Бъч пое през застланата със сини постелки тренировъчна зала, насочвайки се към стоманената врата в другия й край. Вървеше след Рот и Вишъс, стиснал здраво ръката на Мариса. Искаше му се да й каже нещо окуражително, но знаеше, че тя е прекалено интелигентна, за да я залъгва с празни приказки от рода на „всичко ще бъде наред“. Истината беше, че никой не знаеше какво ще се случи, и всеки опит да й вдъхне фалшива увереност само щеше да влоши положението и да я накара да мисли за риска, който той поемаше.
Когато прекосиха залата, Ви отключи допълнително подсилената врата и след като минаха през същинска джунгла от тренировъчни съоръжения и оръжия, те отидоха в помещението за първа помощ и физиотерапия. Ви ги пусна да влязат и запали флуоресцентните лампи, които се включиха с шумно жужене.
Мястото беше като извадено от някой епизод на „Спешно отделение“ — цялото в бели плочки и стоманени шкафчета със стъклени врати, пълни с шишенца и най-различни медицински консумативи. В единия ъгъл имаше джакузи, маса за масажи и спешен шкаф, но Бъч почти не ги забеляза, тъй като цялото му внимание бе насочено към средата на стаята, където щеше да се разиграе неговата драма. Там, като сцена, очакваща Шекспир, стоеше носилка на колела. Над нея висеше някакъв високотехнологичен полилей, а отдолу… отдолу имаше отворен канал.
Бъч опита да си се представи опънат върху масата и облян от светлина. И изпита усещането, че се дави.
— Би трябвало да го направим в клиниката на Хавърс — глухо каза Мариса, когато Рот затвори вратата, но Ви поклати глава.
— Не се засягай, но не бих завел Бъч при брат ти даже и за най-обикновено порязване. А и колкото по-малко се знае за това, толкова по-добре.
При тези думи той отиде до носилката, за да се увери, че спирачката е запъната.
— Освен това самият аз съм дяволски добър лекар — добави той. — Бъч, сваляй дрехите и да се залавяме за работа.
Бъч се съблече, докато не остана по боксерки, и целият настръхна.
— Не може ли да направим нещо с температурата в този хладилник?
— Аха — отвърна Ви и отиде до стената. — През първата част искаме да е топло. После ще трябва да пусна климатика на най-ниската температура и ти ще си ми благодарен за това.
Бъч отиде до масата и се покатери върху нея. Със съскащ звук отгоре заструи топъл въздух, а Бъч протегна ръце към Мариса. Тя затвори очи за миг, но после отиде при него и той я притисна до гърдите си, приютявайки се в топлината на тялото й. По бузите й се стичаха сълзи, бавни и безмълвни, а когато Бъч се опита да каже нещо, тя поклати глава.
— Искате ли да се обвържете днес?
Всички в стаята подскочиха.
Дребничка фигура в черни одежди се беше появила сякаш от нищото в единия ъгъл. Скрайб Върджин.
Сърцето на Бъч заби учестено. Беше я виждал само веднъж, на сватбата на Рот и Бет, но тя беше съвсем същата, както и тогава — присъствие, което вдъхваше респект и страх, въплътено могъщество, природна сила.
Изведнъж той осъзна какво го бе попитала.
— Аз… да, бих искал. Мариса?
Мариса свали ръце, сякаш се канеше да повдигне полите на роклята, с каквато всъщност не беше облечена. Тя ги отпусна неловко до тялото си, но все пак направи изящен реверанс и каза:
— Ако няма да ви оскърби, за нас би било извънмерна чест да бъдем обвързани от Ваша святост.
Скрайб Върджин пристъпи напред, а ниският й смях изпълни стаята. Тя положи сияещата си ръка върху склонената глава на Мариса и каза:
— Прекрасни маниери, дете мое. Твоят род винаги е имал съвършени обноски. А сега се изправи и ме погледни в очите.
Мариса се подчини и Бъч беше готов да се закълне, че Скрайб Върджин въздъхна тихичко.
— Красива. Толкова красива. И каква изящна осанка!
