Нежна завист

Дванадесета глава

— Господи — извика Кийша, внезапно изтрезняла.

Примигнах срещу Бронуен. Сякаш нож бе разсякъл вцепеняващата мъгла от пиенето. Болката ми се върна и цинично отправи поздрав към нейната. Каква егоистка бях. За миг се зарадвах, че никой не може да надникне в съзнанието ми и да разбере, че докато съквартирантката ми разказва нещо толкова разтърсващо, мисля за Шеймъс и желанието си да бъда с него.

— Заведе ме в къщата си и ме накара да се съблека. Започна да ме целува навсякъде — продължи Бронуен през сълзи. — После… извади фотоапарата. Не исках да ме снима, но той ми каза да се отпусна заради него, защото ме обичал и ме намирал за прелестна.

Престанах да мисля за Шеймъс. Така се вбесих, че можех да удуша онзи мръсник. Но бях поразена, че момиче като Бронуен е способно на такава мекушавост. Според мен тя е едно от най-ужасните неща в живота на жената. Никой не го споменава, когато говори за радостта от майчинството и всичко останало. Или дори за родилните болки, месечния цикъл и менопаузата. «Щом си жена, неизбежно един ден ще се влюбиш. А това е все едно с хирургическа намеса да те превърнат в безгръбначно. Правиш се на силна, а когато рискуваш да бъдеш отхвърлена, си готова абсолютно на всичко, за да задържиш любимия си».

— Колко снимки ти направи? — равнодушно попита Кийша.

— Не зная… — проплака Бронуен. — Много. Стана толкова бързо… има от онези професионални фотоапарати със светкавица и просто щракаше…

— За какво се разсърди?

— Опитвах се да събера крака, а той ме принуждаваше да ги държа разтворени. — Бронуен зарида удържимо. — Тогава се разфуча. Качи се на горния етаж. Изнесе нещата ми от банята и ги натъпка в сак. Поиска да му върна ключовете…

Заплака неудържимо и не можа да каже нищо повече. Кийша влезе в кухнята, а аз останах при нея и разтрих раменете й. Кийша се върна с чаша бренди, накара я да го изпие и хленчейки и кашляйки, Бронуен донякъде възвърна самообладанието си.

— Каза, че съм фригидна кучка и му е писнало от мен. Освен това съм била твърде кльощава, а мразел да спи с жени, които са само кожа и кости. Знаел, че ми харесвали всички онези неща, защото съм била от този тип момичета и просто съм се правела на интересна, но не можел да издържа повече, така че било най-добре да се разкарам. Умолявах го да размисли и да вземе думите си назад, но той просто ми се изсмя… — Закри лицето си с ръце. — Когато поисках да ми даде филма, продължи да се смее и каза, че поне щял да има какво да показва на приятелите си.

Бронуен скочи и хукна към тоалетната. Нямаше време дори да затвори вратата, преди да изповръща червата си.

С Кийша се спогледахме. Десет кафета не биха ни отрезвили по-бързо. Не бях близка с Бронуен, но този път я почувствах като своя плът и кръв. Едва ли бих изпитала по-силен гняв, ако онзи негодник бе сторил същото с Гейл.

Въобразяваме си, че през деветдесетте години жените държат съдбата си в свои ръце и това не би могло да се случи с нас. Бронуен бе феминистка като мен, не откачалка като Андреа Дуъркин, но готова да се бори за независимост и равенство между половете на пазара на труда. Как бе възможно да се влюби в тиранин като него?

Ако тя бе зарязала Дик, би изживяла раздялата по-леко. Вече повече от шест месеца я убеждавахме да скъса с него. Понякога дори се съгласяваше, че той я унижава и трябва сериозно да си помисли дали да продължава тази връзка. Непрекъснато звъняха млади мъже, които се надяваха Бронуен да им обърне внимание, все от нейните среди — модни дизайнери, фотографи, модели, басисти. Не бе необходимо човек да е психоаналитик, за да разбере, че във влечението й към Дик има нещо извратено. Какво намираше момиче като Бронуен, което сякаш се бе пренесло с машината на времето от «Хейт Ашбъри» в Сан Франциско през 1968-а до настоящето, в управител на банка, който караше волво, редовно актуализираше пенсионните си вноски и носеше костюмите си на химическо чистене? Определено виждаше в него баща, търсеше сигурност или нещо подобно. Проблемът бе, че бе попаднала на извратеняк от класа.

