Прокълната целувка

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Той щеше да я бележи.

В мига, в който Лушън беше видял Уилям Красавеца да слага ръцете си върху Аня, през него беше преминала всепоглъщащо желание да я бележи така, че всеки мъж, който погледне към нея, да знае, че тя принадлежи на друг.

Това желание беше по-силно, отколкото яростта му някога е била. Беше по-силна дори от желанието да има тази жена в леглото си. Всичко в него, дори демонът, крещеше моя.

Дума, която тя също беше използвала, за да го опише. Ако бяха сами, когато я беше казала, той щеше да я хвърли върху най-близкото легло и да настоява тя да я повтаря отново и отново.

Нищо такова не му се беше случвало. Дори Марая не се беше държала толкова непостоянно. Беше я обичал, но чувствата му към нея бяха спокойни. Нежни. Това, което изпитваше към Аня беше нежно, да, но също така неконтролируемо като среднощна буря.

Но колкото и див да се чувставаше Лушън, демонът му никога не е бил по-спокоен. Аня някак беше успокоила звяра. Когато чуеше гласа ù и подушеше сладостта ù... дори сега Смърт мъркаше за нея.

– Д-да довършим? – ахна тя. Подпря длани върху гърдите му. Не го отблъскваше, но не го и прегръщаше. Очите ù бяха широко отворени. – Какво имаш предвид?

– Знаеш какво имам предвид. – От горе се чуваше как двете жени се кикотят. Чу как Уилям изръмжа подигравателно. – Ти ме остави възбуден и сега ще се погрижиш за това.

Очите ù се разшириха още повече, а дългите ù мигли хвърляха красиви сенки върху бузите ù.

– Но аз мислех, че повече няма да го правим. Казах ти, че не те искам. И мислех, че и ти не ме искаш, защото аз... защото аз... знаеш. – Тя сведе поглед и се загледа над рамото му. – Изпитвах съжаление към теб.

– Мислила си грешно. – Той нямаше да я обладава (не можеше да отнеме свободата ù, независимо колко ядосан ù беше), но щеше да я има по всеки друг начин. – Можем да го направим тук или в стаята ми в Будапеща. Изборът е твой.

– Но... но... – Тя все още се бореше. – Какво предизвика това? Уилям?

– Избирай! – излая той и заби ръце в стената зад нея от двете страни на главата ù, а вибрациите от удара избутаха картините над нея.

Аня потрепери и облиза устни.

Той доближи лицето ù, почти допирайки нос в нейния. Дъхът им се смеси и той вдиша дълбоко. Тя все още миришеше на ягоди и сметана, въпреки че не я беше виждал с близалка. Тя го погледна и очите ù блестяха.

– Лушън!

Не го беше нарекла сладкишче или ангел, или дори най-новото – Луси. Беше стъпка в правилната посока. Той подозираше, че тя избира глупави гальовни имена за всеки, когото искаше да държи на разстояние.

Нямаше да има разстояние между тях. Вече не.

– Избирай, Аня! – Ако тя не го искаше, щеше просто да се пренесе някъде. Освен това в изражението ù имаше страст и възбуда, които подхранваха двете емоции в самия него. – Не ми пука какви са причините ти да ме искаш. Не ми пука, че не трябва да те желая.

Тя преглътна.

– Но... но... не трябва да правим това.

– Защо?

– Защото.

– Не е достатъчно. Ще го направим. Избирай!

– Но аз не искам.

Той знаеше, че тя иска думите ù да прозвучат искрено, но не се получи.

– Защо? – попита той отново.

Аня прехапа устни и сведе поглед към устните му. Членът му трепна в отговор. Лушън се досещаше какво си представя тя. Още едно погалване с език по клитора ù и нежно подръпване със зъби.

– Ще се случат лоши неща, ако го направим – прошепна тя.

– Например? – Единственото лошо нещо, за което можеше да се сети, беше да изкара още един ден, без да има тази жена гола под себе си.

Мина цяла вечност.

– Не искам да говоря за това.

– Права си. Сега не е времето за говорене. Тук или в Буда?

Аня отново облиза устните си с розовия си език. Този език щеше да бъде преплетен с неговия, реши той. Без изключения.

Тя преглътна. Прошепна „тук“ и се хвърли в обятията му. Устните ù се притиснаха в неговите.

Да. Богове, да. Най-после. Докато езиците им се дуелираха и вкусът ù изпълваше устата му, Лушън усети безтегловност. После краката му удариха твърда почва. Той отвори очи и се озова в просторна спалня. Кристален полилей висеше от тавана и изливаше приглушена светлина. Стените бяха покрити със стенописи на цветя и лози, всеки от тях многоцветен пир за погледа му.

