Непознатата от Ямайка

14.

— Майка ми все още отказва да повярва, че си ми законна съпруга, но не защото е убедена в това, а просто защото си е такава — обясняваше Райдър на Софи, докато сваляше шалчето от врата си. — Нищо. Ще й мине и ще те възприеме. Е, поне колкото Алекс, което е приблизително равно на нула, но за известно време ще върши работа. С Дъглас и Алекс явно се разбираш добре, а Синджън няма начин да не ти харесва. Тя обича да си пъха носа навсякъде и Господ ми е свидетел, че аз най-много си патя от това, но въпреки всичко е невероятно хлапе.

Райдър се обърна с лице към нея и разкопча бялата си риза.

— На Джеръми изглежда тук много му харесва. Скоро ще реша дали да му наемем частен учител, или да го пратим в Итън за есенния семестър. Между другото, радвам се, че Алекс те е настанила в моята спалня — никога досега не съм живял с друг човек и ми е странно да поглеждам в гардероба и да виждам роклите ти до моите ризи и панталони.

Софи стоеше до прозореца и се опитваше да изглежда непринудено. Вечерта завърши бързо, понеже Райдър прекалено много я желаеше. Усещаше го. Дори когато вървеше подир него нагоре по широкото стълбище съзнаваше, че ако го погледне, ще види в очите му пламъчето на желанието. Добре знаеше как изглежда желанието в очите на мъжете, а и между краката им. Но не знаеше какво да прави с него. Чувстваше се невероятно уморена, съвсем неопитна и крайно изтощена — и с тези неща също не знаеше как да се справи.

— Не ме разбирай погрешно, Софи — продължи той. — Приятно ми е да виждам дрехите ти до своите. Алекс е постъпила много правилно.

— Тук ме настани Дъглас. Алекс беше на легло с настинка.

— Умен човек е брат ми. А и роклите, които Алекс ти е дала, ми харесват. Розовото много ти отива. Нищо, скоро ще се погрижим за гардероба ти.

Тя поиска да му изкрещи, че не желае да й купува нито рокли, нито каквото и да било, но остана неподвижна и смълчана.

Райдър седна на „любимия си стол край камината“, свали ботушите си и рече:

— Вече си разбрала, че майка ми не винаги е особено приятна. Надявах се, че може поне малко да се промени… Е, навярно и това ще стане някой ден, но не искам да се чувстваш обидена. Да беше видяла само как посрещна Алекс…

Той ловко отметна ръка, ботушите му полетяха към огромното легло в средата на спалнята и леко се плъзнаха под него само единият ток остана да се подава изпод покривката. Софи го зяпна и той се засмя:

— Май съм поизгубил форма. Правя го още от момче. Винаги биех Дъглас. Всичко идва от китката.

Той посегна към копчетата на брича си и тя прикова очи в пръстите му.

— Е, как се чувстваш отново в Англия?

— Непрекъснато ми е студено — отвърна тя, все още с поглед върху пръстите му. — Бях забравила колко студено е тук. Пък и четирите години в Ямайка очевидно са отслабили кръвта ми.

Той се усмихна и свлече бельото си, а тя затвори очи, което беше абсурдно — та нали го беше виждала гол и възбуден, изтегнат на леглото в оная вила, и Далия върху него… Преглътна.

— Софи!

Гласът му беше тих, много топъл и близък. Отвори очи. Беше седнал на по-малко от метър, чисто гол и напълно спокоен, усмихваше й се й протягаше ръце към нея:

— Не забравяй, че си ми жена. Ела!

Тя не помръдна.

— Искаш аз ли да те съблека? Това ли чакаш?

— Искам да се изкъпя.

Той примигна.

— Добре, ще позвъня.

Стана и дръпна сребристия шнур на звънеца, после се обърна и докато се пъхаше в огромното легло, каза:

— Много неща имам да ти казвам, тъй че докато се къпеш, можем да си поговорим, защото подозирам, че после няма да си кажем кой знае какво чак до сутринта.

Значи нямаше да излезе. Тя и не очакваше да го направи. Държеше се наистина мило — не я притискаше, не я ругаеше и не я наричаше с обидни имена, както правеше чичо й, когато се противеше на желанията му.

