Споделена любов

21.

Докато Фриц се качваше на горния етаж, за да доведе Мариса, Бъч чакаше в библиотеката и си мислеше колко свестен тип е догенът. Когато го помоли да му направи една услуга, старият иконом с радост се беше погрижил. Въпреки необичайния характер на молбата.

В стаята нахлу дъх на океан и тялото на Бъч реагира мигновено и твърде забележимо. Той се обърна, като много внимаваше да държи сакото си където трябва.

Боже, толкова беше красива в синьо-зелената си рокля!

— Здравей, скъпа.

— Здравей, Бъч — тихо отвърна Мариса и поглади косата си с несигурна ръка. — Изглеждаш… добре.

— Да, добре съм.

Благодарение на целебната длан на Ви. Последва дълго мълчание, после Бъч каза:

— Може ли да те поздравя, както подобава?

Мариса кимна и той пристъпи към нея. Наведе се и я целуна, уловил леденостудената й ръка в своята. Нервна ли беше? Или болна?

Бъч се намръщи.

— Мариса, искаш ли да поседнем за малко, преди да отидем на вечеря?

— Да, моля.

Той я отведе до един тапициран с коприна диван, като не пропусна да забележи треперенето на ръцете й, докато тя сядаше до него и оправяше роклята си.

— Нека поговорим — подкани я той, наклонил глава на една страна. Тя продължаваше да мълчи и Бъч настоя: — Мариса… нещо те тревожи, нали?

— Не искам да се биеш заедно с Братството — каза тя след неловка пауза.

Ето какво било значи.

— Мариса, това снощи беше непредвидено. Аз не се бия. Честна дума.

— Но Ви каза, че ако си съгласен, те ще те използват.

Леле! Това беше съвсем ново за него. Доколкото знаеше, случилото се предишната вечер беше изпитание на лоялността му, а не въвеждане в редиците на Братството.

— Виж, братята вече девет месеца се опитват да ме държат настрани от битките си. Няма да се захващам с лесърите. Това не е моята война.

Мариса се поотпусна.

— Просто не мога да понеса мисълта отново да пострадаш както преди.

— Не се тревожи за това. Братството си гледа своята работа, но тя няма нищо общо с мен — увери я Бъч и прибра кичур коса зад ухото й. — Има ли нещо друго, за което искаш да поговорим, скъпа?

— Искам да те попитам нещо.

— Можеш да ме попиташ за всичко.

— Не знам къде живееш.

— Тук. Живея тук — отвърна Бъч и виждайки объркването й, кимна към отворената врата на библиотеката. — В къщата за гости в другия край на двора. Заедно с Ви.

— О… а къде беше снощи?

— Там. Не съм излизал.

Мариса се намръщи, после произнесе на един дъх:

— Имаш ли други жени?

Сякаш която и да е жена би могла да се сравни с нея!

— Не! Защо питаш?

— Не сме били заедно, а ти си мъж, който очевидно има… нужди. Дори и в този миг тялото ти е различно, по-голямо, по-твърдо.

Мамка му. А уж се бе опитал да скрие ерекцията си, наистина се беше опитал…

— Мариса…

— Несъмнено имаш нужда от редовно облекчение. Тялото ти е страховито.

Това изобщо не звучеше добре.

— Какво?

— Могъщо и потентно. Достойно да проникне в жена.

Бъч затвори очи. Изобщо не му се мислеше как ще успее да удържи господин Достоен-да-проникне-в-жена след тези думи.

— Мариса, няма никоя друга освен теб. Как би могло да има?

— Мъжете от моята раса могат да имат повече от една партньорка. Не знам как е при хората…

— Не и аз. Не и с теб. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Искам да кажа, ти можеш ли да си се представиш с друг?

Колебанието, което последва, му подейства като студен душ, ледени тръпки пробягаха по цялото му тяло. Докато Бъч се побъркваше, Мариса си играеше разсеяно с разкошната си пола. По дяволите, беше се изчервила.

— Не искам да бъда с никой друг, освен с теб.

— Какво се опитваш да скриеш, Мариса?

— Има един вампир, с когото… имам нещо.

