Херцогът

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Тя влезе бавно в спалнята му и затвори тихо вратата след себе си. Беше облечена с дълга нощница. Надиплената дреха я правеше като дете. Дългата коса се спускаше до кръста й и отнемаше дъха му. Изглеждаше пребледняла и изплашена до смърт. Какво ли й се беше случило?

Ян пристъпи към нея.

— Знаеш, че не трябва да идваш в стаята ми, любов моя. Боже, какви глупости говоря само! Какво те е разстроило? — Искаше му се да я притисне до себе си, но само взе ръцете и. — Бранди, какво има? — Не можеше да се въздържа повече. Сграбчи я за раменете. — Господи, ти трепериш, а аз държа този глупав пистолет! — Бързо го остави на масата и се върна при нея. — Ела, седни край камината. Като се стоплиш, ще поговорим.

Сигурно носеше тази смешна нощница от години. Все още не можеше да го погледне. Какво ставаше?

— Седни тук! — Притегли един стол до своето кресло.

Бранди не сядаше. Пое дълбоко дъх и събра целия си кураж.

— Чудеше се защо не пожелах да обявиш нашия годеж тази вечер? Имам много важна причина.

— Нека я чуя. Трябва да те предупредя, че не съм длъжен да ти повярвам!

— Много е важно. Моля те, бъди търпелив и не ми се присмивай! Виж, Ян, през нашата първа нощ Мариан беше обект на твоята страст.

— Не първата, а единствената.

— Не ме прекъсвай и не се заяждай! Трябва да бъда сигурна, разбираш ли? Искам да знам, че обичаш мен, а не нея.

Това се казваше удар. Известно време той само стоеше и я гледаше. Накрая много бавно изрече:

— Значи искаш да прекараш тази нощ в леглото ми? Ще ми кажеш ли на сутринта, че вече не ти трябвам? Наистина, Бранди, винаги съм смятал, че си сериозен човек, но сега ме изненадваш!

— Може би тази част от брака не е важна за тебе, Ян, но за мен не е така. Знам, че този проблем не е за подценяване. Не ми се хили така, нещастнико! Говоря напълно сериозно. Моля те, Ян, позволи ми да остана при тебе тази нощ!

— Надявам се да издържа проверката ти, Бранди. Какво ще правиш, ако насън приказвам за майка си? Добре, не ти се присмивам. Не съм те излъгал. Мариан принадлежи на миналото. Тя вече не е част от моя живот. Наистина е спомен, понякога болезнен, понякога хубав, но без съмнение съвсем избледнял. Мариан няма нищо общо с нас. Мисля дори, че ще бъде доволна, че най-сетне съм решил да подредя живота си. Особено като съм избрал тебе. Има още нещо. Какво ще правя, ако откажеш да се омъжиш за мен, защото не съм добър любовник?

— Знаеш, че няма да стане така!

— Добре, ще направя компромис.

Неприятно й беше, че извърта доводите й. Ян се приближи до нея и я придърпа към себе си.

— Малкото ми глупаче — прошепна той и сведе устни към нейните. Притисна я силно към себе си. Едната му ръка беше заровена в косите й, а другата галеше бедрата й.

След малко я пусна ухилен.

— Много добре го правиш, Ян. Моля те, не спирай!

— Да не искаш да кажеш, че не си спомняш какво следва? Може би така е по-добре, защото не беше много приятно за тебе. Този път, Бранди, ти се кълна, че с мен ще бъдеш на седмото небе!

Започна да я целува. Тя с удоволствие отговори на целувките му. Той помисли, че е умрял и вече е в Рая. Усети я как се притиска към него. Знаеше, че чувства издатината между краката му върху корема си. Тялото му нямаше да я изненада. Да, тя се възхищаваше на физиката му и това го правеше щастлив.

Бранди изстена.

— Искам още — прошепна той и нежно започна да развързва нощницата й. За негова изненада тя се стегна и понечи да го отблъсне.

— Какво има, любов моя? Как ще ме прелъстиш, ако не ми позволиш да те съблека?

Нямаше връщане назад, но наистина беше трудно. Какво щеше да прави, ако я намереше за противна?