След половин час Софи вече седеше пред камината в дълбока медна вана. Беше се съблякла в сянката до прозореца и си метна един халат, но за да влезе във ваната, трябваше да свали проклетата дреха и знаеше, че той я наблюдава. Трябва да свиквам с това, помисли си тя. Той ще прави с мен каквото си иска, докато съм жива. После поклати глава, защото нищо не беше така, както бе очаквала. Райдър се държеше така нормално и свободно, сякаш десет години всеки ден си бяха приказвали в спалнята му. Помълча, докато тя се насапуниса и най-после каза:

— Харесва ми как влажната коса пада по раменете ти и се изсипва върху гърдите ти като поток. Ако ме погледнеш поне веднъж, ще видиш, че се усмихвам. Обичам да те гледам. Едва се сдържам да не те докосна. Но ти вече си разпознала всички тия признаци — и пламъка в очите, и несвързаните думи… Харесва ми дори как стърчат краката ти от ваната. Кожата зад коленете ти е много нежна и аз ще ти покажа какво удоволствие е да те докосвам и да те целувам там. Да не забравя да целуна и малкия родилен белег…

Тя отмъстително насапуниса косата си — сушенето щеше да отнеме поне час.

— С нетърпение очаквам да те целуна, глупавичката ми! Може дори да успея да те накарам да отговориш на целувката ми? Ще се постарая.

Толкова беше уверен в себе си!

Тя яростно търкаше главата си и това явно го забавляваше.

— Искаш ли да ти изтъркам гърба?

— Искам да ме оставиш на мира — отвърна Софи и отвори очи.

Залютя й, тя изохка и потопи глава във водата.

— Добре тогава — сговорчиво рече той. — Ще си дремя тук в леглото и ще те чакам. Вече забравих всичко, което исках да ти кажа. Дори няма да мисля за теб, моята жена, гола, мокра и толкова гладка. Но имаш само пет минути, Софи, и нито секунда повече!

Погледна часовника над камината, облегна се на възглавницата и скръсти ръце на гърдите си.

Когато отвори очи, тя беше облякла бяла лъскава нощница. Косата й беше сплъстена и мокра и в стремежа си да я изсуши тя почти беше влязла в камината.

— Почакай — каза той и стана.

Райдър не беше обезумял от похот младеж. Беше мъж и вече бе доказал и на себе си, и на нея, че може да бъде търпелив. Взе от стола до ваната една кърпа и й посочи любимия си стол:

— Седни тук.

Тя приседна на ръба, с ръце в скута си, като стеснителна ученичка.

— Къде са гребенът и четката ти?

Петнадесет минути разресва гъстите й коси, докато най-после остави четката и се усмихна:

— Приличаш на мадона. Много си хубава, Софи. Харесваш ми. А и косите ти са толкова богати на оттенъци… Наистина си хубава. Но още по-хубава ще си, ако отвориш очи. Вярно, че съм гол, но ти вече няколко пъти си ме виждала така. Не те отвращавам, нали?

Тя отвори очи и го погледна в лицето:

— Моля те, Райдър, кажи ми, вярваше ли наистина, че съм бременна?

Сватбата и ужасната нощ, която последва, бяха живи в паметта му, но той успя напълно равнодушно да свие рамене:

— Изобщо нямах понятие — нали ти самата не пожела да ми кажеш кога е бил месечният ти цикъл. Можеше и да си бременна.

Почуди се кога най-сетне ще й каже истината. Навярно съвсем скоро, защото мразеше лъжите. Лъжите ги използваха жените, за да впримчат някой мъж. Пък и Софи не беше глупачка, все щеше да го хване, а никак не му се щеше да изживява последиците от това. Всъщност тя много скоро щеше да схване лъжата.

Винаги успява да ме надхитри, помисли си тя вцепенена. Просто ме омагьосва с думите си, с ума си. И тя ли беше се държала така с него? И тя ли го беше провокирала и дразнила, както той правеше с нея сега? Обгърнаха я спомени. О, да, беше го правила, и то много майсторски. Беше го докосвала, за да го влуди от желание. А сега се държеше като някоя глупачка с вързан език. Защо не можеше да се държи с него като със сър Робърт? Понякога й се щеше отново да бъде предишната, но после разбираше, че всъщност не е сигурна тогава ли е била истинска, или сега.

Почувства как ръцете му обхващат китките й. Той я изправи, притисна я към себе си, топлият му дъх докосна косите й.