Леглото беше огромно с черни копринени чаршафи и Лушън нямаше търпение да притисне Аня върху тях. Имаше дървени сандъци и дори каменен водопад в далечния ъгъл. Красиво място със сигурност, но внезапно се изкуши да пренесе Аня някъде другаде. Някъде, където красивият Уилям никога не е стъпвал.

Лушън постави ръце на задника на Аня и я вдигна. Краката ù моментално се сключиха около кръста му, поставяйки новия център на неговата вселена в близост до члена му. Той се притисна към нея – движение толкова необходимо, колкото дишането. Тя изстена и захапа долната му устна, а Лушън усети как през нея премина тръпка.

– Още! – каза тя задъхано.

Той се притисна към нея отново.

Аня отново го захапа и потрепери.

Лушън сграбчи ръба на тениската ù и я издърпа през главата на Аня. Невероятната ù коса се посипа по раменете ù. Тя носеше сутиен с леденосин блясък и видът му го хипнотизира.

Гърдите ù бяха повдигнати подканящо. Прекрасни, толкова прекрасни. Но не те приковаваха вниманието му, а ножовете, прикрепени към всеки сантиметър видима кожа. Някои бяха усукани в презрамките на сутиена. Други бяха просто залепени. Не знаеше с какво. Знаеше само, че му харесва. Много.

Отне му известно време, но накрая пусна и последния на пода.

Той отмести краката ù от себе си и я постави долу. Аня извика в протест и се олюля. Лушън целуна шията ù. Удоволствие осветяваше прекрасното ù лице, когато наклони глава назад и подканящо обви гърдите си в длани. Той се отпусна на колене и закачи с пръсти колана на панталоните ù. Трябваше да знае дали бикините ù са в комплект със сутиена.

За секунди тесните панталони бяха в глезените ù и той видя още ножове и звезди за мятане, залепени по краката ù.

– Знаех, че си въоръжена, но не знаех колко.

Аня постави ръка на рамото му и се измъкна от панталоните, докато той я обезоръжаваше.

– Харесва ли ти? – попита тя, когато той свърши.

Бикините бяха малки, едва видими ивици блестящо синя материя и завършваха комплекта съвършено. Той преглътна.

– Харесва ми – гласът му беше дрезгав и задавен.

– Твой ред е – каза Аня, а думите ù звучаха малко изнервено.

Нервна? Аня? Лушън се изправи бавно. Докато се взираше надолу към нея, той видя горда, красива жена, която излъчваше уязвимост, радост и привързаност. И все пак веднъж му беше казала, че той не е важен. Той ù беше казал съвсем същото. Той не го беше мислил наистина и започваше да вярва, че тя също не казваше истината.

Знаеше кого да обвинява и се закле Кронос да си плати.

Без да си позволява да развали мига с тези мрачни мисли, Лушън погали с върха на пръста си нежната извивка на брадичката на Аня. „Ще се погрижа за тази жена. Ще намеря начин да открадна Всеотварящия ключ, без да нараня никой от нас и ще я скрия от Кронос. После ще прекарам дните си, като я правя щастлива.

– Толкова си красива – каза ù той.

– Благодаря. Събличай се!

Богове, той искаше да я обладае (трябваше да е вътре в нея, скоро, сега, винаги), но отказа да открадне свободата ù и да я принуди да остане с него. Той отпусна ръка, преди пръстите му да се издължат в хищни нокти. Но докато проучва всички възможни начини да открадне Всеотварящия ключ без неблагоприятни странични ефекти, трябваше да намери начин да развали и проклятието на Аня.

– Е? – напомни му тя.

Лушън сграбчи тениската си и я издърпа през главата си. Преди дрехата да стигне до горе, ръцете на Аня вече бяха върху гърдите му и премахваха неговите оръжия.

– Мисля, че си ме надминал – каза тя и ги хвърли на пода. Метал издрънча върху метал. Когато и последният нож падна, пръстите ù бяха върху кожата му, галеха зърната му, татуировката.

Коремът му се стегна и членът му потръпна. Жегата го обземаше по-бързо, отколкото той можеше да се пренася от едно място на друго. Обичаше тя да го докосва. Това го караше да се чувства като бог – всемогъщ и свободен. Желан.

– Толкова си силен – с възхищение каза тя. – Харесва ми, че си страдал и си оцелял. Това прави ли ме лошо момиче?

