Докосни мрака

12

Гледах Мирча предпазливо.

— Аз не съм твоята Касандра.

Той започна да разкопчава ризата си.

— Дай ми малко време, dulcceata, и ще видим.

Съблече ризата си и я хвърли върху кушетката. Отдолу не носеше нищо.

— Какво правиш?

Аз седнах, а пулсът ми препускаше, въпреки че все още не бе направил нищо тревожно. Но той беше застанал между мен и вратата и това изкусително лице внезапно беше станало прекалено чувствено.

Мирча започна да сваля лъскавите си обувки.

— Предпочитах да имаме повече време, dulceata. Много дълго очаквам да подновим нашето познанство, но не предполагах, че ще се случи точно по този начин. Както и да е. — Той направи пауза, за да постави обувките и чорапите си до кушетката. — С теб започнах да научавам, че е най-добре да приема неочакваното.

Можех да кажа същото за него.

— Остави това, Мирча. Просто ми кажи какво става.

Той ме наблюдаваше, без да отклонява погледа си, докато бавно махна колана от панталоните си.

— Предполагам, че не искаш да бъдеш предадена на Кръга, нали?

— Какво общо има това с твоето събличане? Какво е това?

Мирча прекоси стаята дебнейки, просто нямаше друга подходяща дума за начина, по който се движеше, и коленичи до краката ми. Той ме погледна, а по лицето му бушуваха чувства.

— Мисли за това като за спасяване, dulceata! Аз съм твоят рицар, който е дошъл да те спаси от всички, които искат да те наранят.

Потиснах смеха си.

— Това е най-изтърканият отговор, който съм чувала.

Мирча ме изгледа с преувеличена обида, което предизвика неохотна усмивка на лицето ми.

— Нараняваш ме! Уверявам те, че Имало едно време… както се казва, е точно това, което съм.

Помислих върху това и технически той беше прав. Разбира се, истинските рицари в блестящи доспехи не се приближаваха много до тези в легендите. Повечето от тях прекарваха голяма част от времето си, тормозейки селяните с данъци, вместо да спасяват честта на дамите.

— Окей. И какво си сега?

Той не отговори, но забелязах, че очите му станах блестящи канелени кехлибари. Единственият път, когато бях виждала това преди, беше, когато заплашваше живота на Приткин, но сега не изглеждаше ядосан. Той се протегна и махна платинената шнола от дългата си, черна коса.

— Кръгът настоява за твоето връщане, dulceata, и според договора ни с тях нямаме право да откажем. Ако беше обикновен човек, претенциите на всеки един господар щяха да бъдат достатъчни, за да те задържим, но не и в случай че си могъща ясновидка. Кортежът на Пития контролира всички хора с подобни възможности.

Косата му се разпиля по раменете и гърба му подобно на черно наметало. Контрастът между черната му коса и бледата съвършеност на кожата му беше хипнотизиращ.

Той забеляза, че му се възхищавам и гласът му се снижи до шепот.

— Някога харесваше косата ми, dulceata, спомняш ли си? Обичаше да я сплиташ като малка. Аз се разхождах из къщата на Антонио с толкова много украшения, че приличах на кукла. — Той повдигна ръцете ми и ги сложи на раменете си, под тежестта на косата му. Тя беше като коприна и не бях сигурна кое беше по-подлудяващо усещането за нея или твърдите мускули на раменете му. — Нямам нищо против да си поиграеш с мен, dulceata. — Той наклони главата си и целуна ръцете ми. — Нямам нищо против сега.

Леко отворих щитовете си, за да разбера дали имитираше Томас и дали се опитваше да ми въздейства, но нямаше никакъв знак, че се упражнява някаква сила. Ободряващият прилив, който бях почувствала по-рано, липсваше. Но той не се нуждаеше от него. Потърка бавно бузата си в ръката ми и аз знаех, че вероятно можеше да чуе ударите на сърцето ми. Преглътнах.

— Каква е целта ти, Мирча?

Ръцете му се бяха придвижили, докато бях разсеяна, и беше шокиращо да ги почувствам как се плъзгат под робата и обгръщат кръста ми. Не бях го усетила, да развързва колана ми, но той липсваше. Робата не се бе разтворила много, но достатъчно, за да оголи линия от кожата ми от шията до пъпа. Опитах се да се загърна, но Мирча хвана ръцете ми и притисна дланите към устните си. Усетих лекото докосване на езика му, когато той го прокара по кожата ми, сякаш ме вкусваше. Мълния от желание се разпространи от целувката му надолу към всичките ми нервни окончания и аз се задъхах.

— Мирча…

— Знаеш ли какъв вкус имаш, моя Касандра? — попита ме нежно той. — Никога не съм усещал нещо подобно. Ти ме опияняваш подобно на отлежало бренди. — Той пое дълбоко аромата на кожата над пулса ми. — Не можеш да си представиш колко опияняващ е ароматът ти за мен. — Палецът му се движеше леко по кръста ми, нагоре и надолу по ребрата ми. Докосването не беше толкова сексуално, но задържах дъха си. — Или колко си чувствена.

— Мирча, моля те.

