Непознатата от Ямайка

Епилог

Чедуик Хауз, януари 1804

Райдър се наведе и докосна с устни топлата й мека шия, тя мълчаливо въздъхна и облегна глава на корема му. Той целуна челото й, после ухото, ръцете му я погалиха по гърлото, палците му нежно проследиха линията на брадичката. Тя отново въздъхна и се опита да се обърне към него, но той я задържа.

— Дяволски си вкусна. — И още веднъж я целуна по шията, погали раменете й, въздъхна на свой ред и я пусна.

— По дяволите, нямаме време да ти покажа за какво друго може да служи едно писалище. — Огледа въпросната крехка мебел и добави: — Но ако използваме това хилаво нещо, ще трябва много да внимаваме. Навярно бих могъл просто да те подпра на него…

— Райдър!

Той изпусна още една многострадална въздишка, подпря се на писалището, кръстоса ръце на гърдите си и рече:

— Е, за всеки случай ще изпробвам здравината му. — После погледна изпълнения с цифри лист: — Какво правиш?

— Преглеждам сметките на Брандън Хауз. Смятам, че идната седмица вече всичко ще е готово за преместването и по този случай двете с Джейн възнамеряваме да организираме малко празненство. Джейн е доста нетърпелива.

— Да, не се оплаква, но с нетърпение очаква да се нанесе в новата си къща — съгласи се той. — Както и децата.

— Ще ми липсват.

— Какво пък, малките диваци ще живеят само на сто ярда от нас, така че щом ти се прииска да посетиш лудницата, ще трябва да си направиш една съвсем кратка разходка.

— Как е малкият Гарик?

Райдър внезапно помръкна, присви очи и стисна зъби, а ръцете му се стегнаха в юмруци.

— Райдър, той вече е в безопасност — помилва юмрука му Софи.

— Да, Софи, но как, по дяволите, е възможно оня негодник да се е отнасял така с едно четиригодишно дете?!

— За съжаление такива като него дал Господ. Много родители дават децата си за чираци на зверове като коминочистача Съкинг. Но ти спаси Гарик и той вече ще разбере, че животът не е само болка и сълзи. Тази сутрин дори ми се усмихна. И с Джени станаха големи приятели. Обичам те, Райдър.

Лицето му се отпусна и той се засмя:

— Така и трябва, жено, щом всяка нощ предоставям злочестото си тяло на прищевките ти.

— Прозвуча така, сякаш аз съм ненаситната.

— Чудесна си. Започна ли месечният ти цикъл?

Тази негова откровеност все още я смущаваше и направо връзваше езика й. Тя неловко се усмихна и само поклати глава, а той се наведе и я погали по корема:

— Значи нашият син или дъщеря може вече да е тук?

— Може би — усмихна се тя и прикова поглед върху устните му — за тия няколко месеца той я беше научил да споделя удоволствието от целувките.

— Стига, Софи. За съжаление наистина нямаме време. — Но все пак се протегна и леко целуна меките й устни. Никога нямаше да забрави нощта, в която, както разказваше на Софи историята за фермера, дето се влюбил в своята свиня призьорка, тя внезапно се разсмя, захапа го за брадичката и обяви, че би предпочела бик призьор. Тогава за пръв път се любиха със смях и закачки… Той погледна с копнеж устните й, сви рамене и отново я целуна.

— Брат ми, Алекс и Синджън ще пристигнат всеки момент.

— Да — рече тя, останала без дъх.

— Ще го вземат дяволите!

Тя примигна:

— Не бъди такъв егоист, Райдър, позволи и на горкия Дъглас да се порадва, да се почувства полезен.

— За това не е нужно да отвежда децата ми!

— Не можеш да не признаеш, че за Оливър това е една изключителна възможност — да стане някой ден личен камериер на графа, а може би дори негов секретар. Оливър има бъдеще, ще получи добро образование. А и Дъглас толкова го харесва.

— Да го вземат дяволите!

Софи му се усмихна:

— Никога няма да забравя как Дъглас и Алекс влязоха най-неочаквано и завариха всичките деца, които крещяха, тичаха, ядяха и се гонеха из преддверието, понеже навън валеше. Но Дъглас остана спокоен като пастор и все пак успя да каже: „Навярно съм сбъркал къщата!“

Райдър остана необичайно мълчалив и забарабани с пръсти по писалището.

