Прелъстена

Глава десета

През остатъка от следобеда се правех, че работя, но всъщност броях наум минутите до срещата ми с Блейк. Искаше ми се да празнувам с Макс, обаче напоследък не бях виждала Блейк. Сега почувствах, че дължа този повратен за живота ми успех до голяма степен на неговата подкрепа. Дори когато тази подкрепа вървеше наред със сексуалното напрежение помежду ни, което се опитвах да осмисля, пак бях благодарна за нея.

Когато часът наближи, облякох сексапилната и прекалено скъпа вечерна рокля, която Мари ми помогна да избера. Черна, с тънък бял кант около подгъва на полата във форма на лале, роклята бе изискана, но в същото време подходяща за горещия ден с тесните си презрамки и леки пластове тънка коприна. Съчетах тоалета със сандали с високи токчета, сребърни висящи обеци и прибрах косите си в хлабав кок.

Ще видим какво ще каже Блейк за всичко това, помислих аз. Сложих си сиви сенки за опушен грим. Със или без Блейк се чувствах превъзходно и исках да изглеждам прекрасно тази вечер. Али щеше да се гордее с мен.

Сид бърникаше в хладилника, когато излязох от стаята си, чаткайки с токчетата си. Спрях се пред кухненския бар, за да изчакам Блейк. Сид се обърна и ме изгледа ококорено.

— Какво? — попитах аз, обхваната от тревога да не би да не съм толкова хубава, колкото си мисля.

— Хм — той премигна. — Нищо. Изглеждаш наистина добре. — Усмихна се и изчезна в стаята си, точно преди Блейк да почука на вратата.

След секунда той влезе и забави крачка, докато аз заобикалях кухненския остров, за да го посрещна. Носеше същия тъмносив костюм както във Вегас с безупречно изгладена бяла риза. Леко наболата му брада компенсираше формалната строгост на облеклото му. По дяволите. Приближих се, като се опитвах с всички сили да се задържа на токчетата си и се наслаждавах на израза на откровено плътско одобрение, който озари лицето му.

— Здрасти — казах аз.

— Уби ме с тази рокля.

Прехапах устни, тъй като никога не знаех какво щеше да направи, когато бяхме сами, както сега. Леко като с перце, той прокара пръст от бузата до брадичката ми и привлече лицето ми, преди да ме целуне бавно, нежно — целувка, която ме остави без дъх.

Влязохме в пълния ресторант и оберкелнерът незабавно ни съпроводи до маса за двама, която като че бе за специални гости, отделена от основното помещение със стелаж с бутилки вино. Пред високите прозорци се простираше Бостън. В подножието долу белите точки на десетки платноходки се носеха по Чарлз Ривър, а залязващото слънце отразяваше криволиците ѝ из града.

— Знаеш колко ценя хубавата гледка — промълвих аз. Щастлива бях, че завършваме този прекрасен ден на това място и бях сигурна, че ми личи.

— Така е, а сега, когато знам, че си и гастроном, ще променя навика си и ще те оставя да поръчаш за двама ни.

Засмях се. — Това наистина е промяна.

— Всичко тук е невероятно, така че не можеш да сбъркаш.

— Не се и съмнявам — прегледах внимателно менюто.

Когато келнерът дойде, направих поръчката. Пуешко конфи за него и риба треска за мен.

След като той се отдалечи, попитах: — Толкова ли ти е трудно ли да престанеш да контролираш нещата?

Той замълча за малко. — Да, но напоследък опитвам в малки дози.

— И как върви?

— Невинаги е лесно.

— Може би ще се почувстваш по-свободен. Понякога си мисля, че би било добре да си взема почивка, да отстъпя изцяло мястото си на някой друг. Дори само за малко.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, когато поискаш.

Прехапа долната си устна и изви уста във фалшива усмивка. Погледнах го игриво с присвити очи, като усещах, че кожата ми изтръпва. Забавлявах се с нашата псевдо сексуална закачка повече, отколкото очаквах, но трябваше да избягвам темата секс. Блейк бе в състояние да разпали въображението ми с няколко добре подбрани думи.