После Скрайб Върджин се обърна към Бъч. Въпреки че лицето й беше закрито от плътен черен воал, силата на погледа, с който го измери, го накара да настръхне. Сякаш беше застанал там, където само след миг щеше да удари гръм.
— Как е името на баща ти, човеко?
— Еди. Едуард О’Нийл. Но ако не възразявате, предпочитам да не го намесваме.
Всички в стаята се напрегнаха.
— По-полека, ченге. По-полека — промърмори Ви.
— И защо, човеко? — попита Скрайб Върджин, произнасяйки думата „човеко“ с такъв тон, сякаш казваше „нищожество“.
Бъч сви рамене.
— Той не означава нищо за мен.
— Толкова малко ли ги е грижа хората за собствената им плът и кръв?
— Двамата с него нямаме нищо общо, това е всичко.
— Значи кръвната връзка не означава почти нищо за теб, така ли?
Не, помисли си Бъч и погледна към Рот. Кръвните връзки бяха всичко.
Той отново погледна към Скрайб Върджин.
— Знаете ли какво облекчение изпитах…
Мариса ахна, а Ви пристъпи напред, запуши устата му с облечената си в ръкавица ръка и прошепна в ухото му:
— Да не искаш да бъдеш изпържен като яйце, приятелю! Никакви въпроси…
— Дръпни се, боецо — изплющя гласът на Скрайб Върджин. — Искам да чуя какво има да каже.
— Внимавай — каза Ви на Бъч и свали ръка от устата му.
— Съжалявам за въпросите — обърна се Бъч към черната фигура. — Просто… наистина се зарадвах, когато узнах какво тече във вените ми. И честно казано, даже и да загина днес, благодарен съм, че най-сетне знам кой съм.
Той улови ръката на Мариса и добави:
— И кого обичам. Ако всички години, през които бродех изгубен, е трябвало да ме доведат до този момент, значи дните ми на този свят не са били пропилени.
Последва дълго мълчание. Най-сетне Скрайб Върджин каза:
— Съжаляваш ли, че се отказваш от човешкото си семейство?
— Не. Истинското ми семейство е тук, в тази стая и в този дом. От какво друго се нуждая?
Тихите проклятия, разнесли се в стаята, му подсказаха, че отново е задал въпрос.
— Ъъъ… съжалявам — добави той.
Изпод черните одежди се разнесе тих женствен смях.
— Безстрашен си, човеко.
— Или просто глупав — отвърна Бъч и потърка лицето си, а челюстта на Рот направо увисна. — Знаете ли, наистина се опитвам. Честна дума. Да се държа почтително, имам предвид.
— Дай ми ръката си, човеко.
Бъч протегна лявата си ръка, тази, която бе свободна.
— Нагоре с дланта — излая Рот и Бъч побърза да я обърне.
— Кажи ми, човеко, ако те помоля за ръката, с която държиш своята жена, ще ми я дадеш ли?
— Да. Просто ще я хвана с другата.
Скрайб Върджин отново се изсмя тихичко и той подхвърли:
— Знаете ли, че смехът ви звучи като чуруликане на птички. Приятно е.
От лявата му страна Вишъс зарови лице в ръцете си. Последва ново мълчание. Най-сетне Бъч си пое дълбоко дъх:
— Май и това не ми е позволено да казвам.
Скрайб Върджин бавно повдигна черния си воал.
Исусе Христе… при вида на онова, което се разкри пред очите му, Бъч още по-здраво стисна ръката на Мариса.
— Вие сте истински ангел — прошепна той.
Съвършените устни се извиха в усмивка.
— Не. Аз съм Аз.
— Красива сте.
— Знам — каза Скрайб Върджин, после гласът й отново стана заповеднически. — Дай ми дясната си ръка, Бъч О’Нийл, потомък на Рот, син на Рот.
Бъч пусна Мариса, улови я с лявата си ръка, а дясната протегна напред. Когато Скрайб Върджин го докосна, той потръпна. Въпреки че костите му останаха невредими, в допира й имаше невероятно могъщество. Стига да поискаше, можеше да го превърне на пух и прах.
Тя се обърна към Мариса.
— Подай ми ръката си, дете мое.