— Дъглас се държа чудесно с теб, Райдър, въпреки че признанията ти доказваха, че не си имал никакво доверие в него. Дори не ти се развика, а знам, че се засегна и много му се щеше са го направи.

— Не го направи само защото Ейми се покатери по крака му и когато я гушна, му каза, че бил хубавичък.

— Семейството много се гордее с теб.

— Не си ли разбрала, че никога не съм държал на това. Ако правя нещо, правя го не защото съм светец, а защото то е важно и има смисъл за мен. Всъщност нищо не ми струва, така че много би ми се искало всичките ми роднини най-сетне да си затворят устата — вече стигат до крайности, които ме притесняват.

— Е, майка ти не те притеснява, нали?

— Не, тя отказва да разговаря с мен, защото съм си цапал ръцете с бедняшки хлапета. Какво е това писмо?

— От Джеръми е, пристигна преди час. Пише, че бил добре и че учението му вървяло.

Тя вдигна двете страници и отново ги прегледа.

Райдър ги грабна и зачете, после кимна одобрително и се засмя:

— Браво на него! Натупал онова злобно биче, сина на стария Томи Мълърд. Томи открай време си беше страхливец, който само сипеше закани наляво и надясно, додето някой просто не му забиеше юмрук в корема. Видя ли, Софи, колко бях прав, дето научих Джеръми да се бие? Научих го дори да рита с куция си крак. Господи, горката Синджън, толкова синини получи по пищялите, докато му беше спаринг партньор преди той да замине… Не се заблуждавай, момчетата могат да бъдат много жестоки. А за съжаление това се поощрява от старата теория, че младите ни аристократи трябвало още от малки да бъдат възпитавани като истински сурови и мълчаливи воини. Но Джеръми явно се справя. Помага му и това, че е най-добрият ездач в Итън.

И Райдър доволно потри ръце.

На Софи й се струваше, че в този момент направо ще се пръсне от любов към него. Такъв забележителен мъж беше! Но и най-малкият намек за това веднага го караше да се изчерви от неудобство и да възнегодува. Затова тя вметна само:

— Е, помага му и това, че все пак е част от семейство Шербрук.

— Разбира се — съгласи се Райдър и продължи да чете.

Едва беше свършил с писмото и вратата с трясък се отвори, Синджън нахълта и стаята сякаш се озари от присъствието й.

— Скъпа моя! — викна Софи и се завтече да прегърне зълва си.

— Дъглас и Алекс идват след мен. Аз препуснах пред тях, за да ви видя първа. И двамата изглеждате чудесно. Това писмо от Джеръми ли е? И аз получих, преди три дни. Пишеше как изкормил онова тъпо говедо и…

— Млъквай, хлапе! Здравейте!

И в стаята влезе граф Нортклиф под ръка с жена си.

— Райдър, направо няма да повярваш! Оливър направи страхотно впечатление на моя иконом и на всички наематели в Нортклиф. Разведох го и го представих навсякъде. Не можеш да си представиш какви смислени и интелигентни въпроси задаваше! Толкова се гордея с него! Той вече изобщо не накуцва. Здравей, Софи — изглеждаш чудесно. А ето и Алекс.

Софи, която следеше как бързо се менят израженията по лицето на мъжа й, се засмя.

— О, и още нещо — продължи Дъглас, преди Райдър да успее да излее яда си. — Алекс е бременна. Бебето ще се роди през май. Как ви се струва?

Никой нямаше време да отговори, тъй като Алекс изведнъж пребледня, пое си рязко дъх и погледна безпомощно към мъжа си:

— Не мога да повярвам, че постъпи така с мен! Пак ми се повръща!

И изскочи от стаята, а Дъглас само поклати глава:

— Надявам се, че ще успее да прескочи оня чудесен обюсонски килим — и хукна след нея.

Тримата се спогледаха и Синджън рече:

— Божичко, не знам дали изобщо някога ще поискам да имам бебе. На Алекс винаги й прилошава в най-неподходящия момент. Мисля, че по-скоро бих си организирала един такъв Бедлъм Хауз като вашия.