— Напоследък се изгуби. Нещо ново?

Той ме погледната проницателно в очите. — Просто гасях пожари в офиса.

— Не ме попита за срещата с Макс.

— Какво има за казване? Знаех, че Макс ще инвестира в теб, още щом те видях в заседателната зала.

Де да можех и аз да бях толкова сигурна — помислих — щях да си спестя доста стрес и притеснение. — Откъде знаеше?

— Е, на първо място, ти си красива.

Пламнах от комплимента, въпреки че изречен от човек, олицетворяваш физическото съвършенство, трудно можех да го приема за чиста монета.

— Не съм много сигурна каква общо може да има в случая външния вид — играех си с кърпата.

— Външността може да бъде убедителна, особено за някой като Макс. Второ, концепцията ти е добра.

Повдигнах вежди объркана защо високото мнение на Блейк за мен тази вечер беше в рязко противоречие с бруталния начин, по който ме препитваше по време на изслушването.

— Ако си мислел, че концепцията ми е добра, тогава не мога да разбера защо беше нужно да ме унижиш на презентацията, преди да ме застреляш.

През изминалите седмици бях опознала по-добре Блейк, но не можех лесно да забравя чувствата, които изпитах през този първи ден. Ръцете ми се свиха в юмруци, когато си припомних случилото се, категоричният му отказ, запечатан в паметта ми. Отново ме обхвана раздразнение и настръхнах отново, този път от гняв.

— Исках да видя как се справяш под натиск. Освен това, как по друг начин можех да разбера дали си имаш гадже? С един куршум, два заека — той повдигна рамене, като че бе станало нещо незначително.

За него вероятно бе така. За мен бе повратно в живота ми събитие, кулминационен момент на месеците упорит труд. Ако щяхме да вървим нанякъде заедно, той трябваше да знае това.

— Блейк, работих наистина много, за да получа възможността да се явя на изслушване пред вашата група, а ти прояви пълно неуважение. Трудно ми е да си представя как щях да се чувствам, ако не бях получила шанс за втора среща благодарение на теб. Съсипана е думата, която ми хрумва в момента.

Погледнах навън към очертанията на града, за да избегна погледа му, тъй като се страхувах, че гневът ми може да се стопи, докато наистина исках да разбере, че се бе държал като абсолютен гадняр. Седмици наред бях потискала тази мисъл и внезапно почувствах срам, че преспах с Блейк, преди да го порицая за поведението му. Гордеех се, че съм постигнала всичко това на моята възраст, а едва ли можех да бъда наречена заклета феминистка.

— Права си — каза спокойно той.

Раздразнението ми изчезна при шока от думите му.

— Не го заслужаваше.

Очите му бяха обезоръжаващо сериозни, докато се опитвах да смеля половинчатото му извинение. Келнерът донесе поръчката ни и известно време се хранехме мълчаливо.

— Макс не изглеждаше доволен, че си ми помогнал — казах аз.

Той тропна по масата достатъчно силно, за да се стресна. — Ти си му казала, че съм ти помагал?

Ококорих очи. — Предположих, че накрая ще разбере. Мислех, че сте приятели.

— Ние сме колеги, а не приятели, Ерика. — Той рязко заби вилица в патицата, откъсна парче и го пъхна в съвършената си уста.

— Откъде познаваш баща му?

Повдигна вежди, очевидно тази насока на разговора го дразнеше. Страхувах се да не би това да развали съвършения ми ден, обаче нямаше връщане назад.

— Блейк, ти знаеш всякакви неща за мен, а аз имам чувството, че не знам нищо за теб. Кажи ми нещо. Каквото и да е! — махнах разочаровано е ръка, като исках да го накарам да разбере колко трудно понасям това неравностойно положение.

Той енергично дъвчеше ордьовъра. Не ми се ядеше, въпреки апетитните филета пред мен. Такава божествена храна никога не трябва да се похабява. Разравях с вилицата кускуса с подправки, насипан около рибата, когато Блейк заговори.

— Когато бях на петнадесет години се забърках в каша.

— Каква каша?

— Хакерска.

— Каква по-точно?