— Каквото поискаш — прошепна великият преговарящ, накланяйки се така, че говореше над устата ми, а дъхът му затопляше устните ми. Устните му докосваха леко моите, толкова нежни, сякаш бяха призрачни и аз потръпнах. Той беше казал, че ще преговаряме, но дори не се опитваше да сключи сделка, което само по себе си беше плашещо. — Всичко, което е във възможностите ми, е твое. — Ръката му отново се премести отпред на робата ми, проследявайки с пръст линията оголена кожа от шията до пъпа. Фойерверки експлодираха по дължината на тази пътека и аз задържах дъха си.

Опитах се да се ядосам, да намеря каквато и да е емоция, която можеше да премахне тези пламъци на удоволствие, които бяха обхванали гръбнака ми.

— По дяволите, Мирча! Знаеш, че мразя игрички!

— Без игри — обеща той, притискайки се между краката ми и разтваряйки ги с тялото си. Робата оголи бедрата ми, но не можех да я затворя, докато той беше коленичил там. Опитах се да го отблъсна и да се раздалечим малко, за да мога да помисля, но беше все едно да буташ гранитна статуя. — Искаш да те умолявам ли? — прошепна той, гледайки ме с тези искрящи очи.

— Не, аз…

Потърсих Били, но той беше излязъл да се цупи. По дяволите!

— Ще се моля — промърмори той, преди да довърша изречението си. Беше толкова близо, че можех да кажа, че миришеше толкова добре, колкото и изглеждаше и не на скъп парфюм, както очаквах, а на свежо и чисто подобно на въздуха след дъжд. — Ще те умолявам. — Ръцете му се плъзнаха под робата ми, за да погали прасците ми. — Доброволно. — Придвижиха се до коленете ми, галейки чувствителната кожа там. — С удоволствие. — Те прокараха пътека нагоре по бедрата ми. — Пламенно. — Ръцете му спряха на хълбоците ми, а палците му нежно масажираха плътта ми. — Ако това ще те удовлетвори.

Той зарови лицето си в корема ми и ръцете ми сами погалиха тъмната му коса. Разпръснах я върху раменете му, докато той целуваше пътя, който беше прокарал с пръстите си по тялото ми. Опитах се да прочистя главата си, но тогава устните му покриха моите в изгаряща целувка, която се разпростря до връхчетата на пръстите ми. След това той наклони главата си и започна да целува обратно пътя, по който беше дошъл, бавно, почти с благоговение. Студеният въздух, който погали гърдите ми, когато напълно разтвори робата, разсея леко мъглата, която ме бе обвила, но въпреки това ми беше трудно да събера мислите си, докато насладата се разливаше по тялото ми.

— Красива си, dulceata — измърмори той, докато ръцете му обхождаха тялото ми почтително. — Толкова нежна, толкова перфектна.

Допирът му беше толкова горещ, че очаквах да останат отпечатъци след него. Дъхът му, който галеше чувствителната кожа на зърното ми, беше наелектризиращ. Чувството, което езикът му предизвика секунда по-късно, беше изумително, а когато засмука зърното ми, поемайки го дълбоко в устата си, вътре в мен желанието експлодира толкова силно, че беше почти болезнено.

— Мирча, моля те… кажи ми какво става!

В отговор внезапно ме повдигна и ме занесе в спалнята. Махна с ръка и завесата на прозореца затъмни стаята. Той ме постави нежно на леглото и започна да разкопчава панталоните си.

— Сребърният Кръг те иска ужасно силно, Каси. Антонио им е казал, че ти си загинала в инцидента заедно с родителите ти и те са научили за теб преди няколко години, когато твоят страж се активирал за пръв път. Това бил личният страж на Кръга и майка ти го е прехвърлила от себе си на теб, като той не може да бъде объркан. Оттогава те те преследват. И докато си само прегрешила гадателка, те имат права над теб, както и над всички човешки магически същества. Няма начин да не признаем правото им, ако не искаме да предизвикаме война. Или… — Той свали панталоните си… — почти никакъв.

Мирча носеше само черни копринени боксерки отдолу, което беше достатъчно, за да завърти главата ми, без ясно да си давам сметка, че повечето могъщи магически общности на земята, които явно ме мразеха, имаха право да решават бъдещето ми.

— Не разбирам.

Мирча се плъзна върху леглото и аз отстъпих назад, докато не ударих таблата на спалнята. Той се усмихна и дръпна закачливо края на халата ми, който бях загърнала около себе за защита.

— Ти си прекрасна във всичко, dulceata, но предпочитам да те освободя от тази дреха. Ако ми беше хрумнало, че нещата ще се развият по този начин, щях да организирам нещо по-подходящо. — Той плъзна ръцете си по прасците ми, масажирайки ги нежно, докато се придвижваше нагоре. — Уверявам те, че ще поправя този пропуск при първа възможност.

— Мирча! Искам отговор! — Аз се отдръпнах от него и го погледнах. След кратка пауза, той седна на петите си, гледайки мрачно.

— Защо ли си знаех, че няма да е лесно с теб? — Той въздъхна. — Dulceata, трябва да бъде някой от нас. Изглеждаше така, сякаш ти си най-привлечена от мен и аз съм поласкан да бъда твоят избор, но ако предпочиташ някой от другите… Няма да ми хареса, но поради обстоятелствата, ще се съглася.

