Херцогът

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

— Да не се измокриш, кукличке — извика Бранди след Фиона, сигурна, че думите й ще минат покрай ушите на малката. Гледаше я усмихната как слиза по пътеката към брега. Въздъхна и се обърна. Не можеше да си обясни защо изпитва тъга. Ян беше заминал с Бъртранд едва преди час. Тя беше гледала след отдалечаващата се кола, докато престана да чува чаткането на копитата. Беше станало по-топло. Свали шала и нави ръкавите на роклята си. Като не можеше да измисли нищо по-добро, девойката седна на тревата. Започна да къса жълти цветя и да плете венци.

Усети нечие присъствие. Обърна се и видя до нея да стои Пърси. Той се наведе и вдигна шала й. Сви го на кълбо и го захвърли надалеч. Бранди го изгледа студено.

— Значи ти е омръзнало да се наливаш и си излязъл на слънце? Дали все пак няма да ти е по-приятно да си в някоя тъмна стаичка? Там може да пиеш, да мърсуваш или да разказваш на всички какъв чудесен човек си. Изобщо не си интересен, знаеш ли? А сега ми донеси шала и ме остави на мира!

— Обиждаш ме, Бранди! Девойките не правят така, защото не знаят как ще реагира мъжът. И защо ти е потрябвал този шал? Слънцето наистина е доста силно. — Погледът на зелените му очи се плъзна от лицето към гърдите и кръста й. — Не трябва да криеш женските си прелести, Бранди! Изненадана си, нали? Не мислеше, че някой ще се досети какво криеш под шала. Аз имам опит с жените. С удоволствие бих погалил гърдите ти! Уверявам те, че ще ти хареса!

Тя вирна брадичка. Беше изплашена, но за нищо на света нямаше да го покаже.

— Ти си този, който обижда. Не те харесвам, защото си груб и нахален. Още веднъж те предупреждавам да ме оставиш на мира! Не обичам да бъда в компания със свини и копелета!

Видя в очите му опасно проблясване и инстинктивно се отдръпна назад. Беше отишла твърде далеч.

— Станала си високомерна и недостижима. Това иска знаменитият херцог от теб, за да те отведе в Лондон, нали? Не се учудвай. Току-що лейди Адела ми съобщи за късмета, който си извадила. — Не й каза, че дъртата кучка категорично му беше забранила да се доближава до внучката й. — Кажи ми, братовчедке, какво се иска от теб, за да заслужиш зестра и пътуване до Лондон?

— Херцогът е същият като теб, Пърси. Иска да танцувам гола пред него. Бих го направила за жълти стотинки, но не и за това пътуване до гадния Лондон. Ти си един глупак! Махай се оттук!

Бранди бавно се изправи. Той още стоеше и се взираше в гърдите й. Имаше вид на хищник. Девойката знаеше, че няма да победи, ако реши да я нападне. В този момент разбра, че Ян е отишъл при лейди Адела зад гърба й. Негодник! Щеше да й плати за това! После възвърна самообладание и каза спокойно:

— Предполагам няма да оплескаш нещата, Пърси? Ти си мой братовчед. Би трябвало да ме защитаваш, а не да ме нападаш! — Не й идваше нищо друго наум, но трябваше да говори. Дали все пак нямаше и капка чест у него?

Той остана безмълвен.

— Слушай, Пърси, нямам никакво намерение да ходя в Лондон. Знаеш, че баба постоянно крои някакви планове. Колкото до намеренията на херцога да ни даде зестра, не знам нищо за това. — Вдигна рамене и отстъпи назад.

— Странно момиче си ти, Бранди. Изобщо знаеш ли какво искаш?

— Какво искам ли? — Тя знаеше какво иска, но това беше невъзможно. Погледна към морето. Няколко селяни хвърляха мрежа от малката си лодка. — Не гоня вятъра, Пърси. Не се опитвам да върша неща, които ще ме направят нещастна. Искам това, което мога да имам: баба, Фиона и Пендърлей. — Тя се обърна към него. Ще останеш ли, или ще се върнеш в Единбург?

