Пеперуда в леда

14

— Откачено ли е, че толкова се вълнувам? — прошепва Рокси, докато вървим след ивент мениджърката по един дълъг коридор в хотел „Крос Тауър“.

— Може би мъничко. Все пак Ева е човешко същество. Също като теб и мен. Мие си зъбите, има дни, в които косата й е рошава, излизат й пъпки.

— Момиче, ти се шегуваш? — казва тя с насмешка. — Добре ли изглеждам?

— Повече от добре. Тоалетът ти е самото съвършенство.

Облякла е гащеризон в цвят корал и бяло сако. Изглежда изискана и безупречна както винаги. Различното е минимализмът в избора й на бижута — само малки диамантени обеци и брачната халка с годежния й пръстен.

Въвеждат ни в бална зала с три стъклени стени, през които се разкрива панорамна гледка към залива Елиът. Голямото виенско колело на Сиатъл е от лявата ни страна. Вдясно преминаващ ферибот точно се скрива от погледа. Самата зала е декорирана в различни нюанси на златно, сиво-кафяво и екрю. Луксозно пространство, което по-скоро допълва гледката, отколкото да се сравнява с нея.

Наоколо се шири море от кръгли маси с ленени покривки в кремав цвят. Професионален екип разполага осветлението и необходимата за фотосесията снимачна техника. Единият фон ще е панорамната гледка, а другият — платно с неутрален цвят. В далечния ъгъл има стойка за дрехи и три режисьорски стола до дълга маса, обсипана с козметика и фризьорски принадлежности.

На друга маса наблизо една дребничка блондинка в тясна бяла рокля без ръкав стои боса до брюнетка в тъмносин костюм с панталон. Навели глави, двете разглеждат куп увеличени снимки.

— О, боже, ето я! Виж само роклята „Шанел“!

Блондинката вдига глава и се обръща към нас. Лицето й е класически красиво. Постоянно променя цвета на косата си, но сега е избрала най-светлорусия нюанс и нисък лъскав кок. Прилича ми на бляскава дама от Златната ера на Холивуд — Лана Търнър или може би Типи Хедрен, със завладяващия сексапил на Мерилин Монро. И същите извивки.

— Тийгън! — Усмивката й предразполага за секунда. Толкова се радвам да те видя!

Тя пристъпва към мен и ме хваща за ръцете. Под масата зад нея забелязвам чифт сапфиреносини обувки с висок тънък ток. На ушите й се поклащат висящи обеци с големи лъскави камъни, които вероятно са розови диаманти. Друг внушителен диамант блести на безименния пръст на лявата й ръка. На едната си китка носи часов ник „Ролекс“, а на другата гривна „Шанел“.

— Как е възможно всеки път, когато те видя, да си по красива от предния? — пита ме с леко дрезгав глас, из пълнен с топлина. — Ще ми се и аз да изглеждам толкова невероятно без грим. А това сигурно е Рокси.

Рокси сграбчва ръцете й.

— Толкова се радвам да се запознаем!

— Чувството е взаимно — отвръща Ева. Сивите й очи са нежни като мъглива утрин и в същото време феноменално проницателни.

— Обожавам новата ти линия за грижа за кожата — продължава Рокси. — Истинско чудо е! Кожата ми не е била толкова сочна и свежа от години!

— Бях забравила, че Тийгън поръча комплект и за теб! Радвам се, че ти е харесал. От колко време го ползваш?

— Малко по-малко от месец.

— Ако искаш, може да снимаме и теб. Но ще се наложи да свалим разкошния ти грим и напълно разбирам, че…

— С удоволствие! — прекъсва я Рокси и подскача от вълнение.

Ева се разсмива — богат плътен звук, който кара няколко човека в залата да се обърнат към нас.

— Прекрасно! Ще бъде забавно. Когато приключим, екипът по разкрасяването ще те гримира отново — възкликва тя и поглежда към мен. — Ти изглеждаш прекрасно и така, Тийгън, но също си добре дошла да се възползваш от услугите на гримьорите. Както решиш.

— Всяка помощ е добре дошла.

— Добре. — Ева пак се усмихва и посочва снимките на масата. — Елате да видите какво сме направили досега.

Тръгваме след нея и Рокси изиграва истинска пантомима зад гърба на Ева, за да ми покаже колко се вълнува. Едва удържам смеха си.

