Прелъстена

Глава петнадесета

Звънецът не спираше да звъни. Завих се презглава и се опитах да заспя отново, като се надявах Али да отвори проклетата врата.

По дяволите. Отворих широко очи и седнах в леглото. Намирах се отново в апартамента си. Скочих и вдигнах домофона до входната врата, а Сид не се виждаше никакъв.

— Да?

— Здравей, момиченцето ми — пропя глас в слушалката.

Усмихнах се. — Качвай се, Мари. — Натиснах бутона и отключих вратата. Сложих кафето, като погледнах към часовника на фурната. Бях пропуснала обеда, както и по-голямата част от следобеда. Стомахът ми се бунтуваше. Първо кафе. Мари влезе след няколко минути, облечена в свежа в рокля на цветя, чиито ярки цветове контрастираха със завидния тен на кожата ѝ.

— Ау, прекрасно място! — Тя огледа всекидневната, която вече не изглеждаше толкова празна, след като мебелите бяха пристигнали. Сид бе сглобил всичко, докато отсъствах, за което досега не бях успяла да му благодаря. Скоро и това щеше да стане. За пръв път изглежда нашите режими съвпадаха.

— Благодаря и на мен ми харесва — казах аз. — Искаш ли кафе?

— Само вода. — Тя се покачи на високия стол до плота и пусна чантата и някакъв пазарски плик на пода.

Изглеждаше като че ме изучава. Веждите ѝ се смръщиха. — Изглеждаш ужасно, Ерика. Наред ли е всичко?

Въздъхнах, като се чувствах също така изтощена, както вероятно изглеждах. — Дълга нощ и дълга история. Ще ти спестя подробностите — казах аз, като ми се искаше кафето по-бързо да заври. Имах нужда от няколко минути, за да се събудя и да осъзная сегашното си положение, преди изобщо да говоря за него. — Какво ново? Какво става с Ричард?

— О, не знам — тя сви рамене, като пое чашата от мен. — Той си има своя живот, а аз — моя. Предполагам ще видим как ще потръгнат нещата.

— Май не чувам сватбени камбани — облегнах се назад на плота с лице към нея. Мари години наред ходеше по срещи и бяхме свикнали да обсъждаме възможностите за сключване на брак с поредния избраник. Тя бе добросърдечна, но като че никога не успяваше да намери Истинския. Господ бе свидетел, че тя бе безнадеждна романтичка и повече от всеки друг заслужаваше хармонична връзка.

— Съмнително е. И двамата сме свикнали със свободата си. Предполагам, че с годините става все по-трудно да промениш живота си заради някого. — Тя леко въздъхна и завъртя чашата си на плота. — Понякога съжалявам за времето, когато можех да си загубя напълно ума по някого, а и той по мен.

— Не звучи много разумно.

— Може би невинаги, обаче чувството е опияняващо. Несравнимо. Трябва някога да пробваш — намигна ми тя.

— За жалост, мисля че съм хлътнала до уши в момента.

— В загадъчния мъж?

Издишах и осъзнах, че тя не знае и половината от случилото се напоследък с Блейк. — Да, в загадъчния мъж. Казва се Блейк. Всъщност, живее на горния етаж.

Тя вдигна вежди. — Май нещо пропускам?

— Сложно е, но изглежда той иска да бъде с мен. И аз го искам, предполагам. — Замлъкнах като не знаех как да опиша с думи истинските си чувства.

— Тогава какъв е проблемът?

Грабнах една чаша и я напълних, преди кафето да стане напълно готово и внимателно отпих. Толкова много се борих да обуздая страстта си към Блейк.

— Плашещо е — казах аз. — Първо, той е много обсебващ, а второ, никога не съм имала нужда от никого, но колкото повече сме заедно… Като че не мога да мисля за нищо друго. Толкова е объркващо.

Затворих очи, като се опитвах да престана да мисля за него — непосилна задача. Той беше навсякъде, дори когато не бяхме заедно. А когато не бяхме заедно, копнеех да бъда с него. Разбира се, сексът беше невероятен, но когато не се наранявахме взаимно, да бъда с него винаги изглеждаше правилно. Преди него бях излизала е поредица безлични момчета, които си убиваха времето е мен, докато техните родители не ги накараха да се оженят за дъщеря на сенатор или нещо подобно. Нямаше място за сравнение.

— Много си хлътнала, момичето ми — каза Мари.

— Знам. Обаче не искам да изгубя себе си, Мари. Стигнах толкова далеч и съм това, което съм. Обичам живота и независимостта си, също като теб. Защо да променям всичко и да изгубя себе си заради някой, когото едва познавам?

— Загубваш себе си, Ерика, защото с правилния човек двамата се превръщате в нещо много по-велико, много по-голямо, отколкото изобщо сега можеш да си представиш.

Думите отекнаха в мен и ме озадачиха до дън душа. Устните ми леко трепереха и аз премигах, за да възпра сълзите, които пареха клепачите ми.

— Мисля че го обичам — прошепнах аз. — И това ме плаши до смърт.

Мари скочи от стола и заобиколи, за да дойде при мен и силно ме прегърна. И аз я прегърнах, благодарна, че я имам в живота си. Обаче как бих могла да отдам сърцето си на човек като Блейк? Той имаше толкова много тайни, освен това и сериозни проблеми е контрола. Не можех да си представя как щяхме да се справим в бъдеще с всички тези пречки. Ако не успеехме, как щях да оцелея след всичко, което бях преживяла?

— Имам нещо за теб — тя прекъсна обърканите ми мисли и вдигна пазарския плик от пода.