Той си припомни подигравателните думи на лейди Адела: „Трябва да свалиш мръсните си ръце от момичето, момче! Твоята наследница те очаква, нали?“

— Единбург? Предполагам, че ще си замина утре. Ще ухажвам своята наследница, въпреки че баща й още не знае. Надявам се съдът да вземе решение в моя полза.

— Това ли искаш, Пърси? — Бранди зададе въпроса си вече по-спокойна. В гласа му имаше много горчивина и тя го беше съжалила за момент.

Младият мъж изгледа нежните къдрици, паднали на челото й. После погледът му спря върху гърдите й.

— Не, момиче, изобщо не го искам! Просто това е, което мога да имам. Аз искам теб!

Преди да разбере какво става, Пърси я сграбчи и грубо я притисна към себе си. Тя извика от болка и страх, но устните му вече бяха върху нейните. Езикът му дръзко се промъкваше между зъбите й. Противни й бяха влагата в устата и грубостта му. Започна да се бори. Буташе го и се опитваше да издере лицето му.

— Не ме удряй, Бранди! Знаеш колко отдавна те желая! — Той я повдигна с лекота и я положи на поляната сред жълтите цветя.

Тя успя да изкрещи, но устните му отново се сляха с нейните. Тялото му се настани върху нейното. Бранди не можеше да си поеме дъх.

Разкъса блузата й и затърси гърдите й. Господи, той щеше да я изнасили! Бранди се извиваше под него. Удряше го по раменете и скубеше косите му. Дъхът му беше топъл. Членът му беше твърд и притискаше корема й. Беше виждала как се чифтосват животните. Очакваше всеки момент да проникне в нея.

— Бранди! Пърси! Играете си, а не сте ме извикали! Може ли да поиграя с вас?

Мъжът замръзна. Лицето му смешно се изкриви от изненада.

— Фиона! — извика сестра й, като оправяше дрехите си. — Махни се от мен, проклет негодник такъв! Сигурно няма да ме изнасилиш пред Фиона, нали? Не, дори ти не може да бъдеш такъв подлец!

Тя го избута и скочи на крака. Пърси също стана. Лицето му пламтеше от гняв. Чу го да ругае под нос.

— Е, не може ли и аз да играя? Ти удряше Пърси, а той се преструваше, че го боли. Стенеше и въздишаше, сякаш стреляш по него. — Фиона изгледа първо сестра си, а след това Пърси.

Бранди поклати глава.

— Играта свърши, кукличке! Пърси загуби. Няма да играем повече. — Като видя разочарованието на детето, тя наистина се опита да превърне този кошмар в невинна игричка. — Братовчедът Пърси ме учеше на един нов вид борба. Както виждаш, аз хубавичко го натупах.

Искаше й се да го изрита, но знаеше, че не трябва. Можеше да я нападне и пред очите на Фиона. Имаше вид на човек, готов на убийство. Пожела да притисне сестричката към гърдите си, тя наистина я беше спасила, но и това не можеше да направи.

— Ще имам и друга възможност, братовчедке — процеди през зъби Пърси. — Тогава няма да я има малката ти сестра. Ти ме искаше, Бранди! Признай това! Само се преструваше на срамежлива. Всички момичета правят така.

Тя отстъпи крачка назад. Изобщо не беше уместно да размахва юмрук срещу лицето му.

— Няма да има друг случай, Пърси! Изобщо не се надявай на това — заяви и хвана Фиона за ръка.

Бранди остави сестра си при Марта. Не обърна внимание на удивения й поглед. Веднага се отправи към стаята на лейди Адела. Като стискаше разкъсаната си рокля, тя пристъпи към старицата.

— Имаш вид на същинска повлекана. Цялата си раздърпана и окъсана. Дори копчетата ти не са закопчани. — Лейди Адела изглеждаше ядосана. — Остава да се намацаш като сестра си!

Бранди усети как чашата на търпението й прелива.

— Чуй ме, бабо! Щях да изглеждам като кралицата, ако Пърси току-що не се беше опитал да ме изнасили!

Лейди Адела се изненада:

— Пърси се опита да те изнасили?

