Херцогът

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Херцогът огледа дневната. В нея се бяха събрали много хора, но Бранди не беше там. Къде, но дяволите, се губеше? Не я беше виждал цял ден. Каква игра играеше сега? Хвана се, че очаква с нетърпение новия й номер. Тя наистина умееше да го изненадва. Влезе Бъртранд. На лицето му се беше настанила доволна физиономия. Ян забрави Бранди за момент.

— Скъпи мой приятелю — рече той, — от ликуващия блясък в очите ти мога ли да направя извода, че си победил момата?

— Да, но все още не казвай на никого! Искам да обявя нашия годеж по време на вечеря.

Бъртранд зяпна към вратата.

— Господи Боже!

Ян се обърна. В дневната грациозно влизаше Бранди. Самият той застина, загледан в нея. Беше облякла синята кадифена рокля, която й беше купил в Единбург. Вървеше с изправени рамене. Прекрасните й гърди се подаваха от деколтето. Беше вдигнала косите си и ги беше привързала със синя панделка. Върху голите й рамене предизвикателно падаха две дълги къдрици. Ян не вярваше на очите си. Момичето беше изчезнало. На негово място се беше появила една от най-красивите жени на света. Тя имаше право. Цепката между гърдите започваше от гърлото й. Ухили се, представил си как щеше да му се ядоса, щом й го каже по-късно тази нощ.

Приятно му стана, като видя, че всички от семейството бяха застинали онемели.

Бранди потърси одобрение в очите му и изправи още по-гордо рамене.

Констанс първа се окопити.

— Бранди, какво си направила със себе си? Как успя да подредиш косите си така? Мислех, че умееш само да плетеш плитки. А деколтето ти? Не знаех, че имаш такива… Няма значение. Направо не е за вярване! Толкова си красива! Изобщо не приличаш на себе си!

Лейди Адела неочаквано се изсмя.

— Затваряй си устата, момиче! Това се отнася и за всички останали, особено за тебе, Клод! Е, дете, вече не се преструваш на парцалива повлекана? Ела тук да те разгледам отблизо! Божествена прелест! Точно такава бях на твоите години.

— Не вярвам — обади се херцогът. — Бранди не би могла да достигне вашата висота.

Бъртранд до сега беше убеден, че Констанс е много по-зряла от сестра си. Той също успя да се овладее.

— Толкова си хубава, Бранди! Роклята, която Ян купи, ти стои прекрасно.

— Толкова е необичайно — измърмори Клод. — До вчера имаше вид на малко момиче, а сега прилича на кралица. От тази гледка със сигурност ще се обади подаграта ми. Като гледам онези части, които винаги е крила от нас, направо получавам сърцебиене.

Бранди само кимна и седна. Не в краката на лейди Адела, а на стола до нея. Не се беше съмнявала, че ще пожъне успех, но беше изплашена до смърт. Веднъж влязла в дневната, Ян беше всичко, от което имаше нужда. Тя беше красива! Всичко в нея беше красиво, дори гърдите й! Най-интересното беше, че чичо Клод беше получил сърцебиене. Това беше интересно. Бранди се усмихна на Ян. Погледът му си заслужаваше усилията. Покварен мъж!

— Надявам се да престанеш да си гризеш ноктите, госпожице — обади се лейди Адела. — Когато бях на твоите години и бях дори по-красива от теб, маникюрът ми беше съвършен!

Само Краби остана равнодушен при вида на Бранди.

— Вечерята е сервирана, ваша светлост.

Херцогът стана и се приближи към Бранди.

— Ще имам ли честта, госпожице Робъртсън, да ви придружа до трапезарията?

— След като ме молите така покорно и изискано, ваша светлост, ще бъде нелюбезно да ви откажа.

— Надявам се никога да не ми отказваш нищо — прошепна й той.

Беше покварен, но тя безумно го обичаше! Докато вървяха към трапезарията, Ян попита:

— Дали не ти се сторих снощи малко разколебан, та си решила да вземеш специални мерки относно външния си вид? Какъв щастливец съм само! Мога да те имам и облечена в тази прекрасна рокля така, както майка те е родила.

— Мислех същото, Ян. Първия път, когато те заварих гол в спалнята ти, ми се стори надут като пуяк. После те видях и във вечерно облекло. Пожелах да те притежавам и в двете ситуации. Сега съм щастлива, че постигнах мечтата си.

— Дали не ме надхитри?

Тя му се усмихна щастливо.

Ян я настани и се запъти към челното място на масата. Нареди тихо на слугата:

— Бъди така добър, Краби, и донеси няколко бутилки шампанско!

Бъртранд едва изчака прислужниците да напуснат трапезарията. Когато херцогът му намигна, той се покашля и се усмихна окуражително на Констанс.

— Бих искал да кажа, че въпреки дяволските подмятания на баща ми и на лейди Адела Констанс най-сетне ме убеди, че е мой синовен дълг да се оженя за нея. Накратко, тя ще стане моя жена през август, когато навърши седемнадесет години. Да, аз съм предан син и ще направя всичко, за да бъдат доволни моите роднини.