В мига, в който Мариса се подчини, Бъч усети как в тялото му нахлува гореща струя. За миг реши, че климатикът най-сетне е заработил както трябва, но после осъзна, че топлината се излъчва от тялото му.
— Да. Вие сте прекрасна двойка — оповести Скрайб Върджин. — Имате разрешението ми да се обвържете до края на времето, което ви е отредено заедно.
Тя пусна ръцете им и се обърна към Рот:
— Представянето им пред мен приключи. Ако човекът оцелее, ти ще довършиш церемонията веднага щом той се възстанови достатъчно.
Кралят сведе почтително глава.
— Така да бъде.
Скрайб Върджин се обърна към Бъч.
— Сега ще видим колко си силен.
— Почакайте — каза Бъч, мислейки си за глимера. — Мариса вече е обвързана, нали? Искам да кажа, че дори ако умра, тя ще е имала партньор, нали така?
— Играе си с огъня — промърмори Ви под носа си. — Играе си с шибания огън.
Скрайб Върджин изглеждаше направо изумена.
— Би трябвало да те убия още сега.
— Съжалявам, но това е важно. Не искам Мариса да стане жертва на задължителната изолация. Искам тя да бъде моята вдовица, за да не се тревожи, че някой друг ще направлява живота й вместо нея.
— Човеко, ти си потресаващо арогантен — изплющя гласът на Скрайб Върджин. — И изобщо не се покайваш за това, нали?
— Не се опитвам да бъда груб, кълна се. Просто трябва да знам, че тя ще е в безопасност.
— Познал ли си тялото й? Бил ли си с нея като мъж?
— Да — отвърна Бъч и когато Мариса порозовя от смущение, той я притисна до себе си. — Беше… беше с любов.
И той прошепна нещо в ухото на Мариса. Скрайб Върджин изглеждаше трогната и когато проговори, гласът й беше почти ласкав:
— Тогава ще стане така, както поиска — тя ще бъде твоя вдовица и никой закон, касаещ необвързаните жени, няма да се отнася до нея.
Бъч въздъхна облекчено и помилва Мариса по гърба.
— Слава богу.
— Знаеш ли, човеко, ако си оправиш обноските, двамата може и да се спогодим.
— Ако обещая да се постарая, ще ми помогнете ли да преживея онова, което ми предстои?
Скрайб Върджин отметна глава назад и се разсмя с глас.
— Не, няма да ти помогна. Но искрено ти желая най-доброто.
При тези думи тя хвърли смразяващ поглед на Рот, който поклащаше глава, широко усмихнат.
— Но не си мислете, че ще търпя подобни волности от останалите, които търсят помощта ми.
Усмивката на Рот начаса се стопи.
— И аз, и моите братя прекрасно знаем как подобава да се държим — увери я той.
— Чудесно.
Воалът на Скрайб Върджин отново се спусна върху лицето й, въпреки че тя дори не го докосна. Миг преди черната тъкан да я скрие от очите им, тя каза:
— Ще направите добре, ако доведете кралицата, преди да сте започнали.
И с тези думи тя изчезна.
Вишъс подсвирна и избърса челото си с ръка.
— Бъч, човече, страхотен късмет извади, че тя те хареса.
Рот извади мобилния си телефон и започна да набира.
— Мамка му, мислех, че ще те изгубим, преди да сме започнали… Бет? Здравей, лийлан, можеш ли да дойдеш в тренировъчната зала?
Вишъс се залови да подрежда най-различни инструменти в стерилни опаковки върху една табличка на колела, а Бъч легна върху масата и погледна към Мариса.
— Ако нещата се объркат, ще те чакам в Небитието.
Каза го не толкова защото го вярваше, а за да я окуражи.
Тя се наведе и го целуна. Остана така, долепила буза до неговата, докато Ви не се прокашля тихичко. Мариса отстъпи назад и започна да шепти нещо на Древния език, едва доловим поток от отчаяни думи, молитва, която бе по-скоро въздишка, отколкото глас.
Ви докара инструментите до носилката и застана откъм краката на Бъч. В ръката си държеше нещо, но така, че да не се вижда какво е. Разнесе се металическо дрънчене, долният край на масата се повдигна и Бъч усети как кръвта се стича в главата му.