— Няма значение.

Облегнах се на стола си и леко се намусих.

— По онова време Майкъл, бащата на Макс бе решил да диверсифицира портфолиото си и започна да инвестира активно в компютърен софтуер. Знаеше историята ми и ме потърси. Преживявах труден етап, но той ми даде възможност. Успях да разработя банковия софтуер при моите условия, така както трябваше да бъде разработен. Очевидно той донесе печалби и за двама ни, удвои инвестициите ми и ми даде възможност да правя онова, което правя в момента.

— Каква е ролята на Макс във всичко това?

— Макс е няколко години по-млад от мен. Наблюдаваше как Майкъл се грижи за мен. Не само в професионален план, но и като наставник и приятел. Дразнеше се, а когато софтуерът се продаде, разбра, че в това отношение никога няма да може да се мери с мен. Оттогава продължава да го е яд.

— О!

— Сега доволен ли си, шефе? — попита той, като насочи към мен вилицата си.

Изглеждаше много сладък, когато бе сърдит и доверчив.

— Това което чух не е много хубаво, но се радвам, че ми каза.

Мислено си припомних двете срещи в „Енджълком“, в светлината на новата информация, че Макс е в постоянно съревнование с Блейк и дебне всяка възможност да му натрие носа. В близко време бизнесът ми щеше неразривно да се свърже с Макс. Започвах да изпитвам доста рационални опасения, че връзката ми с Блейк може в даден момент да се превърне в проблем, но Макс нямаше как да узнае за нея, освен ако не му кажех.

Когато сметката дойде, Блейк подаде кредитната си карта, преди да успея да отворя чантата си. Реших да не обръщам внимание, извиних се и отидох да се освежа.

Когато излязох се отправих към Блейк, който ме чакаше до асансьора. Стоеше с естествена грация, пъхнал ръце в джобовете, с опънат на правилните места костюм, намек за твърдото като скала тяло под него. Не можех да се фокусирам върху нищо друго, докато минавах покрай дългия елегантен бар и барманите, но едно лице привлече вниманието ми.

Спрях на място, обхваната от паника, която заглуши глъчката на препълнения ресторант. Сърцето ми бясно заби. Прониза ме ледена болка, която скова цялото ми тяло, от белите дробове до върха на пръстите.

Облегнах се на стената зад мен, неспособна да направя и крачка, докато мъжът, когото разпознах, се извърна към мен, като че ли усетил погледа ми.

Облечен в ушит по поръчка костюм на тънки райета, той по нищо не се отличаваше от останалите мъже на бара, дошли да изпият по едно в края на дългия ден, но аз знаех и нещо повече. След секунди лицето му се разкриви в усмивка, когато ме разпозна.

Той ме помнеше.

След трите години, през които непрекъснато се озъртах през рамо и не знаех къде мога да го срещна, започнах да вярвам, че това никога няма да се случи. Той бе безименен призрак, спомен, толкова мъчителен, че прекарах години наред в опит да убедя себе си, че изобщо не се е случил. А ето че сега седеше пред мен, оживял кошмар, завърнал се, за да ме преследва. Проклех се наум, когато ми хрумна налудничавата мисъл, че разговорът ми с Лиз по някакъв начин го бе извадил от небитието.

Смътно чувах как Блейк ме вика по име, преди да се озове до мен и да ме хване за ръка, за да ме извади от вцепенението. Лицето му дойде на фокус и аз се опитах напразно да прикрия страха, който ме бе сковал.

— Какво ти е? — попита загрижено той.

— Няма нищо. — Хванах ръката му и го задърпах към асансьорите.

След няколко опита да ме заговори в колата, Блейк изглежда се отказа. Влязохме в прохладния му апартамент и аз се самообслужих на мокрия бар във всекидневната. Напълних ниска кристална чаша до ръба с лед и с някакъв кехлибарен на цвят алкохол от една от многото бутилки от колекцията му.

Отпуснах се на канапето и притиснах студената чаша към челото си, докато пропъждах безумните мисли, които ме бяха връхлетели. Исках да ги унищожа, една по една. Да ги запратя някъде, където вече нямаше да ги чувствам като свои, или още по-добре, където щях да ги забравя напълно. Отпих голяма глътка, за да ускоря процеса.