— За какво говориш? — Аз се ядосах, че той продължаваше да ме игнорира.

— Томас не беше изпратен само да те пази, Каси. Да те опази беше главната му задача, но му беше казано, че той трябва да се увери, че искането на Кръга ще може да бъде успешно отхвърлено. — Мирча повдигна веждата си. — Започвам да разбирам защо се е провалил.

— Аз… Какво правиш?

Мирча прокара ръката си през водопада от коса и сега плъзгаше тези прекрасно оформени ръце по гърдите си, за да погали зърната си. По тялото му нямаше нито едно косъмче и то беше перфектно изваяно, с добре очертани мускули и тънка талия. Той проследи линията на плоския си корем до границата на единственото му останало облекло. Пръстите му се спряха там, плъзгайки се закачливо по тази несъществена бариера, привличайки погледа ми към линията тъмно окосмяване, което започваше под пъпа му и изчезваше под черната коприна. Тя контрастираше поразително с бледата съвършеност на кожата му и, с изключение на бледорозовите му зърна, единствено тя придаваше цвят на горната част на тялото му.

— Правя, dulceata? — попита той невинно. — Правя всичко възможно, за да те прелъстя.

Внезапно се протегна и пое ръцете ми в неговите, галейки дланите ми с палци.

— Ще ти направя оферта. Ще отговарям на всеки един твой въпрос за всяко удоволствие, което си позволиш: съгласна ли си?

— Какво? — Аз го зяпнах. — Не мога да повярвам, че каза това!

Мирча се ухили и внезапно старата му, закачлива версия се завърна.

— Даваш ми ограничен избор, Каси. Ти ще гледаш, и то с огромен копнеж, но няма да пипнеш. А аз искам да ме докосваш, искам го изключително силно.

Той премести ръцете ми върху корема си, точно под копринената граница. Когато аз просто останах неподвижна, с пресъхнала уста и слисана, той въздъхна.

— Изглежда, че чарът ми не е достатъчен, затова ти предлагам сделка. И като израз на добра воля, ще започна пръв. Кръгът може да те управлява като прегрешила гадателка, но не и ако станеш Пития. Тогава ти ще бъдеш извън възможностите им, Каси. В действителност ти ще заемаш много по-висока позиция, така да се каже. А Приткин не беше напълно честен. Избраната пророчица, наследничката на силата на Пития, трябва да остане целомъдрена по време на своята младост, предполагам, че за да избегне нечие влияние. Но тя не може да стане Пития в това състояние. Всички стари източници са единодушни: в Делфи се е избирала най-зрялата и опитна жена, защото се установило, че силите се отдръпвали от младите момичета. — Той отново ми се ухили и премести ръката ми по-ниско, така че можех да усетя как пенисът му се втвърди при докосването ми. — Никой не е наясно защо, но силите никога не се предават напълно на девственица, Каси.

Аз го погледнах.

— Сигурно се шегуваш.

Разбира се, това можеше да обясни защо всеки, с изключение на Рейф беше облечен така, сякаш отиваше на фотосесия за списанието Playgirl.

Мирча не отговори, просто плъзна тези надарени ръце между коленете ми, галейки леко кожата. Някак си той вече се бе досетил как ми въздействаше това.

— Ние се опитахме да го направим лесно за теб. Изпратихме Томас, който обикновено не среща трудности… как да го кажа… в това да убеди жените да се поддадат на чара му? Но ти го отхвърли, въпреки че той направи всичко, за да спечели вниманието ти. — Мирча се засмя леко. — Мисля, че си наранила гордостта му, dulceata. Не мисля, че някога е бил отхвърлян.

Аз преглътнах.

— Можеше да ме насили.

Мирча загуби веселото си изражение.

— Да — съгласи се той. — И аз щях да му изтръгна сърцето, което му изясних прекрасно, преди да тръгне. — Ръцете върху колената ми се плъзнаха върху бедрата ми и Мирча ме сграбчи силно. — Ти си моя, Каси. Самият аз щях да дойда при теб, ако знаех колко силно ще е привличането между нас. Но трябваше да допусна, до днес, че няма да отговоря на потребностите ти като млада жена. Без да споменавам, че считах, че ще се чувстваш неудобно, ако твоят „чичо Мирча“ проявеше такъв интерес.

— Никога не съм те наричала така.

Никога и не бях мислила за него по този начин. Единайсет е малка възраст, но не прекалено малка за увлечение, и аз го преживях тежко. Изглежда, че нещата не се бяха променили или поне не и за мен. И за секунда не повярвах, че Мирча изпитва нещо. Беше негов ред да претендира, че ме иска, така че да продължа да бъда използвана. Заболя ме да узная със сигурност, че опитите на Томас за съблазняване са били по заповед на Консула и вероятно и тези на Мирча бяха, но не се изненадах. Що се отнасяше до живота ми, отдавна бях научила, че всеки искаше да ме използва за нещо.

— За какво друго излъга Приткин?

Мирча се усмихна порочно.