— Точно така — отговори тя. Припомни си тежестта на тялото му върху своето и направо полудя. Задъхана продължи: — Фиона ме спаси. Помисли, че това е някаква игра. Добре поне, че не продължи и пред нея. Господи, искам да го убия!

— О, значи Фиона те е спасила? Звучи успокоително! — Устните на баба й се изкривиха в усмивка. Значи се забавляваше.

— Какво ще правиш с него, бабо?

— Трябваше да се досетя, че ще го направи, момичето ми. Ти постоянно го дразниш. Вече ти казах, че той е просто един слаб Робъртсън. Искаш нещо да му направя? Всъщност, след като не е успял да излее страстта си върху тебе, това е безсмислено. Каква превзета моралистка си само! Сигурно знаеш какво искат мъжете от жените? Нормално е, особено за мъж като Пърси. Не е успял и затова ще си мълчиш! И си избий от главата тези мисли за убийство!

Внучката й я гледаше удивена.

— Щеше да ти бъде безразлично, ако беше успял?

— Разбира се, че нямаше да ми бъде безразлично! Това щеше да промени всичко. Имаш право да се възмущаваш, но все пак не се е случило нещо непоправимо. Караш ме да мисля, че си методистка. Ще гледам нашият похотлив Пърси да си замине още утре. Няма да те безпокои повече, момичето ми.

— Преди да ме нападне, той призна, че си му казала за пътуването ми до Лондон. Разговаря ли Ян с тебе?

Лейди Адела усети гнева на Бранди. Вече не се сърдеше на Пърси. Значи имаше огън във вените на това момиче! Трябваше да внимава какво приказва, макар да се съмняваше, че херцогът ще посмее да я унижи така. Гневът винаги й беше помагал да командва Бранди. Когато заговори, в гласа й беше събрана цялата величественост на кралица Мери.

— Разбира се, че херцогът разговаря с мен, глупаче. Ако тебе не те е грижа за бъдещето ти, той е твой настойник. Длъжен е да помисли за това.

— Няма да замина за Лондон, бабо! Казах му. Как е посмял да дойде и при теб?

— Добре, дете, няма да те насилвам — отвърна лейди Адела, като вдигна отбранително съсухрените си ръце. — Никога не съм одобрявала твоя инат. Явно си го наследила от дядо си Енгъс. Знаеш, че това е противна черта на характера.

Бранди си отдъхна.

— Благодаря, бабо! Няма да напусна Пендърлей независимо от волята на херцога!

— Както желаеш, дете. Мислех, че ще ти хареса възможността да си избереш свестен съпруг. Ян ме увери, че там ще се запознаеш с много джентълмени. След като не искаш, остани си в Пендърлей…

— О, благодаря ти, бабо!

— След това, което се е опитал да направи Пърси, сигурно няма да го харесаш, но…

Младото момиче се отдръпна назад като ужилено.

— Пърси? За какво говориш? Какво общо има това с Пърси? О, бабо, ти знаеш, че го ненавиждам! Никога няма да се омъжа за него!

— Ти искаш и хляба, и маслото, момиче? Така не може! Не искам стари моми в Пендърлей! Или ще се омъжиш за Пърси, или ще заминеш за Лондон. Изборът е твой.

Това не можеше да бъде! Бранди се опита да преглътне възмущението и отвращението. Започна да крачи напред-назад из стаята.

— Бабо, защо ме правиш нещастна? Какво съм ти сторила, че ме мразиш така?

— Не те мразя, глупачето ми. Господ ми е свидетел, че искам да си добре уредена, преди да се преселя в ада при дядо ти. Той те обичаше. Не мога да допусна цяла вечност да ми натяква, че не съм се погрижила за тебе.

Бранди си наложи да говори спокойно:

— Щом е така, дядо също няма да одобри факта, че съм нещастна. Знаеш… че не харесваше Пърси?

Лейди Адела се обърка. Херцогът нямаше никога да позволи Пърси да вземе момичето. Побърза да смени посоката, вбесена от безсилния си гняв срещу нахалника. Тя удари силно бастуна си в близката маса и го захвърли счупен на две.

И това не помогна. Момичето размаха юмрук.