— Сега ще ти обясня как ще прекараме тази прекрасна нощ. Няма да бързаме — нужно ни е време, за да се опознаем. Ще те целуна и…

Той млъкна, целуна я леко по устата и продължи:

— Я по-добре да ти покажа. Но ми направи една услуга, Софи — забрави всичките ония проклети мъже. Просто ги забрави. Те нямат нищо общо с нас двамата. Сега сме сами, сега сме просто мъж и жена.

Но тя не можеше да забрави за другите. Не можеше и да го отблъсне — той й беше съпруг и имаше пълно право над нея. Всъщност, повече право, отколкото и чичо й, и това беше направо непоносимо. Стига да поискаше, можеше да я съблече и да я върже за леглото. Опита се да се успокои. Някога бяха минали седмици, докато свикне с тази мисъл. Е, поне знаеше, че няма да изпадне в истерия и да се разкрещи. Не беше такава, пък и да беше, чичо й Тео отдавна да е избил тия приумици от главата й.

Райдър издърпа нощницата през главата й, тя не можа да се овладее и се отдръпна. Той леко я докосна.

— Раните ти са заздравели. Боли ли те още?

Тя поклати глава.

— Добре — рече той и отново я привлече към себе си.

За пръв път я притискаше гола до себе си. Сърцето му биеше силно и учестено. Искаше му се мигновено да влезе в нея и да се забрави, да я усети около пениса си, да почувства пристягането на вътрешните й мускули… Но не беше такъв глупак. Тя се нуждаеше от всичкия му опит, а и прекалено много усложняваше нещата. Той винаги се бе отнасял с присмех към такова отношение — за него да се любиш беше чудесно изживяване, изпълнено с веселие, звучни целувки, споделени стонове и въздишки… Но сега никак не му беше смешно и нищо весело не му идваше наум. Трудно щеше да му бъде.

И макар никога досега да не беше се провалял пред никоя жена, изведнъж започна да му се струва, че целият му досегашен опит е недостатъчен. Целуна я по устните, лекичко захапа ухото й, откри онова чувствително място на шията й, което влудяваше всички жени.

Докато галеше гърдите й, й прошепна колко е хубава, какво удоволствие изпитва да я докосва и как иска да я целува по цялото тяло. Зърната на гърдите й бяха тъмнорозови и щом нежно захапа едното от тях, си помисли, че всеки момент ще свърши. Вкусът й беше невероятен, а кожата — толкова гладка… Струваше му се, че никога досега не е изпитвал такова нещо, и с огромни усилия си наложи да потисне чувствата си.

Обгърна бедрата й и я положи по гръб на леглото. Целуваше гърдите й, галеше ги и с всяка измината секунда все по-отчаяно я желаеше.

Бавно прокара лявата си ръка по корема й — още си спомняше грозните синини. Никога нямаше да забрави гнева, който почувства, когато ги видя. Бавно плъзна пръстите си надолу и когато достигна между бедрата й, усети как тялото й се напряга. Искаше му се още сега, веднага да влезе в нея — трепереше от желание. Преди да срещне Софи, Райдър Шербрук изобщо не би се и замислил дали да го направи. Сега искаше да се овладее, но толкова отдавна я желаеше, че просто не знаеше дали ще успее.

Погледна и си помисли, че може би точно затова пожела да се ожени за нея — бе усетил, че тя ще го накара да се чувства така, че ще бъде по-различна от всички останали жени в живота му. Затвори очи и внимателно проникна в нея със средния си пръст. От усилието да се овладее дъхът му спря. Мекотата и топлотата й го накараха да стисне зъби. Тя тихо и приглушено изстена и той прие това като израз на желание. Господи, нямаше как да не бъде желание! Как можеше да не го желае, когато той вече беше на ръба на лудостта?

Тя се стегна, мускулите й се свиваха около пръста му и той знаеше, че скоро ще свърши. Навлезе по-дълбоко, докосна девствената й ципа, усмихна се, защото беше сигурен, че наистина ще я намери и я разтегна, доколкото можа, понеже не искаше да я заболи.

Раздалечи бедрата й, застана между тях и я погледна в очите.

— Софи, сега ще вляза в теб. Отвори очи. Помни, че няма от какво да се притесняваш — вече сме го правили, няма нищо ново. Повярвай ми. И ако се опиташ да се отпуснеш, дори ще ти бъде приятно.

