Нежна завист

Тридесет и девета глава

Понесе ме на ръце, сякаш тежа колкото Кейт Мос.

— Ще получиш херния — казах аз и страните ми поруменяха от щастие. Това още повече ме възбуждаше. Съжалявам, но бях имала връзки само с изнежени романтици като Джарвис Кокър. Да бъда с мъж, който с лекота ме носи на ръце, да усещам мускулите, които трептят под кожата му…

От него струеше топлина. Сексуалната възбуда се надигаше помежду ни, желание, натежало във въздуха като аромат на мускус.

— Почти не чувствам тежестта ти. Мога да те държа така цяла вечност. — Ритна вратата на спалнята ми. — Освен ако не намеря много основателна причина да те пусна — добави той и съвсем бавно нежно ме остави на леглото и започна да ме съблича.

Желаех го. Цялата плувнах в пот. Бе спокоен, уверен и сериозен. Всички статии, в които се говори, че трябвало «да ти бъде забавно» с партньора, защото «споделеното чувство за хумор между чаршафите е жизненоважно», са пълна глупост, нали? Ако се смееш в леглото, нищо не се получава както трябва. Освен ако гледате заедно «Фентъзи Футбол». Но ако правите секс, не искаш да се смееш, а да гориш от страст, мъжът да те гледа така, както ме гледаше Том в този момент. Съсредоточено, с хищнически блясък в очите. В тях пламтеше желание. Знаех, че ме обича, а сега щях да бъда негова.

Разкопча ризата ми. Не обърна внимание на посивелия ми сутиен. Долових учестеното му дишане, докато го смъкваше от гърдите ми.

— Толкова си красива — каза той така сериозно, че ме накара да повярвам в думите му. Наведе се, целуна зърната ми и започна да ги всмуква, съвсем леко, а после все по-жадно, докато изтръпнаха и едва не заплаках от наслада.

Ръцете му се плъзнаха под талията ми, повдигнаха ме като кукла, разкопчаха полата ми и бавно свалиха бикините ми. Когато издаде тиха въздишка при вида ми, не можах да сдържа напиращите стонове от страст.

— Не бързай, скъпа, не бързай — нежно каза Том, но усещах възбудата му и започнах да се гърча под пръстите му, сякаш бяха нажежени железа. Смъкнах сакото му. Бих разкъсала ризата му, но ръцете ми така трепереха, че нямах сили да го съблека и трябваше да ми помогне. Сам свали обувките и останалите си дрехи.

Когато го видях гол, открих, че мога да го гледам без смущение, срам или отвращение. Не исках да гасим лампата. Можех да се взирам в него, да се възхищавам на красивото му тяло и да тръпна от копнеж.

Том протегна ръце напред и прокара длани по раменете ми. В мен се надигна нова вълна на желание. Разтвори краката ми с коляно, едрите му пръсти пропълзяха по вътрешната страна на бедрата ми, оставиха огнени следи и достигнаха до най-горещата точка. Докато проникваха във влажната ми плът, той ме гледаше с жадни очи, които сякаш казваха, че чувства всичко и знае, че вече съм готова за…

Наведе тъмнокосата си глава, за да ме целуне, и най-сетне навлезе в тялото ми с отмерен тласък. Целуваше ме и се движеше в мен. Насладата ме обгърна като нежен воал от кафяво кадифе. Сякаш досега бях чувствала празнота, която той запълни.

— Страхотна си — въздъхна. — Алекс, толкова си секси.

— Ти си невероятен — промълвих аз. И двамата бяхме искрени, но и малко недоверчиви, защото може би с други хора не се бяхме представяли като велики любовници. Явно не само аз се бях смущавала и бях докосвала непохватно.

Тогава разбрах каква е тайната на секса. В онези мигове, когато Том бе надвесен над мен, проникваше все по-дълбоко в тялото ми и ме караше да се извивам към него, докато всичко друго на света изчезна и единственото, което съществуваше за мен, бяха чувствените му движения, допирът на ръцете му и експлозиите, които пламваха в мен, сякаш някой бе изпуснал кибритена клечка в кашон с фойерверки.

Тайната на секса е любовта. Обичах го. Имах му пълно доверие. Той ме влудяваше. Бях мечтала за това толкова дълго, преди да се случи. Изгарях. Любовта изпълваше цялото ми същество.