Не трябваше да съм тук, но точно сега не можех да остана сама, а споделеното със Сид жилище не влизаше в сметката. Имах нужда от нещо, което да отвлече вниманието ми, а Блейк винаги бе изключително полезен в такива моменти. Седна до ниската масичка срещу мен, като стисна краката ми между своите. Галеше чувствителната кожа над коленете ми, обаче тялото ми бе вцепенено, неспособно да реагира дори на първичните желания, които Блейк събуждаше в мен.

— Говори, моля те — каза Блейк с равен глас.

Гледах покрай него, без да отвърна. Да споделям миналото си с Блейк изглеждаше невъзможно, но отнякъде започна да се прокрадва лъч светлина. Частица от мен искаше да събори стената, която преграждаше миналото от настоящето ми.

— Нямам какво да кажа — отвърнах аз, като не бях сигурна как изобщо бих могла да разказвам, дори и да исках. Едва успявах да удържа на вихъра от чувства, които ме терзаеха, откакто напуснахме ресторанта.

— Глупости. Приличаше на човек, станал очевидец престъпление.

— Припомнях си едно такова.

Съжалих за думите си още щом ги изрекох. Тялото ми се скова от различен страх. Блейк никога нямаше да гледа на мен по същия начин. Щеше да знае, че някой си е направил удоволствието с мен и че аз, в глупавото си младежко невежество, съм допуснала това да се случи.

Мълчаливо, той чакаше да продължа. Насила преглътнах остатъка от питието си в очакване на някакво облекчение. Ако сега кажех на Блейк, той или щеше да побегне, или да се загрижи, въпреки че не можех да си представя защо. Осъзнах, че ако изобщо имахме шансове за някакво бъдеще, той трябваше да узнае.

— Бяхме първокурсници. Отидох с група приятели извън кампуса на купон в края на седмицата и накрая се озовахме в къщата на един съученик. Мястото бе претъпкано. Танцувахме, пихме много пунш. Аз почти не пия, така че се напих безпаметно от една чаша. Отдалечих се от групата. Едно момче, той… — загубих нишката, потънала в спомена, който толкова старателно бях погребала.

Как бих могла да обясня колко наивна съм била, да тръгна с приятен непознат към някакъв бар, който никога не намерихме, като дете, подмамено е бонбон? След това, как съм била толкова пияна, че не успях да го отблъсна, а моите протести бяха заглушени от врявата на купона вътре в къщата?

Мъжът, когото бях видяла тази вечер бе мъжът, който бе отнел моята невинност, след което ме бе оставил насилена и наранена в храстите, където Лиз накрая ме намери. Годините, през които се пазех за първата любов, или в краен случай за изпълнена с шепоти нощ на взаимност, се оказаха напълно безсмислени, а срамът ме караше да мълча.

— Опитвах се да се боря с него — прошепнах аз. — Този път не можах да преглътна сълзите и те потекоха свободно по лицето ми. Крайниците ми бяха омекнали и натежали, обременени от миналото и от съзнанието, че рискът да загубя заради него каквото и да имах с Блейк, щеше да ме съсипе.

Блейк стисна челюсти и се облегна назад като прокара ръце през косите си. Лекото му отдръпване ми причини физическа болка, местата, където се докосвахме жадуваха за неговия допир. Имах нужда от този контакт като гаранция, че тази нова информация няма да промени отношението му към мен. При тази мисъл направо ми се повдигна.

— Сега доволен ли си? — засмях се слабо през сълзи, като се надявах Блейк да отговори.

Лицето му бе замръзнало в безименна емоция.

— Аз съм повредена стока.

— Престани — авторитетната нотка в гласа ми ме накара да замлъкна

— Какво да престана?

— Ти не си повредена, Ерика.

Преглътнах тежко, като ми се искаше да можех да му повярвам. — Просто казвам очевидното. Във всеки случай за теб е напълно безсмислено да искаш да бъдеш с някой като мен. Трябва да излизаш с известни жени, манекенки, не с някоя…. Като мен. — Гласът ми секна, докато изричах тези думи.