— Бърти, ти да не мислиш, че си забавен — изкрещя девойката.

— Нека се перчи, Кони — успокои я Бранди. — Мъжете имат нужда от това. Иначе как ще се надуват като пуяци? Толкова се радвам за тебе!

— Казах ти, Клод — подметна лейди Адела с широка усмивка. — Нашата Кони ще прелъсти сина ти. Но сякаш не е станало точно така? Какво си направил с внучката ми, Бъртранд?

— Каквото трябва да направи — каза баща му и се изсмя. — От блясъка в очите му разбирам, че момичето дълго време няма да може да ходи нормално. Да се надяваме, че това малко момиче ще го отърве от развратниците в града?

Бъртранд изпъшка. По дяволите несдържания език на баща му! Погледна към Констанс. За негова изненада тя гордо тръскаше тъмни къдрици. Явно й се беше понравила забележката на неговия родител.

— Той няма да погледне друга жена, чичо Клод! Може да бъдеш сигурен в това — изрече тя.

Младият мъж едва не си глътна езика. Боже, как щеше да изчака до август?

— Значи ще се ожените през август? — Лейди Адела се намръщи, после лукаво продължи: — Мисля, Клод, че момичето е прекалено младо за това. Не мислиш ли, че е по-добре Бърти да се забавлява в града още две-три години?

— Но аз ставам на седемнадесет, бабо!

— Лейди Адела, не беше ли на шестнадесет години майката на Констанс, когато се омъжи за сина ви? — Бъртранд се чудеше какво е намислила този път старицата.

— Сама попаднахте в клопката си, мадам — обади се Ян.

Клод изглеждаше объркан. Сякаш сега беше влязъл в стаята и не знаеше за какво говорят останалите.

— Какво е това, лейди? Да не би да искате да намажете масло от двете страни на филията?

— И по средата също — обади се Бранди.

— Ти си затваряй устата, малка госпожице! Констанс поне си намери съпруг, а ти сигурно ще ми висиш на гърба, докато побелеят косите ти! — За нейна изненада внучката й се усмихна най-безсрамно. Старицата се обърна към Бъртранд, където беше по-голямата риба. — Значи си си опекъл работата, момче? Мога ли да попитам защо не поиска разрешение от мен или от баща си, преди да се приближиш до малката Кони? Какво може да знае тя за мъжките номера? Да, момче, мисля, че не си постъпил правилно!

Херцогът, който безкрайно се забавляваше, каза:

— Значи не си смятала Бъртранд за толкова настъпателен, лейди Адела? Нека те успокоя. Преди да се доближи до Констанс, той поиска разрешение от мен.

— От теб — изсумтя лейди Адела. — Кой го е грижа за твоето позволение, сър?

— Аз съм неин настойник, мадам.

— Слушай, дали си херцог или не, това изобщо не ме интересува? Нагъл си и това не ми харесва. — Изражението й изведнъж стана хитро. — И като неин настойник какво възнамеряваш да направиш за нея? Няма да допусна да отиде при съпруга си с празни ръце!

— Разбира се — отговори Ян. Гласът му беше спокоен, като Северно море тази вечер. Изгледа първо Клод, после Бъртранд. — Искам всички да ме чуете добре. Спомняте си, надявам се, че някой искаше да ме убие. Всъщност тази отрепка сигурно още не се е отказала да го стори. Въпреки че още не е известна истинската му самоличност, съмнявам се, че Клод или Бъртранд имат нещо общо със случилото се. — Херцогът замълча, загледан в учудените физиономии срещу себе си. — Убеден съм, че англичанин, макар и далечен роднина, не може да владее шотландско имение и титла. Мисля, че добре се запознах с традициите в Шотландия. Веднага щом бъдат върнати правата на Клод и Бъртранд, ще прехвърля графската титла на Пендърлей върху тях. Това, драга лейди Адела, ще бъде част от зестрата на Констанс. Един ден тя ще стане графиня Пендърлей.

— Значи затова беше толкова настоятелен тази сутрин? — Бъртранд беше толкова сащисан, че не можеше да измисли друго.

— Да, отчасти.

— Проклет да съм! — Клод гледаше в херцога така, сякаш го виждаше за пръв път. — Това кара сърцето ми да бие по-силно, отколкото, когато видях декол…, когато видях Бранди.

— Бъди по-ясен, херцоже — обади се лейди Адела. Ян помисли за момент, че е готова да захвърли вилицата си по него. Какво я беше ядосало толкова?

Младият мъж вдигна ръка, за да ги успокои.

— Няма какво да се обяснява повече, лейди. Наистина смятам, че англичанин не може да владее шотландско графство.

— Англичаните са ненаситни и алчни — заяви старицата. — Те не оставят току-така имения и титли!

Херцогът се засмя.

— Може би нещо в кръвта ми ме прави изключение.

— Но ти вложи английски средства в Пендърлей — припомни Бъртранд.

— Така е. Сега с изобилието от суров материал и под твоето умело ръководство имението ще процъфти.

— Ще бъда граф Пендърлей — избуча Клод. — Да бъда проклет! Ще бъда граф Пендърлей!