Той обгърна с длани бузите ù.

– Нищо не може да те направи лоша.

– Дори това? – Тя разкопча панталоните му и ги смъкна по бедрата му, хвърляйки настрани ножове.

Когато той остана напълно гол, Аня се взря в татуировката на пеперуда, проследи с пръсти назъбените краища с възхищение. Кожата се надигна под пръстите ù и се сгорещи.

Аня ахна с възхищение.

– Жива?

– Досега не мислех така. Както знаеш, това е мястото, през което демонът влезе в мен, но никога не е правил нещо подобно.

– Сигурно ме харесва.

– Харесва те.

– Добро момче – прошепна тя и целуна пеперудата. Тя отново се надигна да я срещне и кожата изтръпна при докосването на Аня.

Лушън не беше сигурен защо Боговете бяха избрали пеперуди като външен белег на демоните. Заради ефекта на пеперудата, вероятно. Напомняне, че едно замахване на крило (или едно глупаво решение в случая с воините) може да промени цялата тъкан на реалността. Каквато и да беше причината, той винаги беше мразил татуировката. Защо не оръжие или рог на демон? Нещо, което да казва, ами... „Аз съм мъж“.

Лушън беше достатъчно несигурен.

Аня се отпусна на колене и целуна нежно пъпа му. Точно там свършваше едно от крилата. Горещият ù език проследи края му. Електрически стрели пронизаха вените му, органите му и дори костите му.

Стенейки от удоволствие, той отметна глава назад. Галеше лицето на Аня и я подтикваше да продължава, въпреки че трябваше да я вдигне на крака.

– Колко жени са боготворили това великолепно тяло? – прошепна тя. Секунда по-късно ноктите ù одраскаха бед­рото му.

– Не много – призна Лушън. Марая беше очарована от него, но също така беше ужасена.

Не я беше обвинявал за този ужас. Бяха се запознали едва век или два, след като беше обладан, когато едва беше добил контрол над демона и все още беше малко див. Но беше и красив мъж, способен да достави удоволствие на една жена.

Марая го беше погледнала веднъж и беше решила, че той е „единственият“. Той беше направил същото, защото тя беше нежна и грижовна, за каквото той винаги беше копнял. Бяха скочили в леглото веднага – като вдовица тя беше доволна да има воин, който да се грижи за желанията ù и да я пази.

Но въпреки че беше копняла за защитата му (по онова време вилнееха грабители, наемници и чума), тя се беше страхувала от силата в него. Беше уплашена, че той ще използва силата си срещу нея. Лушън винаги беше стоял нащрек, беше внимавал за всяко свое действие и дума. С Аня той усещаше свободата да се отпусне, защото тя сякаш се наслаждаваше на неговата мощ и на скритото насилие.

– Ще се престоря, че съм първата – каза тя. Погледна го право в очите. – Става ли?

– Ти си първа във всичко, което е от значение.

Тя се усмихна дяволито.

– Колко време е минало за теб, Лушън, откакто си бил с жена за последен път?

– Хиляди години – призна той без срам.

Очите ù се разшириха.

– Със сигурност се шегуваш.

Той поклати глава.

– Не, не се шегувам.

– Но... защо доброволно си се отказал? Ти не си прокълнат по този начин. Не ме разбирай грешно! Не се оплак­вам. Мисля, че те харесвам дори повече, като знам, че си бил без жена, както и аз без мъж.

– И на мен това ми харесва.

– Но защо си отхвърлил потребностите на тялото си?

– Аз съм Смърт, Аня. По-добрият въпрос е защо да си позволя да правя любов с жена, когато вероятно ще бъда призован да прибера душата ù един ден?

– Тогава защо ме любиш? – попита тя нежно.

Той сплете пръсти в косата ù. Удивляваше го, че всеки кичур е като панделка от коприна.

– На теб не мога да устоя.

Тя се облегна на ръката му и целуна дланта му.

– И аз не мога да ти устоя, но се радвам, че е така.

– Аз също – каза той. Аня си струваше чакането. Никоя друга жена не ù беше равна по никакъв начин.

– Мисля, че и двамата сме чакали достатъчно. – Без да отделя погледа си от него, тя се издигна като луна в небето и отстъпи към леглото. Когато краката ù допряха матрака, тя се отпусна на него и се дръпна назад, сексапилното ù бельо блестеше на приглушената светлина.

Когато стигна центъра на леглото, тя спря и се подпря на лакти.