— Това въпрос ли е, dulceata?

Преглътнах нервно, когато ръцете му започнаха да масажират бедрата ми. Той забеляза объркания ми поглед с лека въздишка.

— Няма да те нараня, Каси. Кълна се, че единственото, което ще изпиташ от допира ми, ще бъде наслада.

— Ще отговориш ли на въпроса — изцяло?

— Нима винаги не съм спазвал обещанията си?

Кимнах, това беше истина. Или поне досега. Той се усмихна широко и седна на пети.

— Много добре, за какво излъга Приткин?

Той помисли за момент.

— За по-голямата част, dulceata, той не излъга, просто отбягна истината. Беше честен, когато каза, че ако пророчицата премине на тъмната страна или бъде убита, то силата ще се прехвърли в някой друг. Но той не беше напълно искрен, когато отрече — доста неубедително — че силата ще те избере, когато станеш… подходяща.

— Защо Кръгът мрази мисълта, че аз ще се сдобия със силата?

Богатият смях на Мирча изпълни стаята.

— Те те мразят, защото се страхуват от теб. Никой не може да управлява Пития. Кръгът е длъжен да я защитава, дори да й се подчинява за определени неща, а ти си първата от векове, която може да притежава силата и която не са обучили от раждането й. Ти няма да бъдеш тяхна марионетка, както много от приемничките. Ти ще използваш силата, както сметнеш за добре, а това може да означава, че тя в даден момент може да се противопостави на техните желания.

Той замлъкна за секунда, за да съблече боксерките си, хвърляйки ги настрана, без да се смути ни най-малко. Проследих ги как падат на килима със сърце в гърлото и отказах да го погледна.

— Беше ми казано какво ти е казал тъмният маг, Каси. Той ти е казал истината, но отново само част от нея. Митичната Касандра била единствената ясновидка, която постоянно отказвала някой да я контролира. Тя избягала дори от Аполон, за да избегне заповедите как да използва дарбата си. Кръгът се страхува, че ти ще си достойна за името си.

— Да не искаш да ми кажеш, че след мен има цяла армия от такива като Приткин?

Аз бях ужасена. Бях заобиколена от четирима господари вампири, един от тях господстващ шампион по дуели и Приткин почти ме уби.

— Не е задължително. Ако си достатъчно отстъпчива, за да те използват, тогава те ще се опитат. Приткин беше искрен, когато каза, че сегашната Пития умира и че не е в състояние да контролира повече дарбата си. Те загубиха своята пророчица и спешно се нуждаят да я намерят или да набележат друга. Но те са изправени пред дилема: не искат силите да преминат в теб, но кой може да каже къде ще отидат те, ако те елиминират? Вероятно в някой от другите им кандидати, но също толкова вероятно и в друг единак, чието съществуване те са пропуснали. Ако открият своята гадателка или ако ти се окажеш трудна за манипулиране, може да рискуват и да те убия — ако ли пък не, без съмнение ще се опитат да те управляват. И в двата случая, dulceata, ти ще се чувстваш по-добре с нас.

Помислих си, че това е спорно, но ако и останалите от Кръга бяха като Приткин, определено не исках да ги срещам.

— И така какво ми казваш? Че ние ще правим любов и, бам, аз съм Пития? За това ли е всичко?

Мирча се засмя — радостен, леко лукав смях.

— Това е друг въпрос, а сега ти трябва да платиш за предишния?

Вдигнах погледа си към лицето му и решително го задържах там.

— Какво искаш?

Той се усмихна и този път усмивката беше нежна.

— Много неща, Касандра, но в момента ще се задоволя да ме погледнеш.

— Гледам те.

Единственият му отговор бе тишина. Нормално не бях особено срамежлива. Рафаел често имаше за модели голи мъже, а и бях виждала как голотата се използва като част от наказание толкова много пъти, че не можех да ги преброя. Но това не беше някой непознат. Това беше Мирча, който внезапно от недостижима фантазия се превърна във всичко на разположение реалност. Не бях толкова срамежлива, че да го погледна, както си мислеше. Просто се опитвах много силно да не му се нахвърля или поне докато не получех малко отговори, а съзерцанието на това великолепно тяло, когато не можех да го докосна, беше дяволски близо до изтезание.

Облизах устните си и приех неизбежното. Очите ми обходиха прекрасните скули на лицето му и перфектната извивка на устните му, надолу към твърдата повърхност на раменете и гърдите му, към корема и към лекото окосмяване, което по-рано бях намерила за толкова интригуващо. Тялото му бе превъзходно, подобно на оживяла мраморна статуя, някой от онези деликатни шедьоври на древен гръцки гений. Пенисът му идеално подхождаше на останалата част от тялото, блед и необрязан, обагрен в тъмнорозово. Той бе почти наполовина еректирал, но когато погледът ми се спря на него, се удължи, натежа и се разшири почти автоматично. Това бяха най-красивите крака, които съм виждала у мъж и стъпалата му бяха също така прекрасно оформени, както и елегантните му ръце. Той бе прелестен.

Чух го как поема накъсано въздух.

— Как може да ме караш да се чувствам така само с един поглед? Докосни ме, dulceata, или ми позволи да те докосна или ще полудея.

