Двадесет и трета глава

— Отказа да си тръгне — довери ми се Том. Пришпорих Коуч доста силно и тя се затича в тръс към другите. Свечеряваше се и небето бе добило розовозлатист оттенък. Слънцето над хълмовете очертаваше силуетите на дърветата с алени контури.

— Проблемът е твой, не разбирам какво искаш от мен. Не мога да я принудя да си тръгне. Не ти ли се струва глупаво, след като вече е прекарала цял ден тук?

Том ме изгледа сърдито.

— Е, тогава й кажи да се държи по-прилично. Наглостта, с която флиртува с брат ми, ме отвращава.

— Тангото се танцува от двама, приятел. Чарли е този, който се жени и слага край на всички флиртове, а не Оливия.

— Защо не даваш пет пари за светостта на брака?

— Няма да се омъжа в скоро време. Не мисля, че брат ти има оправдание.

— Явно не мога да намеря общ език с теб, Алекс — суховато каза Том. — Може би ще се разбера по-добре с малката ти сестричка. Тя поне е готова да ме изслуша.

Не се и съмнявах, че Том ще постигне успех с Гейл. «Сигурно сега е на седмото небе», помислих си с огорчение. Отдавна му бе хвърлила око и можеше да тържествува, че най-сетне всичко се подрежда така, както тя желае.

Но колко бе нагъл! Като че ли брат му не можеше сам да взема решения. Мъжете вечно се оправдават. «Тя ме съблазни, не можах да й устоя». Ако питате мен, това е най-глупавото обяснение. Том би трябвало да чете своите лекции по морал на брат си. Разбира се, че Снежанка не биваше да флиртува с младоженеца, но тя флиртуваше с всеки мъж. Чарли бе решил да се обвърже с една жена. За повечето мъже това означава всяка сутрин да закусват у дома, а ти да им приготвяш закуската.

Най-сетне Коуч се върна на пътеката и когато разказах на смаяните гости какво се бе случило, Джилиън и Гейл ахнаха, възхитени от героизма на Том.

— Успокой се, Алекс. Не гледай толкова сърдито — засмя се Снежанка.

Погледнах към Чарли. За щастие, възбудата му бе изчезнала.

— Ще се прибера в къщата, ако нямате нищо против. Трябва да взема вана — промълвих.

— Идвам с теб — веднага предложи Шеймъс.

Погледът, който ми хвърли Том, бе топъл колкото арктически айсберг.

— Не, благодаря, искам да остана сама. Имах шокиращо преживяване — решително заявих.

— Може би по-късно — каза Шеймъс.

— Аз ще я придружа — милостиво се намеси госпожа Джоунс и раздвижи тлъстия си задник на седлото. — Уморих се, а не бива да се претоварвам физически.

* * *

Някой бе подредил банята в мое отсъствие. Намерих флакони с ароматна пяна «Флорис» и бели пухкави кърпи. Докато втривах шампоан в скалпа си, се загледах навън в лавандуловите храсти, обагрени в розово от залязващото слънце. Опитах се да преодолея отчаянието.

Шеймъс Мейън бе проблем, който трябваше да оставя на заден план. Не можех да мисля за работата си точно сега.

Запитах се как бе възможно Том Дръмънд да има такова въздействие върху мен. Бе толкова нагъл и вироглав. Всяка жена би била уязвима, след като някой я е спасил от падане в пропаст.

Но той не се интересуваше от мен. Ясно ми го бе показал. Първо, смяташе ме за вавилонската кучка заради връзката ми с Шеймъс. Второ, беше ме обвинил в егоизъм, защото не бях изпълнила желанието на Елън… Мен! И накрая ми бе дал да разбера, че приятелките ми са недостойни да бъдат гостенки в неговия дом. Това бе истинският смисъл на думите му. Двете със Снежанка бяхме учили в едно и също училище и не бяхме от неговата класа, защото родителите ни бяха обикновени хора. Бе казал, че Снежанка трябва да си тръгне, което означаваше, че същото се отнася и за мен.

Може би в «Оксфорд» нещата бяха различни заради надеждите му да се сближи с мен. Навярно е решил, че не е зле в кръга на приятелите му да има и една комунистка, художник с леви убеждения. Но вече не бях комунистка и дори художник. Бях просто старата неудачница Алекс. Може би ме бе поканил само за да се увери, че съм пълна трагедия.

Опасно бе да се отдавам на подобни мисли. Реших да се опитам да мисля за нещо друго.

* * *

Два часа по-късно слязох от стаята си с новия си копринен костюм «Дона Карън», изсушени и лъскави коси и старателно сложен грим.

Том Дръмънд предлагаше шери за аперитив на всички в приемната. Не ми обърна никакво внимание.

Елън и Чарли седяха плътно един до друг в единия край на дивана, както и Шеймъс и Долорес, които ме изгледаха враждебно. Снежанка си бъбреше с Гейл, Кийша и Бронуен, облечена с вечерна рокля от сатен с гол гръб, която привличаше погледите на мъжете като светлина на морски фар след дълго плаване.