Краката ù започнаха да се разтварят... разтварят... разтварят.. разкривайки самата ù същност. Сърцето му спря, преди да забие в тежък неравен ритъм, докато се омайваше от красотата ù. Тя беше съвършена – слънце и сметана, и пъп, който той искаше да оближе. Коремът ù беше плосък, бедрата ù стегнати.

Лушън приближи леглото разтреперан. Не беше... Той спря рязко и се намръщи. Изруга. Смърт изкрещя.

– Какво има? – попита Аня и също се намръщи.

– Души. Не мога да понеса, че това продължава да се случва в такива моменти. – Беше му трудно да говори през ревовете на смърт в главата му.

– Лушън...

– Не мърдай! Моля те! – Той изчезна, позволявайки духа му да бъде притеглен в посоката, в която беше необходим. Две души в Китай се нуждаеха от транспорт. Телата им бяха унищожени от отрова.

Едната пътуваше към рая, другата към ада. Едната, разбира се, беше щастлива да тръгне с него. Другата се бореше и крещеше. Лушън не можеше да понесе това, че трябваше да остави Аня и едва не преби неотзивчивата душа до безплътна каша. Смърт беснееше през цялото време. Най-после работата беше свършена и двамата можеше да се върнат.

Лушън въздъхна доволно, щом видя Аня. Смърт се успокои.

Този път тя не се задоволяваше с пръсти, а го чакаше. През сутиена се виждаха втвърдените ù зърна. Краката ù все още бяха разтворени и Лушън виждаше влагата върху бикините.

Когато го забеляза, Аня се усмихна бавно.

– Не исках да свършвам без теб.

– Радвам се. – Той изпълзя на леглото.

Аня го спря с крак на корема му, преди той да легне върху нея.

– Мисля, че трябва да установим няколко основни правила.

– Никакви правила. – Той вдигна крака ù и целуна свода.

Аня се отпусна назад задъхана.

– Продължавай така и ще се радвам да гледам крака­та си.

Той прокара език.

– Едно. Едно правило, тогава. – Езикът му отново се стрелна навън по палеца ù. Кожата ù настръхна. – О, богове! – извика тя. – Никой не е правил това. Кой би помислил, че такова нещо е толкова приятно. О, да!

През Лушън се разля вълна от собственическо чувство. Страстта по лицето ù щеше да го преследва до края на дните му, защото беше искрена, без задръжки.

– Какво правило? Вече се съгласих да не те обладавам.

– Не това – каза тя и повдигна бедра. – Направи го отново!

Той го направи.

Тя изстена.

– Какво правило?

– О, да. Моето правило. – Тя махна сутиена си и го хвърли настрани. Сутиенът падна върху купчината ножове. Зърната на Аня бяха малки розови плодчета, създадени за езика на Лушън. Масажирайки гърдите си, Аня каза задъхано: – Никой от нас да не напуска това легло, докато и двамата не бъдем задоволени. Това е моето правило.

Той беше очаквал много други неща, но за това дори не беше помислял. Стомахът му се сви от нещо, което Лушън отказа да назове.

– Съгласен съм. Ако се съгласиш на едно мое правило.

– Какво? – попита тя подозрително.

– Тук, в това легло, няма да има битки. – Той засмука палеца ù в устата си, извивайки език около него. – Само екстаз.

Аня стисна чаршафите.

– Съгласна. Съгласна, съгласна, съгласна!

Вик на страст прозвуча в главата му, когато разкъса бикините на Аня и най-после пропълзя върху нея. Членът му беше горещ, но влагалището ù беше по-горещо, когато се плъзна до нея, внимавайки да не навлезе.

Аня не се дръпна, а го остави да се плъзга до нея.

– Никога не съм била толкова близо до мъж.

– Аз също.

Тих дрезгав смях се откъсна от нея.

– Защо ти се доверявам? Трябва да бягам от теб при всяка възможност.

Тя пребледня, когато осъзна какво е казала, и той се намръщи.

– Какво има?

Изражението ù стана решително, докато се взираше в него.

– Няма нищо. Аз не ти се доверявам. Това исках да кажа. Защото нека бъдем честни! Ти не значиш нищо за мен, освен добре прекарано време. И защо спря, по дяволите? Не съм ти дала разрешение да спираш.

Беше говорила високо, жестоко и на практика беше изрекла думите подигравателно. Какво правеше тя? Той можеше да ù повярва вчера, дори преди час, но не сега. Не докато беше под него гола и тялото ù влажно от желание да бъдат заедно.

