Абатството Нортангър

Глава трета

Всяка нова сутрин носеше своите редовни задължения. Трябваше да се ходи по магазините, да се обиколи някоя нова част от града, да се посети Водната зала10, където те важно се разхождаха напред-назад цял час, докато оглеждаха всички и не говореха с никого. Мисис Алън продължаваше да желае повече от всичко да има много познати в Бат — повтаряше го всяка сутрин, когато получаваше поредното доказателство, че не познава абсолютно никого.

За щастие, дамите се появиха и в Долната увеселителна зала и там съдбата бе по-благосклонна към нашата героиня. Церемониалмайсторът й представи много изискан млад мъж — мистър Тилни — който щеше да бъде неин партньор. Той изглеждаше на около двадесет и четири-пет години, беше доста висок, имаше привлекателни черти и много умни и живи очи — с една дума, ако не напълно, то беше почти красавец. Държеше се внимателно и Катрин реши, че изключително й е провървяло. Докато танцуваха, нямаха възможност да разговарят, но когато седнаха да пият чай, тя установи, че той наистина е толкова приятен, колкото бе предположила. Думите му се лееха свободно и живо и на нея й бяха интересни игривостта и закачливостта в маниера му на изразяване, макар че не разбираше пълния им смисъл. Те побъбриха малко за неща, които обстановката около тях подсказваше, след което той изведнъж се обърна към нея със следните думи:

— Досега проявявах огромно нехайство, госпожице, към задълженията си да ви оказвам нужното внимание като ваш партньор. Още не съм ви попитал откога сте в Бат, идвала ли сте тук преди, ходила ли сте в Горната увеселителна зала, на театър и на концерт и изобщо как намирате града като цяло. Показах се много невнимателен, но сега ще ви бъде ли удобно да задоволите моето любопитство по тези въпроси. Ако желаете, започвам да питам веднага.

— Не е необходимо да си създавате подобни затруднения, господине.

— Уверявам ви, това не е никакво затруднение, за мене, госпожице. — Чертите му замръзнаха в изкуствена усмивка и с театрално разнежен глас и глуповат вид той продължи: — Откога сте в Бат, госпожице?

— От около седмица, господине — отвърна Катрин, като се опитваше да не се разсмее.

— Сериозно! — с престорено удивление възкликна мистър Тилни.

— Защо се учудвате, господине?

— Защо ли, наистина — отговори той с естествения си глас. — Редно е да реагирам така, сякаш вашият отговор е събудил някакви чувства у мен, а изненада се изобразява по-лесно и не е по-безоснователна от всяка друга емоция. Нека да продължим. Никога ли преди не сте идвала тук, госпожице?

— Никога, господине.

— Невероятно! Удостоихте ли с присъствието си Горната увеселителна зала?

— Да, господине, бях там в понеделник.

— Ходихте ли на театър?

— Да, господине, гледах една пиеса във вторник.

— А на концерт?

— Да, господине, в сряда.

— А добро ли е общото ви впечатление от Бат?

— Да, много ми харесва.

— Сега ще ви се усмихна глупаво за последен път и вече можем да бъдем отново естествени.

Катрин извърна глава, защото не беше сигурна дали е учтиво да се засмее.

— Разбирам какво мислите за мене — каза мрачно той, — ще изглеждам доста жалък в дневника ви утре.

В дневника ми?!

— Да, и знам точно какво ще напишете: „Петък. Посетих Долната увеселителна зала. Носех муселинената си рокля с бродирани клончета и синя гарнитура и семплите черни обувки, в които изглеждах доста добре. Странно защо бях тормозена от някакъв съмнителен полупобъркан мъж, който ме караше да танцувам с него и ме разстрои с глупостите си“.

— Изобщо няма да напиша такова нещо.

— А да ви кажа ли какво трябва да напишете?

— Ще ви бъда особено признателна.

— „Танцувах с един много приятен млад мъж, който ми бе представен от мистър Кинг. Дълго разговарях с него — той изглежда невероятно умен. Надявам се да имам възможност да го опозная по-добре“. Това, госпожице, бих искал да напишете.

— Добре, но представете си, че не водя дневник.

— Вие си представете, че не седите в тази стая и аз не съм до вас. Ние сме тук, може ли да се съмнявате в това? Да не си водите дневник! А как без дневник отсъствуващите ви братовчедки ще разберат с какво е запълнен животът ви в Бат? Как ще разкажете подробно за ежедневните любезности и комплименти към вас, ако не ги записвате всяка вечер? Как ще запомните кога каква рокля сте носила, какъв е бил цветът на лицето ви в конкретния момент и как е била накъдрена косата ви, за да разказвате за тях, без да пропускате нищо, ако не се обръщате за помощ към дневника си? Мила госпожице, не съм толкова неосведомен за привичките на младите дами, колкото ви се иска да вярвате. Този хубав навик да се записва всичко в дневник допринася до голяма степен за изработването на гладък стил на писане, с който дамите обикновено толкова се славят. Всеки признава, че талантът да се пишат увлекателни писма се среща често у жените. Може би донякъде пръст има природата, но съм убеден, че в тази насока основно помага практиката да се води дневник.

— Понякога съм си мислила — каза неуверено Катрин — дали наистина жените пишат писма по-добре от мъжете. Искам да кажа, че според мене превъзходството невинаги е на наша страна.

