Херцогът

ГЛАВА ДЕСЕТА

Ян стоеше и я гледаше. Нямаше и следа от моминско смущение, нито ужасяващ вик. Сякаш пред нея не стоеше гол мъж. Бранди се взираше в него, а той не можеше да мръдне.

— Моля да ме извините за безпокойството, ваша светлост — каза спокойно тя. — Не знаех, че сте се върнали. Търся Фиона. Това е наша игра. Тя се крие, а аз трябва да я открия. Фиона обича тази игра, особено щом стане време да си ляга.

— Няма я тук — отговори херцогът. Имаше чувството, че и той е въвлечен в играта, без да знае какви ще бъдат задълженията му. Знаеше само, че е идиот. Един гол идиот.

Бранди кимна учтиво. Хвърли му още един възхитен поглед, бавно се обърна и внимателно затвори вратата след себе си.

Херцогът веднага възвърна самообладанието си. Грабна кърпата и я завърза около кръста си. После осъзна какви глупости върши.

Девойката се затича по коридора. После внезапно спря и затвори очи. Фиона беше забравена. Пред очите й беше голото тяло на херцога. Прокара език по внезапно пресъхналите си устни. Досега не беше виждала гол мъж. Той нямаше нищо общо с това, което си беше представяла. Не че беше отделяла много време за такива работи, но все пак имаше някакви очаквания. Всяко момиче ги имаше. Херцогът беше невероятно красив. Господи, как само беше нахълтала в стаята му и го беше зяпала! В постъпката й нямаше нищо невинно. Бранди притисна ръце към корема си. Там туптеше нещо топло и меко. Беше различно. Някак необяснимо и приятно. Господи, какво ставаше с нея?

— Бранди, ето ме! Не успя да ме намериш. Аз победих! Няма да си лягам още петнадесет минути! — Фиона неочаквано се появи от малката шивалня на долния етаж. Бранди не й отговори, а само я гледаше и сестра й се затича към нея. — През цялото време бях в малката синя стая, където Марта шие. Бранди? Добре ли си? Дали не те изплаших? — Детето беше готово да се разплаче.

Трябваше да се овладее, но й беше страшно трудно. Бранди примижа. Опита се да прогони прекрасната гледка на голото му, мокро тяло.

— Не, кукличке, не си ме изплашила. Хайде, кукличке, време е да се измиеш. Добре, няма да лягаш още петнадесет минути.

Ян бързо се облече. Направи на връзката си крив възел. Явно способността му да се концентрира го беше напуснала. Опита се просто да заличи случката от съзнанието си. В Англия беше недопустимо млада лейди да нахлуе така в спалнята на някой мъж. Постоянно трябваше да си припомня, че е в Шотландия. Изруга и отвърза връзката. Направи друг опит. През очите му непрекъснато играеше дървена вана, недисциплинирана прислуга и млада девойка с огромни кехлибарени очи. Тя се взираше в него учудена. „Вие не сте като мен… Красив сте…“ Какво странно, загадъчно момиче беше тя!

Отново си спомни за Мариан. Дали го мислеше за красив срамежливата му съпруга? Тази мисъл му се стори абсурдна. Бяха живели заедно една година. Мариан винаги беше духвала свещта, когато беше влизал в стаята. Когато се любеха, той винаги беше нежен и внимателен с нея, но тя често беше хлипала на рамото му.

Изгледа с неприязън връзката си. След като нямаше друга, трябваше просто да я завърже. Молеше се по-бързо да пристигне Мабли с умелите си ръце и с багажа.

Когато излезе от стаята, в ръцете си носеше един свещник. Пламъците трепкаха и едва осветяваха тъмния коридор. „Значи съм красив, така ли, Бранди?“ На устните му заигра хитра усмивка.

Когато наближи всекидневната, дочу властния, силен глас на лейди Адела и обичайното бръщолевене на Клод. Бранди също щеше да бъде там и той трябваше да я заговори. Ако не за друго, то поне за да се увери, че не е ужасена от постъпката си.

Завъртя дръжките на вратата, които представляваха глави на грифони. Разбира се, лейди Адела диктуваше положението. Всички я гледаха в очите. Тя беше изпълнена с достойнство и гордост. Ексцентричното й поведение му се нравеше. Изгледа снежнобялата й коса, пристегната във висок кок. Върху лицето й падаха множество къдрици. Ян неволно се намръщи. Такава прическа подхождаше на жена, поне с четиридесет години по-млада от нея.