Мозъкът на Бъч започна да дава накъсо, сякаш някой беше взривил невроните му и пътят до сивото му вещество бе напълно отрязан.

— Какво „нещо“?

— Нищо романтично, Бъч, кълна се. Той е само приятел, но е мъж, затова исках да знаеш. — Мариса докосна лицето му. — Ти си този, когото искам.

Докато се взираше в сериозните й очи, Бъч почувства, че е невъзможно да се усъмни в думите й. И все пак чувстваше се така, сякаш го бяха цапардосали по главата със сопа. Което беше абсурдно и дребнаво, и… Но той изобщо не можеше да понесе мисълта тя да бъде с някой друг.

Вземи се в ръце, Бъч О’Нийл. Докарай си задника обратно в реалността, човече. Веднага!

— Добре — каза той на глас. — А аз искам да бъда мъжът за теб. Единственият.

Отърсвайки се от глупавата ревност, той целуна ръката й… и се сепна, когато усети, че тя трепери.

— Какво ти е? — попита, улавяйки студените й пръсти между дланите си. — Разстроена ли си, или си болна? Искаш ли да те прегледа лекар?

Мариса отхвърли загрижеността му без следа от обичайната си деликатност.

— Мога да се справя и сама. Не се тревожи.

Да не се тревожи, как ли пък не! Та тя беше съвсем немощна, зениците й бяха разширени, движенията й — некоординирани. Определено беше болна.

— Нека ти помогна да се качиш в стаята си, скъпа. Ужасно ще ми липсваш, но не изглеждаш така, сякаш си в състояние да слезеш за вечеря. А и аз мога да ти донеса нещо за хапване.

Раменете й увиснаха.

— Толкова се надявах… Да, мисля, че така ще е най-добре.

Тя се изправи и залитна. Бъч я улови за ръката, проклинайки брат й. Ами ако наистина се нуждаеше от лекарска помощ? При кого можеха да я заведат?

— Хайде, скъпа. Облегни се на мен.

Много бавно двамата се качиха на втория етаж, минаха покрай стаята на Рейдж и Мери, покрай тази на Фюри и най-сетне стигнаха до ъгловия апартамент, където бяха настанили Мариса.

Тя сложи ръка на месинговата брава.

— Съжалявам, Бъч. Наистина исках да бъдем заедно тази вечер. Мислех, че ще имам достатъчно сили.

— Моля те, нека да повикам лекар.

Очите й, замаяни, но без следа от тревога, се спряха върху лицето му.

— Не е нищо, с което да не мога да се преборя сама. Много скоро ще се оправя.

— Господи… единственото, което искам в този миг, е да се грижа за теб както в книгите.

Мариса се усмихна.

— Не е нужно, забрави ли — никакво покровителство?

— Брои ли се, когато го правя за собственото си душевно спокойствие?

— Да.

Докато двамата се взираха един в друг, Бъч почувства как една мисъл прорязва съзнанието му като светкавица — обичаше я. Обичаше я до смърт.

И искаше тя да го знае.

Помилва я по бузата с палец и се засрами, че не умее да се изразява. Искаше да й каже нещо умно и нежно, някакво красиво предисловие, преди да изрече онези две думи. Само че нищо не му идваше наум.

Така че той просто го изстреля на един дъх, с обичайната си липса на финес:

— Обичам те.

Мариса го зяпна с широко отворени очи. Мамка му. Беше избързал…

Тя обви ръце около шията му и като се притисна до него, зарови глава в гърдите му. Бъч я прегърна и тъкмо когато съвсем щеше да се размекне, в коридора се разнесоха гласове. Той отвори вратата на стаята й и я вкара вътре, точно в този момент трябваше да са сами.

Докато я отвеждаше до леглото и й помагаше да легне, той подготви същинско словоизлияние от всички сладникави думи, за които можеше да се сети, и тъкмо се канеше да се хвърли в ухажването, когато Мариса сграбчи ръката му и я стисна толкова силно, че костите му изпукаха.

— Аз също те обичам, Бъч.

Думите й го накараха да забрави как се диша. Напълно поразен, той се свлече на колене до нея, а по лицето му се разля усмивка.

— Защо ти трябваше да го правиш, скъпа? Аз те мислех за умна жена.

