Херцогът

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

— Разбирам. Значи така си решила да гледаш на случилото се? — Забеляза тъмните кръгове под очите й. — Не си си доспивала. Това не ми харесва, въпреки че го разбирам. Искам отново да ти благодаря, че си ме пазила. Сега нека да говорим за случилото се в леглото ми!

— Казах ти, че нито си ме вмъкнал в него, нито си ме насилил!

— Бранди, погледни ме! Лейди Фелисити вече я няма. Господ да благослови Джил! Горкичкият трябва да я търпи по целия път обратно до Лондон. Дали не трябва да му купя нова жилетка в кафяво и бледомораво? Ти как мислиш?

— Щастлива съм, че я няма. Тя не е добър човек, Ян! Но ако ти липсва…

Той я прекъсна със звучния си смях.

— Да ми липсва? Не говориш за Фелисити, нали, Бранди? От доста време осъзнах грешката си. Благодаря на съдбата, че ме направи граф Пендърлей! В противен случай нямаше да напусна Лондон и да дойда тук. Благодарен съм на Фелисити, че пристигна в Шотландия. В единственото си писмо до нея съм те споменавал много често. Ако не беше станало така, много късно щях да открия истинската й същност. Мисля, че и Фелисити е направила същия извод. Сега гледа на мен като на жестоко, егоистично животно, от което трябва да се отърве. Не, Бранди, тя изобщо не ми липсва. Ако рамото не ме болеше толкова, щях да падна на колене сред пясъка и да ти благодаря, че ме спаси.

— О!

— О? Само това ли ще кажеш? Хайде, престани да се преструваш пред мен! И не ме бутай! Ако падна на брега, какво ще правиш тогава? Чуй ме, ние наистина трябва да поговорим! Не може повече да бягаш от факта, че сме се любили, Бранди! Аз отнех невинността ти! Разбрах това на следващата сутрин, когато видях кръвта ти по чаршафа ми.

Бранди се обърна и седна на близкия камък. Подви крака и подгъна роклята под изтърканите си ботуши. В този момент той си спомни голите й бедра около кръста му. Обзе го силна възбуда. Едва се сдържа да не я грабне и да я обладае тук, на брега.

— Да, най-брутално отнех невинността ти. Ти дори не извика от ужасната болка. Дори не ме отблъсна. Защо го направи, Бранди?

Тя седеше безмълвна като камъка под нея.

— Не съм знаел, че може да си толкова мълчалива. — Ян се пресегна и пое ръката й. Беше студена.

— Бранди, съжалявам за много неща, но най-вече за болката, която ти причиних. Ако не беше треската, това никога нямаше да се случи. Нараних те и ужасно съжалявам за това. Първият допир на жената до мъж не бива да бъде толкова болезнен.

Тя гледаше към морето.

— Ти не си ме наранил — отговори му простичко. О, Господи, никога нямаше да забравя случилото се! И болката беше там, но това нямаше значение. Той я прегръщаше, милваше и целуваше. Все още имаше неприятно усещане между краката си, но отдаваше това на факта, че той е прекалено едър. При тази мисъл страните й порозовяха. — Не, не си ме наранил — повтори, като продължаваше да избягва погледа му. — Във всеки случай не много. Не се безпокой за това.

Ян се намръщи и пусна ръката й. Бранди се обърна към него. Той развързваше връзката си.

— Добре, щом не те е боляло, тогава защо си ми направила това?

— О! — Белезите от зъбите й се открояваха върху мургавата му кожа. — Забравих за това. Искаше ми се да изкрещя. Понеже не можех да го направя, те ухапах. Съжалявам, ако те е заболяло!

— Не само ме боли, но и се изплаших. Как бих могъл да ти простя? Съжалявам, че не мога да ти покажа солените следи от сълзите ти върху лицето ми. Колкото до кървавите петна по чаршафите, надявам се Мораг да не се досети.

— Нищо няма да се случи и престани да се притесняваш! Сега завържи връзката си. Не, не мърдай, аз ще го направя. — Тя много внимателно се справи със задачата си.

— Разбира се, че тази нощ има връзка с много неща. Отнех твоята девственост! Ти си невинна девойка, а не опитна любовница, която знае какво прави. Приемам, че сама си дошла при мен. Няма да те пусна оттук, докато не ми кажеш защо го направи!