— Бранди?

Тя решително изправи рамене.

— Не, Ян, трябва да го направя сама! Моля те! — Отстъпи крачка назад. Въздъхна и започна да развързва нощницата си. Нямаше връщане назад. Пое отново дълбоко дъх и измъкна ръце от ръкавите. Дрехата се свлече до кръста й. Бранди го погледна в очите и зачака.

Херцогът едва не глътна езика си. Не можеше да повярва на очите си. Сигурно нямаше нищо по-възхитително на света! Беше я мислил за слабо, недоразвито момиче. Но тя имаше най-прекрасните гърди, които някога беше виждал. Бяха заоблени и бели. Зърната им бяха бледорозови. Със сигурност това бяха най-красивите гърди в цяла Англия.

— Господи Боже!

Може би беше очаквала той да пребледнее малко и наистина го направи. Най-ужасният кошмар беше станал действителност. Бранди се обърна, готова да умре.

— Бранди — успя да прошепне Ян, напълно смаян.

Тя опита да се прикрие с ръце, но това беше невъзможно. Преглътна с мъка. Искаше й се да избяга, но успя да изрече:

— Разбирам те, Ян. Криех от теб колко съм грозна и това беше грешка. Трябваше да ти кажа, преди да приема твоето предложение. Не бях честна спрямо теб. Ако не можеш да ме понасяш, просто ме пусни да си вървя! Никой няма и да разбере.

— Кой е грозен? — Започна да търси някакъв белег и друго петно върху раменете й. Но те бяха ослепително бели и гладки. Изглеждаше толкова нежна. Искаше тя да раздвижи ръцете си.

И Бранди го направи. Отпусна ги до тялото си и каза:

— Съжалявам. Както виждаш, приличам на крава. Просто не престават да растат. Трябваше да ги пристягам, за да не ги виждат хората. — Не можеше повече да издържа погледа му. Притисна нощницата към гърдите си, готова да се разплаче всеки момент.

Какво беше казала? Че гърдите й са грозни? Ян можеше само да клати глава. После бавно попита:

— Дали съм разбрал правилно? Ти мислиш, че гърдите ти са грозни и деформирани?

Бранди кимна. Беше по-нещастна от всякога. Ян не можа да се въздържи. Отметна глава и се разсмя от сърце.

— Не мислех, че си такъв грубиян!

Херцогът овладя възхищението си. Господи, тя наистина вярваше в това!

— Слушай, Бранди! Аз не ти се присмивам. Смешно ми е глупавото ти твърдение. Кой ти е казал, че приличаш на крава? Някой изобщо казвал ли ти е, че си грозна?

— Да, Мораг. Когато станах на четиринадесет, блузите ми вече не можеха да се закопчават отпред. Тя каза, че отглеждам два пъпеша за пазара. Всеки щял да се присмее, ако разбере, че внучката на граф крие такива неща под дрехите си. Мъжете щели да ме зяпат и да мислят, че съм разпусната.

— Само да ми падне, ще я убия! В края на краищата, ако сега го направя, поне ще легне в гроба си чиста.

— Но тя е права! Винаги се пристягах и излизах с шала, но Пърси се досети за измамата. Гледа ме така, сякаш съм някакъв изрод. Не мога да разбера, щом съм толкова грозна, защо ме иска?

— Той не те мисли за изрод, Бранди. Спомняш ли си как те пожелах в колибата? Тогава ти ме отблъсна.

— Аз пък мислех, че ти бягаш от мен. Истината е, че не исках да ме гледаш. Толкова се срамувах! Не исках да се разочароваш от мен.

— Имах ли вид на такъв?

— Не, но аз ги прикрих!

Ян се пресегна и смъкна отново нощницата на кръста й.

— Още не съм отвратен. Мислех, че когато сме заедно, ти си объркана по други причини. А онази кадифена рокля, която ти донесох от Единбург? Доколкото си спомням, тя беше с доста изрязано деколте.

— Много е красива. Когато я облякох, се почувствах като кралица. Но не мога да я носа, Ян! Цепката между гърдите ми започва чак от гърлото!

