Споделена любов

43.

— Джон, трябва да поговорим.

Джон вдигна поглед и видя как Рот влиза в кабинета и затваря вратата след себе си. Ако се съдеше по вида му, явно ставаше въпрос за нещо страшно сериозно.

Оставяйки настрани учебника си по Древния език, Джон се приготви да посрещне удара. Господи, ами ако беше новината, която вече три месеца чакаше с ужас?

Рот заобиколи писалището и завъртя трона си, така че да е лице в лице с Джон, после седна и си пое дълбоко дъх.

„Да, това е. Тор е мъртъв и те са открили тялото му.“ Рот се намръщи.

— Надушвам страха и мъката ти, синко. Напълно разбираеми са при тези обстоятелства. Погребението ще е след три дни.

Джон преглътна мъчително и обви раменете си с ръце, усетил как някакъв черен вихър се надига около него и помита целия му свят.

— Родителите на съученика ти помолиха всички от класа да присъстват.

Джон рязко вдигна глава.

— Какво? — беззвучно оформиха устните му.

— Съученикът ти, Хърт. Не преживя преобразяването. Почина снощи.

Значи Тор не беше мъртъв?

Джон с усилие се върна от ръба на бездната, в която едва не пропадна само за да установи, че наднича в друга, също толкова страшна. Един от съучениците му беше умрял по време на преобразяването си?

— Мислех, че си чул.

Джон поклати глава и се замисли за Хърт. Не го познаваше особено добре и все пак…

— Понякога се случва, Джон. Но ти няма защо да се тревожиш. Ние ще се погрижим добре за теб.

Някой беше умрял по време на преобразяването си. По дяволите…

Последва дълго мълчание. Най-сетне Рот подпря лакти на коленете си и се приведе напред. Лъскавата му черна коса падна над рамото му и докосна обутите му в кожени панталони бедра.

— Слушай, Джон, време е да помислим за това, кой ще ти помогне по време на преобразяването ти. Нали се сещаш, от кого ще пиеш.

Джон си спомни Сарел, която лесърите бяха убили заедно с Уелси, и сърцето му се сви. От нея трябваше да пие, когато настъпеше моментът.

— Имаме две възможности, синко. Може да ти потърсим някое момиче отвън. Бела познава семейства, които имат дъщери, и… какво пък, може дори да се обвържеш с една от тях — каза Рот, но усети как тялото на Джон се напрегна и побърза да добави: — Все пак, ако трябва да съм честен, това не е възможността, която аз бих избрал. Може да се окаже малко трудно да я доведем навреме. Фриц ще трябва да я докара с колата, а когато започне преобразяването, всяка минута е ценна. Но ако искаш…

Джон сложи ръка върху татуираното рамо на Рот и поклати глава. Нямаше представа каква е другата възможност, но беше дяволски сигурен, че не иска дори да се доближава до някоя необвързана жена. Без да се замисли, той написа: Никакво обвързване. Какъв друг избор имам?

— Може да използваш една от Избраниците.

Джон наклони глава на една страна.

— Те са най-приближените до Скрайб Върджин и живеят от другата страна. Рейдж използва една от тях, Лейла, тъй като не може да се храни от кръвта на Мери. Лейла е надеждна и може да дойде само за миг.

Джон го докосна по ръката и кимна.

— Искаш ли да използваш нея?

Да, която и да бе тя.

— Добре, синко, отлично. Нейната кръв е много чиста и това несъмнено ще е от полза.

Джон се облегна назад и коженият стол на Тор изскърца.

Мисълта му се насочи към Блейлок и Бъч, които бяха издържали преобразяването… особено Бъч, който бе толкова щастлив сега. Така едър. И силен.

Промяната си заслужава риска, каза си Джон. Пък и нима имаше някакъв избор?

В това време Рот продължи:

— Ще говоря с повелителката на Избраниците, но това е само формалност. Знаеш ли, някога това беше единственият начин — именно тези жени помагаха на воините да се сдобият със силата си. Адски ще се зарадват. — При тези думи той прокара ръка през косата си и я отметна назад. — Разбира се, ще искаш да се срещнеш с нея, нали?

Джон кимна. И усети как го обзема притеснение.

— О, не се тревожи. Лейла ще те хареса. След това дори ще ти позволи да я имаш, стига ти да искаш. Избраниците са много добри в посвещаването на новите мъжки вампири. Някои от тях, като Лейла, са специално обучени за това.

Джон усети, че по лицето му се изписа глупаво изражение. Рот не говореше за секс, нали?

— Да, секс. Според това, колко тежко протече, може да се нуждаеш от секс веднага след преобразяването — обясни Рот и добави през смях: — Просто попитай Бъч.

В отговор Джон само примига насреща му като фар в морето.

— Е, значи се разбрахме.

Рот се изправи и без никакво усилие върна тежкия трон до писалището. После изведнъж се навъси.

— А ти за какво си помисли, че искам да говорим?

Джон наведе глава и замислено докосна облегалката на стола.

— Мислеше си, че ще е за Тормент, нали?

При звука на това име Джон усети как очите му започват да парят и не посмя да вдигне поглед към Рот дори когато го чу да въздъхва.

— Мислеше, че ще ти съобщя, че е мъртъв, нали?

Джон сви рамене.

— Е… не смятам, че е преминал в Небитието.

Сега вече Джон вдигна очи.

— Все още усещам ехото му в кръвта си. Когато изгубихме Дариъс, престанах да го усещам. Така че вярвам, че Тор е жив.

За миг Джон усети прилив на облекчение, но после отново се залови да поглажда неспокойно облегалката на стола.

— Мислиш си, че не го е грижа за теб, понеже нито си идва, нито се обажда, нали?

Джон кимна.