Тя не беше спала с Уилям, не беше позволила на красивия мъж да я докосне по никакъв сексуален начин. Беше дошла при Лушън и му се доверяваше да не вземе повече, отколкото тя можеше да даде. Така че, да. Той знаеше, че тя не е искрена.

Кронос, помисли той отново и скръцна със зъби. Но не я предизвика. Не сега. Тя му се доверяваше и той щеше да повярва, че тя не беше имала намерение да го засегне, че вярваше, че му помага, като се държи така.

Той се наведе тихо и вдигна брадичката ù за целувка. Дълбока, проучваща целувка. В началото Аня не откликна. Дори се опита да се отдръпне. После езикът ù колебливо срещна неговия, нежно и сладко. Тя изстена. Пръстите ù стиснаха косата му.

Докато вкусваше ягодовия ù аромат, в Лушън разцъфна усещане за неотложност. „Бележи!“ Той пусна брадичката ù и обхвана едната ù гърда. „Моя.“

„Бележи я!“ Да, да. „Тя е моя.“ Лушън постави устни в центъра на шията ù и засмука продължително. Аня се извиваше, но ръцете ù оставаха в косата му и го държаха в плен. Тя дишаше учестено и той усети зърното ù да се втвърдява още повече в дланта му.

Когато най-после вдигна глава, той видя, че на шията ù вече има синина.

Заля го задоволство.

– Предишния път когато бяхме заедно, не отделих достатъчно време на гърдите ти.

– Да, така е. – Ноктите ù задраскаха главата му и той знаеше, че тя е разгорещена и жадна, колкото него и че е напълно изгубена в страстта. Вече не се опитваше да го отблъсне.

– Позволи ми да поправя това! – Той отново се наведе и опита едното ягодово зърно, после другото.

– Лушън! – каза Аня задъхано.

– Обичам, когато казваш името ми.

– Още, Лушън! Моля те, още!

Докато смучеше тези зърна и усукваше език около тях, той плъзна длан по чувствените контури на тялото ù. Краката ù се разтвориха толкова широко, колкото беше възможно.

Аня ахна, когато единият му пръст намери клитора ù.

– Без... без влизане... но може би...

– Знам. Няма да ги пъхам толкова дълбоко, колкото мога. Няма да те докосвам чак до душата ти. Няма да станем едно същество, вместо две. Няма да почувствам как вътрешните ти стени се свиват в спазми около мен.

Аня се вкопчи в раменете му, ноктите ù бяха остри. Главата ù се отметна, сякаш си представяше всичко, което той каза. Клепачите ù бяха стиснати и белите ù зъби захапаха долната ù устна.

Небеса, тя беше толкова влажна, че намокри ръката му.

– Мразя проклятието си – каза тя дрезгаво.

– Аз също го мразя. Мразя моето проклятие. Но ако то ме е довело при теб, с радост ще търпя и двете цяла вечност. – Той започна да върти бързи кръгчета, после по-бавно, когато тя беше близо до кулминацията, оставяйки я да се успокои, а после отново бързо.

Едва когато Аня беше вече почти полудяла и крещеше неговото име, отчаяно умолявайки го, той я доведе до оргазъм. Тялото ù се разтресе. Ръцете ù се забиха в него с такава сила, че щеше да го прекърши, ако той беше човек.

През цялото време Лушън гледаше лицето ù и виждаше как устните ù се разтварят и усещаше учестеното ù дишане. Как върховното удоволствие и крайното задоволство променят изражението ù. Как клепачите ù се отворят в почуда, сякаш вижда звезди над тях.

Когато тя стихна, той положи глава на гърдите ù, заслушан в бясно препускащия ù пулс. Кожата ù беше хлъзгава от пот и страст. Той беше готов да облекчи напрежението си, но не искаше да развали мига.

Аня го обърна по гръб и му се усмихна.

– Сега ще ти покажа колко лоша мога да бъда. – Тя се пресегна между краката си и навлажни ръка със собствените си сокове, а после стисна члена му.

Нагоре и надолу тя плъзгаше ръката си с гладко движение, което го подлудяваше. Той се пресегна назад и стисна таблата на леглото, в опит да се задържи неподвижен. Беше възбуден толкова често през изминалата седмица, че буквално му се плачеше от облекчение, докато Аня движеше ръката си по него.

Пръстите ù се плъзгаха по главата на пениса му с всяко движение нагоре, стискаха и дразнеха.

– Аня – каза задъхано Лушън.

– Ммм, разбирам какво имаше предвид за името. – Докато говореше, другата ù ръка се мушна към тестисите му. – Харесва ми. Кажи моето отново!