Тя се засмя тихичко.

— Знаеш защо.

— Защото ме съжаляваш?

— Защото си достоен мъж.

Бъч се закашля.

— Не съм.

— Как можеш да кажеш подобно нещо!

Ами, да видим. Бяха го изритали от полицията, задето беше строшил носа на един заподозрян. Беше чукал предимно курви и изпаднали жени. Беше убивал хора. Да не забравяме също така, че някога се друсаше с кокаин, а сега се наливаше с уиски. А, да, не трябваше да забравя и че след убийството на сестра му често го бяха спохождали мисли за самоубийство.

О, да, наистина беше достоен. Достоен за някое бунище.

Бъч отвори уста с намерението да й разкаже всичко, но не го стори.

„Дръж си езика зад зъбите, О’Нийл. Жената ти казва, че те обича, въпреки че е прекалено добра за теб. Не проваляй всичко, като се ровиш в миналото. Започни на чисто, тук и сега, с нея.“

Той помилва съвършената кожа на бузата й.

— Искам да те целуна. Но само ако и ти го искаш.

Не можеше да я вини, че се поколеба. Последният им път заедно се бе оказал истинска катастрофа — първо тялото му беше изхвърлило онази черна гадост, а след това брат й се беше появил в доста неподходящ момент. Пък и сега очевидно беше уморена.

Бъч се отдръпна.

— Извинявай…

— Не е, защото не искам да бъда с теб. Наистина искам.

— Не ми дължиш обяснение. Стига ми просто да бъда до теб, дори и ако не мога да… — „Бъда вътре в теб.“ — Дори ако не можем… е, нали се сещаш, да правим любов.

— Отдръпнах се, защото се боя да не те нараня.

По устните на Бъч пробяга животинска усмивка и той си помисли, че не би имал нищо против Мариса да смъкне кожата от гърба му в страстта си.

— Няма значение дали ще ме заболи.

— За мен има.

Той понечи да се изправи.

— Много си мила. Слушай, ще отида да ти донеса нещо…

— Почакай — спря го Мариса. Очите й грееха в сумрака. — О, господи… Бъч… Целуни ме.

Той замръзна на мястото си. После отново коленичи до нея.

— Няма да бързам. Обещавам.

И като се наведе над нея, той нежно докосна устните й със своите. Господи, толкова беше мека! Така топла. По дяволите… искаше да проникне в нея. Но нямаше да я притиска.

Само че точно тогава тя го сграбчи за раменете и каза:

— Не спирай.

Молейки се да успее да запази самоконтрол, Бъч я целуна още веднъж и понечи да се отдръпне. Тя го последва, без да се откъсва от него, и преди да успее да се спре, Бъч прокара език по долната й устна.

С чувствена въздишка тя се отвори за него и той се плъзна вътре, неспособен да пропусне възможността да проникне в устата й.

Тя се опита да се присламчи още по-близо до него и той се покатери на леглото, притиснал гърди до нейните. Но това изглежда не беше особено добра идея, защото начинът, по който гърдите й поеха тежестта му, разпали истински пожар в тялото му и му напомни колко отчаян може да бъде един мъж, когато вкара момичето си в леглото.

— Скъпа, трябва да спра.

Защото само след минута тя щеше да бъде под него, а синьо-зелената й рокля вдигната около кръста й.

— Не! — Мариса пъхна ръце под сакото му и го смъкна от раменете му. — Още не.

— Мариса, нещата започват да загрубяват. А ти не се чувстваш добре…

— Целуни ме.

Тя заби пръсти в раменете му, ноктите й разкъсаха фината риза и възпламениха кожата му. Бъч изръмжа и впи устни в нейните много по-необуздано отпреди. Което също не беше добра идея. Колкото по-разпалено я целуваше, толкова по-страстно отвръщаше тя на целувката му, докато накрая езиците им сякаш се бореха за надмощие, а всяка частица от тялото му копнееше да я възседне.

— Трябва да те докосна — простена той и като преметна крака си върху нейните, премести цялата си тежест върху леглото.

Сложи ръка върху хълбока й и го стисна, после плъзна длан по ребрата й и спря под извивката на гърдите й. Мамка му. Беше на ръба.