Той се усмихна, след това попита сериозно:

— Бранди, лъгал ли съм те някога? Дал ли съм ти повод да не ми вярваш?

— Не.

— Подай ми ръцете си и остави нощницата да падне на земята.

Тя дълго време остана неподвижна. Стоеше и го гледаше.

— Много ми е трудно да го направя!

— Хайде, дай ми ръцете си.

— О, скъпи! — Бранди му подаде едната си ръка. Другата продължаваше да придържа нощницата.

— Двете, ако обичаш!

Тя затвори плътно очи и протегна и другата си ръка. Нощницата изшумоля по бедрата й и меко се свлече на пода.

Ян едва не глътна езика си. Господи, тя не съзнаваше колко е красива! Искаше му се да погали цялото й тяло. Едрите й гърди подчертаваха тънкото й кръстче и красивите бедра. Коремът й беше плосък. В основата му имаше тъмно рус триъгълник. Краката й бяха дълги и стегнати. Без съмнение беше най-красивата жена, която беше виждал. Дали не я приемаше като такава, защото я обича?

Ох, тези нейни гърди! Нямаше да се измори да ги гледа.

— Отвори очи, Бранди! Сега ела с мене! Помогна й да се измъкне от нощницата и я поведе към тясното огледало, закачено до старата ризница. Накара я да застане пред него и постави ръце на раменете й.

— Ти си красива жена. Погледни се и ми кажи дали те лъжа.

Пръстите му хванаха здраво раменете й. Бранди си наложи да се погледне. Гърдите й зяпаха безсрамно отсреща.

— Господи, ужасна съм! — Понечи да се измъкне от ръцете му.

— Не искам да изкарваш съпруга си лъжец, Бранди! Погледни се! Толкова си красива! Мисълта, че си моя, кара коленете ми да треперят.

Тя отново отвори очи и се погледна в огледалото. Видя, че той стоеше зад нея. Погледите им се срещнаха. Ръцете му започнаха бавно да отмятат, косите от лицето и раменете й.

— Имаш ли някакви забележки относно лицето си? Не? Тогава слизаме надолу.

„Контролирай се“ — заповяда си Ян. Това беше най-трудното нещо, което беше правил през живота си. Въздъхна дълбоко и отпусна ръце. Пръстите му започнаха да я галят, докато се спряха на гърдите й. Преглътна конвулсивно.

Устните й се разтвориха. Ян се наведе и леко целуна слепоочието й. Все пак беше мъж, а не момче. Трябваше да се справи с тази ситуация! Чу се да казва:

— Гърдите ти са прекрасни! Не забравяй колко кльощава е Мораг. Женската ревност и глупост са я накарали да ти говори така.

Наложи си да остави гърдите и обхвана кръста й. Когато пръстите му погалиха корема й, почувства как тя потрепери. Надяваше се това да е от страст, а не от смущение. Да и дишането й се учести. Трябваше да му се довери. Тогава щеше да я отведе в леглото.

— Помниш ли, когато ми каза, че аз съм красив? Колко си глупава, Бранди!

Тя се извъртя в ръцете му и го прегърна силно.

— Честно ли говориш, Ян?

— Напълно.

Бранди разтвори ризата му. Ръцете й се плъзнаха по гърдите и корема му: той не можеше повече да се контролира.

— Ти си една вещица — измърмори и бързо се съблече. Грабна я и я понесе към леглото. — Кълна се, че този път няма да те боли! Само ще ти бъде хубаво!

Бранди искаше да му каже колко е красив, но устните му бяха върху гърдите й. Тя не можеше да повярва, че изпитва такова удоволствие. Едната му ръка нави гъстите й коси. Устните му се спряха върху нейните, а другата му ръка се устреми между бедрата й.

— Ох, а аз какво да правя, Ян?

— Ти ли? Ами ръцете ти са навсякъде по тялото ми. — Искаше му се да погали члена му, но това можеше да почака. Имаха още толкова много нощи. — Сега не мърдай! Просто се наслаждавай на това, което ти правя!

— Добре! — Когато устните му отново завладяха нейните, Бранди се почувства съвсем безпомощна. — Ох, Ян, не знам какво да правя!