Клод седеше срещу нея. Имаше вид на дърт развратник и изглеждаше по-стар за възрастта си. Явно болестта го беше променила много. Бъртранд и Констанс седяха на едно канапе. Нехайно облегнат с чаша шери в ръката си, до камината стоеше Пърси. Потърси с очи Бранди. Откри я седнала на една табуретка точно зад стола на лейди Адела. Беше облечена в същата рокля както предишната вечер. Същият кариран шал образуваше огромен възел на гърдите й. Тя вдигна глава и го погледна така, както заек гледа към цевта на пушката. Ян й се усмихна бащински. Мислено се поздрави за тази своя постъпка.

Лейди Адела се провикна към него:

— Елате, Ян, момчето ми! Бърти тъкмо ни разказва колко приятно ви е било днес заедно. Цял ден сте разговаряли за зърно и овце. Стригането винаги е било голям проблем за нас. — „Каква фалшива старица“, помисли Ян.

Видя, че Бъртранд свежда поглед. Искаше му се да му каже, че не трябва да обръща внимание на тази кокошка. Тя постоянно си пъхаше носа навсякъде. Като не обърна внимание на думите й, херцогът се приближи към нея.

— Добър вечер, госпожо. Надявам се, че и вашият ден е бил така приятен като моя? — Наведе се и леко целуна съсухрената й ръка.

Пърси гаврътна шерито и постави чашата върху камината.

— Кажете, ваша светлост, вярно ли е, че искате да ни превърнете в градинари и овчари? Всички трябва да мъкнем тор от кошарите, а после да се правим на учтиви в обществото?

Херцогът му се усмихна любезно.

— Двамата с Бъртранд не сме решили още, Пърси. Трябва да имаш търпение. Необходимо е време за зърнената реколта. Колкото до овцете, сигурен съм, че има много от тези животни, които веднага можем да изпратим на оня свят.

Бъртранд си позволи победоносно подсмъркване, а Клод се изхили, ударил с ръка коляното си.

— Сега вече ще внимаваш какво говориш, нали, Пърси? — Лейди Адела доволно тупна с бастун по пода.

— Ще го правя, когато намеря за добре, госпожо — отвърна той, присвил очи към херцога.

— Добре — подметна злобно старицата. — Херцогът знае как да се справи с теб. Харесвам мъжете, които умеят да го правят. Да, умен мъж е новият граф Пендърлей!

Това вече беше прекалено. Ян видя как Пърси се изчерви от гняв и му стана мъчно за него.

— Добър вечер, ваша светлост — поздрави Констанс. Изгледа го под тежките си клепки и подаде ръката си точно като лейди Адела.

„Тя просто се упражнява“, помисли Ян.

— Добър вечер, братовчедке. Тази вечер си много красива. — Това беше вярно. Нейната рокля и тази на сестра й не бяха извадени от един и същи гардероб. Пое ръката й и я целуна.

Констанс го погледна така, сякаш искаше да подържи ръката й по-дълго време. Когато Ян я пусна, усмивката все още грееше на лицето й. Тогава тя се обърна към Пърси. По дяволите, девойчето си беше избрало не този мъж, който му трябваше.

Херцогът кимна на Бранди и се обърна към Клод:

— Надявам се, че одобрявате плановете ни с Бъртранд?

— Не ми е удобно да ви кажа истината! — Старецът изхриптя, като показа няколко почернели зъба. Обърна се към Пърси и силно се изкикоти. — Като стана дума за овцете, които трябва да погребем, се замислям за морала на някои хора.

— О, чичо, обърнал си толкова много жени — каза привидно ласкаво Пърси. — Членът ти се е свил като мозъка ти. Твоят морализъм е празен като главата ти.

Лейди Адела отметна глава назад и се разсмя неудържимо. Констанс също се изхили. Ян беше възмутен от проявената грубост. Истинската причина беше, че не му се искаше Бранди да слуша такива вулгарности. Трябваше да каже нещо, но какво?

— Как смееш да говориш така, Пърси? — възмути се Бранди. — Такива изрази са подходящи за конюшня, а не за гостна на приличен дом. Не си никакъв джентълмен! Дръж противния си език зад зъбите, чуваш ли?

Ян й се усмихна. Добре го направи.

— О, малката ми братовчедка се тревожи, че трябва да легне с мъж? Няма нищо страшно. Скоро ще ти се случи и ще видиш, че ще ти хареса!