— Доколкото съм имал възможност да преценя, струва ми се, че обикновено стилът на писане на писма при жените е безупречен, с изключение на три подробности.

— И кои са те?

— Липса на каквато и да е конкретна тема, пълно пренебрежение към необходимостта да поставят точки и в много случаи непознаване на граматиката.

— За Бога! Съвсем не трябваше да се притеснявам, когато отхвърлих комплимента ви! Вие нямате много високо мнение за нас.

— Бих формулирал като общо правило, че жените пишат по-хубави писма от мъжете толкова, колкото и изпълняват дуети или рисуват пейзажи по-добре. Майсторството във всяко умение, което се основава на добрия вкус, е доста справедливо разпределено между двата пола.

Тук ги прекъсна мисис Алън.

— Скъпа Катрин — обърна се към нея тя, — моля те, извади тази карфица от ръкава ми. Страхувам се, че вече го е продупчила, за което ще ми бъде много мъчно, защото това е една от любимите ми рокли, макар платът да струваше само девет шилинга ярда.

— Точно толкова бих предположил, госпожо — обади се мистър Тилни, като разглеждаше муселина.

Вие разбирате ли от муселин, господине?

— Доста. Винаги сам купувам вратовръзките си и минавам за добър познавач. Моята сестра също често ми се доверява да избирам новите й рокли. Завчера направих за нея подобна покупка и всяка дама, която я видя, обяви, че сделката е била изключително сполучлива. Платих само пет шилинга на ярд, а материята бе истински индийски муселин.

Мисис Алън бе поразена от неговите умения.

— Обикновено мъжете обръщат толкова малко внимание на подобни неща — каза тя. — Невъзможно е да накарам мистър Алън да отличи една моя рокля от друга. Навярно сестра ви намира изключителна подкрепа у вас, господине.

— Надявам се, госпожо.

— А мога ли да ви попитам какво мислите за роклята на мис Морланд?

— Много е хубава, госпожо — отвърна той, като внимателно разглеждаше дрехата, — но не мисля, че ще издържи на пране. Боя се, че платът ще се разнищи.

— Как може — започна Катрин, като се смееше — да бъдете толкова… — тя насмалко не каза „странен“.

— Моето мнение напълно съвпада с вашето — забеляза мисис Алън. — И аз казах същото на мис Морланд, когато я купуваше.

— Все пак, знаете ли, госпожо, муселинът винаги може някак да се използува. На мис Морланд ще й остане достатъчно за кърпичка, боне или шал. Казват, че муселинът никога не се губи. Чувал съм сестра ми да повтаря това поне сто пъти, когато е проявила разточителство и е купила повече, отколкото й трябва или безразсъдство и да го е срязала неправилно.

— Бат е очарователно място, господине. Тук има толкова много хубави магазини. В нашия край сме много зле. Не че нямаме чудесни магазини в Солзбъри, но дотам е тъй далече. Осем мили не са малко път. Мистър Алън казва, че са девет — точно бил измерил — но аз съм убедена, че не могат да са повече от осем. Ходенето до там е направо изтощително, прибирам се изморена до смърт. А тук просто излизаш от къщи и за пет минути си купуваш каквото ти трябва.

Мистър Тилни бе достатъчно учтив да показва интерес към онова, което говореше мисис Алън и тя продължи да го занимава с различните видове муселин, докато танците започнаха отново. Докато слушаше разговора им, Катрин започна да се опасява, че той прекалява, забавлявайки се със слабостите на другите.

— За какво сте се замислила така дълбоко? — запита той, докато се връщаха към балната зала. — Надявам се, че не за вашия партньор, защото, ако съдя по клатенето на главата ви, разсъжденията ви не са ласкателни.

Катрин се изчерви и отвърна:

— Не мислех за нищо.

— Изразихте се несъмнено много изкусно и дълбокомислено, но предпочитам направо да ми кажете, че не желаете да ми отговорите.

— Добре тогава — не желая да ви отговоря.

— Благодаря ви, защото така скоро ще се опознаем. Дадохте ми основание да ви ядосвам на тази тема всеки път, когато се срещнем, а нищо друго на света не сближава хората повече.

Те танцуваха отново и когато балът свърши, се разделиха със силното желание, поне от страна на дамата, да продължат познанството. Не може със сигурност да се каже дали тя много мисли за него, докато пиеше топлото си разредено вино, преди да си легне и дали после го сънува. Надявам се все пак да е прекарала само лека дрямка или най-много ранен утринен унес, защото ако е вярно, както твърди един прочут11 писател, че никак не е допустимо една млада дама да се влюбва, преди мъжът да е изразил любовта си, то сигурно би било твърде непристойно младата дама да сънува мъжа, преди да е станало известно, че той вече я е сънувал. Вероятно в главата на мистър Алън още не се бяха появили мисли дали мистър Тилни е подходящ да сънува младата му повереница и да се влюби в нея, но след някой друг въпрос към жена си, той се бе успокоил, че за обикновен познат е напълно приемлив. Още в началото на вечерта мистър Алън се бе постарал да научи кой е партньорът на Катрин. Осведомиха го, че мистър Тилни е свещеник и произхожда от много почтено семейство от Глостършър.