Не виждах нищо нередно в животинската страст, която изпитвах, в необузданите си пориви. Не бях лошо момиче, не бях мръсница. Просто бях влюбена и това, което ставаше, бе напълно естествено. Отсега нататък всичко щеше да бъде наред.

— Обърни се — каза Том.

— Какво? — задъхано попитах, докато се носех по вълните.

— Обърни се — повтори той, — трябва да опитаме това, искам да проникна още по-дълбоко.

Обгърна талията ми, повдигна ме със силните си ръце и след миг се озовах коленичила, подпирайки се с ръце, погълната от буйни пламъци. Дланите му обходиха ханша ми, милваха и леко притискаха плътта ми и след няколко мига пръстите му отново бяха в мен.

— О — промълви той, — значи ти харесва.

Изчервих се и кимнах.

— Кажи го. Искам да го чуя от теб.

— Харесва ми — въздъхнах. — Искам го… моля те, Том.

Навлезе в плътта ми и притисна бедрата ми към себе си. Насладата се разля в тялото ми като порой и докато слушах учестеното му дишане, достигнах до върха. Опиянена от мисълта за слетите ни тела, изживях експлозия и огнените тласъци на блаженство ме накараха да забравя коя съм, заслепиха ме и докато отшумяваха, чух стона му, преди и двамата да се отпуснем изтощени и безмълвни. Когато се приближи към мен и ме целуна, отново избухнах в плач.

Събудих се преди него. Единственото, което исках, бе да лежа и да вдъхвам от аромата му. Том спеше до мен и можех да се взирам колкото искам в тъмните му мигли и строгите му устни. Обзе ме нежност, каквато изпитвах, когато видя бебе в количка.

Но в живота няма хепиенд, нали? Всичко, което вечерта бе избледняло в съзнанието ми, сега ме връхлетя. Гейл. Той ми бе казал, че е приела раздялата им тежко. Как можех да й причиня това? Макар и непоносима, Гейл бе моята малка сестричка.

Том отвори очи и ме погледна.

— Сънувах най-хубавия сън в живота си — каза той. — Или си истинска?

Напрегнах волята си.

— Том, трябва да поговорим.

Надигна се и въздъхна.

— По дяволите. Най-страшните думи след «погледни зад себе си».

Усмихнах се.

— Или «майка ти е на телефона».

— Мога ли поне да закуся? — попита Том. — Осъденият на смърт има право да се нахрани добре, нали?

Кимнах и влязох в банята. Бях се зарекла да не плача повече. Не знаех какво става с мен. Сякаш някой бе развъртял кранчето на емоциите ми до край. Нямах оправдание, намирахме се в Англия, а не в шоуто на Рики Лейк. Освен това, когато плача, носът ми става червен като на Рудолф. Скаутите от Дартмур биха могли да го използват вместо фенер.

Гейл. Том бе казал, че го е приела тежко. Толкова тежко, че му бе хрумнало, че съм избягала от съчувствие. Бях полудяла от ревност, въпреки че не бях ходила сериозно с Том. Изоставена заради собствената си сестра?

Това не бе всичко. А картината, която бях съсипала? Може би срещу мен бе заведено дело за милиони. Бях станала за посмешище в Лондон. Нямах работа… със сигурност можех да считам договора си с християнската библиотека за прекратен.

Разбира се, Том притежаваше милиони. Но дори ако не бе историята с Гейл, не бих могла да искам от него да ме издържа. Знаех, че някои жени не виждат нищо нередно в това и ги смятам за късметлийки, но още от съвсем малка знаех, че не бих могла да живея като тях. Бях създадена за любов и майчинство, или поне така се надявах, но и за… какво друго? «За слава», мислех си някога. А сега бих се задоволила със самоуважение.

Трябваше да мога сама да се грижа за себе си, преди да позволя на Том да се грижи за мен. Колкото и да го обичах, ако кажех: «Добре, скъпи, ти ще работиш, а аз ще възпитавам децата, това ще бъде работата ми», щях да започна да изпитвам негодувание срещу него и дори срещу децата ни.

О, чуйте ме, след един любовен сеанс вече се виждах омъжена, с три деца.

Но нямаше да стане така.

Облякох се, сложих малко фон дьо тен и слязох на долния етаж. Изведнъж къщата бе станала приятно топла, а от кухнята се носеше апетитен мирис на цвърчащ бекон.