— Направи го — прошепна тя в устата му. — Докосни ме.

Тялото й се изви в дъга и той взе онова, което тя му предлагаше. Улови едната й гръд и я помилва през тънкото копринено бельо. Мариса ахна и сложи ръка върху неговата, притискайки го към себе си.

— Бъч…

— О, мамка му, искам да те видя, скъпа. Може ли да те видя?

Преди да успее да отговори, той отново я целуна, но начинът, по който езикът й посрещна неговия, бе по-красноречив от думите. Той я повдигна да седне и се зае с копчетата на гърба на роклята й. Пръстите му не го слушаха, но като по чудо сатенът все пак се разтвори.

Само че отдолу имаше толкова слоеве плат, през които да си пробие път. По дяволите, трябваше да се добере до кожата й.

Нетърпелив и възбуден, обсебен от една-единствена мисъл, той смъкна предницата на роклята й и свали презрамките на тънкия й комбинезон, така че бледата коприна се събра около кръста й. Белият корсет, който се откри отдолу, беше истинска еротична изненада за Бъч и той прокара ръце по него, усещайки твърдата материя и топлината на тялото й под нея.

Когато гърдите й се освободиха, Мариса отметна глава назад и издължените, елегантни линии на шията и раменете й сякаш се протегнаха към него. Без да откъсва очи от лицето й, Бъч се наведе, улови едното й зърно между устните си и го засмука. Мили боже, беше толкова прекрасна, че той можеше да свърши още сега. Дишаше тежко, беше като обезумял от възбуда, а все още дори не бяха голи.

Но и тя изпитваше същото. Тялото й се стремеше към неговото, горещо и жадно, краката й се кръстосваха под полите на роклята. Господи, положението излизаше от контрол с главоломна скорост, като двигател, който с всяка изминала секунда се въртеше все по-бързо и по-бързо. А той не беше в състояние да го спре.

— Мога ли да я сваля? — Господи, гласът му съвсем беше изчезнал! — Роклята… всичко по теб?

— Да…

Отговорът на Мариса прозвуча като стон, необуздан и стихиен.

За съжаление, роклята се оказа истинско предизвикателство, а Бъч нямаше търпение да си играе с всички копчета на гърба й. В крайна сметка той вдигна дългата до глезените пола около ханша й и плъзна бялото, тънко като паяжина бельо по дългите й гладки крака. След това прокара ръце от вътрешната страна на бедрата й и ги разтвори.

После спря, усетил как тя се напрегна.

— Ако искаш да престана, ще го сторя. Веднага. Просто искам отново да те докосна. И може би… да те погледам.

Тя се намръщи и той понечи да смъкне роклята й надолу.

— Няма проблем…

— Не казвам не — прекъсна го тя. — Просто… о, господи… ами ако там долу съм непривлекателна?

Исусе, изобщо не му беше ясно как тя може да се тревожи за това.

— Невъзможно. Вече знам колко си съвършена. Почувствах те, забрави ли?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Мариса, допирът ти ми се стори прекрасен. Наистина. Образът ти в съзнанието ми е удивителен. Просто искам да позная действителността.

След миг тя кимна.

— Добре.

Без да откъсва поглед от очите й, той плъзна ръка между бедрата й и тогава… о, да, онова нейно меко, съкровено място. Така гладко и горещо, че той се олюля и допря устни до ухото й.

— Прекрасна си там долу.

Бедрата й се надигнаха, когато той започна да я милва, пръстите му бяха нежни и хлъзгави от нейния нектар.

— Ммм, да… искам да проникна в теб. Да вкарам… — Думата, която искаше да каже, определено беше прекалено груба, но точно за това си мислеше. — Искам да бъда в теб. Точно тук. Искам да потъна там долу, да бъда обгърнат от теб. Вярваш ли ми сега, че си красива? Мариса? Кажи ми онова, което искам да чуя.

— Да — прошепна тя, а когато пръстите на Бъч проникнаха по-надълбоко, потрепери. — Господи… да.

— Искаш ли да проникна в теб някой ден?

— Да…

— Искаш ли да те изпълня?

— Да…

— Добре, защото и аз го искам.

Той гризна крайчеца на ухото й.