Ева ни представя на Одея, брюнетката в тъмносиньо, която се оказа директор маркетинг и реклама на ЕКРА+.

После махва с ръка към огромните снимки върху основи от плътен пенокартон. Преглеждаме кадрите на жени и мъже на различна възраст и с различен етнически произход.

Всичките са с прибрана коса и голи рамене, на бледорозов фон. Някои от моделите са представени в два кадъра един до друг — преди и след.

Одея показва поредната фотография. Двете с Рокси изсумтяваме одобрително.

От снимката ни гледат съпругът на Ева — Гидиън, и сестра му Айрлънд. И двамата имат едни и същи впечатляващи физически белези — лъскава черна коса, сини очи сгъсти мигли и набор от перфектни черти, които бившите ми пациенти често включваха в списъка си с желания. Косата на Гидиън стига точно до рамене му; а тази на Айрлънд наподобява дълъг копринен водопад. Айрлънд е застанала зад големия си брат, но леко встрани, така че косата й следва извивката на неговия бицепс.

— Еха! — възкликва Рокси и се привежда към снимката. — Какви гени само!

— Нали? — въздъхва Ева. — А нито една от снимките не е ретуширана. Без корекция на цветовете, без изглаждане. Тези двамата просто изглеждат така през цялото време, макар да ми се ще да мисля, че системата ЕКРА+ е добавила поне малко към естествения им блясък.

Рокси се обръща към нея.

— Щастливка си, момиче! Мъжът ти е красив!

Изящните устни на Ева се извиват в усмивка.

— Така е! Заедно сме от седем години и още се щипя сутрин, като се събудя.

— Стига толкова хвалби — казва Одея и обръща следва щата снимка.

Усмихвам се, когато разпознавам хубавеца на снимката.

— Това е Кари.

Рокси плясва с ръце и подскача.

— Обожавам го! Постовете му в социалните медии са толкова забавни!

— О, така си е! Този човек няма спирачки — казва Ева. — Той е причината да пуснем и линия за мъже редом с основната. Кари ми припомни, че всички искат да изглеждат добре.

Най-добрият приятел на Ева е по-известен с изявите си в социалните мрежи, отколкото с успешната си кариера на модел. Но това не му пречи да изглежда умопомрачително добре. Омъжен е за ветеринарен лекар и постоянно качва снимки на безумно сладки животинчета. Прочу се с проницателните коментари и остроумните си отговори в социалните мрежи. И той като Ева има десетки милиони последователи.

Следващата снимка също е на Кари, но тук той е със забележителна блондинка. Двамата са хубава двойка — тъмната коса и зелените му очи са в зашеметяващ контраст с нейната златна красота. И двамата имат завидна костна структура. Позата им е подобна на тази на Гидиън и Айрлънд, само че този път мъжът стои зад жената.

— Знам коя е! — възкликва Рокси и щраква с пръсти. — Татяна Черлин!

— Точно така — кимва Ева.

Рокси поглежда към мен.

— Това е русата жена, която видях в къщата на Гарет точно след като се нанесе. Тогава ми се стори позната, но чак сега се сетих коя е.

Стресната, отново поглеждам към снимката и екзотичното уникално красиво лице на Татяна.

Съвсем бях забравила, че Рокси спомена за някаква жена при Гарет. Бях изтрила тази информация от съзнанието си редом с редовните клюки на Роксан, защото тогава не знаех, че новодошлият съсед е именно Гарет.

— Навремето бяха заедно — продължава тя и посочва към снимката. — Кари и Татяна. Роди им се дете, но не оцеля.

Спомням си, че медиите много писаха за тях тогава. Макар че беше доста отдавна. Преди години.

Поглеждам я, смаяна от способността й да помни жълти истории от живота на другите, и благодарна, че нивото на моята известност не е толкова високо, че да представлява интерес за таблоидите.

— Беше скоро след като се омъжих — тихо допълва Ева. — Още им тежи. Кари се грижи за нея и предполагам, винаги ще го прави. Помоли ме да я включа в кампанията. След като опита ЕКРА+ Татяна участва с удоволствие. Освен това винаги е обичала да работи с Кари. Всички обичат да работят с него.