— Е, Долорес, каква е тайната на щастливия брак? — Бузестото лице на Елън сияеше. — Предполагам, че добрата кухня — сама си отговори тя и избухна в смях.

— Мисля, че човек не бива да очаква твърде много от живота — мрачно каза Долорес.

— Но приятелството е по-важно от секса, — изтъкна Елън по-сериозно. — Искам да кажа, когато станеш на осемдесет, остава само това.

Снежанка стана и прекоси стаята. Ледът за уиски бе точно пред Чарли и когато се наведе да сложи няколко бучки в чашата си, тя му даде възможност да види целия гранд каньон през деколтето й. Аленият сатен се плъзгаше по изваяните й форми като кожа на змия.

— Проблемът е, че докато станеш на осемдесет, трябва да минат доста години — бавно каза Снежанка.

— Но ролята на страстта е преувеличена — смутено възрази Елън. Гледаше я втренчено като котка, дебнеща мишка.

— Така ли мислиш? — попита Снежанка с насмешка, преди да се настани до Дани Бойл. Дани бе свободен мъж, естествено. Многозначително погледнах Том, когато Дани прокара ръка по голото й рамо.

Чарли Дръмънд изглеждаше готов да удуши Дани, но Снежанка нямаше никаква вина за това, нали?

— Според мен страстта е на първо място — продължи тя. — Не бих могла да живея без нея.

Изведнъж всички мъже в стаята се покашляха и отпиха големи глътки от питиетата си.

— Какво мислиш ти за страстта, Алекс Уайлд? — неочаквано попита Шеймъс Мейън на висок глас и жена му го изгледа с чиста омраза. Изчервих се като рак до корените на косата си и навярно изглеждах по-гузна отвсякога. Господи, какво бях сторила?

— Никога не съм й отдавала твърде голямо значение — откровено казах аз. — Съгласна съм с Елън.

Шеймъс настръхна.

— Сигурен съм, че някои от бившите ти гаджета биха казали друго.

— Откъде знаеш какво биха казали бившите ми гаджета? — предизвикателно попитах. — Впрочем гледал ли си «Когато Хари срещна Сали»? Мъжете разбира само от това.

Кийша се засмя гръмогласно и започна да ръкопляска. Шеймъс виновно замълча, а Долорес Мейън ми се усмихна, макар и съвсем леко. Почти долових съчувствие.

Отпих глътка шери и продължих. Добре, зная, че не мога да съпернича на Снежанка, Гейл и всички по-слаби и по-хубави жени, но с новия си тоалет се чувствах поне представителна.

— Има доста добри адвокати по семейно право. В наши дни мъжете трябва да бъдат предпазливи. Една горда съпруга би могла да им отмъкне петдесет процента от имуществото. Както стана с Терънс Конран. Твърдеше, че жена му няма никакви заслуги, освен че му сготвила два-три пъти, но въпреки това съдията й даде десет милиона лири.

Шеймъс бе позеленял. Всички омъжени жени ме зяпаха, сякаш бях изрекла богохулство в църква. Говорех за развод в такъв момент. Изражението на Том бе неразгадаемо, но ми бе все едно. Бях доволна от себе си, а Долорес Мейън ми намигаше приятелски.

Предположих, че симулираните оргазми нямат място в списъка от позволени теми за обсъждане на Том.

— Остава само репетицията утре. Сигурна съм, че ще изпълниш задачата си без проблем, Алекс — каза Елън, за да ми вдъхне увереност, или по-скоро да ми покаже кой командва.

— Ще изглеждаш великолепно с розовата рокля «Лора Аш» — увери ме госпожа Дръмънд с топлота. Истината бе, че с нея щях да приличам на салам, от най-дебелия, а и никак не подхождаше на косата ми. Навярно не бяха забелязали червеникавите кичури около лицето ми. Спомних си как в училище, когато видехме някоя от учителките да минава покрай нас с кафява пола и крещящ оранжев пуловер, двете с Елън подигравателно запявахме зад гърба й песента на «Куийн» от «Флаш Гордън» с преиначен текст. Представих си как се препъвам в старомодните волани и над мен се появява грозно същество, което започва да се киска зловещо.

Знаех как изглежда роклята, защото майка ми имаше същата «Лора Аш» и веднъж ме бе накарала да я облека за прием в «Ротъри Клуб».

— Толкова добре се съчетава с розите ми — въздъхна Елън с възхищение.

На Снежанка сякаш й се повдигаше и не бе единствената.

— Ще видим — казах аз.

Самодоволно се усмихнах, когато си представих как пристигам с роклята си с цвят на ирис. Ха-ха. Пепеляшка щеше да се появи на бала.

* * *

Когато се събудих, над нивите навън леко ръмеше. Мирисът на влажната трева бе толкова свеж, че ме замая, когато надникнах през отворения прозорец. Удивителна къща. За съжаление щях да спя в нея само още една нощ.

Чух силно почукване на вратата си.