— Готов ли си? — попита го Ви.
Бъч погледна към Мариса.
— Изведнъж взе да ми се струва, че всичко се случва твърде бързо.
Вратата се отвори и в стаята влезе Бет. Тя поздрави тихичко и отиде при Рот, който обви ръце около кръста й и я притисна до себе си.
Бъч отново погледна към Мариса, която сега редеше молитвата си толкова бързо, че думите се сливаха.
— Обичам те — каза той, после се обърна към Ви: — Давай.
Вишъс вдигна ръка. В нея имаше скалпел и с едно мълниеносно движение острието се вряза дълбоко в китката на Бъч. Два пъти. Алена кръв бликна от раните и Бъч усети, че му прилошава, докато я гледа как се стича по ръката му.
Миг по-късно същите два разреза зейнаха и върху другата му китка.
— Исусе…
Сърцето му заби учестено и кръвта потече още по-силно. Страхът, който го сграбчи, беше толкова вцепеняващ, че трябваше да отвори уста, за да си поеме дъх.
Някъде от много далече чу гласове, но не можа да различи какво казват. Очертанията на стаята започнаха да се размиват. Докато реалността се разкривяваше и гънеше около него, той прикова поглед върху Мариса, върху русата й коса и бледосините очи.
Опита се да потисне паниката си, за да не я уплаши.
— Всичко е наред — каза той. — Всичко е наред… добре съм…
Някой го сграбчи за глезените и той подскочи стреснато, но се оказа, че е просто Рот, който го задържа, докато Ви още повече наклони масата, така че кръвта му започна да тече още по-силно. След това Вишъс се приближи и внимателно свали ръцете му, така че да висят от двете страни на масата. По-близо до канала.
— Ви? — каза Бъч. — Няма да ме оставиш, нали?
— Никога — увери го Ви и отметна един кичур от косата му с нежност, която изглеждаше почти неуместна, идваща от друг мъж.
Изведнъж всичко стана страшно. Тласкан от инстинкт за самосъхранение, Бъч опита да се съпротивлява, но Ви го улови за раменете и го притисна към носилката.
— Полека, ченге. Ние сме до теб. Опитай се да се отпуснеш…
Времето се проточи. Времето… Господи, времето не спираше, нали така? Останалите му говореха нещо, но той чуваше единствено накъсания глас на Мариса, макар да не разбираше нито дума от молитвата й.
Бъч повдигна глава и погледна надолу, но не можа да види китките си и да провери какво…
Внезапно тялото му се загърчи в конвулсии.
— С-с-студено ми е.
Ви кимна.
— Знам. Бет, би ли усилила отоплението още малко?
Бъч погледна безпомощно към Мариса.
— С-с-студено ми е.
Молитвата й замря.
— Усещаш ли ръката ми върху рамото си? — попита тя и Бъч кимна. — Усещаш ли колко е топла? Добре… представи си как тази топлина се разлива по цялото ти тяло. Представи си, че те държа в обятията си. Тялото ти се притиска до моето тяло, а то се притиска до твоето.
Бъч се усмихна. Това му харесваше.
Ала изведнъж клепачите му потрепнаха и лицето й замъждука пред очите му, сякаш гледаше филм и прожекторът се бе развалил.
— Студено е… усилете… отоплението.
Кожата му беше настръхнала. Стомахът му тежеше така, сякаш беше пълен с олово. Сърцето му не биеше, а едва-едва потрепваше в гърдите му.
— Студено…
Зъбите му тракаха оглушително, после всичко утихна и той вече не чуваше нищо.
— Обичам… те.
Мариса гледаше как алената локва от кръвта на Бъч става все по-голяма и по-голяма, докато накрая тя стоеше в нея. О, господи… по лицето му не беше останала и следа от руменина, кожата му беше восъчнобяла и той като че ли не дишаше.
Ви пристъпи напред със стетоскоп в ръце и го долепи до гърдите на Бъч.
— На ръба е. Бет, ела тук. Имам нужда от теб.
Тя се приближи и Ви й подаде стетоскопа.