— Виж, синко, когато някой обвързан вампир изгуби своята жена… той губи себе си. Това е най-страшната загуба, която можеш да си представиш. От това, което съм чувал — по-страшна дори от това, мъж да изгуби детето си. Партньорката ти е целият ти живот. Бет е моят живот. Ако нещо се случи с нея… Да, както казах на Тор веднъж, не искам дори да си го помислям. — При тези думи Рот сложи ръка върху рамото на Джон. — Чуй какво ще ти кажа. Ако Тор се върне, то ще бъде заради теб. Той те чувстваше като роден син. Може и да си тръгне от Братството, но няма да е в състояние да те изостави. Помни ми думата.

Очите на Джон се наляха със сълзи, но той нямаше намерение да заплаче пред краля, затова стисна зъби и ги преглътна. Рот кимна одобрително:

— Ти си достоен мъж, Джон, и Тор ще се гордее с теб. Сега отивам да уредя нещата с Лейла.

И той се запъти към вратата, но преди да излезе, спря и погледна през рамо.

— Зи ми каза, че излизате всяка вечер. Това е добре. Искам да продължите така.

И той си тръгна, а Джон се облегна в кожения стол. Господи, тези разходки със Зи бяха наистина странни. Дебело облечени, те кръстосваха гората в пълно мълчание чак докато дойдеше време слънцето да изгрее. Джон все очакваше Зи да започне да го разпитва, да се опита да надникне в сърцето му и да порови в ума му, ала нищо такова не се случваше. Нощ след нощ, двамата просто вървяха под високите борове и мълчаха.

Интересно… с течение на времето Джон беше започнал да разчита на тези разходки. А след днешния разговор за Тор определено се нуждаеше от такава.

Крещейки с пълно гърло, Бъч се хвърли към парапета, надвеси се и погледна надолу, но не видя абсолютно нищо, защото беше прекалено високо, а от тази страна на сградата нямаше нито една запалена лампа. А той самият крещеше толкова оглушително, че определено нямаше как да чуе далечното тупване на тяло върху паважа.

— Вишъс!

О, господи… ако успееше да слезе достатъчно бързо, би могъл… по дяволите, би могъл да откара Ви в клиниката на Хавърс… или нещо друго… каквото и да било. Той се обърна рязко и понечи да се втурне към асансьора…

Вишъс изникна пред него като облян от светлина призрак, безплътно видение, съвършен двойник на единствения истински приятел, който Бъч бе имал някога.

Бъч залитна и от гърдите му се откъсна сърцераздирателен стон.

— Ви…

— Не можах да го направя — каза призракът.

Бъч се намръщи.

— Ви?

— Колкото и да се ненавиждам… не искам да умра.

Бъч се вледени. После в него лумна такъв огън, че само дето не засия като тялото на Ви.

— Шибано копеле!

Без дори да се замисли, Бъч се нахвърли отгоре му и го стисна за гърлото.

— Шибано копеле такова! Изкара ми акъла!

Той замахна и заби такъв юмрук в лицето на Вишъс, че кокалчетата му изпукаха, а после, освирепял от гняв, се приготви да посрещне удара на Ви. Но вместо да се съпротивлява, Вишъс обви ръце около него, наведе глава и просто… рухна, треперейки конвулсивно.

Като продължаваше да го ругае необуздано, Бъч пое тежестта му, придържайки голото му, обляно в светлина тяло, докато студеният вятър бушуваше около тях.

Когато запасът му от ругатни най-сетне се изчерпа, Бъч прошепна в ухото на Ви:

— Ако някога отново ми изиграеш подобен номер, ще те убия собственоръчно. Ясен ли съм?

— Мисля, че полудявам — каза Ви във врата му. — Умът е единственото, което винаги досега ме е спасявало, а ето че съм на път да го изгубя… вече го изгубих… с мен е свършено. Единствено той ме е спасявал досега и вече нямам нищо…

Бъч го притисна до себе си и изведнъж почувства как му олеква и как по тялото му се разлива усещане за изцеление и умиротвореност. Не че му обърна особено внимание, тъй като в този момент нещо топло и влажно се стече по яката му. Вероятно бяха сълзи, но Бъч не искаше да привлича вниманието му върху тях. Ако наистина плачеше, Ви и така бе достатъчно ужасен от проявата си на слабост.

Бъч сложи ръка на тила му и прошепна:

— Какво ще кажеш аз да се заема със спасяването ти, докато не си оправиш главата? Аз ще се грижа да си в безопасност.

Когато Вишъс най-сетне кимна, на Бъч изведнъж му просветна. Мамка му, беше се докоснал до сиянието, излъчващо се от тялото на приятеля му, и въпреки това не беше обхванат от пламъци. Нямаше и помен от болка. Всъщност… точно така, съвсем ясно усещаше как мракът в него се отцежда от костите и кожата му и се разтваря в бялото сияние на Вишъс. Това беше облекчението, което бе изпитал при допира му и което едва сега забелязваше.

Само че защо не бе лумнал в пламъци?

Изведнъж, незнайно откъде, се разнесе глас:

— Защото така трябва да бъде — мрак и светлина, слети в едно, две половини, събрани в едно цяло.

Бъч и Ви рязко се обърнаха. Скрайб Върджин се рееше над терасата, а черните й одежди не помръдваха, въпреки силните пориви на бръснещия вятър.

— Ето защо не си погълнат от пламъци. И точно затова той те видя от самото начало. — При тези думи тя се усмихна лекичко, макар Бъч да не знаеше откъде бе така сигурен, след като не виждаше лицето й. — Затова съдбата те доведе при нас, Бъч, потомък на Рот, син на Рот. Унищожителят е тук и това си ти. Започва нова ера във войната.