Одея показва следващата снимка — на нея е само Татяна, и я задържа за няколко секунди. Трите обсъждат скандалните неща, които Кари е публикувал в миналото.

Умишлено се опитвам да не мисля за живота на Гарет, преди да се появи в съседната къща. Избягвам да мисля за много неща.

Стоя до Рокси и почти не слушам разговора. Мислите ми са с мъжа, който в момента подготвя изложба на картините си на другия край на Америка.

Гарет Фрост изпъква лесно сред тълпата пътници, чакащи пред изхода на международно летище Сиатъл-Такома. Стои небрежно, подпрял едната си ръка на дръжката на куфара за ръчен багаж, а с другата държи телефона си и гледа в него. Носи черни боти, черни джинси, пепелявосива тениска, плюс авиаторски слънчеви очила на красивото си лице.

Но това, което привлича погледа, не са дрехите, нито дори безспорната му привлекателност. Това, което привлича, е тялото му — Стойката му излъчва увереност, а движенията му са леки и спокойни.

Прехапвам долната си устна и внимателно подкарвам рейндж роувъра между спрелите коли, за да стигна възможно най-близо до него. Той вдига глава и поглежда към мен точно когато се готвя да сляза от колата. Не виждам очите му зад очилата, но удоволствието, което изпитва, когато ме вижда, е осезаемо. На лицето му веднага грейва нежна секси усмивка. Усещам лека тръпка на блаженство.

— Хей, ти! — провиквам се, натискам копчето, което отваря багажника, и слизам от колата. — Как мина?

Той тръгва към мен с отиграната си хищническа походка, която просто ме влудява. Сякаш цялото ми тяло изведнъж пламва.

— Добре. Доколкото е възможно без твоето присъствие — отвръща той.

Прави онова плавно и леко движение, с което ме придърпва към себе си за целувка точно в мига, в който осъзнавам, че ще го направи. Плътните му устни се впиват в моите и езикът му се плъзва между тях. Лек звук на удоволствие вибрира в гърдите му и се отразява в моите.

— Липсваше ми — казва той дрезгаво.

— Ти ми липсваше повече.

Той се усмихва триумфално.

— Добре. Искаш ли да караш?

— Не. Това чудо ме плаши. Защо голям градски джип като този се движи като състезателна кола?

Гарет плъзва куфара си в багажника и натиска копчето, което автоматично го затваря.

— Петстотин и десет коня и осемцилиндров У-образен двигател с двойно турбо.

— Това е откачено — промърморвам и тръгвам след него към мястото до шофьора. Той ми отваря вратата и нежно ме шляпва по дупето, докато се качвам.

— Харесва ми как ти стоят тези дънки, докторке. Много ми харесва!

Усмихвам се, доволна, че е забелязал. След като започнахме да правим секс, си направих абонамент в един сайт за стайлинг и първата ми кутия с дрехи пристигна, докато той беше в Ню Йорк. Вече имах поне два тоалета, подходящи за излизане. Това си е постижение и му се радвам.

Той натиска един от бутоните на шофьорската врата и изчаква, докато седалката му се спусне надолу и по-далече от волана, така че да има място да се качи. Наглася страничното огледало и поглежда към мен.

— Накъде да карам?

— Гладен ли си?

— Мда — той ме оглежда обстойно. — Но бих могъл и да хапна нещо.

Поклащам глава и се разсмивам, с всеки изминал ден ми става все по-лесно да го правя.

— Това беше ужасно!

— Но все пак ти хареса — отбелязва той. Обръща се назад и започва маневра, за да изкара рейндж роувъра от хаоса на на спрелите коли, чакащи пътници. Летището остава зад гърба ни. — Сега накъде?

— Яде ли ти се мексиканско?

— Винаги ми се яде мексиканска храна.

— Има едно място наблизо — в Туквила, с много добри отзиви, или едно друго във Федеръл Уей, по-близо до къщи. Ходила съм там, хубаво е.

— Тогава нека отидем в Туквила и да опитаме нещо ново.

— Добре. Продължавай по магистрала 518.

Той се престроява в другата лента, пресята се над централната конзола и ме хваща за ръката.

— Твоята работа как мина?

— Добре. Рокси беше във вихъра си. Ева отлетя за Ню Йорк с частен самолет същия следобед. Сериозно се замислих дали да не отида с нея и да те изненадам.