Бранди го погледна и веднага разбра грешката си. Ян беше толкова хубав и тя отчаяно го желаеше.

— Няма нищо за разбиране — каза. — Всичко стана, защото аз исках да е така. Исках да узная какво се случва между мъж и жена, но да го направя единствено с теб! Пожелах тази нощ, защото знаех, че никога повече няма да имам тази възможност. Аз реших така и ти нямаш никаква вина!

— Ти си решила така, а аз не съм виновен? Никога досега не бях чувал по-голямо извъртане на истината!

— Ти дори не знаеше коя съм. Прелъстих те, Ян, и ти нямаше друг избор. Зная, че си джентълмен. Чувстваш се виновен, че отне девствеността ми. Не се измъчвай! Получих това, което сама пожелах.

— Значи да не се чувствам виновен? Знаеш ли, наистина нямам навика да спя с девственици! — Замълча, замислен над думите й. — Ти си ме искала?

— Да — смело заяви тя.

— Е, имала си ме, но за теб не е било голямо удоволствие, нали?

— Няма значение. Скоро ще забравя всичко, Ян. Съветвам и теб да направиш същото. Освобождавам те от всякакво смешно чувство за вина.

— Но аз нямам желание да забравя нищо, мъничката ми — каза и я притегли към себе си. Започна да гали лицето й. — Ти си много красива, знаеш ли?

Бранди само го гледаше. Не можеше да откъсне поглед от устните му. Ян преглътна безпомощно. Не можа да се овладее и леко я целуна. Устните й бяха солени и той ги близна. Тя отскочи назад.

Гласът му беше дрезгав.

— За щастие вече не съм сгоден. Под твое влияние спокойно мога да стана уравновесен човек. Ще се омъжиш ли за мен, Бранди? Искам да бъдеш моята херцогиня!

Тя знаеше, че ще каже това. Ян беше джентълмен. Въпреки че не го държеше отговорен за случилото се, той се чувстваше виновен.

— Не — отговори му простичко.

Гледаше недоумяващо.

— Какво каза?

— Няма да се омъжа за теб! — Бранди се опита да издърпа ръката си, но не успя.

— Трябва да призная, че не очаквах такъв отговор. Бранди, ти нямаш друг избор! Двамата с теб се любихме!

— И какво от това? Защо да нямам друг избор? Не ме интересува, че вече не съм девствена. Нямам намерение да се омъжвам, така че това е без значение.

— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал! — Наведе се и отново я целуна. Усети как се разтварят устните й. Стори му се, че ще умре. Трябваше да се овладее. Не можеше да я има тук, на брега. Каза й:

— Двамата ще постъпим така, както е най-добре. Помолих те да се омъжиш за мен. Искам да ми отговориш, че това ще те направи щастлива. Не желая никакви възражения! Ясен ли съм? — Отново я целуна. — Кажи ми, че всичко си разбрала. Може просто да кимнеш с глава. — Продължаваше да я целува. Искаше му се да гали цялото й тяло.

Бранди се отдръпна и се усмихна.

— Имаш приятен вкус. На тежък грях. Сладък и горещ си, точно какъвто очаквах да бъдеш!

— Престани вече! Кажи, че ще се омъжиш за мен, или ще те целувам, докато останеш без дъх. Ще те целувам, докато настане приливът и ни отнесе в океана.

Погали лицето му. Почувства се по-възрастна от него. Усети болка в сърцето.

— Ян, искам да ми кажеш нещо. Ако не се беше случило това между нас, щеше ли да се освободиш от лейди Фелисити?

— Друга глупост! Знаеш, че съм безкрайно щастлив, че тя развали годежа ни. Тя няма нищо общо със случилото се.

Бранди сведе поглед и прошепна:

— Ако не бях дошла в леглото ти, щеше ли да ме помолиш да се оженим?

Такъв удар не беше очаквал. Трябваше да оправи нещата един път завинаги.

— Знам, че не си безразлична към мен. Това беше очевидно от онзи следобед, когато нахлу в стаята ми. Не отричам, че се опитах да не мисля за това. Отнасях се с теб като с дете. Правех го, защото бях сгоден за Фелисити и знаех, че не мога да те притежавам. Спомняш ли си онзи ден в колибата? Целунах те и ти отговори на целувката ми. Отчаяно те исках. Знаех, че и ти изпитваш същото. Искала си една нощ с мен? Сега ти предлагам всичките нощи до края на живота ни. Вярно е, че сама дойде при мен. Но ти не си покварена жена и не си ми безразлична! Ти си весела, мила и умна. Уверен съм, че добре ще си подхождаме. Прости ми, ако не се изразявам добре. Знам, че последното нещо, което би желала, е да оттегля предложението си.