— А ти, Кони — намеси се Бъртранд, — ти ще имаш хубави дрехи и карети. Може би ще имаш и къща в Единбург.

— Ще стана графиня — изчурулика тя.

— Добре направено, сър — обади се Бранди. Сърцето й щеше да се пръсне от гордост.

— Майка ти със сигурност е излъгала баща ти, момко — заяви лейди Адела. — Не може да си наследил такова благородство от дребното влечуго!

— Наричате четвъртия херцог на Портмейн влечуго, мадам? Трябва да говоря с майка си по този въпрос. Вярно е, че не помня добре баща си. Той почина, когато бях на деветнадесет. Но съм сигурен, че не беше дребно влечуго!

— А какво ще стане — продължи лукаво лейди Адела, — ако шотландският съд откаже да върне правата на скъпите ми роднини?

Херцогът се усмихна.

— Не подлагам на съмнение вашите способности, лейди Адела! Ако вие откажете да се заемете с тази задача, ще бъда принуден аз да се заема с нея.

Тази старица никога ли не се предаваше? Колкото го забавляваше, толкова го дразнеше. Да й отнеме властта, щеше да бъде непоносим удар за нея. Вече мислеше, че тя разумно е стигнала до неговия извод, когато я чу да говори. Гласът й беше толкова кисел, че можеше да разяде подносите за храна.

— А какви намерения имаш, английски херцоже, за моите Бранди и Фиона? Сега, след като развали годежа си с лейди Фелисити, за Бранди няма никаква надежда. Бедното момиче ще остане тук завинаги. Ще се превърне в моя слугиня, докато се грижи за мене.

— Каква ужасна перспектива — отбеляза Бъртранд.

— Затваряй си устата, Бърти! След като си толкова щедър, херцоже, какво ще стане с другите ми внучки? Бранди вече е почти стара мома.

Младата жена познаваше добре баба си.

— Наистина ли съм почти стара мома, мадам?

— Затваряй си хубавата уста, момиче! Е, херцоже, какви са плановете ти за тях?

Ян изгледа парчето саздърма в чинията си: вече не изглеждаше апетитно.

— Мисля, че има един-единствен изход — изрече бавно той.

— Така ли? И какъв е той? — Лейди Адела се беше привела толкова ниско върху масата, че подареният й от Ян шал почти беше топнат в соса.

Херцогът въздъхна.

— Трябва да се оженя за старата мома. След като съм неин настойник, така поне ще бъда сигурен, че няма да ме подведат. Да, така ще направя! Ще се жертвам и ще се оженя за момата. Това ще те задоволи ли, лейди Адела?

— Да се ожениш за Бранди? — Шалът вече плуваше в соса. — Не мога да повярвам! Ти да се ожениш за внучката ми?

— Ян, сигурен ли си… — Бранди внезапно млъкна.

— О, Бранди, ти ще бъдеш херцогиня, а аз — графиня? Ще властваме в салоните си! Всеки ще иска да се запознае с нас! Само си представи: всички дами ще ни подражават!

— Два пъти да бъда проклет — заяви Клод. — Негова светлост сигурно се шегува?

— Съвсем не — отговори херцогът и продължи: — Колкото до Фиона, мисля, че след няколко години ще намерим подходящ съпруг и за нея. А, ето го и Краби с шампанското! Тъкмо навреме, човече!

— Никога не съм се напивала, но тази вечер мисля, че ще го направя — оплака се Констанс.

Въпреки че чуваше радостни неща, лейди Адела нямаше вид на щастлива. Клод отново се обади:

— Да бъда проклет, аз ще бъда граф Пендърлей!

Старицата така тръсна чашата си на масата, че столчето й се счупи.

— Млъквай, проклет глупак такъв! Същият си като дъртака Енгъс. Той само се перчеше с титлата и нищо не правеше, за да я заслужи. Знаеш много добре, че винаги съм била и господар, и господарка на имението! Така ще бъде и сега. Аз ще свиря на гайдата, а ти ще подскачаш според нея.

Ето какво било, осъзна Ян и погледна Клод. Сега ставаше интересно. Надяваше се Клод да не го разочарова. Старикът гордо изпъчи гърди и каза със завидно спокоен глас:

— Винаги си била властолюбива дърта вещица, лейди! Да, старият Енгъс ти позволяваше да си разиграваш коня и да правиш всички ни на глупаци. Вече си само бивша графиня Пендърлей. По тази причина най-подходящо място за теб е пристройката. Ако внимаваш какво говориш и се отнасяш към мен с нужното уважение, може и да ти разреша да останеш в замъка.

Лицето на лейди Адела беше станало пурпурночервено от гняв. Ян се уплаши, че старицата ще получи удар.

— Ти сама ми каза, лейди, че е време да се поправи сторената несправедливост — продължи спокойно Клод. — Херцогът направи това вместо теб. Не смей да го подвеждаш, защото той ще довърши започнатото докрай!

Бъртранд се наклони напред, взрян в лейди Адела.

— Ще ни разкажеш ли за моя дядо Дъглас? Ще ни кажеш ли защо възрастният граф го е лишил от наследство?