подвластни на ничия воля, но все пак моля да ме извините, че няма дори да опитам да го убеждавам. Аз самият му казах, че мис Торп е сгодена. Той знае какво прави и сам отговаря за постъпките си.

— Не, той не знае какво прави — извика Катрин, — той не знае каква болка причинява на брат ми. Наистина, Джеймс нищо не ми е казал, но съм сигурна, че му е много тежко.

— А вие напълно сигурна ли сте, че вината за това е у брат ми?

— Напълно.

— Кое причинява болката — ухажванията на брат ми или приемането им от мис Торп?

— Не е ли едно и също?

— Мисля, че мистър Морланд много добре би схванал разликата. Нито един мъж не се дразни от възхищението, което обичаната от него жена събужда у друг. Единствено от нея зависи дали това ще го накара да се измъчва.

Катрин се изчерви заради приятелката си и каза:

— Изабела не постъпва както трябва, но съм уверена, че тя съвсем не желае да причинява страдание, защото е много привързана към брат ми. Тя го обича още от първата им среща и когато още не беше сигурно дали баща ми ще даде съгласието си, изпитваше толкова голямо безпокойство, че почти получи нервна криза. Вие разбирате, че тя несъмнено изпитва силни чувства към брат ми.

— Разбирам — тя обича Джеймс, но флиртува с Фредерик.

— О, не, съвсем не флиртува. Жена, влюбена в един мъж, не може да флиртува с друг.

— Вероятно тя нито обича, нито флиртува така пълноценно, както би правила, ако беше избрала само едното. И единият, и другият джентълмен трябва да понамалят изискванията си.

След кратка пауза Катрин заговори отново:

— Значи, вие не вярвате, че Изабела е силно привързана към брат ми?

— Не бих могъл да изкажа мнение по този въпрос.

— Но какви са намеренията на вашия брат? Щом знае, че тя е сгодена, какво би могъл да цели с това си поведение?

— Много настойчиво разпитвате.

— Наистина ли? Та аз питам само за онова, което искам да науча.

— А питате ли само за онова, което можете да очаквате да ви кажа?

— Така мисля. Сигурно знаете какво става в душата на брат ви.

— Уверявам ви, че в този случай само мога да се досещам какво става в душата на брат ми, както вие се изразихте.

— И какво е то?

— Какво ли! Ако трябва да си играем на догадки, нека догадките да са изцяло наши. Жалка работа е да се ръководим от предположения от втора ръка. Моят брат е млад мъж, който обича да се наслаждава на живота и може би понякога е безразсъден. Познава приятелката ви от около седмица и знае за годежа й почти от момента на запознанството им.

— Добре — каза Катрин, след като помисли няколко секунди, — от всичко това вие можете да си направите изводи за намеренията на своя брат, аз обаче определено не мога. Баща ви не се ли притеснява от всичко това? Не желае ли капитан Тилни да замине? Сигурна съм, че той ще отпътува, ако баща ви поговори с него.

— Скъпа моя, мис Морланд — каза Хенри, — не грешите ли малко с тази мила загриженост за спокойствието на вашия брат? Не отивате ли прекалено далече? Дали брат ви ще се почувства поласкан заради себе си и заради мис Торп, задето предполагате, че нейната любов или най-малко доброто й поведение могат да се гарантират единствено чрез отстраняването на капитан Тилни от полезрението й? Трябва ли брат ви да се чувства сигурен само когато са сами? Или, казано с други думи, трябва ли никой да не се домогва до сърцето на мис Торп, за да бъде тя вярна на брат ви? Той не мисли така и бъдете сигурна, че не би желал и вие да разсъждавате по този начин. Не казвам: „Не се тревожете“, защото знам, че в момента изпитвате точно това чувство, но положете всички усилия, за да намалите безпокойството си. Вие не се съмнявате във взаимната любов между вашия брат и вашата приятелка, затова вярвайте, че истинска ревност между тях никога не може да съществува и че никакво неразбирателство помежду им не би било трайно. Ако са отворили сърцата си един за друг така, както нито неговото, нито нейното сърце може да се отвори за вас, значи съвсем точно знаят как трябва да постъпват и какво могат да понесат и бъдете сигурна, че никой, дразнейки другия, няма да си позволи нещо повече от взаимно приятна за тях закачка.

Хенри забеляза, че тя изглежда все така недоверчива и мрачна и добави:

— Наистина, Фредерик не напуска Бат с нас, но вероятно ще се задържи тук съвсем малко и може би ще отпътува няколко дни след нас. Отпускът му скоро изтича и ще трябва да се върне в полка си. И какво ще остане от тяхното запознанство? Две седмици в офицерската столова ще вдигат наздравици за Изабела Торп, а тя един месец ще се смее заедно с брат ви на страстта на бедния Тилни.

Катрин не можеше повече да се бори с обхваналото я чувство за спокойствие. Беше настъпило още по време на самия разговор и сега вече я завладя напълно. Хенри Тилни знаеше най-добре. Тя се упрекна заради прекалените си опасения и реши никога повече да не се замисля сериозно по този въпрос.

Решението й бе улеснено от поведението на Изабела при прощалната им среща. Последната вечер от престоя на Катрин в Бат семейство Торп прекараха на Пълтни Стрийт и между влюбените не се случи нищо, което да възбуди у нея безпокойство или лоши предчувствия на раздяла. Джеймс беше в отлично настроение, а Изабела — завладяващо лъчезарна. Сякаш нежността към приятелката заемаше първо място в сърцето й, но в подобен момент в това нямаше нищо осъдително. Вярно, че веднъж тя рязко възрази на любимия си, а друг път издърпа ръката си от неговата, но Катрин помнеше наставленията на Хенри и реши, че така се проявява разумната любов. Не е трудно да си представим раздялата на двете прекрасни млади дами и техните прегръдки, сълзи и обещания.