Абатството Нортангър

1

Шега в семейството на Джейн Остин. В свое писмо тя пише: „Женитбата на г-н Ричард Харви се отлага, докато не се сдобие с по-хубаво кръщелно име, на което той много се надява“

2

„Молитвата на просяка“ от преподобния Томас Мое (1796)

3

„Заекът и многото му приятели“ от „Басни“ на Джон Гей (1685–1735), англ. поет и драматург

4

Цитат от „Елегия в памет на една нещастна дама“ от Александър Поуп (1688–1744) — английски поет, най-яркият представител на английския класицизъм

5

Цитат (неточен) от „Елегия, написана в селското гробище“ от Томас Грей (1716–1771), английски поет, един от предвестниците на романтичното направление в Англия

6

Цитат (неточен) от „Годишни времена“ („Пролет“) на Джеймс Томпсън (1700–1748), английски и шотландски поет

7

Цитати от Шекспир (1564–1616): „Отело“, 3 (3), превод Л. Огнянов; „Мяра според мяра“, 3 (1), превод В. Петров; „Дванадесета нощ“, 2 (4), превод Б. Дановски

8

Бат — град в Югозападна Англия, известен с минералните си извори; прочут курорт през XVIII век

9

Горни увеселителни зали. Наричат се така, защото били разположени върху възвишение в горната част на Бат. Долните увеселителни зали представлявали отделна сграда. По време на курортния сезон в увеселителните зали се давали по четири бала на седмица

10

Водна зала — зала, където се пие минерална вода

11

Става дума за Самюел Ричардсън (1689–1761), един от създателите на английския роман. В сп. „Рамблър“ той пише: „Млада дама да се влюби, без младият джентълмен да е обявил любовта си, е отклонение от нормите, което не бива да се допуска“

12

Джон Милтън (1608–1674) — английски поет, автор на „Изгубения рай“, съчетал културата на класицизма с бароково виждане. Матю Прайър (1664–1721) — английски поет, известен със своите епиграми и сатири. Сп. „Спектейтър“ (1711–1712) — популярен ежедневник, издаван от Р. Стийл и Дж. Адисън; през 1714 г. Адисън прави опит да го съживи и издава още 8 броя. Л. Стърн (1713–1768), английски романист, един от първите създатели на английския роман, чието съчинение „Сантиментално пътешествие“ дава името на сантименталното направление в литературата

13

„Сесилия“ (1782) и „Камила“ (1796) от Фани Бърни (1752–1840); „Белинда“ (1801) от Мария Еджуърт (1767–1849)

14

coquelicot — мак

15

В „Мистериите на Удолфо“ от Ан Радклиф (1764–1823) героинята припада, след като повдига черно покривало, скриващо голяма картина. Чак в третата глава отзад напред читателят разбира, че под покривалото се намира не скелетът на лейди Лорентини (Джейн Остин пише Лорентина), а восъчна фигура, облечена в погребални одежди и проядена от червеи

16

„Италианецът“ — роман от Ан Радклиф, публикуван през 1787 година

17

Списък на готически романи, чиито точни заглавия са следните: „Замъкът във Волфенбах“ (1793) от г-жа Парсънс. „Клермон“ (1798) от Регина Мария Рош. „Тайнственото предупреждение“ (1796) от г-жа Парсънс. „Магът или приказка за Черната гора“ (1794) от Лоренц Фламенберг, превод от немски. „Среднощна камбана“ (1798) от Франсис Латом. „Сирачето от Рейн“ (1798) от г-жа Слийт. „Ужасни мистерии“ (1796) от маркиз Грос, превод от немски

18

„Сър Чарлз Грандисън“ — роман от С. Ричардсън, публикуван 1753–54 година

19

„Том Джоунс“ (1749) — роман, смятан за шедьовър на Хенри Фийлдинг (1707–1754), един от създателите на английския роман. „Монахът“ (1796) — готически роман от Матю Луис (1775–1818)

20

Сан Обер (не Обен) — бащата на героинята от „Удолфо“

21

Всъщност Блейз Касъл е построен през XVIII век

22

В играта комърс главното е смяната на картите. Тя е много подходяща за Изабела, която е склонна да сменя обектите на любовта си. Играта се състои в следното: след раздаването, всеки играч има право да смени по една от трите си карти, докато някой откаже. Най-силната ръка са три еднакви карти. В „тайно партньорство“ с Морланд Изабела подсказва с шумните си излияния, че предпочита да бъде на бала, може би за да смени партньора си. Смяната нито в играта, нито в живота не носи успех. Трите попа се оказват у Катрин

23

Кафенето „Бедфорд“ в Ковънт Гардън

24

Валанкурт е герой от „Удолфо“, с който Емили се разделя в началото на романа

25

Има се предвид „Речник на английския език“ (1755) на д-р Самюел Джонсън (1709–1784), английски поет, критик и лексикограф; и „Лекции по реторика“ (1783) на Хю Блеър, шотландски свещеник

26

Дейвид Хюм (1711–1776) — философ, икономист и историк, автор на „История на Англия“ (1754–1762); Уилям Робъртсън (1721–1793) — шотландски историк, автор на „История на Шотландия“ (1759)

27

Има се предвид Фани Бърни в „Камила“ (хубавото момиче е Индиана Линмиър)

28

Признак на лошото възпитание на Ан е обръщението на малки имена към момичета, с които се е запознала същата сутрин

29

Ръмфордова камина — модерна камина, изобретена от английския физик Бенджамин Томпсън, граф Ръмфорд (1753–1814), с полегата задна част, за да запазва по-дълго топлината и да не позволява на дима да излиза в стаята

30

Парникова редица — редица от парници с градирана температура за форсирано отглеждане на растения, които последователно се местят от един парник в следващия

31

Монтони — героят-злодей от романа „Удолфо“

32

Димитено платно — плътно памучно платно с релефни ивици или причудливи фигури

33

Батска камина — камина с желязна плоча с малък отвор точно над огъня, за да се получи тяга

34

Пътни — южно предградие на Лондон

35

Алис — вероятно камериерката на Елинор

36

Островърхата кула на катедралата в Солзбъри. Катедралата в Солзбъри, град в Южна Англия, е строена през 1220–1258 г. и островърхата кула е най-високата в страната

37

Вестник „Мирър“. В своето есе в брой 12 от 6.3.1779 г. автор, подписал се „Джон Хоумспън“ (Джон Домашния), се оплаква от влиянието, което едноседмичното гостуване у знатна дама е оказало върху двете му дъщери. Те свикнали да си лягат късно, да подражават на крайната мода, да харчат с широки пръсти, да използват френски изрази и дори да намират извинение за играта на карти в неделя и да се съмняват в безсмъртието на душата. Вестник „Мирър“ първоначално се издава в Единбург от Хенри Макензи през 1779–1780 година