— Ако Бранди се тревожи за нещо, Пърси, то е защото превърна гостната на конюшня — сряза го херцогът.

Пърси изръмжа, но не успя да отговори. Вниманието му беше привлечено от лейди Адела.

— Казах ти, че трябва да оставиш момичето на мира, Пърси! Тя е още малка и не искам да я караш да се изчервява!

— Грешите, госпожо — възрази спокойно той, без да обръща внимание на херцога. — Констанс е още малка. Нашата Бранди е на осемнадесет години, което означава, че е вече жена.

— Това не е вярно — защити се Констанс. Ужасно й се искаше да я погледне. — Аз вече съм жена!

— Както желаеш, скъпа — успокои я той и подсмръкна.

В този момент влезе Краби и обяви:

— Вечерята е сервирана, ваша светлост!

— Обзалагам се, че нещастните ти уши са били залепени на вратата — подметна кисело лейди Адела. — Трябва да се научиш по-добре да… Е, няма значение. — Тя задипли многобройните си шалове.

Ян видя как Пърси се готви да отведе Бранди в трапезарията, бързо стигна до нея и й предложи ръката си.

— Ще ме придружиш ли, Бранди?

Тя го изгледа с благодарност. Стана и пъхна ръката си под неговата.

— Бих искал да говоря с теб. Може би по-късно?

Девойката кимна. Усетила, че Пърси е след тях, тя ускори крачки.

Когато Ян й помагаше да седне до Констанс, се дочу викът на лейди Адела:

— Ти ще седнеш ей там, момиче! — Костеливата й ръка сочеше стола, който беше оттеглил Пърси. — Трябва да опознаеш своя братовчед. Той ще разшири погледа ти върху света. В края на краищата не може да ти направи нищо пред очите на всичките си роднини!

Какво беше намислила старата вещица? Херцогът се чудеше намръщен. В погледа й светеше подигравка, а тънките й устни бяха разтегнати в лукава усмивка. Изведнъж прозря, че използва внучката си, за да задълбочи конфликта между него и Пърси. Не само че беше ексцентрична. Тя беше и дяволски извратена!

Бранди изгледа объркано баба си, но веднага се обърна и тръгна към Пърси. Не можеше да откъсне очи от лицето му. Той й се присмиваше. Баба й я беше откъснала, подобно цвете му я беше поднесла на тепсия. Когато девойката неуверено сядаше, той й прошепна:

— Хайде, братовчедке! Както казва лейди Адела, време е да се опознаем. Освен това ще внимавам за обноските си.

— Не искам да те виждам, та какво остава да вечерям с тебе! Ако не внимаваш какво правиш, ще те ръгна с ножа си!

Пърси спокойно прошепна в самото й ухо:

— Не искаш ли да се превърнеш в жена, невинна моя братовчедке? Представям си как е разпусната косата ти, а очите ти блестят от страст.

— Престани да дрънкаш глупости, свиня такава! — Бранди го ръгна по крака с вилицата си, тъй като Пърси предвидливо беше преместил ножа й до своята чиния.

Лейди Адела се изсмя злобно.

— Изглежда, търпиш поражение, момче? Разкажи й за Единбург и пътуванията си, а не за похотливите си намерения.

— Наистина, Пърси — обади се херцогът. — На всички ще ни бъде интересно да чуем какви места си посетил. Предполагам, ще проявиш същата любезност, с която ни изложи заслугите си относно овцете?

— Глупакът винаги ще дрънка глупости — подметна Клод, като се изсмя звучно.

— Татко, моля те, нека да престанем с обидите — помоли Бъртранд. Надяваше се вечерята да свърши, преди да са се размахали юмруци. Както се виждаше от лицето на херцога, той не беше далеч от това. Какво ли си мислеше за тях? Вероятно се чувстваше така, сякаш беше затворен с банда дебелаци? Много му се искаше да не хареса новия граф Пендърлей. Но беше прекарал известно време с него и се беше убедил, че той изобщо не е такъв, какъвто си го беше представял. Какъвто всички си го бяха представяли. За момент му се прииска да има пистолет. Веднага би застрелял това гадно копеле!

— О, нашият Бъртранд се опитва да въдвори мир — присмя се Пърси и набоде парче риба.

След минута мълчание Ян попита Бъртранд за риболова по крайбрежието. Бранди също искаше да се включи в този спокоен разговор. Можеше да им разкаже за малката си лодка, която беше приютила в една пещера. Тъкмо отвори уста, когато към нея се обърна Пърси. Тя се отдръпна от него, забравила за намерението си. Погледна към Констанс. Очите й блестяха студено.