Тя го изгледа така, сякаш бе полудял. Отново затвори очи, въпреки настояването му, после пак ги отвори. Трябваше да издържи всичко, което щеше да й направи. Все пак, може би нямаше да е чак толкова лошо. А и щеше да свърши бързо.

Проклета лъжа! Толкова се надяваше, че ще й помогне да се отпусне, но нищо такова не се случи. Усещаше, че не може повече да чака. Бавно навлезе в нея. Обеща си, че ще остане само за малко и после ще продължи с уста. Още мъничко, само докато види, че го приема, защото искаше да го почувства в себе си, преди да й достави удоволствие. И докато проникваше по-надълбоко, промълви:

— Моята жена! — и в гласа му прозвуча учудване и задоволство. — Знаеш ли, много ми е странно. Никога не съм бил женен, не съм си и мислил да го правя, но ето, ти си с мен в леглото, и аз влизам в теб. Моля те, Софи, приеми ме.

Да, ще го приема, помисли си тя. Лежеше колкото можеше по-неподвижно. Нямаше друг избор. Чакаше уплашена и й се искаше всичко по-скоро да свърши и той, като всички мъже, да издаде ония пръхтящи звуци, които означаваха, че скоро ще се изтощи, пенисът му ще се сбръчка и отпусне и веднага след това ще заспи.

Тя беше девствена, беше негова жена и сега щеше да стане негова. Членът му се докосна до девствената й ципа и той леко я насили. Не успя. Изруга, защото знаеше, че трябва да излезе, и действително се опита, но вече не можеше да се овладее. Погледна надолу и отново опита да се дръпне. Не можеше. Наведе се и я целуна. Езикът му потъна дълбоко в устата й, той изстена, с мощен тласък проникна през девствеността й, достигна утробата й и това му беше напълно достатъчно. Усети как тя се опитва да се освободи от него, как сълзите й капят по устните му, но въпреки всичко изстена отново, обзет от спонтанни и диви чувства, и продължи да се движи, докато се изля вътре в нея.

После се отпусна върху неподвижното й тяло и застина. Дишаше учестено, целият плувнал в пот, с лице, сгушено на възглавницата до нейното.

Не очакваше, че ще я заболи. Далия никога не беше се оплаквала. Вярно, че Софи не беше я и питала, но Далия винаги споделяше с нея всичко и весело, и с подробности сравняваше мъжете. Софи не можеше да си представи, че Далия доброволно и мълчаливо би понасяла подобна болка и много се изненада, когато тя проникна дълбоко в нея заедно с усещането за чуждото тяло. Знаеше, че мъжете изхвърлят семе и че сега то беше вътре в нея заедно с болката, която бе й причинил. Възможно ли беше жените да понасят тази болка с удоволствие?

Много неща знаеше за интимностите между мъжа и жената. Знаеше всичко за шестима мъже, за телата и за нуждите им, но никога не беше си представяла, че проникването му в нея ще ги свърже по такъв начин. Той все още се намираше дълбоко в нея — можеше да почувства всеки сантиметър от пениса му. Сякаш се опитваше да стане част от нея, а тя не му позволяваше. Не, той си беше съвсем отделен човек и скоро щеше да се отдели от нея. Притисна бедра към леглото, пое си дъх и си пожела по-скоро да я остави на мира.

Райдър успя да се надигне на лакти, нежно й се усмихна и това я обърка.

— Съжалявам, че те заболя, повече няма да се случи.

— А сега защо ме заболя?

Никакви лъжи повече, никакви увъртания! — реши той и каза направо:

— Беше ти за първи път. Ти беше девствена, както си и мислех, така че трябваше да разкъсам девствената ти ципа. От това те заболя.

Тя впи поглед в него и когато осъзна какво й казва, очите й помръкнаха. Лъжи, всичко е било лъжи — и че е бил с нея в онази вила, и вероятната й бременност…

— Негодник такъв!

Надигна се рязко и се опита да го отхвърли от себе си.

— Разбирам как се чувстваш. Съжалявам.

Той обхвана китките й и притисна ръцете й над главата. Все още беше в нея и за свой ужас тя го усети как отново нараства. Не биваше толкова скоро, нямаше да го понесе. Направо й се прииска да го убие.