— Не искам да ходя с манекенки.

— Това няма никакво значение, нима не разбираш? Аз на нищо не приличам. Искам да кажа, просто ме погледни.

— Гледам те. Всъщност, често го правя. Дни наред ме подлудяваш. Едва успявам да заспя нощем.

— A cera?

— Сега те имам за себе си. Без съквартиранти, без тълпа от хора, а ти се опитваш всячески да ме прогониш. Ако си мислиш, че това променя нещо, много грешиш.

Погледнах встрани, като безпомощно бе опитвах да се боря със сълзите, които продължаваха да се стичат. Когато той седна до мен и ме придърпа в скута си, не се възпротивих като исках отново да почувствам близостта му. Никога нямаше да узная как е възможно все още да ме желае. Обви ме плътно в прегръдката си, докато сълзите ми пресъхнаха.

— Ти си невероятна — каза той.

Заровила глава в рамото му, поклатих глава — Как можеш да кажеш това след всичко, което ти разказах?

— Защото е вярно. Ерика, едно ужасно преживяване не те определя. Ако наистина беше така, съмнявам се, че и ти щеше да искаш да бъдеш с мен.

— Обаче аз искам.

Ръцете ми се плъзнаха по ризата му, за да усетя пулса му, бавен и равномерен. Не познавах сърцето му, но нещо вътре в мен искаше да го заслужи. Какво ли щеше да бъде да имам неговото желание и неговата любов? Изведнъж чувствата ми към Блейк започнаха да надвиват мъчителните спомени, които бе успял да изтръгне от мен миг по-рано.

Вдигна ръката ми и прокара нежно връхчетата на пръстите ми по устните си. — И аз искам да бъда с теб, миличка.

В този момент изпитах чувството, че сме били заедно и сме се познавали много по-отдавна, отколкото в действителност. Бях разкрила част от себе си и той все още бе тук с мен, независимо от всичко. Сантиметър по сантиметър той ме милваше, превземаше всяко местенце гола кожа със спокойна нежност, каквато никога не бях срещала, като ме лекуваше с ръцете и устните си. Болката и сковаността ми се замениха с облекчение, а след това тялото ми пламна с позната топлина.

Отпуснах глава назад, като безмълвно се молех да ме целуне. По някакъв начин бе успял да преодолее моите прегради, да овладее сетивата ми с непреодолимата нужда да бъда притежавана. Мирисът, вкусът, първичният му глад — копнеех за всичко това. Устните му докоснаха моите. Отначало подканящо, после все по-уверено. Изучавах глъбините на устата му, като сплитах езика си с неговия, зажадняла за него. Той ми отговаряше също толкова енергично. Завъртя ме така, че аз го възседнах и ние разгорещени притиснахме телата си. Леко извиках от внезапния допир и страстта в движенията му. След това той спря и отпусна свитите си в юмруци ръце.

— Какво има?

— Твърде дълбоко съм наранен, Ерика — главата му се отпусна назад върху облегалката на канапето, той преглътна, а адамовата му ябълка подскачаше.

Исках да го целуна по това място, но първо трябваше да разбера какво има предвид. — Е?

Той стисна очи, а тялото му се напрегна от допира ми.

— Докосни ме — примолих се аз.

Суетях се с копчетата на ризата му, нетърпелива да се допра до него. Като прокарах пръсти по гърдите му се наведох, за да целуна врата му, опиянена от аромата и соления вкус на кожата му.

— Почакай — каза той през стиснати зъби.

Отдръпнах се послушно. — Защо?

Сърцето ми замря и тъгата отново ме обзе, докато мълчанието между нас продължаваше. След всичко, което бях споделила с него тази нощ, от моя страна бе глупаво да мисля, че ще можем да продължим, като че нищо не е станало.

Потърсих очите му. Някакво чувство премина по лицето му, преди той да отклони поглед. Нима това бе страх?

— Желая те, Блейк.

Господи, колко много. Преместих се, неспособна да пренебрегна болката между бедрата си.