— Искам да се изгубя в теб и да те усетя, докато свършваш. Ммм… отъркай се в ръката ми, нека усетя как се движиш за мен. О, господи… така е прекрасно. Точно така… нека почувствам сърцевината ти… о, да…

Мамка му, трябваше да престане да говори. Защото, ако тя продължаваше да следва указанията му толкова добре, той щеше да експлодира.

О, зарежи!

— Мариса, разтвори крака. Разтвори ги широко. И не спирай онова, което правиш.

Тя го послуша и той бавно и внимателно се отдръпна назад и плъзна поглед по тялото й. Под вълни от синьо-зелен сатен, млечнобелите й бедра бяха разтворени. Ръката му се губеше между тях, хълбоците й се надигаха и спускаха в ритъм, от който ерекцията на Бъч начаса изду панталоните му.

С уста върху едната й гърда, той нежно разтвори краката й по-широко. После отмести роклята й настрани, вдигна глава и свали ръката си. Очите му се спуснаха по плоския й корем, покрай пъпа й, по съвършено бялата кожа на талията й и стигнаха до изящната, тънка цепнатина там долу.

Мощен спазъм разтърси тялото му.

— Така съвършена — прошепна той. — Така… прелестна.

Като омагьосан, Бъч се плъзна надолу и се опи от вида й. Розова, влажна, деликатна. Уханието й го опияни, мозъкът му взе да дава на късо, миниатюрни взривове започнаха да избухват в главата му.

— Исусе…

Коленете й мигновено се затвориха.

— Какво има?

— Нищо. Абсолютно нищо! — Бъч докосна с устни бедрото й и нежно се опита да раздели краката й, като ги милваше с ръка. — Просто никога не съм виждал нещо по-красиво.

По дяволите, „красиво“ беше твърде слаба дума. Той облиза устни, езикът му беше жаден за много повече. Без да се замисли, той каза:

— Господи, скъпа, толкова искам да го направя с език.

Объркването й го накара да се изчерви.

— Аз… ъъъ, искам да те целуна.

Мариса се надигна усмихната и улови лицето му между ръцете си, ала когато се опита да го притегли към себе си, той поклати глава.

— Не по устата — каза Бъч и когато тя се намръщи, ръката му отново се плъзна между бедрата й. — Тук долу.

Очите й станаха толкова широки, че на Бъч му се прииска да изругае.

„Страхотно я накара да се отпусне, О’Нийл, няма що!“

— Защо… — Мариса се прокашля. — Защо искаш да го направиш?

Мили боже, никога ли не беше чувала за… е, разбира се, че не. Аристократите най-вероятно правеха много възпитан, много „мисионерски“ секс и дори и да бяха чували за орална любов, със сигурност никога не биха говорили за това с дъщерите си. Нищо чудно, че Мариса бе шокирана.

— Защо, Бъч?

— Ъъъ… защото, ако го направя както трябва, ужасно ще ти хареса. Както и на мен.

Погледът му отново се плъзна надолу по тялото й. О, господи, как само щеше да му хареса! Френската любов не беше нещо, което досега бе трябвало да прави. Но с Мариса? С Мариса копнееше за това. Жадуваше го повече от всичко. Само при мисълта да я люби с устата си, всеки сантиметър от него се втвърдяваше.

— Просто адски много искам да те вкуся.

Бедрата й се поотпуснаха.

— Не… не бързай много.

Мили боже, наистина ли щеше да му позволи да го направи? Бъч усети, че се разтреперва.

— Обещавам, скъпа. И ти се кълна, че ще ти бъде приятно.

Той слезе още по-ниско, като внимаваше да стои от едната й страна, за да не се почувства тя като хваната натясно. Когато се приближи до сърцевината й, тялото му едва не излезе от контрол, а тазът му се напрегна, както преди да получи оргазъм. Трябваше да забави темпото. И заради нея, и заради себе си.

— Обожавам уханието ти, Мариса.

Той целуна пъпа й, после се спусна надолу сантиметър по млечнобял сантиметър. Все по-надолу и по-надолу… докато най-сетне допря затворените си устни до крайчето на нейната цепка.