Сведе поглед към чинията си. Изведнъж се почувства страшно нещастна. Искаше й се да извика с пълно гърло: „Не, Кони, Пърси е копеле и флиртаджия. Изобщо не заслужава твоите чувства!“

Веднага след десерта лейди Адела стана. Бранди се намери бързо зад стола на баба си, преди още старицата да се е облегнала на бастуна си.

— Тази вечер ще оставим мъжете сами да изпият портото си — заяви остро старицата и величествено се отдалечи от масата. Бранди я следваше по петите. Констанс беше изостанала малко. Не сваляше очи от Пърси.

Ян се чудеше дали лейди Адела не искаше да остави мъжете сами, за да се изколят. Със сигурност беше така. Реши, че ще внимава какво говори и ще се сдържа.

Бранди помогна на баба си да се настани до огъня.

Лейди Адела каза нежно:

— Ти си страхливка, дете. Нямаш представа как да се държиш с един джентълмен.

— Не бих нарекла Пърси джентълмен — отговори тихо тя, защото знаеше, че Констанс е наблизо.

— Скоро ще бъде, момиче! Онзи дърт козел Макферсън днес приготви документите. Може би ще си промениш мнението за него, когато престане да бъде незаконен?

— Не. Един къс хартия няма да го направи джентълмен!

— Когато стане истински Робъртсън, може би ще успея да убедя херцога да му определи издръжка? — Лейди Адела не сваляше очи от нея. — Няма ли да го искаш и тогава, момиче? Робъртсън са слаби съпрузи и Пърси няма да бъде различен. Просто трябва да му се дърпат добре юздите.

В този момент девойката разбра, че баба й не иска просто да дразни нея. Намерението й беше да натрие носа на херцога и да му покаже кой командва в Пендърлей. В случая старицата не проявяваше необходимата мъдрост. От краткия си контакт с херцога Бранди беше разбрала, че е мил и любезен. Въпреки че беше джентълмен, беше упорит и инат като магаре. Нямаше да позволи да го командват. Не би направил нищо против волята си.

— Констанс иска да се омъжи за Пърси, не аз — каза тя.

Докато говореше, разбра, че херцогът няма никаква нужда от нейната помощ.

— Първо се омъжва по-голямата! Нашата Констанс ще подхожда повече на Бъртранд.

Бранди беше прекалено изненадана, за да може да говори. Погледна към сестра си. Тя явно скучаеше. Разхождаше се пред прозорците и гледаше отражението си в стъклата. Дали лейди Адела не разбираше, че Констанс гледа на Бъртранд като на брат и нищо повече? Реши, че е по-добре да премълчи. Баба й само щеше да се ядоса повече, ако започнеше да й противоречи.

Когато мъжете влязоха, лейди Адела изпухтя. В очите й блесна радостно пламъче.

— Както виждам, бързо сте си изпили портото? Това не е ли странно? Старият Енгъс беше напълнил тавана с качествена напитка. Да не би да не харесвате компанията си?

— Пърси ни разказа за Единбург — отговори Ян. — Беше много интересно. Жалко че не умее да се държи добре с Бранди.

— Да — потвърди Бъртранд. — Най-много ми хареса историята за касапина, който пъхнал в букет цветя едно свинско ухо и го изпратил на жена си. Така й отмъстил, дето го ядосала.

— Това изобщо не ми изглежда смешно — възмути се старата графиня. Не успя да скрие разочарованието си. Навъсена подкани Констанс да заеме мястото си пред пианото.

Бранди видя, че Пърси се насочва към нея. Наведе се и енергично зашепна в ухото на баба си:

— Позволи ми да си вървя, бабо! Искам да нагледам Фиона. Не се чувстваше добре и съм разтревожена.

Тя я погледна замислено.

— Ти си страхливка, момиче! Дори не умееш да лъжеш. Нещо ми се подобри настроението. Добре, можеш да вървиш.

Бранди въздъхна облекчено. Направи малък реверанс и се обърна към мъжете:

— Пожелавам ви лека нощ!

— За момент, Бранди — каза Ян. — Бих искал да ти кажа нещо, ако ми разрешиш?

Пърси се изсмя тихо.

— Може би, братовчедке, след като приключи негова светлост, аз също ще мога да говоря с теб?

— До следващия век да чакаш, няма да стане, Пърси — отряза го тя. Изгледа го така, сякаш искаше да го ритне.