— И аз те желая. Вероятно ще се побъркам, ако не ти го сложа тази нощ — той издиша на пресекулки. — Просто не искам… да те изплаша.

— Не съм порцеланова статуетка. Обещавам, че няма да ме нараниш.

Той отново затвори очи, а ръцете му бяха все така неподвижно отпуснати встрани, като че ли да избегне изкушението да ме докосне по този начин.

Като се наслаждавах на всяка гънка на корема му, прокарах пръсти надолу по гърдите му като следвах меките косми, чиято диря се губеше под колана на панталона му. Посегнах към токата, но преди да успея да я разкопчая, Блейк ме хвана за китките и здраво ги задържа, докато дишаше тежко.

— Искам да те накарам да загубиш самообладание, Блейк — Тялото ми пулсираше, едва успявах да се контролирам. Страстно желаех той да ме обладае така, както искаше, така, както аз имах нужда да го направи.

Хвана ме през кръста и се изправи, като ме повдигна без никакво усилие. Обвих крака около него и той тръгна към спалнята. Стаята бе слабо осветена от два аплика, а полумракът ме обгърна като топлината на тялото му.

Затвори вратата зад нас и ме притисна с ръмжене към нея. Поех дълбоко въздух, когато гърбът ми се опря в твърдото дърво. Прехапах устни и се обвих още по-силно около него, като желаех всичко, което можеше да ми даде. Тънките презрамки на роклята се свлякоха от раменете ми и го подканиха да освободи гърдите ми, една по една, като дразнеше всяко връхче с език, а след това със зъби. Остротата на усещането ме прониза цялата. Изскимтях името му, като се молех за още.

Той ме пусна на пода, свали роклята и ме остави гола и безсрамна, докато коленичи пред мен, като ме обсипваше с палави целувки от коляното до гънките на вече мокрото ми влагалище, стегнато в очакване. Прехвърли единия ми крак през рамото си и ме разтвори пред себе си. От триенето на наболата му брада по вътрешността на бедрото едва не свърших на момента.

Прокарах пръсти през косата му и я стиснах здраво, когато той ме пое с уста. В корема ми забушува огън само след няколко близвания. Господи, устата му си имаше свои собствени достойнства. Той се съсредоточи усилията си върху чувствителното топченце, което напрягаше цялото ми тяло и ме извисяваше до ръба на облекчението. Започна да ме лиже още по-силно и да смуче клитора ми със страст, което ме остави без дъх.

Пред очите ми притъмня и аз прехвърлих ръба, свободно падане с разтърсваща кулминация, от която почти припаднах в ръцете му.

Преди коленете ми да се подкосят, Блейк ме хвана, тялото ми, меко и покорно, се притискаше към неговото. Започна да ме целува, бавни, дълбоки целувки, които укротиха трепета на скорошния ми оргазъм. Ръцете ми се сведоха над очертаните му гърди и съблякоха ризата му, опиянени от възможността да го докосват свободно, по начина по който бях копняла дни наред. Кожата му пламтеше, опъната над всеки стегнат мускул, който като че се бореше да се освободи. Болезнено копнеех да го притежавам изцяло. Необуздано. Грубо.

— Блейк, ако не ме изчукаш веднага, ще полудея, кълна се.

Устните му се извиха под моите и той ме отнесе в леглото. Бързо се съблече, а мускулите му играеха при всяко движение, намек за скритата им сила. Чаках нетърпеливо, докато той извади презерватив от джоба на панталоните си и го нахлузи на възхитително големия си член. Проклинах, задето ни бавеше, задето ни държеше далеч от мястото, където и двамата толкова страстно желаехме да се озовем.

Точно когато очаквах да легне до мен, той хвана бедрата ми и ме издърпа до края на леглото, вдигна краката ми около кръста си и проникна в хлъзгавата плът между тях. Очите му потъмняха. Дъхът му свистеше, докато влезе в мен с едно-единствено силно движение, като се вкопчи в хълбоците ми.