— Съжалявам, че те излъгах, Софи. Отначало го направих просто за да те накажа за онова, което ми причинихте. Признавам, че не беше честно от моя страна, но и вие с чичо ти не постъпихте по-честно. А това ми даваше власт над тебе и изравняваше шансовете ни в твоята игра. После, когато реших да се оженя за теб, пак се възползвах от лъжата си. И спечелих.

— Откъде накъде си мислиш, че като си се оженил за мен, си спечелил? Глупости! Коя съм аз — нямам нито зестра, нито име, нито…

— Млъкни, по дяволите!

Гласът му прозвуча така гневно, че сивите й очи помръкнаха, а Лицето й пребледня като чаршафите.

— Колкото и да се гневиш, не можеш да промениш това, което бях, това, което съм. Нищо не си спечелил, Райдър.

— Срещу теб аз винаги ще печеля, Софи. Добре е да запомниш това.

Без предупреждение, без да издаде и звук, тя рязко измъкна дясната си ръка и го удари с юмрук в зъбите. Той долови движението й, но не можа да реагира достатъчно бързо, защото се беше отпуснал, смееше се, перчеше се, че е все силен, че е неин господар, че е единственият мъж, който завинаги ще я притежава…

Ударът беше силен и той залитна назад от изненада и болка. Тя го блъсна, после го изрита и той с трясък се претърколи през ръба на леглото на дървения под. Надигна се и го изгледа от високо.

Райдър се засмя, търкулна се по пода, потри удареното място и пак се засмя. Присмиваше й се!

Скочи от другата страна на леглото, грабна нощницата си и я нахлузи през глава. Дишаше учестено от гняв, но и от страх, защото видя кръвта по себе си. Не можеше да е месечният й цикъл, значи я беше наранил чак до кръв.

Така ненавиждаше и него, и себе си, че направо й се щеше да събори леглото върху му. Опита се, но не можа дори да го помръдне, толкова тежко беше.

Той престана да се смее, стана и поклати глава. Просто стоеше от другата страна на леглото и я наблюдаваше. Тя плъзна поглед по слабините му, по стегнатия му корем, по гъстия кичур косми, който обграждаше пениса му, краката му, които бяха притискали нейните. Вече не беше възбуден, но още бе влажен от нея и по него също имаше кръв. Тя ахна.

Райдър огледа първо, себе си, после нея, дръпна завивките и откри кървавите петна но чаршафа.

— Е, добре. Няма да търся отплата за този удар, докато не те измия.

— Само да си ме приближил! Ще ти счупя главата! Вече достатъчно ме нарани, Райдър. Повече няма да ти позволя. А ако умра от това, което ми направи — още по-добре. Заслужавам си го, задето бях такава глупачка. Но стой по-далеч от мен!

— Казах ти, че те заболя, защото ти е за пръв път. Но и кръв няма да има повече. Божичко, ако жената кървеше всеки път, когато е с мъж, човечеството отдавна да е изчезнало. Не те лъжа, Софи. Странно ми е, че не знаеш тия неща. Кървенето само доказва, че си станала жена.

— Това са пълни глупости и ти го знаеш, Райдър. Аз съм на деветнадесет години и отдавна съм жена.

— О, разбира се, скъпа ми женичке, съгласен съм. Но сега, след като отнех девствеността ти, вече можеш да имаш деца. Разбира се, ще мине още време, докато свикнеш с мен, но повече няма да те боли. Както са ми казвали, чувството е дори много приятно.

— О, да — хапливо отвърна тя. — Без съмнение, поне две дузини жени са ти го казвали.

Ирония ли беше това? Не беше съвсем сигурен, но се надяваше да е така. Пристъпи към ръба на леглото. Вместо да отстъпи, както очакваше, тя го връхлетя, заби юмруци в корема и в гърдите му и посегна да го удари и по лицето.

И през цялото време не издаде нито звук. Мълчанието й го учуди — боят беше нещо свързано, поне според него, с шумни викове, ругатни и сумтене. А тя не издаваше нито звук, освен учестеното си дишане. Изведнъж той прозря истината:

— Значи си се научила да се биеш без шум, а? Знаела си, че и от най-малкия шум Джеръми може да се събуди, и си се старала това да не става, нали така? По дяволите, Софи, сега всичко е различно! Оня дърт крастав негодник е мъртъв. Така че, дявол да те вземе, когато се биеш с мен, можеш да крещиш с цяло гърло!