Той вдигна рамене и се обърна към Констанс, която го дърпаше за ръкава.

— Хайде, Пърси, искам да обръщаш страниците ми!

— Ще те изпратя до стълбите — обърна се Ян към Бранди. — Връщам се веднага, лейди Адела.

Девойката спря пред вратата и вдигна поглед към него.

— Какво желаете, ваша светлост?

Херцогът я погледна бащински.

— Исках само да ти кажа колко съжалявам за глупостите на Пърси. Ще направя всичко възможно той да не те безпокои повече! — Все още не му беше ясно как ще стане това, особено когато лейди Адела така перверзно го окуражаваше.

— Много е странно! Това е някаква загадка — каза Бранди, все още замислена върху необяснимото поведение на баба си.

— Каква загадка?

Тя се опита да се усмихне, но не успя.

— Баба иска да омъжи Констанс за Бъртранд! Кони няма да одобри това.

Изглежда, машинациите на дъртата вещица не знаеха граници. Явно и двамата мислеха едно и също нещо.

— Разбирам — каза той спокойно. После се сети за най-важното. — Трябва да ти се извиня, Бранди. Не исках да те разстройвам!

Тя се намръщи. После си спомни за избухването си тази сутрин. Той искаше да прояви любезност, като й предложи да отиде в Лондон и да се занимае с маниерите й. Тя се беше държала като глупачка.

— Не, ваша светлост… Извинението трябва да бъде изречено от мен. Аз бях тази, която се държа отвратително.

Беше се ядосала, защото я взимаше за някаква провинциална глупачка. Обноските на шотландското момиче имаха нужда от корекция. После се беше успокоила. Без съмнение гневът й идваше от мисълта, че трябва да живее с него и бъдещата херцогиня. Това я дразнеше, но не знаеше точно защо. Всъщност досещаше се, но не искаше да мисли за това. Бъдещето не можеше да се промени по никакъв начин.

Ян също беше на мнение, че Бранди се беше държала отвратително, но каза:

— Не, въпреки че реакцията ти беше неочаквана, не може да се каже, че беше непристойна. Все пак не си знаела! — Въпреки че все още не виждаше срамежливост и объркване по лицето й, той не можеше да отрече, че не е била сигурна. Как би могла да предположи, че ще го намери гол в стаята.

— Да, но трябваше да се досетя. Изобщо не се учудвам, че вече имате годеница.

Херцогът примига.

— Защо трябва Фелисити да разбере за това?

— Мисля, че ще бъде ужасена и ще ме смъмри за моята безотговорност!

— Уверявам те, Бранди, бъдещата ми съпруга няма да прояви и най-малък знак на невежливост. Всъщност не знам по какъв начин да й кажа за случилото се?

Девойката беше наранена до дъното на душата си.

— Аз ви обидих и вие повече не ме искате!

Ян беше смаян. Нищо не разбираше. По дяволите, всичко беше толкова смешно! Проклетата й невинност се беше появила отново. Тя просто не знаеше за какво й говори.

— Неуместно е от моя страна да те искам, Бранди! Разговарям с теб, защото не трябва в мое присъствие да се чувстваш неловко.

— След като не ме искате, защо тогава… — Тя млъкна и се обърна да си върви. — Няма да говорим повече за това, Ян!

Херцогът окончателно се обърка.

— Господи, исках просто да разбереш, че нямам нищо против теб. Вече ще заключвам вратата на стаята си!

Бранди имаше чувството, че шотландците имат съвсем друг език от този на англичаните.

— Какво общо има с всичко това заключената врата?

— Ами вече няма да нахълтваш така, Бранди! Повярвай ми, нямам навика да се показвам гол пред млади момичета!

— Гол? О, Господи, това ли било?!

Ян никога преди не беше виждал по-смутен човек.

— Аз мислех, че ми се извиняваш за тази сутрин, когато се ядосах, че трябва да живея в Лондон с вас и с жена ви!

Какъв надут и мнителен излезе само! Ян отметна глава и избухна в смях. Значи са говорили за различни неща.

— Не, братовчедке, не говорех за тази сутрин. Какъв удар нанесе само на мъжкото ми самолюбие! Ти веднага си забравила този инцидент?

Тя усети тежест в гърдите си. Застави се да го погледне в очите и каза:

— Не, Ян, ужасно грешите!

Преди да успее да проумее думите й, Бранди вдигна полите на роклята си и полетя нагоре по стълбите. Той остана загледан след нея.