Зная. Благодаря ви, доктор Александра Фройд. Но все пак какво говореше това за детството на Бронуен? Може би не исках да узная.

— Добре — тихо каза Кийша, но предчувствах, че ще добави нещо заплашително. Когато бе тиха, ставаше най-опасна. — Ще се обадя на Стела. Братовчед й Рашид познава типове, които могат да решат проблема.

— Почакай, почакай — припряно се намесих аз. Не бях против идеята няколко гангстери да потрошат крайниците на Дик, но не и ако цената за това бе Кийша да попадне в женски затвор за подстрекателство към бой. — Да му се обадим и да се опитаме да го вразумим.

— Ти си полудяла.

Но вече бях натиснала бутона за бързо избиране. Бронуен бе записала номера му на единицата на телефона си. Все още бе в тоалетната и сякаш повръщаше всичко, което бе погълнала от месец насам.

— Да?

Надменният тон ме вбеси.

— Дик, обажда се Алекс Уайлд, съквартирантка на Бронуен Евънс.

— Да, знам коя си. Забрави, не искам да виждам онази хленчеща кучка, всичко свърши. Предай й, че съм казал: «край».

За миг бях така стъписана, че не можах да отвърна.

— Не си прави труда да звъниш пак — провлачено добави той. — Не е твоя работа. Нямам нужда от досадно кученце като Бронуен, което да върви по петите ми, и няма да търпя отраканите й приятелки да се бъркат в живота ми. Лека нощ.

— Почакай! Щом не искаш да говориш с мен, ще се наложи да се разприказваш пред полицията — процедих през зъби и най-сетне привлякох вниманието му.

— За какво намекваш, по дяволите?

— За онези снимки, шибано копеле — изръмжах аз. Изпитах удоволствие да го наругая, да излея яростта си. — Бронуен ще повдигне обвинение в изнудване, ако не й дадеш филма веднага.

— Няма нищо общо с изнудване.

— Аз не виждам нещата така. Всички ще свидетелстваме срещу теб. Работодателите ти ще бъдат доволни, а, Дик-мръсник? Управител на банка се оказва извратен психопат. Истинска сензация за жълтата преса, ако питаш мен, приятел. Ще се радвам да те видя публично унизен и още повече — на подсъдимата скамейка.

— Полицията няма да се заинтересува. Беше с нейно съгласие — изтъкна той, но вече не бе така самонадеян. Гласът му прозвуча почти уплашено. Кийша ме гледаше с ококорени очи и явно одобряваше това, което чува.

— Тя твърди друго. Тук сме три свидетелки и полицията проявява голям интерес, сладур. Знаеш ли с кого говорих? С инспектор Мери Бейкър и инспектор Сюзън Ембъри, шефките на отдела за сексуални престъпления в местния участък. Ненавиждат нищожества като теб. Впрочем, и началникът на участъка е жена. Ийв Менш. Така че ако ти стиска, продължавай да упорстваш.

Пълна измишльотина, но явно се хвана. Навярно жените в униформа са най-страшният кошмар за типове като него. Знаеше как би реагирала всяка жена, щом чуе подобна история. Почти долавях скърцането на зъбните колела в мишия му мозък.

— Ако ни дадеш скапания филм още сега, ще забравим всичко, стига да стоиш далеч от Бронуен. Не заради теб, а за да я оставиш на мира. Смърдиш като собствения си лош дъх.

— Добре.

Отговорът прозвуча вяло като ръкостискането.

— Ще изпратим един приятел след половин час. Стой си у дома, любовнико — предупредих го аз и затворих.

— Беше супер! Значи все пак имаш кураж, скъпа — одобрително каза Кийша и се обади на Рашид. За миг си представих как едрият мускулест мъжага с огромни лапи почуква на вратата на Дик. Рашид можеше да строши фотоапарата му с крака за секунди и да обърне всичко в къщата му наопаки. А Дик, който вечно философстваше на тема «контракултурата», щеше да напълни гащите, когато нейните ангели на отмъщението се изправят срещу него.

Върнах се във всекидневната и прегърнах Бронуен, която най-сетне бе излязла от тоалетната, с бледо като восък лице, сякаш в него не бе останала нито капка кръв.