Вместо това тя се опита да го удари в слабините, но той бързо се извъртя встрани и пое удара с бедрото си. Разкъса нощницата й, метна я по гръб на леглото и я притисна с цялата си тежест.

Тя се извиваше и гърчеше под него, а той издърпа ръцете й над главата. Не поглеждаше към гърдите й, опита се да забрави, че краката й са под неговите, че усеща как коремът й се надига.

Когато най-сетне замря, той я попита:

— Изобщо ли не ти беше приятно, докато те галех и целувах?

Тя го изгледа така, сякаш бе полудял.

— Въпросът ми беше глупав, нали? Но ще промени всичко това, Софи. Знам, ти през цялото време си спомняш за изминалата година, за всичките ония мъже и за това, което чичо ти те е карал да правиш. Забрави всичко, Софи, то вече няма значение. Просто го забрави.

Изведнъж тя осъзна, че дори и за миг не беше си помислила, че той ще я удари, въпреки собствените си опити да направи това. Той никога нямаше да й вдигне ръка, нито да смаже ребрата й с юмруци. И да го застреляше, пак нямаше да я нарани. Лежеше и го гледаше. Сините му очи блестяха като ясно небе в слънчев ден, дълбоки и спокойни. Тя бавно каза:

— Ти също беше част от всичко това — най-съществената част. Знаех си, че след като дойде, всичко ще пропадне, но чичо ми не искаше да повярва. Опитах се да му обясня, че си по-различен, бях го усетила по някакъв начин, но той не искаше и да ме чуе. Не желаех да се доближавам до теб, но го направих, и ето какво стана. Как бих могла да забравя?

— И с какво според теб съм различен от останалите мъже?

По-добре да не беше го казвала, но вече бе късно.

— Останалите бяха толкова самодоволни, изпълнени с такава гордост и суета, задето са ме имали. Аз бях просто една жена, нищо повече, но за тях се превръщах в награда, в притежание, макар и нетрайно, което им създаваше престиж в очите на другите мъже. А теб не те интересуваше какво си мислят останалите. Ти гледаш на нещата по съвсем различен начин и реагираш различно.

Той се замисли.

— Не ме разбирай грешно, Софи. Аз те желаех, не се съмнявай в това, но за мен всичко беше игра. Исках да те победя, да те завоювам. Навярно съм искал да ти дам един урок. Но сега нещата се промениха. Ожених се за теб и това никак не е лошо. При мен вие с Джеръми сте в безопасност. Осигурени сте, никога вече няма да има от какво да се боите. О, усещаш ли? Отново те желая. Но първо ще те измия и ще те оставя да си починеш. Още ли ще се биеш с мен?

— Да!

Той въздъхна и се отдръпна. Отиде до дългия нисък скрин, отвори едно чекмедже и извади две ленени кърпи.

— Съжалявам за това, което стана. Навярно си ми толкова ядосана, че сега цяла седмица няма да ми говориш, макар да съм ти съпруг и да си дала клетва дами се подчиняваш.

Тя скочи от леглото и както си беше гола, изтича до вратата на спалнята, но ръката му я изпревари и затисна вратата.

— Имаш ли ум, Софи? Ти си съвсем гола, скъпа! Съмнявам се някой от слугите или роднините ми да обикаля из къщата по това време, но кой знае? Предпочитам само аз да познавам женските ти прелести. Много си хубава, Софи. Краката ти са дълги и стегнати и тичаш чудесно.

Улови я за ръката и я задърпа към леглото, но тя го ритна зад коляното и от внезапната болка той я пусна. Отскубна се и този път успя да изскочи навън още преди той да стигне до вратата. Затича по дългия коридор, без да съзнава, че е гола. Просто тичаше и тичаше, докато внезапно не връхлетя върху някаква сянка, която се оказа мъж в халат. Беше графът, девер й. Ръцете му обгърнаха раменете й и той внимателно, но здраво я задържа.

— Пусни ме!

— Трябва да облечеш нещо — рече Дъглас, така стъписан от появата на голата си снаха, че се удиви на способността си изобщо да говори.

— Моля те! — повтори тя и се опита да се отскубне. Погледна през рамо към Райдър, който тичаше към тях по коридора по халат, преметнал друг през рамо. Изглеждаше бесен.