Задъхах се от дълбочината на проникването, като оставих тялото ми да се нагоди към пълното му надмощие над мен. Затворих за миг очи, за да го поема изцяло, да осъзная съвършеното удоволствие да го имам в себе си.

Когато той не помръдна, отворих очи. Изразът му бе напрегнат, челюстите стиснати. Прокара ръка от ханша до коляното ми и влезе малко по-навътре.

Изстенах с негодувание. Стиснах колене и го привлякох към себе си по-близо, по-дълбоко. — Така те искам.

— Ерика!

— Не искам да се сдържаш. Искам те целия, Блейк. — Отчаяно се притиснах към него. Жаждата да почувствам как се движи в мен, как рие в мен, беше ненаситна. Онова, което той смяташе, че не мога да понеса, бе именно онова, от което имах нужда. — Моля те — замолих аз.

Той издиша рязко и бавно се отдръпна назад. След това проникна в мен грубо и дълбоко. Извиках. Гърбът ми се изви извън леглото.

Просто така.

Посрещах бързите му тласъци, станали силни и безжалостни, докато влагалището ми се стягаше около него. Цялото ми тяло трепереше в непрекъснат екстаз. Наслаждавах се, докато той помпаше все по-надълбоко, като докосваше някакво чувствително място вътре в мен, за чието съществуване изобщо не бях подозирала, докато той не го създаде.

Вкопчих се ръба на леглото, с което още повече подпомогнах усилията му. Точно когато си помислих, че не издържам повече, той повдигна хълбоците ми, като пренесе контакта на ново ниво. Сграбчих чаршафите.

— Блейк, о Господи, да — виках несвързано, докато се разтапях около него, а удоволствието започна да струи от цялото ми същество.

Блейк се напрегна. Всяка част на тялото му се вкамени, дъхът му хриптеше, когато той мощно се изпразни.

— По дяволите, Ерика — отметна глава назад, а пръстите му оставяха дири по кожата ми.

Замря неподвижно в мен, докато тялото ми трепереше от затихващите трусове на неговия необуздан маниер да прави секс.

— Ерика?

Изсумтях, сгушена на гърдите му.

— Добре ли си? — прошепна той.

Погледнах го в очите, разширени от преживяната страст, но изпълнени със загриженост. Сърцето ми се сви и аз се борех да поема въздух.

— Повече от добре съм. Преглътнах буцата в гърлото си. — Никога не съм била с някой като теб, Блейк. Аз…

Запънах се. Той докосна устните ми с върховете на пръстите си и ги целуна нежно, като открадна неизречените думи. Влюбвах се в Блейк, по-силно и по-бързо отколкото във всеки друг преди.

Прокара устни по брадичката ми и намери след това устата ми, като ме успокояваше с дълги и дълбоки движения на езика. Въпреки че бе нежен, този жест отново разпали огъня в мен. Ръцете ми изучаваха тялото му, като се наслаждаваха на всяка спираща дъха извивка. Не можех да му се наситя, да го гледам, да се любя с него. Нуждата да го притежавам бе непреодолима. Милувките ми станаха по-настойчиви. Привлякох го по-силно и той отпусна тежестта на тялото си върху мен.

— Ти си ненаситна — промълви той между целувките, като захапа леко долната ми устна

— Съжалявам. Не знам какво ми става. — Извих се под него. Колкото повече ми даваше, толкова повече нуждата ми нарастваше.

— Защо по дяволите трябва да съжаляваш?

— Много е скоро — казах аз и усетих как се втвърдява, докато изричах тези думи.

— Мога да карам така цяла нощ ако и ти можеш — като опъна ръцете ми нагоре, той вплете пръстите си в моите. Беше ме приклещил, състояние което изостряше сетивата ми и ме караше да тръпна от глава до пети.

Да бъда с Блейк ме опияняваше по всякакъв начин и моята страст към него се усилваше с всеки разтърсващ оргазъм, с който ме даряваше. Обвих краката си около него с и го привлякох към себе си.

— Предизвикваш ли ме? — пошегувах се аз, изкушена да го подложа на изпитание.

— Да — отвърна той.

Гласът му бе дрезгав от похот, докато устните му се впиваха в мен.