Окей, може би бях сгрешила. Мирча можеше и да прави това по заповед на Консула, но идеята не му бе изцяло противна. Това ме накара да се чувствам малко по-добре.

— Отговори на въпроса — казах аз и гласът ми беше стабилен, въпреки че излезе малко по-силен от шепот.

Той изстена и се претърколи по корем, откривайки пред мен гледката на стегнатия му задник и изпънатите му рамена.

— Ще трябва да повториш въпроса. Концентрацията ми беше нарушена.

— Ако направим това, ще стана ли Пития?

— Това не знам, нито пък някой друг. Силата скоро ще трябва да се прехвърли и почти сигурно или в теб или в изгубената гадателка. Всичко, което се опитваме, е да те запазим в играта, така да се каже. Ако Пития умре и ти все още си девствена, това може да повлияе силите да преминат в твоя съперник.

— Това не ми звучи толкова лошо. Ако това, което преживях, е само част от силата й, не мисля, че искам останалата част.

— Дори и ако така можеш да помогнеш на баща ти?

Аз премигнах. Не можех да повярвам, че бях забравила това. Това говореше за обърканото състояние на главата ми.

— Ти ми обеща да ми разкажеш за него и това не е част от тази сделка!

Мирча ме погледна иззад завеса от тъмна коприна.

— Нямаш милост, dulceata. Нито пък си ми платила за последния си въпрос.

— Разкажи ми за баща ми и може би ще ти платя!

Мирча се изтърколи от леглото и започна да крачи, което никак не успокои пулса ми. Той пристъпваше наперено подобно на някоя голяма котка от джунглата, отколкото да ходеше.

— Много добре. — Той се обърна внезапно към мен, очите му проблеснаха в златно. — Ако настояваш, тогава ще обсъдим това. Не исках да ти казвам, но ти ме принуди. Роджър е мъртъв, както ти беше казано. Мъртъв, но не си е отишъл.

— Имаш предвид, че е дух. — Поклатих глава. — Невъзможно. Щях да знам. Той щеше да дойде при мен. Аз бях при Тони в продължение на години. Не съм била трудно откриваема.

Мирча спря близо до леглото, малко прекалено близко, за да се чувствам комфортно, и продължи, сякаш не бях го прекъсвала.

— Роджър беше служител на Антонио, един от любимците му всъщност. Което направи неговото предателство още по-горчиво. Ето по този начин Антонио възприемаше отказа му да те даде, когато му бе заповядано. Той не можеше да остави Роджър жив и да запази репутацията си, но не искаше и неговата смърт да те лиши от дарбата му. Ти получи своята връзка със света на духовете от него, той също, според слуховете, можеше да накара духовете да му служат.

— Аз не мога да правя това.

Той махна с ръка.

— Наричай го, както искаш. Достатъчно е да кажем, че Антонио го намираше за полезно от време на време. Беше умно, че се скри от него, dulceata. Аз го попитах дали притежаваш тази дарба, както и ясновидството и той каза не.

— Юджийн ми каза да не казвам на никого.

Едва сега разбирах защо. Разбира се, духовете можеха да бъдат полезни, особено при сделките с други фамилии. Тъй като вампирите не можеха да ги засичат, те бяха перфектните шпиони. По дяволите, той дори можеше да ги изпрати да узнаят какво прави Сената. Това беше голямо предимство.

— Какво се случи?

— Твоите родители избягаха, когато разбраха, че си наследила дарбите им, защото знаеха, че Тони ще те отнеме от тях. Той изпрати най-добрите си агенти, за да ги проследят и плати на няколко тъмни магове да устроят капан на баща ти, докато чакаше. Той беше устроен така, че да улови духа му, когато напуска тялото след смъртта, и проработи перфектно. Когато чух какво са сторили на Роджър, му заповядах да го освободи, но той се възпротиви. Предпочете да го задържи в затвора му като доживотно наказание и предупреждение към останалите, въпреки че откри, че Роджър не може да командва духовете, когато вече беше един от тях.

— Но го е освободил, след като си му заповядал, нали? — Не ми харесваше накъде отиваха нещата.

— Той се закле, че това е невъзможно и ми предложи да избера маг, който да изследва капана. Така и направих. — Той ме погледна със съжаление. — Наех най-добрия, Каси, защото харесвах баща ти. Но магьосникът, член на Кръга, който ми дължеше услуга, ми каза, че никога не е виждал нещо подобно и че всичките му сили няма да бъдат достатъчни, за да го разруши. В резултат на това духът на твоя баща е още при Тони.

Устата ми пресъхна. Не исках да му вярвам, но това беше нещо, което Тони би направил.

— Трябва да има начин да разрушим заклинанието.

— Сребърният кръг би трябвало да притежава силата за това. Моите подчинени се опитаха да ги сплашат навремето. Дори и Черният кръг да бе изработил капана, Сребърният е по-силен. Но не искаха да се занимават с това. Те презираха баща ти, както и всеки друг човек, който работи за нас, и го обвиняваха, че е прелъстил майка ти и я е отвел далече от тях. Те не биха помогнали, дори и самият Консул да бе помолил, но ако новата Пития ги помоли…

— Те не могат да откажат?

