Нежна завист

Петнадесета глава

— Млъкни, Гейл — каза Кийша и я прониза с поглед.

— Не й обръщам внимание — излъгах. Права бе, дори голям размер поли не стояха добре на едрия ми задник.

Не че съм дебела. Искам да кажа, щом средната големина в Англия е четиридесет и шест, както пише в много списания. Проблемът бе, че средният размер на съквартирантките ми бе четиридесет.

В горната част на тялото си и аз съм четиридесет, а в долната, ако говорим за пола — четиридесет и две, но за панталон — четиридесет и четири. И винаги коланът е твърде широк. Защо производителите на облекло постъпват така? Със сигурност не съм единствената жена в Англия с мощни бедра и тънка талия. Майка ми има същата фигура. Защо не създават различни кройки, както има шампоани за различен тип коса?

Още по-добре, защо не мога да бъда слаба като Гейл?

Наистина знаеше как да ме засегне. Накара ме да се изчервя. Господи, колко жалко, че нямах приятел. Нямаше с какво да я затапя.

— Ти кога за последен път получи повишение? — заядливо попита Бронуен. — А учила ли си в «Оксфорд»?

— Голяма полза от това, няма що — сопна се Гейл.

— Поне сестра ти не избира кавалерите си по банковите им сметки — намеси се и Кийша.

— А аз поне не ги избирам от светската хроника — отвърна Гейл.

— Така няма да стигнем доникъде. — Наложи се да вляза в ролята на помирител. — Ще пробвам тази.

Бе рокля «Дона Карън» с намаление в цвят светъл карамел, съчетана със сако. Пъхнах се зад завесите на пробната, но застанах с лице към огледалата едва когато бях облечена. Най-добрият начин човек да избегне психическа травма в пробната кабина е да не се оглежда без дрехи. Ако Бог искаше да бъдем голи, нима би създал смокиновите листа? А нима голото мъжко тяло не е доказателство за чувството за хумор на Господ?

Трябва да призная, че роклята ми хареса. Бе достатъчно плътна, за да ми стои добре, подчертаваше тънката ми талия и ефектно се разширяваше нагоре, което издаваше дизайнерския почерк. Преди няколко години на мода бяха дрехи със стандартна кройка, но защо тогава човек да харчи цяло състояние? Би могъл да отиде и в «Гап».

Излязох, възхитена от собствените си форми и съвършено гладката си кожа и поразена от начина, по който парче плат преобразява една жена.

— О, изглеждате чудесно — увери ме пъргава продавачка на около петдесет, която ми напомняше за Джени. — За специален случай ли купувате тоалети, госпожици?

— За сватба — троснато отвърна Гейл. За човек, който проповядва любов към природата и животните, понякога тя бе твърде груба с хората. Естествено, ако социалното им положение бе по-ниско от нейното.

— Сватбите са нещо прекрасно. Нали никоя от вас не е булката? — попита продавачката и взе костюма ми, след като нахлузих стария си широк панталон. Погледът на Кийша напълно ме убеди, че трябва да купя този тоалет дори ако се наложеше да заложа нероденото си дете и половин кралство. О, господи, превръщах се в жертва на модата. Изведнъж реших, че на всяка цена трябва да се подстрижа.

— Нямаме този късмет — любезно каза Кийша.

— Е… — Жената взе картата ми, отчете покупката и уви костюма в мека хартия. — … коя ли ще бъде първата късметлийка?

Всички се спогледахме. Задавахме си един и същ въпрос.

— Гейл — заяви Бронуен след кратко мълчание. Кийша кимна, а сестра ми самодоволно се усмихна. Все пак се бе наложило да помислят няколко мига. За разлика от тях, аз бях сигурна, че няма да изпреваря никого.

— Щом искаш да се подстрижеш, иди при Джоел в «Джон Фрийда», — неочаквано каза Бронуен. Хапвахме пиле по китайски и пийвахме шардоне в един ресторант в Кемдън Таун. Всички бяхме развеселени от алкохола и се бяхме впуснали да издаваме най-мрачните тайни на бившите си приятели.

— Ленъкс обичаше да лежи притиснат към леглото — каза Кийша и избухна в истеричен смях. Всички се присъединихме, защото Ленъкс би могъл да зашемети Кийша с едно леко свиване на бицепса си. — И да му казвам, че е лошо момче и не ме заслужава.

— Като Рики — изтъкна Бронуен. Рики бе много известният футболист, за когото вече споменах. Любимото му преживяване бе да понася ритници с тънки токчета, а после да целува краката на Кийша.

— По-едър е от Рики. И определено по-надарен — сподели тя и отново се засмя.

— Тони си въобразяваше, че кара състезателна кола. Преди да свърши, викаше: «И ето, Медоус първи минава покрай карираното флагче» — довери ни се Гейл.

— А Дик…

— Да, всички знаем за Дик — каза Кийша, прекъсвайки Бронуен. Знаехме, че Дик е извратен и напълно лишен от чувство за хумор. — А Шеймъс? Кажи ни Шеймъс, Алекс.