— Поправих парното — каза Том. — Нали обичаш бекон с домати?

Обзе ме тъга.

— Том, онова, което се случи между нас, бе прекрасно…

— … но? — отегчено каза той. — Зная, че има някакво «но», Алекс. Каквото и да е, няма да го приема. Мисля, че снощи всичко беше наред.

— Първо, унищожих картина на Джаксън Полак — започнах аз. — Сигурно дължа на Гордън милиони лири.

Изражението на Том бе неразгадаемо. Просто сервира закуската и започна да налива чай. Господи, бе толкова съвършено. Ние двамата в домашна обстановка. «Не плачи отново, Алекс, за бога.»

— Само един проблем.

— Да не споменаваме, че галерията изгоря заради мен.

— Продължавай. Чай?

«Чай?» Нима наистина бе казал това? Опитвам се да му обясня, че за нас няма бъдеще, а той ми предлага чай.

— Чист, без захар — отвърнах малко сърдито. — Второ, всички ме видяха гола и станах за смях.

— Моята реакция нямаше нищо общо със смях — многозначително сподели той.

Изчервих се, но припряно продължих. Ако отново намекнеше за секс, скоро щяхме да се озовем горе и дявол знае какво щеше да последва.

— Вече нямам работа, напълно се провалих във всичко, и затова точно сега не мога да се обвържа с никого.

Том остана мълчалив за миг, а после се усмихна. Знаех, че винаги е бил оптимист, но ми се стори нелепо.

— От какво си толкова доволен?

— Просто ти се радвам — каза той. — Алекс, не си се чувала с Гордън, нали?

— Не беше нужно — мрачно отвърнах. — Знаех какво ще ми каже.

— Така ли? — попита Том. — Знаела си, че картината на Полак е фалшификат и че Гордън ще получи цяло състояние от застраховката?

Втренчих поглед в него.

— Е, добре, може би дългът ми не възлиза на милиони…

— Всички произведения също са били застраховани. Впрочем материалите в клюкарските вестници привлякоха интерес към галерията. Гордън е затрупан с работа и отчаяно се нуждае от помощта ти. Позвъних му, когато Кийша ми каза, че си изчезнала.

— О — промълвих.

— Но не можеш да се върнеш там.

— Защо?

— Защото имаш по-добро предложение. Помниш ли Джак Хърмън?

— Критикът от «Ивнинг Стандард»? Да, разгледа скапаните ми скулптури — унило промърморих.

— Е, според него не са толкова скапани. Публикува статия за тях, придружена със снимки. Гордън се хвали наляво-надясно, че притежава «уникални творби на Алекс Уайлд» — засмя се Том. — Скъпа, бях изумен, когато открих, че си станала новата Рейчъл Уитред. Предложиха ми шест хиляди за статуята на Гейл.

Сърцето ми биеше неудържимо. Не бях в състояние да разсъждавам трезво.

— А… защо я купи, щом не си бил влюбен в нея?

— Трябваше да я имам.

— Защо? — отново попитах, преглъщайки буцата, заседнала на гърлото ми.

— Защото е твое творение, глупачке. За да си представям как си я изваяла. Не можех да се добера до друга от скулптурите ти, а и майка ти беше зад гърба ми.

Чувствата ми бяха объркани като френска гарнитура — смесица от несъвместими съставки. Щастието и тъгата се преливаха като олио и оцет.

Том хвана ръката ми. Да, сърцето ми препускаше, но какво значение имаше това?

— Алекс, направила си напълно погрешни изводи. Не си загубила работата си и хората се надпреварват да видят творбите ти. Няма да станеш Деймиън Хърст за един ден, но нима това не означава нищо за теб?

«Нищо?» Не можех да опиша колко много означаваше. Всичко, за което бях мечтала, се сбъдваше, но…

— Все пак, няма да се получи, Том — казах аз и издърпах ръцете си от неговите. — Не мога да причиня това на Гейл.

Пъхнах ключа обратно под изтривалката и карах след него до Йорк, където той върна метрото и получи безброй усмивки от повлеканата в офиса.

— Ще хвана влак — казах аз.

— Глупости… — Том ме задърпа към ролса и ме повали на предната седалка. — Ще се върнеш с мен, независимо дали искаш или не.