Мирча седна на леглото до мен. Аз решително задържах погледа си върху очите му.

— Вероятно биха могли, но се съмнявам, че ще го направят. Ако силата се прехвърли в теб, Касандра, те ще преглътнат гордостта си и ще се опитат да те спечелят. Ако те мислят, че биха могли да те купят с подобно нещо, охотно ще превъзмогнат себе си и ще го направят.

Внезапно се оказах по гръб, а Мирча се надвеси над мен, на лакти и колене.

— А сега, dulceata, мисля, че ми дължиш нещо.

Имах много други въпроси, но те временно изчезнаха, заедно със способността ми да оформя смислено изречение. Мирча ме повдигна, съблече робата ми и я метна към стената, сякаш го дразнеше. Ръцете му се плъзнаха бавно по моите, от рамената до китките. Той ме постави нежно да легна и остави очите си да ме обходят, както аз бях направила с него. Изненада ме с това, че не бързаше, и тежестта на погледа му беше достатъчна, за да накара зърната ми да щръкнат, а цялото ми тяло да се напрегне.

Ръцете му скоро проследиха пътя, който очите му бяха проправили. Той започна от глезените ми, след което ги прокара бавно по тялото ми нагоре, галейки и възбуждайки плътта ми. Когато стигна до бедрата, тялото ми вече се извиваше и аз изстенах, когато спря да масажира долната част на корема ми, а след като обхвана отново гърдите ми, останах напълно без дъх. Той продължи да докосва с пръстите си шията и лицето ми, спирайки се за кратко върху устните ми, а след това зарови ръцете си в косата ми. В момента, в който спря, имах чувството, че тялото ми е обхванато от пламъци и съдейки по червенината, която пълзеше по бледото му лице, той също не беше безразличен. Преглътна няколко пъти, преди да открие отново гласа си.

— Ако имаш някакъв въпрос, Каси, ти предлагам да го зададеш бързо.

Не бях сигурна, че мога да измисля такъв, но наистина имах нужда от нещо, което да го разсее или съвсем скоро щях да бъда подходящ кандидат за длъжността на Пития.

— Как ме намери?

Той разтвори краката ми и се плъзна между тях. Почувствах се ужасно беззащитна и изобщо не бях готова за това.

— Мирча!

— Кълна се, че ще отговоря на въпроса ти, Каси — каза той, а в кехлибарените му очи играеха пламъци. — След това.

— Не! Сделката не беше такава.

Той издаде сподавен стон и падна върху краката ми, а косата му се разпиля върху слабините ми. Той остана така за около минута, дишането му беше силно и накъсано, преди да повдигне глава. Лицето му беше порозовяло, а очите му проблясваха мрачно, но част от трескавостта му беше утихнала. Гласът му беше по-нисък от обикновено, а акцентът му по-забележим, когато започна да говори, бързо и без предисловия.

— Консулът заподозря какво прави Распутин, преди който и да е от нас, дори и Марлоу. Атаките започнаха скоро, след като Кръгът поиска помощ от МАГИЯ, да намерят изгубената гадателка и Консулът направи един от своите известни, интуитивни пробиви. Но ние можехме да направим много малко и само се надявахме, че ще я открият бързо. Истинските пророчици се срещат много рядко и си мислехме, че няма друг, който да може да прави това, което Распутин можеше. Въпреки това обаче се подсигурихме и започнахме да наблюдаваме всички с доказани такива способности, в случай че гадателката умреше и силите й преминеха в някой друг. В Атланта имах бизнес интереси, Каси. От известно време знаех къде си и разбира се, поставих името ти в списъка на тези, които трябва да бъдат наблюдавани.

Очите му се спряха на пространството между краката ми и аз усетих как се изчервявам. Опитах се да се измъкна от докосването му, но това само го принуди да се наведе и да целуне вътрешността на бедрата ми на мястото, където се усещаше пулсът. Устните му бяха нежни и аз не почувствах кучешките му зъби, но лекото докосване на устата му породи в мен струя гореща течност и внезапно обилно се подмокрих.

— Мирча, моля те…

Дори не бях сигурна за какво го моля, но той само се усмихна мръснишки.

— Не, ще ти отговоря на въпроса изцяло. — Той вдиша дълбоко. — И след това ще те задоволя напълно. — Аз потръпнах под ръцете му и той затвори очите си. — Каси, моля те не мърдай. Вибрациите са… смущаващи и концентрацията ми се сгромолясва.

— Не съм се съгласявала на секс, ако отговориш на въпроса ми! Не е честно!

Мирча спря и повдигна веждата си.

— Прости ми, dulceata, но какво точно си мислиш, че правим сега?

— Знаеш какво имам предвид. — Поех си дълбоко въздух и се опитах да игнорирам умоляващото ми тяло. — Без полово сношение.

Мирча прокара езика си по трапчинката на коляното ми и след това нагоре по крака ми, като спря съвсем малко преди мястото, където исках отчаяно да бъде. Той повдигна леко главата си, за да срещне погледа ми, но дъхът му все още галеше най-интимното ми място. Тялото ми потрепери и пръстите му се вкопчиха още по-силно в бедрата ми.