— Всичко свърши, нали? А снимките…

— Ще се погрижим.

— Нали той няма да пострада?

На лицето й се изписа такава загриженост за Дик, че разкъса сърцето ми.

— Няма, обещавам. Ще унищожим негативите. Брон, моля те, проумей, че той постъпваше ужасно с теб.

— Зная, зная, но го желая толкова отчаяно.

— Сексът с него не е бил приятен, нали?

— Само защото понякога искаше странни неща.

Така си и помислих.

— Бронуен, ти винаги се връщаше от дома му разплакана. Зная, че може би не го осъзнаваш, но не беше щастлива с него.

— Иска ми се само да върна времето назад, до началото на вечерта. Нещата можеха да бъдат различни — зарида тя и нямаше какво друго да сторя, освен да й дам още бренди и да й помогна да си легне. Веднага заспа. Плачът изтощава повече от маратонско бягане. Щеше да спи непробудно до сутринта.

Такава бе експертната ми преценка. Имах богат опит.

Кийша ме разцелува и каза, че отива да заведе Рашид. Трябваше с него да отиде човек, който знае историята на Бронуен. Съгласих се и останах сама.

Около час по-късно все още седях на дивана, когато Снежанка се прибра. Два мъжки гласа се засмяха, преди да я последват в апартамента й. Изпитах негодувание. Никой не биваше да се забавлява тази вечер.

Влязох в стаята си и отново потънах в размисли за Шеймъс в тъмнината. След дълго колебание реших да не му позволя да ме разиграва, но едва ли щях да изпълня заканата си. Може би Кийша се бе излъгала за другите жени. Тя не знаеше какво е да се чувства обградена с цялото му внимание. А бе крайно нечестно го сравнявам с Дик.

Последната ми мисъл, преди да заспя, бе как да го спечеля отново. Бе изпаднал в паника, нали? «Разбира се, че има». Обяснение? Ако Шеймъс успееше да докаже, че се е променил, нещата можеха да бъдат различни.

На следващата сутрин Бронуен бе по-добре. Поне бе на себе си. Имаше онзи безизразен поглед на човек, чийто живот е загубил смисъл, но все пак трябва да го живее. Пропусна закуската. Каквото и да хапнеше, би й се сторило блудкаво и навярно всичко пред очите й изглеждаше сиво.

— Как си? — тактично попитах.

Поклати глава.

— Съвземам се.

— Неделя е. Почини си днес.

— Не мога. Трябва да снимам с Тревър Лейтън. Но дори и да бях свободна, почивката не би помогнала.

Права бе, така че не настоявах. Кийша се върна десет минути след като тя бе излязла, ухилена до уши.

— Скъпа, трябваше да видиш. Едва не припаднах, когато отидохме там с Рашид. Онзи нещастник му дава филма, а Рашид казва: «Да проверим апарата». Дава му и него. Рашид го строшава на пода и изтърсва: «Извинявай». Дик не посмя да продума.

Кийша избухна в смях.

— Дано сте се постарали да всеете пълен безпорядък.

— Сякаш е минал булдозер. Рашид изпочупи всичко. Къщата изглежда като след обир. Телевизорът, видеото…

— Няма ли да отиде в полицията?

— Сигурно се шегуваш. Едва не се подмокри, беше толкова изплашен. А и Рашид беше с ръкавици. Нищо не може да докаже. На излизане стисна ръката му до посиняване и го накара да скимти. — Кийша се усмихваше с огромно задоволство. — Казах му, че Бронуен наистина е фригидна, иначе не би го търпяла, защото онази му работа е толкова малка, че не може да задоволи никоя жена.

И двете се засмяхме.

Бях в добро настроение почти през цялото време до понеделник сутринта, когато тръгнах за работа. Щом стигнах до «Хамилтън Кейн», вече не се чувствах силна като ангел на женското отмъщение, а сякаш изведнъж се бях смалила и бях станала поредната глупачка, прелъстена от Шеймъс. Освен това закъснях, но Джени не изглеждаше ядосана.

— Изненадана съм, че дойде, Алекс — учудено сподели тя. — Господин Мейън ми каза, че си поискала ден отпуск.

