8

Преди да се позвъни на вратата, си повтарях да не се вълнувам прекалено, но когато чувам звънеца, се налага съзнателно да забавя крачка, за да не отворя прекалено бързо. Алармата вече е деактивирана.

Отключва се само за секунда. Бях започнала да очаквам с нетърпение ранните сутрешни срещи за кафе с Гарет и сега, когато отварям, си припомням защо.

— Добро утро, докторке — поздравява ме той.

Стои на прага ми с черни шорти и маратонки за бягане.

Ръката му е небрежно подпряна на касата на вратата, което само подчертава изваяното му тяло. Давам си време да го погледам, сякаш не съм имала удоволствието да се любувам на тази изключителна гледка всяка една сутрин от изминалата седмица.

Ако беше просто физически привлекателен, накрая, разбира се, щях да започна да го приемам за даденост. Но силната сексуална увереност, която излъчва, ме кара да го желая по напълно различен начин.

— Добро утро, Гарет! — отварям вратата и отстъпвам назад, за да го пусна да влезе. Поемам си дълбоко въздух, когато минава покрай мен. Мирише толкова хубаво.

Бавно затварям, може би прекалено бавно, нямам търпение.

Вече копнея да усетя устните му върху своите, вкуса му, обятията му. С всеки изминал ден го желая все повече.

Обръщам се към него и той ме придърпва грациозно като в танц, навежда се и ме целува. Очите ми се притварят, устните ми се разделят, за да му направят път.

Има някаква магия в мъжете, които се целуват добре, а целувките на Гарет са изкуство, точно като картините му.

Докосването на устните му е съвършено — достатъчно силно, за да изрази страстта му, но и достатъчно нежно, за да покаже загриженост за начина, по който се чувствам.

Дълбоките ласки на езика му са леки, бавни и ритмични и навяват мисли за още по-интимно проникване. Прегръдката му е нежна клетка, доминираща, но ласкава. Знаем, че когато най-после го поканя в леглото си, той ще диктува правилата, а аз няма да имам нищо против.

Когато ме пуска, цялата горя. Нуждата да го усетя в себе си пулсира в слабините ми и ме кара да притискам бедрата си едно в друго. Единственото, което искам в този момент, е да лежа до него и да го целувам с часове. Самата мисъл ме оставя без дъх.

Той слага дланите ми на гърдите си и ги притиска към горещата си кожа. Затваря очи при допира ми. Пръстите ми се плъзгат по нежните косъмчета на гърдите му, после се спускат по фините линии на татуировките по ръцете му. Плетениците не са отделни изображения, а общи картини, подобни и на двете ръце, но без да са огледални.

— Тийгън — мълви той с въздишка.

Усещам твърдите мускули под топлата му плът. Ръката ми гали релефа на стегнатия му корем, а погледът ми я следва. Толкова е възбуден от целувката и докосването ми. Членът му е гордо еректирал и едрата му главичка се подава над ластика на шортите.

Устата ми се пълни със слюнка. Размерът му, впечатляващата дебелина и дължина на пениса му ме възбуждат.

Докато го гледам, по върха му се разлива капка перлена течност.

— Тийгън, ако не спреш да ми зяпаш чатала така, търпението ми много бързо ще се изчерпа. Готова ли си за това?

Преглъщам и с усилие вдигам поглед към лицето му.

Изваяните му скули са пламнали, а от страстната целувка устните му са станали още по-провокативно сочни.

Възбуден е още по-прекрасен.

Но аз се страхувам. Защото не говорим за неговото минало, нито за моето. Не говорим за следващата седмица.

Съществуваме само тук и сега, и утре. И все пак част от мен е започнала да вярва, че той ще е наблизо още дълго време, толкова дълго, колкото мога да си представя, а това означава, че стоя на ръба на ужасна пропаст.

Разтърсвам глава. Знаем, че имаме да извървим още път.

— Почти съм готова.

— Почти е стъпка в правилната посока — казва той, целува ме по челото бързо и нежно, отдръпва се и оправя шортите си. — Да го обсъдим, докато пием кафе?

В гласа му още се усеща възбуда, но не и недоволство или раздразнение.