— Искаш ме толкова силно, колкото и аз, dulceata. Защо отричаш?

— Ти знаеш защо. Не става въпрос само за удоволствие — това означава да се принудя да направя нещо, което не съм сигурна, че мога.

В момента, в който казах това, осъзнах, че съм казала истината. Единствената причина, поради която не бях нападнала Мирча, бяха връзките, които той имаше. Да правя секс с него, означаваше да захвърля независимостта си, вероятно завинаги. Или, както виждах аз нещата, да загубя. Сенатът можеше и да е по-добрата, по-дружелюбната алтернатива на Кръга и Мирча биеше Приткин по всички параграфи като тъмничар, но все пак щеше да бъде затвор. Но ако не бях Пития, щеше да има много по-малък интерес за това къде бях и какво правех.

— А ако не приемеш призванието си, как планираш да принудиш Кръга да ти помогне с баща ти?

Въздъхнах. Както Шекспир би казал, това ще е трудното. Не исках да бъда Пития. Тази длъжност бе спомогнала за това майка ми да бъде убита и ми обещаваше живот в позлатена клетка — ако допуснехме, че Кръгът нямаше да ме убие. Освен това Приткин беше прав: аз не бях обучена. Не знаех дали можех да управлявам Зрението си повече, отколкото сега. Определено не харесвах новите сили, с които се сдобих, и се съмнявах, че другите щяха да ми харесат повече, каквито и да бяха. Но ако откажех позицията, не бях сигурна, че ще мога да направя нещо за баща си. Познавах Тони достатъчно добре, за да знам колко отмъстителен можеше да бъде. Той щеше да гледа на затварянето на баща ми като подходящо за осъществяването на две цели — да измъчва баща ми и мен, и никога нямаше доброволно да се откаже от това.

— Не съм казала не — казах на Мирча честно. — Просто имам нужда от малко време. Без секс все още, избери нещо друго.

Той целуна долната част на корема ми.

— Това няма да е трудно, Каси. Ти си празник за сетивата.

— Просто отговори на въпроса.

Той погледна изненадано, след което се засмя.

— Знаеш ли, че всъщност се забавлявам от идеята, че съм отговорен за тази процедура? Следващият път ще знам по-добре. — Той ми се ухили, очертавайки бавни, леки кръгчета по корема ми, които засилиха възхитителната жега, която ме изгаряше. Потръпнах под леката му милувка и това очевидно му достави удоволствие. — Моя красива, пламенна dulceata.

— Не съм твоя.

Мирча се ухили самодоволно.

— Напротив, ти винаги си била моя. Уверявам те, че не останах при Антонио почти година, защото ми беше приятна компанията му.

При изненадания ми поглед той се засмя отново, ниско, ефирно хихикане, което изпрати тръпки по тялото ми.

— Бях чувал за дарбите ти и дойдох да се срещна с теб. Знаех, че ясновидец като теб с прочута сила ще бъде ценна придобивка за мен, но исках да се уверя какво ще спечеля, преди да започна да преговарям с Антонио. Когато те срещнах, аз заподозрях, че, може би, ти си следващата Пития, но не можех да бъда сигурен, докато не пораснеш.

Той зарея погледа си в пространството и въздъхна.

— Направих грешка, че не те взех веднага, но се страхувах, че това би било прекалено очевидно и че нямаше да успея да те предпазя от вниманието на Кръга. Оставих те при Антонио и му заповядах да продължи да крие самоличността ти. Смятах да те взема, когато пораснеш, но дотогава ти вече се бе забъркала в разни неща, нали?

— Чакай малко. Ти си знаел за убийството на родителите ми?

— Аз научих след това и тогава вече не беше от значение. — Той забеляза намръщването ми и въздъхна. — Предпочиташ да те лъжа ли? Не те познавах тогава, Каси, и не можех да накажа Антонио за начина, по който се отнасяше със слугите си. Въпреки че смятах, че тяхната смърт е загуба, това беше негово право. Беше ми казано, че е имало жена в колата на баща ти, но тя беше приела името му и аз не можах да я свържа с избягалата наследница. Прости ми, но въпреки че баща ти беше най-довереният от хората на Антонио, това не значеше много. Нямаше причина да свържа съпругата му с Пития.

— А аз? Кога научи, че те имат дете?

Ако Мирча беше оставил безпомощно бебе в мазните ръце на Тони, мнението ми за него щеше да се промени значително.

— Години по-късно — каза той сериозно, сякаш осъзнаваше колко е важен въпросът за мен. — Аз разговарях с Рафаел няколко месеца преди посещението ми. Антонио го бе изпратил при мен с поръчение и той използва момента, за да ми каже истината. Разбира се, веднага уредих нещата, за да се срещна с теб.

Вярвах му и не само защото исках това да бъде истина. Мирча щеше да предпази родителите ми, ако те го бяха помолили за помощ. Той не би позволил ценно предимство като майка ми да бъде унищожено, ако знаеше за нея. Ако не и по друга причина, то щеше да бъде лоша сделка да раздразни Пития и маговете, вместо да ги накара да му бъдат задължени, като я върне при тях.