Напрегнах ума си и потърсих през мъглата от шардонето спомени за глуповати неща, които е правил. Но не открих нищо смешно, всичко бе безкрайно романтично.

Ако се разплачех пред момичетата, не биха ми го простили.

— Накара ме да взема костюмите му от химическо и да му ги занеса на първата ни среща.

Това бе единственото, за което се сетих. За моя изненада, и трите се засмяха като вещици.

— Негодник! — извика Гейл.

— Можеше поне да се преструва, че гледа сериозно на теб — съгласи се Кийша.

— Подъл гадняр — заключи Бронуен.

— Кой е онзи фризьор? — побързах да сменя темата, твърдо решена да не им позволя да ме ядосат. Моят чаровен Шеймъс. Просто ме бе помолил да взема някакви си дрехи от химическо чистене.

— Ще го харесаш. Утре рано сутринта ще ти уредя час — обеща Бронуен с делови тон, който вдъхваше авторитет винаги когато водеше сериозни разговори за мода. Често забравях, че е помощник-фотограф, работи с най-прочутите модни фотографи и научава всички клюки направо от извора. Запитах се дали съм готова за посещение при стилист на топ модели. Господи, от десет години боядисвах косата си сама с бои по пет лири.

— Алекс е на работа утре. А и няма да се чувства спокойна с такъв шегаджия — припряно възрази Гейл.

— Няма страшно.

Бронуен я стрелна с поглед. Вече бях убедена, че трябва да отида. Защо Гейл искаше да ми попречи да изглеждам добре?

— Мога да се освободя сутринта. Ако успееш да ме вместиш в графика му.

— Претоварен е, но ми дължи услуга. Ще му позвъня — каза Брон и извади стария си, издраскан мобилен телефон. Кийша ми намигна и повдигна чашата си. Гейл също се усмихна, но със злобно стиснати устни.

Бронуен успя да ми уреди час. Това означаваше, че не мога да се откажа. При други обстоятелства бих отменила уговорката, но щом бе използвала връзките си заради мен, събрах кураж и се обадих в офиса, за да предупредя, че ще закъснея. За свое удивление не срещнах никакви възражения. Глория каза само: повярвах на очите си. Косата ми блестеше като рицарски шлем, боядисана на червеникави и кестеняви кичури, не твърде ярки, но достатъчно, за да се открояват. Наситените цветове се съчетаваха идеално с кожата ми и сивкавозелените ми очи сякаш сияеха. Подвитите краища на косите се поклащаха под брадичката ми и привличаха погледа.

Едва събрах воля да стана. Не можех да се нарадвам на собственото си отражение. Не изричам подобни неща често.

— Какво мислиш? — попита Джоел и се усмихна на удивлението ми.

— Боже мой — възкликна Бронуен, когато се прибрах вечерта. Такива бяха реакциите на всички през целия ден. Администраторката ме накара да се спра при нея, когато влязох в сградата. Гърмящия задник си даде вид, че не забелязва промяната, но я хванах да поглежда крадешком към мен. Слязох да се похваля на Джени, но Шеймъс не бе в офиса.

— Изглеждаш фантастично. С онзи костюм ще бъдеш неотразима.

— Ау, Ал — задъхано каза Кийша и се спря срещу мен, когато излезе от банята. Това ме накара да се усмихна, защото бе трудно човек да получи одобрението й, когато става дума за стил. — Онзи фризьор прави ли такива кичури на черни коси? Трябва да излезем да ти купим още някой тоалет.

— Не мога да си го позволя.

— Е, тогава ще ти давам назаем от своите — каза тя като горда майка на хлапе, изяло всичко в чинията си.

Вратата изскърца и влязоха Гейл и Снежанка, натоварени с обемисти рекламни торбички на «Хародс» и «Джоузеф».

— Е — превзето каза Снежанка, — скъпа, това е впечатляващо, изглеждаш почти модерно, наистина ли си ти? Ще бъдеш още по-хубава, когато свалиш някой килограм, тази прическа е за лице с ясно изразени скули.

— Алекс има скули, Оливия — каза Кийша със спокойния си, но смразяващ тон. Бях й безкрайно благодарна. Чудесно е да имаш приятелка, която да те защитава.

— Но всичко отива повече на слабите, Кийша. В наши дни мъжете харесват стройни и секси жени.

— О, разбира се, ти най-добре знаеш какво харесват — тихо каза Кийша. Изведнъж Снежанка застина и погледът й издаде смущение.

— Нямаше смисъл да си правиш прическа — злобно промърмори Гейл. — Всички ще бъдем с шапки. О, виж какво ми купи Снежанка…

Извади капела «Филип Трейси» със съвършена форма и красиво аранжирани пера. Навярно струваше стотици лири. Всички щяха да се обръщат след нея на сватбата на Чарлз. Имаше цвят на облени от слънчева светлина брястове и с нея и тъмнозелената си рокля Гейл щеше да изглежда като фея на цветята.

Въпреки новата си прическа и цвят на косата се почувствах като дебела повлекана.

Наздраве.