Явно денят е добър. Винаги ми отнема известно време да преценя дали е в добро или в лошо настроение. Винаги ме поздравява по един и същ начин, а целувките му винаги са страстни. Едва когато се откъсва от обятията ми, разбирам дали в този ден призраците му го преследват, или са го оставили на мира.

Казваме си, че просто започваме деня заедно, но това начало на деня е и проверка, виждаме се, за да се уверим, че в емоционален план сме добре. Да, понякога е меланхоличен и умислен. Но още не съм го виждала толкова депресиран, че да почувствам нуждата да се намеся и да го спася така, както той направи с мен.

Отивам в кухнята, за да не види напиращите в очите ми сълзи. Не трябва да плача. Знам, че колкото и силен да изглежда, той все пак може да се срине, макар да се държи така, сякаш уязвимата съм аз.

Заемам се да му направя кафе, което осигурява и на двама ни достатъчно време, за да се успокоим. Той го пие чисто, толкова лесно за правене, но аз все пак се старая и затоплям чашата с гореща вода от чешмата, преди да я напълня с кафе.

— Как върви рисуването? — питам. Знам, че изкуството му е жизненоважно за него и или ще се превърне в преграда помежду ни, или ще е нещо, което ни свързва.

— Почти приключих.

— О? Много бързо… — поклащам глава изненадана. — Какви ги говоря? Идея си нямам за колко време се завършва картина.

Приема чашата ароматно кафе с усмивка, застанал от другата страна на кухненския остров с мраморен плот.

Съжалявам, че между нас стои нещо. Съжалявам за толкова много неща, които не изричам.

— Получи се малко по-бързо от обикновено, особено като се има предвид размера, но имам вдъхновение. — Отпива от кафето, в очите му проблясва тихо задоволство. — Освен това разчитам на работата да държи ръцете ми заети и далеч от теб, а мен самия на разстояние от прага ти.

— О! — поемам си дълбоко въздух. Ясно ми е, че някъде тиктака часовник и отмерва времето, което ни остава, преди да достигнем повратната точка. Успокояващо е да знам, че линията до нея не е напълно своеволна, но се чувствам така, сякаш пилея времето, което ми е дал, като не правя нищо, за да продължим напред.

— Знаеш ли, Тийгън, винаги можеш да ми откажеш. Аз ще продължа да чакам. Струваш си чакането. — Поглежда ме нежно. — Но съм длъжен да те питам: мога ли да направя, или да кажа нещо, което да направи идеята да спиш с мен по-малко… плашеща?

Проницателността му ме удивява.

— Мисли ли четеш?

— Просто съм наблюдателен.

Отново отпива от кафето си.

Никога не се бях замисляла колко секси може да е наблюдателността. Гарет забелязва всичко и използва събраната информация в опитите си да построи мост помежду ни.

— Важното сме ти и аз — допълва. — Не мога да ти опиша с какво нетърпение очаквам да започнем като „ние“. Не е тайна колко искам да правя секс с теб. Но дори повече искам това, което ще се случи, след като правя секс с теб. Малки неща — като да пия кафе бос, защото току-що сме се изтъркаляли от леглото, и по-големи неща — като да махнем стената помежду ни, така че да не си наполовина възбудена и наполовина ужасена всеки път, когато те целуна.

Облягам се на мивката зад себе си с въздишка.

Гарет ме наблюдава втренчено със сериозно изражение.

— Няма да направя тази стъпка, ако по някакъв начин тя ще прецака нещата. Ти ми кажи какво те спира и аз ще видя какво мога да направя по въпроса.

Вкопчвам пръсти в плота зад себе си.

— Пътят невинаги е равен, Гарет. Страх ме е как бихме се справили с неравностите.

— Ако продължим да си говорим, всичко ще бъде наред.

— Но ние всъщност не си говорим наистина, нали? — отвръщам. — По-скоро стъпваме по яйчени черпуки.

— Аз съм готов да говоря. Ти готова ли си?

— Не.

Той се разсмива. Смехът му е богат опушен звук на удоволствие.

— Кажи ми какво да те правя?