— Защо не го направи?

— Защото нямаше да пристигнем преди единайсет вечерта, а аз не знаех дали ще си на афтърпартито, или може би на късна вечеря с приятели — вдигам рамене. — Не исках да развалям плановете ти.

— Нямаше да имам нищо против, Тийгън. Ни най-малко.

Изпреварва ни кола с висока скорост и после безразсъдно минава пред нас, за да се качи на лентата в посока юг.

— Видях някои от снимките, които бяха публикувани — поглеждам към преплетените ни ръце. — Татяна Черлин е била там.

— Беше, да. Тя ми е приятелка.

— Рокси ми каза, че Татяна е била с теб, когато си се нанесъл.

Следва миг на мълчание.

— Чувствам се като в засада — казва той и си поема дълбоко дъх. — Тя е приятелка. Никога не е била повече от приятелка и никога няма да бъде повече от това поради силно очевидната причина, че съм влюбен в теб и в този живот това няма да се промени.

— Гарет…

Не мога да изрека нито дума. Цялата съм пулсираща смесица от изненада, щастие и страх. Стискам силно ръката му.

— Запознах се с нея в една група за подкрепа на родители, загубили дете — започва той. — Още бях много объркан, а тя се бе борила с това от години. Разговорите с нея ми помогнаха да осъзная, че с времето ще стане по-лесно и че накрая ще се науча да живея с болката.

— Радвам се, че е била до теб тогава — казвам го съвсем искрено. Мисля, че той го разбира, защото усещам напрежението му да отслабва. — Иска ми се аз да бях до теб.

Поднася ръката ми към устните си и я целува.

— Сега сме тук. Заедно. Само това има значение.

— Притеснява ли те, че не можеш да говориш с мен за Дейвид?

За миг Гарет запазва мълчание. После казва:

— Нека обърна въпроса, преди да отговоря. Теб притеснява ли те, когато говоря за Дейвид?

— Не. Просто… Аз не съм по говоренето. Добър слушател съм, но имам усещането, че не е редно ти да споделяш лични неща, а аз не. Притеснявам се, че това е проблем — признавам.

— Че имаш нужда, която аз не мога да задоволя.

Палецът му гали кожата на ръката ми.

— В Ню Йорк се видях с терапевта си. Много неща се случиха за последните няколко месеца — преместих се, започнах пак да рисувам, намерих те. Имах усещането, че трябва да се отчета.

Посочвам отбивката, която трябва да хванем, и той се престроява.

— Има неща от предишния ми живот, които ми липсват, не само Дейвид — казва той тихо. — Но има и неща, които се случват сега между нас, които ме правят по-щастлив от всякога. Понякога се чувствам виновен от това.

Кафявият миниван пред нас има висулка „Бебе на борда“ на задния прозорец. Люлее се насам-натам.

— Доктор Питърсън предложи да си записваме в дневници нещата, които не можем или не искаме да кажем — продължава Гарет, — и да оставяме дневниците отворени, за да може другият да ги прочете. Това изключва говоренето от уравнението, но все пак линиите за комуникация остават отворени.

Поглежда към мен, когато спираме на един светофар.

— На връщане купих два дневника от летището.

Усещам леко парене от напиращите в очите ми сълзи.

Кимвам.

— Добре. Да опитаме.

— Знам, че не обичаш да решаваш проблемите си с говорене, но доктор Питърсън прави и видеочатове, ако размислиш.

Представям си да говоря за чувствата си и стомахът ми се свива на топка. Въпреки това отново кимвам.

— Имам си психолог, но ще имам предвид препоръката ти. Завиваме към мола. Паркингът е пълен с коли. Отделни хора и цели семейства се блъскат в множеството ресторанти и магазини. В моменти като този преди се чувствах толкова самотна… да гледам как животът кипи, докато аз съм замръзнала на едно място.

Поглеждам към мъжа, който седи до мен и държи ръката ми, който толкова се старае връзката ни да се получи.

Осъзнавам, че вече не се чувствам ни най-малко самотна.

Оценявам го. Постоянната тъга, която ме разделяше от света, сега е връзката ми с Гарет.

Слагам другата си ръка върху неговата.

— Между другото… И аз съм влюбена в теб.