Дъглас и в полумрака успя да различи изражението на брат си. Нямаше представа какво става, но усети страха на Софи и почувства желание да я защити, както би защитил жена си.

Той поотпусна хватката около раменете й и тихо каза:

— Жена ти изглежда разстроена, Райдър.

— Да — отвърна той, когато стигна до тях.

Беше обезумял от гняв. А сега и брат му изникна отнякъде и прегръщаше жена му, която беше гола!

— Остави я, Дъглас!

Дъглас нямаше избор. Е, знаеше, че Райдър не е жесток човек. Нямаше да я бие, но щеше да й дръпне такова конско, от което би трепнало и най-коравото сърце.

Каза тихо:

— Надявам се, че всичко ще се оправи.

— Да — кратко повтори Райдър. — Софи, облечи това. Не е нужно брат ми да вижда жена ми гола.

Дъглас я пусна. Тя стоеше неподвижна, докато Райдър я увиваше в халата — беше мек от честото пране и ухаеше на тялото му. Тя потръпна, но не помръдна и не каза нищо. Всичко така се беше объркало…

— Приятни сънища — пожела им Дъглас и за миг изгледа брат си.

— Благодаря — отвърна Райдър, улови Софи за ръка и я поведе обратно по коридора.

А Дъглас остана на мястото си, докато не ги видя да влизат в спалнята на Райдър. Какво, по дяволите, ставаше там?

Райдър мълчеше. Заведе я до леглото, вдигна я въпреки съпротивата й и я сложи да легне по гръб. Съблече халата, взе кърпите, отново се надвеси над нея, възседна я и завърза китките на ръцете й за колоните на леглото.

— Така — каза той, изправи се до леглото и я огледа. Тя бе пребледняла от гняв, но не издаде нито звук.

— Доста кръв има — рече той и се намръщи. — Съжалявам, че те заболя, Софи. Сега стой мирно и ме остави да те измия.

Тя остана неподвижна, понеже беше твърде уморена, за да продължи да се бори. Опита се да освободи китките си, но възлите бяха стегнати здраво. Защо не й казваше нищо за бягството й, за срещата с брат му? Райдър разтвори краката й и тя стисна очи. Усещаше, че я гледа, почувства между краката си мократа кърпа. Не искаше да я гледа така, не искаше да има такава власт над нея. Когато я погледнеше, виждаше в нея само женското тяло, което му принадлежеше. Той свърши, помълча и каза:

— Софи, погледни ме.

Тя отвори очи, но това, което прочете в тях, никак не му хареса.

— Голяма глупост направи. Защо ти трябваше брат ми да те вижда гола? Не знам защо, но това никак не ми хареса. Е, станалото станало. Изморена си и не си на себе си. Искаш ли да поспиш?

— Да.

Той развърза китките й, но преди да ги пусне, внимателно и нежно ги разтри. Забеляза как тя се оглежда наоколо и отсече:

— Не, никаква нощница. Просто аз и ти, един до друг.

Леглото можеше да побере още пет души, но той плътно я притисна до себе си. Силните удари на сърцето му отекваха под дланта й, косъмчетата по краката му я боцкаха.

Райдър затвори очи и въздъхна.

— Обичам да те чувствам до себе си, топла и нежна. Заключил съм вратата. И много се надявам, че не хъркаш.

— Хъркам като прасе.

— Откъде знаеш? Нали аз ще съм първият мъж, който ще те прегръща гола. И ако не си нежна и кротка в съня си, няма и да ти кажа, за да не нараня чувствата ти.

Тя изсумтя и той я целуна по косите, после легна и затвори очи. Проклятие! Не успя да й достави ни най-малко удоволствие, нито капчица, нито за миг! Не можа нищо да направи както трябва. Това беше необичайно за него, защото бе свикнал да дава на жените толкова удоволствие, колкото получава. А с нея не успя. Трябваше да й помогне да забрави неприятностите от последните месеци, особено ония, които самият той й беше причинил. Задачата щеше да е тежка, но трябваше да се справи, трябваше да я научи да обича и да се люби. Почувства до себе си нежните й гърди. Припомни си изражението на Дъглас. Сигурно ги беше чул как се карат и беше тръгнал да види какво става. Е, все пак щеше да си мълчи. И се държа добре със Софи.

Проклятие!

Неусетно заспа.