— Нямам представа, но знам какво бих направила аз с теб. — Скръствам ръце пред гърдите си. — Мисля, че трябва да излезем от този малък балон, в който танцуваме. Малко на свеж въздух.

— Звучи добре. Какъв е планът?

— Ходил ли си вече в града? В частност до пазара „Пайк Плейс“?

— Не бих казал.

Повдига вежди с интерес.

— Може ли този следобед да те откъсна от работата ти и да те заведа там? Може да напазаруваме разни вкусни неща, с които да си спретнем едно плато с деликатеси, и да се приберем да гледаме филм.

Той оставя чашата, опира длани върху плота и се навежда към мен.

— Да. Абсолютно.

Ентусиазмът му ме кара да се усмихна.

— Добре.

— И само за да сме наясно — можеш да ме откъсваш от работа, когато си поискаш. Никога не си и помисляй, че не можеш. Вече съм правил грешката да поставя изкуството си преди всичко останало. Приоритетите ми бяха съвсем грешни. — Пръстите му леко ме галят по бузата. — Не мога да обещая, че няма да се издъня, но обещавам, че се уча от грешките си и се старая.

Слагам ръка върху неговата и притискам дланта му към лицето си.

— Не знам доколко мога да се променя. Аз един вид… съм си начертала някакъв път. Казвам си, че ако не искам да се загубя, не трябва да се отклонявам от него.

— Не го мисли сега — прошепва Гарет, — но според мен вече преизчисляваш маршрута.

Отварям уста, за да го опровергая, но той слага пръст на устните ми и предизвикателно повдига вежда.

— Кафе и целувки всяка сутрин — подчертава. — По-късно днес ще излезем на среща, на която ти покани мен. Приеми го, докторке. Просто съм неустоим.

Отдръпва ръката си от лицето ми, грабва чашата с кафето си и го изпива на екс.

— Така ли било? — подмятам закачливо.

Радвам се, когато е щастлив. И страдам, когато виждам, че изпитва болка.

— Всички знаци сочат, че е така. — Заобикаля кухненския остров и оставя чашата си в мивката. — Обзалагам се, че по-късно, докато гледаме филма, няма да стоиш мирна.

— Хайде на бас! Двайсет долара.

— Хиляда.

— Какво? Това е лудост!

Гарет слага вече измитата чаша на сушилника и застава пред мен.

— Ти си залагай двайсетте, аз залагам моите хиляда.

— Не, не е лудост. Това си е чиста измама!

— По-скоро бих го нарекъл допълнителен стимул. — Ръката му обхваща кръста ми като кука и ме повлича в разтапяща целувка. — Сега отивам да изпусна малко сексуално напрежение с тичане. След час-два съм на линия. Когато ме поискаш, ела и ме вземи.

Прегръщам го.

— Не забравяй да разтегнеш и да загрееш, преди да се втурнеш нагоре по баира!

— Да, определено в някакъв момент си се отклонила от маршрута — ухилва се той.

Гарет тръгва към вратата.

И още в същия миг енергията и топлината му вече ми липсват.

* * *

Стоя пред огледалото, прехапала устни, и пристъпвам от крак на крак. Не мога да реша дали да облека дрехите, които току-що пристигнаха, или просто нещо от гардероба.

Поръчах с едночасова доставка нови къси панталонки и блуза, но не мога да преценя дали ми харесва как стоят.

В приложението блузата изглеждаше с деколте тип лодка и скъсена дължина. В действителност раменете ми са напълно голи, а заради ниската талия на дънковите панталонки коремчето ми е по-разголено, отколкото очаквах. И все пак блузата е с дълги ръкави, а десенът на редуващи се светло- и тъмнозелени линии е по-скоро сладък, отколкото секси.

Всъщност проблемът е, че ми трябва сутиен без презрамки. Нямам такъв, а тъй като в приложението деколтето не изглеждаше толкова разголено, дори не ми мина през ума да поръчам. Не че бюстът ми е толкова голям, че да не мога да ходя без сутиен. Но прозиращите зърна са не по-малка реклама на отсъствието на този елемент от дамското облекло от полюшването на гърдите.

А и това щеше да е вторият път, когато се обличам специално за Гарет и не слагам сутиен.

Изръмжавам и вземам решение.