Което бе страхотно за него, ала Мариса сякаш се вкамени. И подскочи, когато той сложи ръка от външната страна на бедрото й.

Той се отдръпна мъничко и помилва корема й с устни.

— Поласкан съм.

— З-з-защо?

— Как би се почувствала, ако някой ти се довери по този начин? Ако ти даде нещо толкова лично?

Той духна в пъпа й и тя се засмя, сякаш топлият въздух я беше погъделичкал.

— Оказваш ми огромна чест, знаеш ли? Наистина.

Той продължи да я успокоява с думи и гальовни целувки, които всеки път траеха по-дълго и слизаха по-надолу. Когато почувства, че тя е готова, Бъч плъзна ръка по вътрешността на крака й, улови я за сгъвката на коляното и нежно я разтвори за себе си, само няколко сантиметра. Нежно целуна цепката й, после пак и пак, докато напрежението й най-сетне се стопи.

Тогава той наведе глава, отвори уста и я близна. Мариса ахна и седна в леглото.

— Бъч?

Сякаш искаше да се увери, че той знае какво бе направил току-що.

— Не ти ли казах? — Бъч отново се наведе и лекичко прокара език по нежната розова плът. — То е като френска целувка.

Той повтори бавната ласка и Мариса отметна глава назад, а връхчетата на гърдите й щръкнаха, когато гръбнакът й се изви в дъга. Прекрасно. Тя бе точно където я искаше. Без глупави тревоги дали това е благоприличие или не, отдадена на насладата от това да я обичат така, както заслужава.

Бъч се усмихна и продължи онова, което правеше, като постепенно потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато накрая не усети най-съкровения й вкус.

Той преглътна и очите му се премрежиха. Не приличаше на нищо, което някога бе слагал в уста. Смесица от океан, зрял пъпеш и мед, неповторим коктейл, чието съвършенство едва не го накара да заплаче. Още… искаше още. По дяволите, трябваше да се овладее, преди да продължи. Искаше да се опие от нея, а тя определено не беше готова за такава ненаситност.

Той спря за миг и Мариса повдигна глава.

— Това ли беше?

— Ни най-малко! — Господи, обожаваше премрежения, сладострастен поглед в очите й. — Просто се отпусни и остави всичко на мен. Най-хубавото тепърва предстои.

Тя го послуша и той плъзна поглед по най-съкровените й тайни. Нежната плът блещукаше и Бъч си помисли колко още от този сияен нектар ще я окъпе, когато той приключи. Целуна я, а след това бавно и лениво прокара език отдолу нагоре, после устата му описа кръг и той потъна още по-дълбоко в нея. От гърлото на Мариса се откъсна стон, а той нежно разтвори краката й още малко и като я взе в устата си, започна да подръпва ритмично сърцевината й.

Когато Мариса се замята необуздано върху леглото, в главата на Бъч прозвуча сигнал за тревога, сякаш най-цивилизованата част от него го предупреждаваше, че нещата се развиват с астрономическа скорост. Само че той просто не беше в състояние да спре, особено когато пръстите на Мариса се вкопчиха в чаршафите, а гърбът й се изви в дъга, сякаш всеки момент щеше да свърши.

— Харесва ли ти? — Бъч погъделичка връхчето на цепката й, подръпвайки най-чувствителната й част. — Харесва ли ти така? Ами така…

Той я засмука и Мариса извика от удоволствие.

— О, да… — продължи той. — Господи, устните ми са окъпани в теб… докосни ги, докосни ме…

Той улови ръката й и прокара пръстите й по устата си, а после ги облиза. Тя го гледаше с широко отворени очи, задъхана, зърната на гърдите й бяха набъбнали. Бъч си даваше сметка, че отива много далеч, но тя също бе там. Той я ухапа по дланта.

— Кажи, че го искаш. Кажи, че ме желаеш.

— Аз…

Конвулсии разтърсваха тялото й.

— Кажи, че ме желаеш — повтори той и я ухапа още по-силно. По дяволите, и сам не знаеше защо толкова настоява да го чуе, но то беше по-силно от него. — Кажи го!

— Желая те — простена Мариса.