— Просто не говори. Отпусни се и се наслаждавай!

Устните му запълзяха по бедрата й. Езикът му откри женската й същност. Бранди извика шокирана:

— Господи, не знаех, че…

Изгаряше от нетърпение. Той не трябваше да спира. Ако го направеше, беше сигурна, че ще умре. Притисна се към устните му. Отдаде се напълно на чувственото удоволствие. Когато достигна до първия си оргазъм реши, че ако сега умреше това съвсем нямаше да бъде лошо.

Ян галеше тялото й, докато тя се успокои. Тогава съвсем бавно проникна в нея. Младата жена го притисна силно към себе си, за да влезе по-дълбоко. Очакваше да я заболи, но болка нямаше. Само една изключителна цялост. Не знаеше къде свършва той и къде започва тя. Несъзнателно се движеше в неговия ритъм и го притискаше към себе си. Когато Ян въздъхна, Бранди го погледна. В този момент разбра, че ще го обича до края на дните си.

Чувстваше такова задоволство, че се зачуди дали извън тази стая съществува нещо. Не желаеше този миг да свършва. Искаше Ян да лежи върху нея. Той дишаше дълбоко и тежко. Сърцето му биеше върху гърдите й. Все още беше дълбоко в нея. Чувстваше се прекрасно.

— Обичам те — прошепна Бранди в рамото му. — Този път не те ухапах!

Ян се засмя и се подпря на лакти.

— Е, Бранди, мислиш ли, че желанието ми за теб е достатъчно? Дали си представям Мариан или друга жена, когато съм вътре в теб? Ще ме приемеш ли като твой любовник и съпруг?

Тя го гледаше. Не знаеше как да опише чувствата си. Кимна и отново каза:

— Обичам те. Вечно ще те обичам!

— И аз те обичам! А гърдите ти са прекрасни. — Наведе се и ги целуна. Изпъшка и отново ги целуна. — Това са най-хубавите гърди, които някога съм виждал. Позволи ми да убия Мораг!

— Не, аз ще го направя — отговори му напълно сериозно. — Толкова е ограничена и глупава!

Той се засмя щастливо.

— Загубих два месеца, Бранди! Но никога вече няма да те изпусна от очи.

— Или от леглото си?

— Не можеш да си представиш какво ще ти се случи, когато се оженим! Запомни, Бранди, твоето удоволствие ще бъде задача номер едно за мен! — Притисна я толкова силно, че тя изписка. Целуна ухото й. — Благодаря, че не ме ухапа!

— Ян, може ли да те попитам нещо?

Беше толкова сериозна, че той се надигна да я погледне в очите.

— Да?

— Би ли искал да имаме деца? Спомням си, че се шегуваше с Фиона казваше, че искаш половин дузина като нея. Наистина ли мислиш така, или просто се шегуваше с Джил?

— Разбира се, че ги искам! Това не означава, че ще те превърна в разплодна кобила. Ще родиш точно толкова, колкото искаш. Има начини за предпазване от бременност и ние ще се възползваме от тях.

Бранди въздъхна доволна.

— Радвам се, че искаш деца. Не вярвам, че можеш да ме предпазиш от забременяване.

— Не съм много компетентен по този въпрос, но ако искаш, можем да опитаме.

— Може би. Кога искаш да се оженим, Ян?

— Колкото може по-скоро! Какво ще кажеш за утре или вдругиден? След като се любихме, нали не е изчезнало желанието ти?

— Не. И не бива да отлагаме.

На устните й имаше усмивка. Каква игра играеше тя?

— Какво не бива да отлагаме?

— Сватбата. Искам да съм слаба на нея.

— Слаба? Та ти си направо мършава! Е, поне на местата, където трябва да си такава. Да не би да имаш намерение да се храниш само със саздърма?

— Не. Всъщност от нея направо ми се гади.

— Бранди, престани с игрите си! Не извъртай, ами кажи какво се е случило!

— Добре, сър! — Никога гласът й не е бил толкова престорено хрисим. — Радвам се, че искаш деца. Всъщност за Коледа ще си имаме бебе!