— Не Бедлъм Хауз, а Брандън Хауз — поправи я Райдър, — на името на скъпия ни покоен чичо Брандън. Софи твърди, че това ще ускори изкачването му от низините на ада и че ако използваме по този начин неговите, а не нашите пари, той може дори да отърве чистилището.

— Значи Алекс е бременна — объркано повтори Софи. — Представи си само!

— Е, случва се, особено когато двама съпрузи спазват всички необходими ритуали. А, да — Софи може би също е бременна — обяви Райдър на сестра си.

— Е, значи остава Тайсън — отбеляза Синджън. — Скъпи, той още държи да се ожени за онова момиче, дето не можеш да го понасяш. Сещаш се, нали, оная, плоскогърдата, с двойното име — Мелинда-Беатрис. А после ще остана само аз.

— Нищо, хлапе, целият живот е пред тебе.

Дочуха се неподражаемите звуци на човек, на когото му е много зле.

— И слава Богу, че целият живот е пред мене — побърза да заключи Синджън. — Знаете ли, миналата седмица на Алекс й прилоша точно пред Холис. А той дори не трепна, само каза по своя царствен начин: „Милейди, вярвам, че за в бъдеще ще си носите носна кърпичка“ — и й подаде своята. После се разпореди във всяка стая да се поставят захлупени цукала и накрая я разведе, за да й ги покаже… О, моите поздравления, Софи. Ти поне си добре, нали?

— Не се притеснявай, Синджън, няма да повърна по обувките ти. Благодаря ти, но все още не сме съвсем сигурни — Райдър просто е оптимист.

— Ами, оптимист — тя закъснява вече цели четири дни.

— Млъквай, Райдър! Та Синджън няма още шестнадесет години!

А Синджън сви рамене и погледна лукаво:

— Да, Софи, но пък имам трима братя, двама от които особено устати, така че не смятам да има на този свят нещо, което да може да ме шокира.

— Не можете ли поне пред сестра си да си държите езиците?! — обърна се Софи към съпруга си.

— Защо? Тъкмо се канех да й разкажа историята за ексцентричния господин Хутъл от Бристол, който се женел за всяка дама, която го пожелавала. Човечецът просто си имал тази слабост и всеки път, когато някоя жена му се усмихнела, губел ума и дума, падал на колене и й предлагал ръката си.

— Това — одобрително кимна Софи — е една подходяща история за младо момиче. Можеш да продължиш — надявам се, че ще бъде поучителна.

— Но един ден, когато паднал на колене, една от предишните му жени го видяла с новата, му избраница. Двете жени си споделили онова, което знаели, и никак не останали очаровани. Завели го в една малка стая, съблекли го и го заключили, а после започнали да пускат, вътре всички останали жени — две по две, голи като грях — да минават пред него. При това човечецът бил вързан и не можел нито да падне на колене, нито да направи предложение, нито каквото и да било…

— Достатъчно! Отвратителен си!

Софи със смях се нахвърли върху него и го целуна по брадичката. Райдър погледна с копнеж към писалището, а Синджън въздъхна:

— Явно от вас вече няма да чуя нищо смислено. Отивам да видя Джейн и децата.

Когато вратата се затвори, Райдър каза на жена си:

— Тази нощ видях Невестата-дева.

Софи прикова поглед в него:

— Привидението? Наистина ли? Но нали с Дъглас винаги сте казвали, че мъжете не вярват в нея?

— Явно сме сбъркали — отвърна Райдър. — Снощи тя се появи в спалнята ни. Очевидно просто ни посещаваше, защото инак никога не напуска Нортклиф Хол. Както и да е, усмихна ми се и ми каза нещо, което сякаш не произнесе, но все пак много ясно дочух думите й.

— Да, точно така беше и с мен. И какво ти каза?

— Както си блестеше и сияеше над главата ми, каза, че имаме възможността да си родим четиринадесет деца и че от мен зависи дали времето през този живот ще ни стигне за всичките.

— Ще си изпатиш за това, Райдър! Определено ще си изпатиш!

— Обещаваш ли?

Той целуна жена си и изпита такова блаженство, че чак му се прииска да изкрещи. Пусна я, заключи вратата, внимателно стъкна огъня и се обърна към нея:

— Невестата-дева знае какво говори. Бог ми е свидетел, че вие, жените, вярвате на всяка нейна дума. Така че да започваме, мадам!