Изневиделица го връхлетя опасна, хищна сласт и разби самоконтрола му на хиляди късчета. С гърлен звук, дошъл сякаш от дълбините на съществото му, Бъч сложи ръце от вътрешната страна на бедрата й, разтвори я широко и буквално се гмурна между краката й. Когато се впи в плътта й и проникна в нея с езика си, намирайки съвършения ритъм, сякаш от много далеч чу някакво ръмжене да изпълва стаята.

Той ли беше? Не можеше да бъде. Та това беше ръмжене на… животно.

В началото Мариса беше шокирана от онова, което той правеше. От животинската му чувственост. От греховната близост и плашещата й уязвимост. Много скоро всичко това престана да има значение. Допирът на топлия език на Бъч беше толкова еротичен, че тя едва издържаше гладкото, хлъзгаво усещане и в същото време не можеше да понесе мисълта, че някога ще престане да го чувства. И тогава той започна да я смуче, да смуче и да преглъща, и да й шепне неща, докато удоволствието не започна да пари като болка.

Ала дори това беше нищо в сравнение с онова, което последва, когато той изгуби всякакви задръжки и в порив на мъжка нужда я притисна с тежките си ръце и я покри с език, с уста, с цялото си лице… О, господи, а звукът, който издаваше, това гърлено, ритмично ръмжене…

Оргазмът, която я връхлетя, беше див и необуздан, най-разтърсващото и прекрасно нещо, което бе изпитвала някога. Тялото й се огъна като дъга, понесено на заслепяващите вълни на удоволствието…

Но точно когато беше на върха, кипящата енергия се промени, преобрази се и изригна.

Жажда за кръв забушува заедно със сексуалното напрежение между тях и бързо я повлече в бездната на глада. Глад, който срина преградите на цивилизованата й страна и помете по пътя си всичко, освен желанието да се впие в шията му. Вампирските й зъби се удължиха и тя ги оголи, готова да го хвърли на леглото, да ги забие във вената на врата му и да пие…

Щеше да го убие.

От устните на Мариса се откъсна вик и тя отчаяно опита да се отскубне от ръцете му.

— О, господи… не!

— Какво?

Отблъсквайки го назад, тя издърпа тялото си изпод него и се хвърли настрани, при което падна на пода. Недоумяващ, Бъч посегна към нея, но тя изпълзя в ъгъла, дългата й рокля се влачеше по килима, предницата висеше около кръста й. Когато нямаше накъде повече да бяга, Мариса се сви на кълбо, в опит да се успокои. Тялото й трепереше неудържимо, в корема й се разбиваха вълни на болка, все по-силни с всяка изминала минута.

Уплашен до смърт, Бъч я последва на пода.

— Мариса…

— Не!

Той се закова на място. Изглеждаше напълно поразен, и последната капчица кръв се отцеди от лицето му.

— Толкова съжалявам… мили боже…

— Върви си! — каза Мариса с глас, задавен от напиращите сълзи.

— Съжалявам… толкова съжалявам… не исках да те уплаша…

Мариса се опита да успокои дишането си, за да му обясни, но усилията й бяха напразни и тя избухна в плач. Вампирските й зъби туптяха, гърлото й беше пресъхнало, единственото, за което можеше да мисли, бе как се хвърля върху гърдите му. Как го поваля на пода. И как сключва челюсти около врата му.

Господи, да отпие от кръвта му! Вкусът му щеше да е прекрасен. Толкова прекрасен, че тя не можеше да си представи някога да му се насити.

Бъч отново понечи да се доближи до нея.

— Нямах намерение да стигна толкова далеч…

Мариса скочи на крака, отвори уста и изсъска:

— Върви си! За бога, върви си оттук! Иначе ще те нараня!

Изтича в банята и се заключи вътре. Когато вратата се затръшна с трясък след нея, тя спря, зърнала ужасяващото си отражение в огледалото. Косата й беше разрошена, роклята — разкопчана; изострени и бели, вампирските зъби се подаваха от отворената й уста.

Изгубила контрол. Непристойна. Дефектна.

Мариса улови първото, което й попадна — тежък стъклен свещник — и го запрати в огледалото. Отражението й се пръсна на хиляди късчета и през завеса от горчиви сълзи, тя видя как отломките се посипват по земята.