— Ще изляза така — заявявам на отражението си в огледалото. — Не е като да създавам грешно впечатление.

Така или иначе в някакъв момент ще си легна с него.

Самопризнанието ми действа освобождаващо. Сядам пред тоалетката, отварям чекмеджето и поглеждам жалкия си набор от гримове — тониран слънцезащитен крем, спирала, гланц за устни и молив за очи.

Истината е, че отдавна не се интересувам от това как изглеждам, а полагането на усилия видът ми да е представителен не е нищо повече от това — просто усилия.

Докато имах собствена лекарска практика, се стараех да изглеждам възможно най-добре. Как иначе бих могла да очаквам пациентите да се доверят на естетическия ми усет?

Но всичко това е минало.

За мен е неразбираемо защо Гарет ме смята за толкова привлекателна. И все пак искам да го впечатля поне малко.

Да го „шашна“, както красноречиво се изрази Рокси.

Последователно нанасям всички продукти от серията ЕКРА+ на лицето и шията си, добавям слънцезащитен крем, молив за очи, спирала и гланц. Накрая сплитам косата си на рибена кост, за да не ми пада пред очите.

Излизам през вратата и се насочвам по стълбите към къщата му, преди да съм решила, че външността ми има нужда от още разкрасяване.

Поизносените ми кецове „Конвърс“ са небрежен акцент — доказват, че не се опитвам да изглеждам безупречно, — а новият тоалет ми вдъхва увереност. Усещам полъха на вятъра по голите си рамене и по гърба. Странно е. И безспорно секси.

Натискам звънеца и се опитвам да не подскачам от вълнение. Местя пазарската чанта, която съм взела, от едното си рамо на другото. Нищо че в нея са само ключовете и телефонът ми. Гарет се провиква да влизам, затова отварям вратата и тръгвам към всекидневната, но той се появява откъм коридора и… аз замръзвам на място.

Свикнах да го виждам в черно, но този път е с тъмносиня тениска, която подчертава татуировките и слънчевия му загар. Дънките му са светли и протъркани, а черните му кубинки приличат на платно, накапано с пръски боя.

Подсвирвам одобрително. Този мъж наистина е ослепително секси. Мога да мрънкам колкото си искам, но той има пълно основание за всяка капчица от своята самоувереност.

Усмивката ми се изпарява. Той се засилва към мен със стиснати устни и концентриран поглед точно като в онзи ден, когато го видях в квартала за пръв път. Инстинктивно отстъпвам назад, за да не ме отнесе. Пулсът ми бясно се ускорява.

— Да не си помръднала! — гласът му е плътен и гърлен.

Миг по-късно съм в обятията му, а устните му докосват моите. Пазарската ми чанта пада на пода с трясък. Гарет ме повдига с лекота. Обхващам кръста му с крака, оценявайки изваяните му бедра и стегнатия задник. Ръцете ми обвиват раменете му, а главата ми се накланя, за да задълбочи целувката. Топлата му длан се плъзва под блузата по голия ми гръб, потръпвам и се разсмивам, прекъсвайки целувката.

— Гъделичкаш ме!

— Съжалявам — казва той с извинителна усмивка.

— Не е вярно!

— Наистина съжалявам. Ако не те бях погъделичкал, без да искам, щяхме да продължим да се целуваме и щях да успея тайно да те завлека в спалнята. Какво ще кажеш да оставим града за друг път, а сега да се метнем в леглото?

Разсмивам се.

— Само едно нещо ти е в главата!

— Не съм виновен — отвръща той и ме сваля на земята. — Толкова си секси, че когато влезе, направо ми докара инфаркт.

— Идеята ми беше да не те излагам пред хората — отвръщам намусено. — Не би трябвало да изглеждаш толкова добре. Нито да миришеш толкова добре.

— Понеже се надявам да си все така лапнала по мен, мисля, че ще продължа да се поддържам и да се къпя редовно. — Оглежда ме от горе до долу. — Със студена вода.

Въздъхва и прокарва пръсти през косата си.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

Гарет се усмихва и вдига пазарската ми чанта.

— Тогава да тръгваме, докторке. И да се изфукаме един с друг.

Загрузка...