— О. — Притиснах пръсти към слепоочията си и умът ми заработи трескаво. Шеймъс си бе въобразил, че съм твърде разстроена, за да дойда на работа. — Е, споменах нещо такова. Забравих. Но не искам да изоставам.

Видях го през стъклената преграда на вътрешния офис. Разговаряше с някакви брокери. За миг ме погледна с тъжна усмивка, като виновен хлапак, хванат тайно да хапва шоколад.

Бях изумена. Нима не го бе грижа, нима не осъзнаваше колко сериозно е положението?

Седнах пред компютъра си и разсеяно го включих. Трябваше на всяка цена да узная истината, независимо колко е жестока. Предчувствах, че това, което открия, няма да ми хареса, но трябваше да проверя. Сякаш не можех да се сдържа да не изстискам и да разчопля пъпка на лицето си. Щеше само да стане по-лошо, но как да устоя?

Зачатках по клавиатурата. Сравних датите и бележките на екрана със списъка пред себе си. Дните, в които ми бе казвал, че заминава в чужбина или на конференции. Останаха осем, за които трябваше да се допитам до Джени.

— Господин Мейън нареди да напечатам сведение за командировките му. Пътувал ли е на тези дати, или полудявам?

Джени разгледа списъка ми с недоумение.

— Полудяваш, Александра. Кой ти е казал това, за бога? Беше в Севиля на осемнадесети, а в Хъл не е имало никаква конференция. Какво би правил някой от партньорите ни в Хъл?

Едва сега и аз се запитах какво. Изчервих се.

— Такава глупачка съм, сигурно съм сбъркала месеца. Няма значение.

Джени вече ме гледаше подозрително, но не й обръщах внимание. Бяхме включени в Мрежата, за да могат анализаторите ни да търсят информация за компаниите, които проучват, и днес щях да вляза в ролята на Шерлок Холмс в пола. Напечатах «Шеймъс Мейън», «Долорес Мейън» и «мистериозна». Нали се досещате, например «мистериозна блондинка». Надявах се да излезе съобщение: «Променете критериите за търсене», което на компютърен език означаваше: «Откажи се, няма нищо по въпроса», но този път не бе така. Имаше четиридесет и три попадения. «Господи», казах си аз и подробно прегледах всяка клюка. «Шеймъс и мистериозна брюнетка». «Шеймъс и Долорес». «Шеймъс и мистериозна компаньонка, видени да излизат от нощен клуб». «Долорес поставя ултиматум». «Трогателно сдобряване».

Не можех да избягам от това, колкото и да ми се искаше. Чаровният Шеймъс и ужасната Долорес. Ужасните «мистериозни компаньонки»! Значи желаеше не само съпругата си, а толкова жени, колкото можеше да вмести в графика си! За секунда се запитах дали в някоя от статиите не става дума за мен.

О, разбира се. «Шеймъс Мейън и мистериозна пепеляворуса секретарка». Има ли съмнение за кого става дума?

Може би трябваше да ми се доплаче, но реакцията ми бе вцепенение, сякаш Рашид ме бе ударил с юмрук в корема. Трябваше бързо да затворя статиите за Шеймъс, защото Джени дойде да провери дали съм добре.

— Нищо ми няма. Лек махмурлук.

Не можах да измисля по-правдоподобно извинение.

Телефонът на бюрото ми звънна и ме накара да подскоча.

— Алекс? Би ли дошла тук за минута? — попита Шеймъс и ме обзе желание да изкрещя. — Трябва да си поговорим.

— Знаех си — промърмори Джени и ме изгледа хладно.

— Какво имаш предвид? — попитах, но тя не каза нищо повече и не ми оставаше друго, освен да стана и да почукам на вратата на офиса.

Зарекох се да го накарам да се измъчва.

— Дано не ми се сърдиш много — ласкаво каза той.

— Да ти се сърдя? Ти ме излъга, срещаш се и с други момичета, а с жена ти не сте…

— Е, мъжете сме такива — каза Шеймъс с най-зашеметяващата си усмивка. — Не ми казвай, че е невъзможно да се разберем. Имам пълна вяра в теб, Алекс Уайлд.

— Имаш…

Бях така изумена, че започнах да пелтеча.

— Разбира се, вярвам, че си разумен човек. Много ни е забавно заедно. И на двамата ни харесва, така че защо да се отказваме?