— Как ме намери Тони?

Мирча се ухили.

— Как ли наистина, Каси? Аз се притеснявах за твоята безопасност, когато трябваше да бъда загрижен за подлите ти планове относно моя беззащитен слуга. Това, което причини на Антонио бе толкова добре описано, дори и в човешката преса. Хората ми веднага започнаха да те търсят, а аз следях слугите му, в случай че те те намереха първи, което беше достатъчно глупаво, за да го споменавам. В такъв случай трябваше да го забавят и да се свържат с мен, но съдбата се намеси. Член на фамилията, който се беше съюзил с него, бе останал в Атланта за една нощ, защото полетът му бе отложен и тогава те видял в нощния клуб. Ти си предсказвала бъдещето и той си спомнил за малкото момиче, което е виждал в двора. Информирал господаря си, който продал информацията на Тони. За щастие аз вече те бях намерил с помощта на интелигентната шпионска мрежа на Сената.

— Марлоу.

— Така е. — Мирча се засмя. — Този мъж е истинско чудо, въпреки че беше дяволски трудно да те проследи — дори и за него. Той иска да се срещне с теб между другото. Каза, че ти трябва да имаш същия измамен ум като него — рядък комплимент, dulceata. Той те откри преди по-малко от година, но беше по-сигурно да те оставим там, където беше, и да охраняваме, отколкото да рискуваме Кръгът да разкрие, че си при нас и да използват договора, както правят това сега. — Той отново изглеждаше спокоен. — Консулът все още ги забавя, но това няма да е за дълго. Не можем да се бием едновременно с Черния и Белия кръг, Каси. Разбираш ли?

— Да. — Замислих се за броя на инфарктите, които почти бях получила през годините, тъй като си мислех, че виждам вампири тук или там, а през цялото време това са били хората на Мирча. — Можеше да ми спестиш доста проблеми, ако просто ми беше казал какво става.

Мирча просто ме погледна. Той не каза това, което и двамата знаехме: никой господар вампир, още по-малко пък член на Сената, не би обсъждал нещо с обикновен слуга. Нейният живот се планира без знанието й и тя ще бъде информирана за това, когато му дойде времето.

— Така ли разбра, че хората на Тони са ме открили? Твоите хора ли ти казаха?

Усмивката на Мирча беше печална.

— Не, ти просто извади късмет. Антонио беше заповядал на един стрелец да ти пусне два куршума в полунощ, но Рафаел го подслушал и ми се обади. Дадох му защитата си и му казах да дойде тук. Имах някои съмнения за Антонио от известно време, но да се справиш с господар трето ниво, дори и да е твой слуга, изисква определен финес. Но всъщност той директно наруши мои заповеди и направи опит да отнеме живота ти, така че вече мога съвсем легално да го убия за неподчинение. Аз предадох информацията за теб на Сената, който изпрати Томас при теб след изчезването на пророчицата. В случай че имаше проблеми да се свържем с него, аз също се обадих на някои от моите съюзници в Атланта, но те имаха трудности с намирането ти. По времето, когато пристигнаха в офиса, теб вече те нямаше.

— Можеше да вдигнеш проклетия телефон, Мирча!

— Опитах се да ти се обадя, dulceata, в апартамента ти и на работата. Но ти не отговори. Във всеки случай доста ни изплаши. Моите приятели се оказаха замесени в свада с четирима вампира, които Распутин бе изпратил след теб. Междувременно те се справиха с тях, а ти и Томас вече бяхте налетели на наемниците на Тони. За щастие ти се бе справила успешно с тях по собствен начин.

Аз отново бях объркана.

— Искаш да кажеш, че тази нощ по петите ми е имало 9 вампира? — Не можех да повярвам, че съм оцеляла. Господари вампири са били убивани от по-малко. — Но ако Тони и Распутин са съюзници, защо са изпратили две ударни групи?

Мирча се усмихна.

— Сега просто се разтакаваш. Накратко. — Антонио бе изпратил петима девето и десето ниво вампири, за да те убият, когато е разбрал къде си. Когато Распутин чул какво е направил, изпратил четирима господари да ги подкрепят. Той е по-мъдър от Антонио, поне така мисля. Знаел е, че Сенатът е поставил хора да те пазят и е искал да се увери, че няма да оцелееш. Ти си единствената сила, която би могла да му попречи на плановете успешно, dulceata. Той знае това.

Главата ми се въртеше.

— Така че ударният отряд на Тони е отишъл в клуба, а твоят и този на Распутин — в офиса, след като избягах от там? Тогава кой е оставил съобщението на компютъра ми?

— Какво съобщение?

Поклатих глава.

— Няма значение. В основни линии това, което ми казваш, е, че всички са по петите ми?

Мирча не отговори, защото тази тъмна глава отново бе започнала да се труди, прокарвайки с език пътечка по вътрешността на бедрата ми. Езикът му беше горещ, а устните му — кадифени.

— Не знам за всеки, dulceata, но аз със сигурност съм. А сега стига толкова приказки. — Той ми се усмихна порочно. — Време е да си платиш!