— Искам да слушаш внимателно и да ми кажеш, когато в продължение на десет секунди не чуеш нищо — каза той и посочи часовника на стената. — Използвай секундната стрелка. Мариса, нещо против да го хванеш за глезените? Рот ще ми трябва за друго.
Мариса се поколеба и Ви поклати глава.
— Някой трябва да го задържи върху масата, а Рот и аз ще си имаме друга работа. Така пак ще си с него, можеш да му говориш и оттам.
Мариса се приведе, целуна Бъч по устните, прошепна му, че го обича, и отиде да смени Рот, заемайки се със задачата да не допусне тялото на Бъч да се хързулне от масата на пода.
— Бъч? — каза тя и докосна студената му кожа. — Тук съм, налум. Усещаш ли ме? До теб съм.
Тя продължи да му говори успокояващо, макар да се боеше до смърт от онова, което предстоеше. Страхът й изобщо не се уталожи, когато Вишъс застана над количката до масата.
— Готов ли си, Рот? — попита той.
— Къде искаш да застана?
— Ето тук, до гърдите му.
С тези думи Вишъс взе дълъг, тънък стерилен пакет и го отвори. Иглата, която извади отвътре, беше дълга поне петнайсет сантиметра и дебела колкото химикалка.
— Как е пулсът му, Бет?
— Все по-бавен. И много слаб.
— Мариса? Ще те помоля да пазиш тишина, за да може Бет да чува по-добре, става ли?
Мариса начаса затвори уста и започна да се моли наум.
Минутите течаха, а те все така стояха около Бъч като жива картина. Единственото, което се движеше, беше кръвта, която капеше от китките му и се стичаше в канала с отвратителен клокочещ звук, от който на Мариса й идваше да закрещи.
— Все още бие — прошепна Бет.
— Ето как ще се развият нещата — каза Вишъс, местейки поглед между тях. — Когато Бет ми даде сигнал, ще изправя масата. Докато аз работя върху Рот, искам вие двете да затворите раните на китките му. Всяка секунда е от значение, така че трябва да го направите много бързо, ясно?
Бет и Мариса кимнаха.
— Отслабва — каза Бет, приковала тъмносините си очи в часовника. Едната й ръка се вдигна, за да намести слушалката на стетоскопа. — Отслабва…
Секундите се проточиха до безкрай, Мариса превключи на автопилот. Страхът и паниката бяха изместени от някаква сурова концентрация, дошла сякаш от нищото.
Бет се навъси и се приведе над Бъч, сякаш това щеше да помогне.
— Сега!
Ви незабавно изравни масата, а Мариса изтича до едната китка на Бъч в същия миг, в който Бет долепи устни до другата. Докато те двете затваряха раните му, Вишъс заби дебелата игла в сгъвката на ръката на Рот.
— Отдръпнете се! — рязко нареди Вишъс, когато извади иглата от вената на краля.
Стиснал спринцовката в юмрук, той се наведе над Бъч, забързано напипа правилното място и с все сила заби иглата в сърцето му.
Мариса политна назад, когато видя буталото да се спуска надолу, но някой я улови. Рот.
Ви извади спринцовката и я хвърли на масата, после грабна дефибрилатора, който започна да се зарежда с жужене.
— Пазете се! — извика той и долепи електродите до гърдите на Бъч.
Тялото на Бъч подскочи и Ви докосна вената на врата му.
— Пазете се! — извика той и отново допря дефибрилатора до гърдите му.
Мариса се отпусна немощно в ръцете на Рот, когато Вишъс захвърли електродите върху масата, запуши носа на Бъч с пръсти и духна два пъти в устата му, а после започна сърдечен масаж. Докато го правеше, от устните му се откъсна ръмжене, а вампирските му зъби се оголиха, сякаш беше сърдит на Бъч, чиято кожа беше започнала да придобива сивкав оттенък.
— … три… четири… пет…
Докато Ви продължаваше да брои, Мариса се отскубна от ръцете на Рот.
— Бъч… Бъч… не си отивай… остани при нас. Остани при мен.
— … девет… десет.
Ви отново вдиша два пъти в устата на Бъч и допря ръка до шията му.
— Моля те, Бъч — умоляваше го Мариса.
Ви взе стетоскопа и се заслуша.
— Нищо. По дяволите!