— Влез — казах аз, имитирайки тона, с който капитан Пикард от «Стар Трек» изрича тази реплика. Отдавна си падах по него, по плешивата му глава и всичко останало. Взех решение да бленувам единствено за капитан Пикард. В края на краищата, все не успява да се събере с доктор Бевърли Кръшър, така че е свободен, а и има предимството, че е измислен герой, който никога не би разбил сърцето ми.

Тази мисъл ми донесе странна утеха. Можех да добавя към списъка и Хан Соло, и Индиана Джоунс (доста си приличат, като се замисли човек), Джеймс Бонд и Робин Худ. Или да въздишам по покойници, като умната госпожа Дръмънд, която бе напълнила кухнята си със снимки на Джон Уейн. Можех да се влюбя в сър Франсис Дрейк или Ричард Лъвското сърце.

Почакайте, последният е бил гей, нали?

Виждате ли? Дори покойните ми гаджета ме разочароваха?

Ако си мислите, че е странно, би трябвало да ме видите като хлапачка, когато бях хлътнала по Херкулес, а той е анимационен герой.

Елън влезе с игрива походка. Тлъстините на бедрата й се тресяха.

— Хайде! За бога, Алекс, трябва да внимаваш какво говориш. Хората биха могли да те разберат погрешно, ха-ха-ха! Облечи се и слез за закуска. Генералната репетиция започва точно в десет.

— Добре. — Измъкнах се от леглото и залитайки, тръгнах към банята. — Къде е Гейл?

— С Том отидоха да изберат сватбен подарък. Много мило — каза Елън. — Тя е такава хубавица. Том не може да стои далеч от нея.

— Ммм. Вече забелязах.

— Чарли преглежда поздравителните слова с Кийша, Бронуен и Оливия. — Лицето на Елън помръкна за миг. — Много е красива, нали? Чарли изглежда очарован.

— Е, жени се за теб — шеговито й напомних. Все пак благодарих на бога, че Кийша е с тях. Вече бях решила да не съдя Снежанка, но бях по-спокойна, като знаех, че не са насаме.

«Защо Елън търпи това? — помислих си, обзета от негодувание. — Защо не постави ултиматум на Чарли?»

— Толкова е слаба и хубава. Аз никога няма да изглеждам така.

«Ако изяждаш по три порции картофи и два пудинга всяка вечер, разбира се, че никога».

— Не зная какво намира той в мен — въздъхна Елън. — Наистина.

«О, стига». Проклета сантименталност. Нещастникът й бе направил предложение, нали? Факт бе, че дебеланата Елън, която имаше ум колкото гъска и никой не би я пожелал за съпруга, щеше да се омъжи за милионер, а моят списък от бивши гаджета бе достатъчен за цели две предавания на Опра. Елън щеше да стане светска дама и снимката й да се появява на страниците на «Татлър» до тези на Долорес Мейън и всички останали жени на долния етаж.

— Сигурно харесва чувството ти за хумор — излъгах.

— Мислиш ли? — попита Елън с трогателно въодушевление.

Казах й «да» със същия окуражаващ тон, с който преди години я уверявах, че когато премине през фазата на пубертета, ще отслабне.

— Не се и съмнявам, че ви е много забавно заедно — неискрено добавих. «Особено когато погледнете в огледалото».

Изражението й стана по-ведро.

— Така е. И разговорите ни са чудесни.

— Навярно кроите страхотни планове за бъдещите си кариери — подхвърлих аз, надвиквайки шуртенето на водата. За мое изумление, Елън влезе в банята и седна на капака на тоалетната, докато вземах душ.

— Неговата бъдеща кариера. Очевидно аз няма да имам такава — каза тя, сякаш й бе много весело. — Ще си стоя у дома и ще имам много прекрасни бебета.

«Е, поне няма да ти личи, когато си бременна», помислих си вбесена. Току-що бе изрекла нещо, заради което едва не се разкрещях. «Очевидно?» Нима Елън бе част от някакъв гигантски заговор, организиран от майка ми с цел да ме накара да се чувствам абсолютно неадекватна като жена? Според майка ми въпреки всички закони за равни права, които двамата с баща ми все още наричат «женски свободи», момичетата, които държат да работят, се отказват от това, за което ги е създала природата.

— Късметлийка си, че нямаш приятел. Все още можеш сама да печелиш джобните си.

Сякаш идеята й се струваше смешна.

— Какво мисли Чарли по въпроса дали да се откажеш от работата си?

— Че трябва, разбира се. Том е на същото мнение.

— Не се и съмнявам — промърморих аз, докато втривах пантен в кичурите си.

— Смята, че грижите за децата и за Чарли са достатъчна работа, която ще ми носи пълно удовлетворение.

Трябваше да се досетя. Том бе старомоден задръстеняк. Господи, двамата с Гейл страшно щяха да си допаднат. Единственото, което тя би могла да иска от него, бе да пазарува с кредитната му карта. Нямаше амбиции да се опитва да пробие като художничка. И не държеше да бъде независима. Да, момичета като Линда и Гейл бяха идеални за Том. Като погледнах назад, разбрах, че по-рано съм се заблуждавала. Защо мъж като него би поискал да излиза с момиче като мен?

Загрузка...