Четвъртък вечерта най-сетне дойде и се натоварихме в колата на Бронуен. Кийша зае по-голямата част от багажника. Добре че Гейл щеше да дойде по-късно. Не бих понесла няколко часа път, през които непрекъснато да слушам подигравки заради теглото си, лекции на тема «Естествени храни» и самодоволни хвалби за романа й. Защо се бях родила в това семейство? Всички в него си пасваха чудесно, а аз се чувствах като кукувиче в гнездото. Когато бях най-сърдита на Гейл, си представях как изведнъж нараства хоризонтално с тридесет сантиметра, на кръста й се появяват тлъстини, гърдите й увисват и започва да играе голф с Фиона Кейн като мама, а аз получавам ласкави отзиви за своя скулптура от Кралската академия и се радвам на слава и бурен живот на стари години като Ванеса Редгрейв или Гленда Джаксън.

— Познайте с кого се запознах в студиото — изведнъж каза Кийша, когато излязохме на магистралата.

Започнахме да гадаем. Назначаването й за организатор в екипа на сутрешното детско предаване бе най-смешното нещо на света. Задължението й бе да въдворява дисциплина сред малолетната публика, което постигаше, като заплашваше хлапетата с мъчителна смърт, ако не правят точно каквото им каже. Кийша не обича децата и не желае нито да има свои, нито да се грижи за чужди. Малките не смееха да я разиграват, а ако някой поставеше мен в стая с деца, за нула време би настанал пълен хаос.

Бе успяла да завоюва достатъчен авторитет, за да й възложат и преговарянето с гостите на шоуто. Досега бе уредила участието на Алън Шиърър, Тревъл Макдоналд, принцеса Ан и Харисън Форд. Всички бяха харесали Кийша, защото като че ли нищо не можеше да я впечатли. Говорим за момиче, което издърпа Скеъри Спайс извън кадър и я предупреди да се държи прилично. Ако на покрива ни кацнеше космически кораб с извънземни, докато Кийша си прави слънчеви бани, би им казала да се разкарат, защото й пречат да добие тен.

Работата в «Ранобудници» бе крачка напред в кариерата й, но се отразяваше зле на сърцето й. Там се запозна с много известния футболист, чиято майка не успя да впечатли. Там срещна и един телевизионен водещ (не на нейното шоу, естествено, нима мислите, че Кийша е толкова глупава?).

— Рик Астър.

— Рик Астър от «Формула 1»? — извиках. Бронуен избухна в смях и раменете й се затресоха така силно, че се наложи да й изкрещя да внимава, за да не загуби контрол над волана. «Формула 1» бе подходящо име за най-популярната момчешка група в момента, а двадесет и четири годишният Рик Астър бе мечта за всяка тийнейджърка. По-скоро за по-малките момичета, бих мина. На осем всички искат да имат пони, на девет започват да въздишат по звездите от «Смаш Хитс»[10], а на тринадесет вече се обличат в черно, пушат и четат «Мелъди Мейкър»[11]. Бързо надрастват алкопопа.

— Не е чак толкова малък — обидено промълви Кийша и на лицето й се появи хитра усмивчица, която издаде, че е окачила още един скалп на колана си. Нова добавка към колекцията й от трофеи. Кийша бе на двадесет и девет години и навярно се чувстваше безкрайно доволна, че може да има момчетата, за които палавите петнадесетгодишни хлапачки отчаяно копнеят.

Като феминистка, и аз изпитвах задоволство. Всяка жена си въобразява, че най-опасната й конкуренция са по-младите, което често се оказва заблуда. Патси е с пет години по-възрастна от Лиъм, а вижте Ралф Файнс и Франческа Анис. Принцеса Ди беше прекрасна жена, но за съжаление бе разтърсена, когато разбра, че сърцето на Чарлз принадлежи на Камила. Никоя рок звезда не гледа на ученичките, винаги готови да разтворят краката си, като на нещо повече от кратко развлечение по време на турне, нали?

В конкуренцията между жените и момичетата печелят жените и всички трябва да престанем да сънуваме наивни мокри сънища.

Истината е, че печелят жени като Снежанка и Кийша.

— Снима се за корицата на «Джъст Севънтийн»[12] — намръщено й напомни Бронуен.

— Стига, Кийша, не мислиш ли, че безброй пъти повтаряш една и съща грешка? Той е известен, нямате нищо общо и ще излизате заедно най-много три месеца, а после ще скъсаш с него и ще страдаш.

Брон ме погледна и се засмя, а Кийша застина на предната седалка.

— Мислех, че си върла противничка на психотерапията. Впрочем, говори каквото искаш, но ти си тази, която си въобразяваше, че може да очаква нещо сериозно от връзката си с Шеймъс Мейън.

Въздъхнах, защото не исках да започваме спор. До къщата на Том имаше още два часа път. Господи, запитах се дали наистина ще бъде толкова ужасно, колкото предполагах.

— Ще ти хареса — пророкува Брон, сякаш прочела мислите ми. — Ще срещнеш идеалния мъж и ще стане като в «Четири сватби и едно погребение».

«Да, но чие погребение?», помислих си.