Бранди го гледаше безмълвна. Искаше й се всичко да беше по-различно.

— Аз не подлагам на съмнение своите чувства, Ян — каза накрая.

— Какво означава това?

— Виж, може да съм млада и неопитна, но не съм глупава. Никога няма да се омъжа без любов! Не, не ме прекъсвай! За да ме направиш английска херцогиня, ще ти бъдат необходими много търпение и снизходителност. Нямам място в твоите среди, Ян. Не искам да кажа, че ще сгреша вилицата по време на вечеря, или че ще изтърся някоя глупост пред кралицата. Ти си бил възпитан да бъдеш херцог и господар на имение в Англия. Аз бях отгледана от лейди Адела. Да, това кара доста хора да се мръщят. Никога не съм напускала Пендърлей. Всичко, което обичам, и хората, които познавам, са тук, в Шотландия. Не разбираш ли?

— Това са незначителни неща. Ти си много умна. Няма да ми е трудно да ти помогна.

— Това, което изтъкнах, не е най-важното. Ти не обичаш мен, а нея! Не мога да се омъжа за теб при тези обстоятелства!

Искаше му се да я разтърси, а носле да я целуне.

— Аз не обичам Фелисити! Никога не съм я обичал! Защо, по дяволите, не ми повярваш?

— Знам, че никога не си обичал Фелисити.

— Тогава за кого говориш?

Бранди се опита да се усмихне въпреки болката.

— Да, не можеш да отречеш, че обичаш Мариан? Разбира се, че не си обичал Фелисити! Тя е бледо копие на първата ти съпруга. О, Ян, как бих могла да те откъсна от жената, умряла преди шест години? Всеки път, когато забележиш колко съм тромава, ти ще ме сравняваш с нея и ще ме намразиш. Обичай я, щом искаш, само не ме карай да съпернича на призрак!

Ян скочи от камъка и застана пред нея. Очите му бяха потъмнели.

— Защо играеш тази игра с мен — закрещя той. — Да не би да искаш да се чувствам по-виновен, отколкото съм? Не мога да приема това, което казваш! Не разбираш ли, Бранди? Трябва да подредя нещата в живота си! Нямам друг избор.

Тя също се изправи и отвърна с достойнство:

— Казах ти и пак повтарям: освободен си от всякаква отговорност. Няма да ти позволя да се пожертваш. Не се тревожи, че някой ще разбере за прекараната с теб нощ. Нямам намерение да казвам на никого.

Ян беше много разстроен.

— Забрави Мариан! Тя е мъртва, а ти си жива. Аз също съм жив и двамата ще се оженим. Ще живеем заедно и ще бъдем щастливи, повярвай ми! Аз ти се възхищавам, а ти ме обичаш. Искам те повече от всяка жена, с която съм се познавал от много време.

— Но не можеш да кажеш, че ме обичаш, нали, Ян? Не както си обичал Мариан?

— Бранди, искам да се оженим и да дойдеш с мен в Англия! — изрече го твърдо и решително. — Разбираш, че е глупаво да остана тук. Убиецът непременно ще се възползва от това. Нищо не ме задържа тук. Реших проблема с овцете. Омъжи се за мен и нека да заминем за Англия!

— Съжалявам, но не мога да го направя, Ян! Колкото до онзи негодник, мисля, че наистина трябва да се върнеш в Англия. Няма да понеса отново да бъдеш наранен. Върни се у дома, Ян! Ти вече направи доста за Пендърлей. Спаси имението. Оказа се по-благороден, отколкото очаквахме. Върна на Бъртранд достойнството и отговорността. Даде му възможност да се погрижи за нас. Сега, благодарение на теб, ще живеем по-добре. Прав си, вече имаме и овце. Всички са по-щастливи от циганин, напълнил шепата си с монети. Върни се у дома!

Ян я гледаше и не знаеше какво повече да каже. Бранди кимна и пое по брега към Фиона. Детето продължаваше да строи кулите върху пясъчния си замък.