— Ще избягам, бабо! Кълна се, че ще избягам от тук!

Старицата пое дълбоко дъх. Сатанинска усмивка изкриви устните й.

— Ще избягаш, Бранди, и ще ти отнема Фиона. — Нямаше представа какво ще постигне с тази заплаха, но веднага разбра, че е спечелила битката. Съпротивата мигновено беше сломена. Бранди стоеше неподвижно, отпуснала рамене. — Фиона ти е като дъщеря, знам това. След като изкараш Сезона в Лондон и се омъжиш, детето ще бъде твое. Обещавам ти!

— Ти си лош човек, бабо!

— Може и да е така, но това няма значение. А сега си върви, защото трябва да разговарям с чичо ти Клод. Той ме чака в пристройката.

Бранди изтича навън. Напусна замъка, като внимаваше да не срещне Пърси. Той вероятно още се мотаеше наоколо, а тя искаше да се разходи по брега, далеч от нечии очи. Тръгна покрай вълните и пое дълбоко от соления въздух. Взираше се към хоризонта с невиждащи очи. Чудеше се дали и отвъд чертата има някой по-нещастен от нея. Водата обливаше сандалите й. Качи се на един камък.

Седна и присви колене към гърдите си. Сълзите пареха очите й. Никога нямаше да изостави Фиона. Готова беше дори да се омъжи за Пърси, но да не загуби малката си сестра. Мислите й се върнаха на другата възможност. Лондон с Ян… и съпругата му. Тази мисъл така я отчая, че трябваше да притисне силно юмруци към очите си, за да спре проклетите сълзи. Да бъде край него всеки ден, докато онази жена обсебваше вниманието и любовта му! Неканени в съзнанието й се върнаха думите, които беше изрекла пред Пърси: „Не гоня вятъра!“

Каква глупачка беше само! Не можеше да има херцога и трябваше да приключи с това! Преглътна този горчив хап и се замисли за Лондон. Нямаше никаква представа какво представляваше този Сезон. По думите на баба й там сигурно се срещаха дамите с различни джентълмени. Целта им беше да си изберат съпрузи. Може и да беше глупачка, но искаше единствено него! Щом не можеше да го има, нямаше да бъде на никого! Изправи се и се загледа в морето.

Тя гонеше вятъра, но това нямаше никакво значение. Понякога мечтите ставаха реалност!

Облегната тежко на бастуна, лейди Адела последва Фрейзър. Влязоха в малката гостна на пристройката.

— Не ставай, Клод — каза кисело тя. — Няма причина и двамата да страдаме.

Фрейзър й помогна да седне. После й предложи една от кифлите, които току-що беше изпекъл.

— С ягодово сладко са, лейди.

— Не, Фрейзър. Обичам ги без пълнеж, само с масло. — Тя го изгледа. Избелелите й очи блестяха. — Ако беше останал при Мораг, тя нямаше да се превърне в такава смрадлива повлекана. Клод, ти си направил правилния избор. Би ли желал да си разменим Фрейзър и Мораг?

— Фрейзър е добре, където е, лейди — изломоти Клод, като размаза малко сладко по предните си зъби. — Ако го накараш да се доближи до Мораг, веднага ще избяга в Единбург. Прав ли съм, Фрейзър?

Прислужникът присви устни и кимна с глава.

Лейди Адела попита

— Не вкарваш ли някоя жена в леглото си, Фрейзър? Кълна се, че Мораг се чеше по цял ден, защото няма кой да й се качи!

Ноздрите на Фрейзър се разшириха.

— Ако разрешите да кажа мнението си, не от мъж има нужда Мораг. Два пъти на ден някой трябва да я натрива хубавичко с миризлив сапун.

Лейди Адела се задави с кифлата си и той деликатно я потупа по гърба.

— Обичам мъже, които изказват гласно мислите си, Фрейзър. Сега ни остави, защото Клод иска да ми досажда.