Беше истинско изпитание. По пътя се опитах да му обясня всичко. Настроението му ставаше ту гневно, ту мрачно. Ту избухваше, ту ме убеждаваше. Исках да успее да ме придума, но аз бях жена, знаех какво ще причиня на Гейл, ако избягам с нейния любим. Никога нямаше да си простя, че съм накарала сестра си да страда.

— Ако тя си намери някого… — осмелих се да кажа.

— По дяволите, Алекс, знаеш ли от колко години те чакам? Защо да отлагам бъдещето ни заради желанията на Гейл? — извика той.

— Просто се налага, няма да разбия сърцето на сестра си — категорично заявих.

— Мамка му! — изкрещя Том. Никога не ругаеше пред дами. Стовари юмрук върху волана и клаксонът изсвири. — Мамка му! Нима мислиш, че търпението ми е безгранично? Обичам те и ти ме обичаш, единствено това е от значение.

— Не е толкова просто — отвърнах и отново заплаках. Изглеждаше побеснял от гняв. Стисна устни и не промълви нито дума през останалата част от пътуването.

— Най-добре ме откарай до апартамента — вяло казах аз.

Том спря пред входа и слезе да отвори вратата ми. Надявах се да се смили над мен, да подхвърли някаква шега, но той просто свали куфарите ми и ми помогна да ги внеса, а после равнодушно кимна и потегли с изскърцване на гумите.

С мъка си поех дъх и се опитах да се успокоя, преди да се кача по стълбите.

— Алекс! — извика Кийша, когато влязох. — Къде беше, по дяволите?

— Дълга история — отвърнах с тъга.

— Защо изглеждаш толкова нещастна, cariad[24]! — попита Бронуен. — Хайде, излей душата си, изгаряме от любопитство да…

Когато се вгледа в лицето ми, изведнъж замълча. Вратата на спалнята се отвори и излезе Гейл. Погледът й бе измъчен и подозрителен.

— Алекс, къде беше?

— В Роуздейл — отвърнах. — Трябва да поговоря с теб.

— За Том, нали? — попита тя. — Била си с него. — Избухна в плач. — Ти си долна кучка, Алекс, как можа да ми сториш това? Знаеше, че ходим сериозно!

— Той каза, че сте скъсали — плахо изтъкнах.

— Заради теб… само заради теб. Непрекъснато го преследваше. Най-сетне успя да ми го отмъкнеш! Е, дано сте щастливи.

— Не сме гаджета, Гейл — казах аз, но тя не ме слушаше.

— Иди при мама и татко да им обясниш! — изкрещя. — Писна ми от лъжите ти, Алекс Уайлд!

Съкрушена, излязох от апартамента и хванах такси до гара «Виктория». Наистина трябваше да си отида у дома. Имах нужда от време да помисля.

Къщата ми се стори по-красива, отколкото я помнех. Храстите зимен жасмин се открояваха като бели облаци на фона на чемшира и тъмнозеления тис в задния двор. В далечния край на градината течеше поток, до който като дете бях седяла с часове, стискайки в шепа откъснати цветове. Веднага щом се обадя на мама и татко, възнамерявах да отида там. Просто да поседя и да погледам водата. Бях разстроена, но сълзите ми бяха пресъхнали.

Мама бе изненадващо благосклонна. Гордън й се бе обадил и й бе казал за интереса към творбите ми.

— Вече си спечелила близо осем хиляди лири, за осемнадесет скулптури. А за неабстрактната статуя на Гейл някой е предложил…

— Зная, мамо, Том ми каза — прекъснах я аз и изтръпнах.

Мама се усмихна.

— Как е той?

— Ами…

— О, зная, че се срещаш с него — осведоми ме тя. — Гейл се обади по телефона. Алекс, бяхте толкова добри приятели.

Изгледах я недоверчиво. Не бе сърдита, макар и да мислеше, че ходя с Том. Явно просто искаше поне една от дъщерите й да се омъжи за богат наследник.

— Впрочем Гейл ще дойде на гости в края на седмицата — каза мама. — Тогава ще се сдобрите. За нея няма да бъде трудно да си намери друг приятел, нали?

«О, радвай се, мамо. Смяташ, че за мен би било доста по-трудно, а? Но на кого му пука?» Аз не исках друг мъж, а Том, единствения, с когото все още ми бе забранено да се обвържа.