– Аня, аз ще... ще...

– Направи го! Свърши за мен! Искам да видя.

Той вдигна хълбоци.

– Не спирай! Не спирай!

– Няма. Покажи ми! – измърка тя. Ръката ù стигна толкова надолу по члена му, че той не можеше да задържи удоволствието нито миг повече.

Лушън се напрегна, горещото семе изригна от члена по мускулите на корема му. Той изрева, отново и отново.

– Аня!

– Още! – Ръката ù продължаваше да се движи. – Всичко! До капка!

Мускулите му се свиваха и отпускаха, свиваха и отпускаха. Бедрата му бяха разтворени, колкото беше възможно, а петите му бяха забити в матрака. Мислеше, че е невъзможно, но отново избликна. Умът му се изстреля към примигваща черна дупка, която го засмукваше все по-дълбоко с всяка вълна на удоволствието.

– Чудесно, направо чудесно! – похвали го тя.

Най-после изтощен, той се срина. Аня го почисти с кърпа, преди да изпълзи по тялото му и да се свие върху него. Лушън я обгърна с ръце. „Попитай я за ключа!“

„Не. Не сега.“

„Остатъкът от живота е по-важен от този миг.“

Истина. Той отвори уста, решен да настоява тя да му каже за ключа, но не промълви нищо, когато тя се сгуши по-близо, затвори очи и въздъхна доволно.

„Не, нищо не е по-важно от този миг.“ Малко по-късно той заспа с усмивка на лицето.

* * *

„Не е минал и ден, а вече скочих в леглото с него“ – помисли Аня и се сгуши в скута на Лушън, докато той спеше.

Беше се опитала да устои, да го държи на разстояние. Но той беше толкова дяволски страстен, властен и неустоим. Ревността му от Уилям... Богове, тя можеше да получи оргазъм само като гледаше как Лушън я ревнува.

Беше се опитала да се престори, че Лушън не означава нищо за нея, казвайки ужасни неща, които трябваше да изтръгне от устата си, в случай че Кронос Воайора гледа, но не беше в състояние да си тръгне, когато Лушън ù каза да избере място за удоволствието.

След станалото в това легло, тя вече не знаеше какво да прави с Кронос или как да скрие истинското си желание към Лушън. Вече не можеше да го отрече. Донякъде се радваше.

Тя не можеше да нарани отново Лушън, просто не можеше. През последната седмица той беше станал важен за нея, беше мъжът, когото цени.

Лушън се извъртя в ръцете ù и измърмори, преди да скочи прав и да се намръщи.

Тя също се намръщи.

– Какво има?

– Призован съм – каза той замаяно.

Не изчака нейния отговор, а просто изчезна. Когато мина половин час, а той още не се беше върнал, Аня усети пристъп на паника. Дали го бяха призовали нечии души или Кронос? Трябваше ли да го търси? Откъде трябваше да започне...

Внезапно Лушън се появи здрав и цял и се сви до нея. Топлината му я обгърна, когато той затвори очи и въздъхна.

– Глупави души – промърмори той. Вече не звучеше замаян, а печален. Малко разстроен. – Защо се борят?

Облекчена, тя се отпусна до него и зарисува сърца по гърдите му. Няколкото пъти, когато беше наблюдавала задълженията му, той беше свършвал работата си за минути. Искаше да знае какво го е забавило толкова тази нощ, но можеше да предположи. Имало е много мъртви.

– Предупреди ме следващия път и ще дойда с теб.

Той отвори очи, за да я огледа.

– Защо искаш да посетиш ада?

„За да не трябва да носиш бремето сам“ – помисли тя, но на глас каза само:

– Може да е забавно.

– Не е забавно, гарантирам ти. – Той прокара пътечка по ръката ù и тя видя рана, заздравяваща на китката му.

Някоя от душите ли го беше ранила? Ако беше така, имаше късмет, че вече е мъртва.

– Просто ме вземи! Става ли? Моля те, моля те, моля те! Искам да отида.

Дланта му се настани върху гърдата ù и той целуна белега, който беше оставил на шията ù.

– Да те взема. Ммм, харесва ми как звучи. – Пенисът му се уголеми и се притисна към клитора ù.

Тя изстена, разтвори крака и каза:

– Не това имах предвид, но ми харесва къде е главата ти. Буквално.

Той се засмя и се зае да я „вземе“ в света на удоволствията. Едва по-късно тя осъзна, че той не беше ù обещал.