Когато прислужникът спокойно напусна стаята, тя се обърна към Клод, като изтриваше трохите от устните си:

— Е, племеннико, сега можем да говорим спокойно. Слушай ме внимателно, защото утре вече нещата ще бъдат решени. — Той се приведе напред с блеснал поглед. За миг подаграта му беше забравена. — Знаеш, че е време за компенсация. Предполагам, че старият Макферсън е вбесен от задачите, които му възложих, но ще ги изпълни. Двамата с Бъртранд ще възвърнете правата си над Пендърлей. Какво ще ви донесе това, само Господ би могъл да знае.

— Ще ми навлечеш много неприятности с това, че признаваш за законен внук този негодник Пърси. А какво ще правиш с херцога, ако смея да попитам? — Гласът му беше прегракнал от възбуда.

Лейди Адела вдигна изрисуваната си вежда.

— Ти да не мислиш, че ще го отровя? Хайде, момчето ми, знаеш, че бях с вързани ръце, докато онзи проклетник Енгъс газеше земята. След смъртта му не можех да бързам. Херцогът има намерение да даде пари за имението. Нека да се изръси хубавичко, после ще видим. Ти, Бъртранд и Пърси… Ще бъде красива битка, ако още тече кръв във вените ти.

— Ти си завързала ръцете ми, госпожо — избоботи той. — Не виждаш по-далеч от носа си. Ако херцогът държи на имението, нито един от нас няма да се справи с него. Пендърлей ще отиде в ръцете на англичаните и ще го загубим завинаги. Знаеш ли какво ми е, като виждам как Бърти играе по гайдата му? В края на краищата той е единственият, който трябва да наследи Пендърлей. Ти, както и аз, си във властта на херцога!

Тя се наведе напред и каза тихо:

— Прав си, Клод, но спомни си, че херцогът все още няма наследник. Има само един братовчед. Сигурно не мислиш, че шотландският съд ще одобри иска на човек, който няма кръвна връзка със семейство Робъртсън? — Клод беше готов да протестира, но тя вдигна ръка. — Достатъчно, момчето ми! Направих каквото можах за теб, Бъртранд и Пърси. Сега е твой ред да действаш.

— Искам само това, което е мое — заяви ядосан Клод. — Даваш ми седлото, но не и коня. Какво ще стане, ако всички разберат защо баща ми е бил лишен от наследство? Какво ще стане, ако ти…

Старицата отметна глава и се разсмя високо.

— Дъглас не беше толкова тъпоумен, като теб! Ще кажа, че си безсрамен лъжец, и ще те прогоня в планините! Баща ти мълча до смъртта си. Единствената му грешка беше, че каза на теб, момчето ми. Ако имаш достатъчно ум в главата си, няма да издадеш тайната на Бъртранд. За мен той е едно безгръбначно, което гледа херцога в устата!

— Няма да ти позволя да говориш така за Бърти! Мисля, че такава като теб се харесва повече на простак като Пърси, отколкото на джентълмен като Бърти.

Лейди Адела помирително вдигна ръка.

— Успокой се, Клод, преди да се е пръснало сърцето ти! — Отпи шумно глътка чай и смени темата. — Не съм ти казала, но искам да омъжа нашата Констанс за Бъртранд. Имаме още няколко години, но момичето се развива много бързо. Ако не греша, синът ти я харесва?

— Това дете? Бърти никога не е поглеждал жена в живота си! — Възкликна той.

— Заобиколена съм само от глупаци! Отвори си очите, момче! Кони не е като Бранди. Тя се мисли за жена. Ако Бъртранд й обърне внимание, съвсем скоро ще попадне в ситуация, за която ще е виновен единствено той.

Клод хвана небръснатата си брадичка.

— Бърти ми каза, че херцогът щял да осигури зестра на момичетата?

— Да. Недей да мислиш, че иска да заведе и Констанс в Лондон, както Бранди. Господи, трябва да чакаме още две години! Бъди сигурен, че ще се е простила с девствеността си много преди това!

Клод се размърда. Днес кракът го болеше ужасно.

— Добре, лейди, ще говоря с Бърти. Само не очаквай да изнасили момичето!

Тя се опита да си представи подобна сцена, но не успя.

— Не мога дори да си представя Бърти със свалени панталони! Ако искаме да постигнем нещо, Кони трябва да го прелъсти!