Извади стара кутия от обувки и ми я подаде. Аз я сложих на плота и я отворих. Вътре имаше купчина снимки на майка ми от студентските ѝ години и от далечните дни, когато Мари беше започнала да се занимава с фотография.

— Търсех нещо и попаднах на тях. За теб са.

Прегледах внимателно купчината, като изучавах всяка снимка. Лицето на майка ми и нейната усмивка ме сгряваха. Във времена като тези ми липсваше повече от всякога. Мъчех се да си спомня звука на гласа и смеха ѝ. Минало бе толкова много време, но споменът за любовта ѝ звучеше в мен, мелодия без думи, която поддържаше духа ми през времето и разстоянието.

Мари се надвеси над рамото ми, като че виждаше снимките за пръв път от много дълго време, като ми обясняваше къде в кампуса са направени някои от тях. Загледах се в снимката на петима приятели, хванати за ръце, облечени леко за студения есенен ден, съдейки по пожълтелите листа на дърветата зад тях. Нещо в снимката не накара да спра. Майка ми се смееше, русата ѝ коса се развяваше около лицето. Беше обърната към мъжа до нея. За разлика от останалите, лицата им свидетелстваха за нещо повече от безгрижието на момента — бегъл израз на обожание, който отскоро ми бе станал познат.

— Кой е този? — посочих мъжа с пясъчно кестенява къса коса и сини очи, които ми изглеждаха познати.

Тъй като Мари мълчеше, се обърнах и видях как клати глава.

— Стар приятел, предполагам. Не мога да си спомня.

— Изглежда обаче майка ми го познава.

— Пати имаше много приятели. Тя бе много популярна. Половината момчета от кампуса бяха влюбени в нея, кълна се.

— Мари…

— Ерика, не знам кой е този мъж. Бих искала да можех да ти кажа. — Тя хвана чантата си и освежи грима си в джобното огледалце.

Мари беше безгрижна и енергична, дори леко наивна понякога, но не беше добра лъжкиня. Нещо криеше. Подозирах защо, но не исках да я притискам.

— Сладурче, тръгвам. Нали ще ме държиш в течение как вървят нещата със Загадъчния Блейк? — тя се усмихна, като че нищо не се бе случило през последните пет минути.

— Разбира се. И на теб късмет с Ричард.

В отговор тя ми се усмихна слабо, което не ме обнадежди особено по отношение на Ричард. Отвори вратата и изписка, когато се озова срещу Блейк на входа. Той изглеждаше също толкова изненадан.

Засмях се и застанах до тях на прага. — Мари, това е Блейк. Блейк, това е приятелката ми Мари.

— За мен е удоволствие да се запознаем, Мари — каза той, като я поздрави със спираща дъха усмивка.

Тя измърмори нещо неразбираемо и си отиде, като многозначително ми се ухили за сбогом.

Блейк се облегна на рамката на вратата, изкъпан и босоног, с ръце пъхнати в джобовете на морскосини панталони, съчетани с обикновена бяла тениска. Само той можеше да направи нещо толкова обикновено да изглежда така непоносимо секси.

— Искаш ли да си поръчаме храна за вкъщи?

— Звучи чудесно. Все още съм разбита.

— И аз. Тайландско?

— Съгласна. Ще дойда горе. Трябва да се преоблека — посочих пижамата си.

— Няма нужда. Дрехите не са задължителни, нали знаеш?

Той се ухили, а врътнах нагоре очи и го плеснах по рамото, като се опитвах да скрия усмивката си, преди да се върна в стаята си.

— О, Господи — изстенах аз. — Мисля, че ще престана окончателно да готвя.

— Не мога да допусна това — каза Блейк между две хапки, докато поглъщаше юфка от тенекиена кутия.

Сигурно мислеше, че се шегувам, обаче това беше най-добрата тайландска храна, която някога бях яла. Отпуснахме се на канапето, изтощени и сити.

— Искаш ли да гледаме някой филм?

— Искаш да кажеш, да отидем на кино?

— Не, да си стоим тук, освен ако ти не искаш да излезем.

— Ами какво стана със забраната за електроника вкъщи?

— Това е по-скоро препоръка. — Отвори чекмеджето на ниската масичка отпред и извади едно от дистанционните устройства. Натисна някакво копче и от скрит джоб в калъфа пред нас изникна голям, плосък телевизионен екран.

— Звучи добре. Избери нещо, а аз ще отида да почистя. Събрах мръсните чинии и ги отнесох в кухнята. Очите ми се спряха на квадратна кутийка от черно кадифе, дори само заради това, че тя бе единственото нещо върху плота. Опитах се да не я гледам и започнах съсредоточено да изхвърлям остатъците.

— За теб е — каза Блейк, облегнат странично на плота в другия край на кухнята.

Очите ми се разшириха от изненада. — Това ли? — посочих кутийката.

— Исках да ти го дам в Ню Йорк, но тръгнахме толкова набързо, че нямах никаква възможност.

О, виж ти.

— Отвори я — каза той с онзи нисък, секси дрезгав глас, който ме караше да забравя коя съм.

Колебливо посегнах към кутийката, а той се приближи. Държах я в ръка, неспособна да я отворя. След няколко неловки секунди, той вдигна капачето вместо мен и видях две диамантени гривни, на които висяха миниатюрни талисмани. Повдигнах едната и видях малко колело на рулетка от масивна платина.

— Защото си моят късмет — промълви той.

Усмихнах се при спомена. Наистина късмет, нямаше спор.

Вдигнах втората гривна. На нея висеше фино изработено сърце. Моето собствено сърце бясно заби, нервите ми се изостриха до краен предел.

— Всеки талисман си има значение — каза спокойно той като закопча двете гривни около лявата ми китка, преди да целуне нежно дланта ми.

— Благодаря — гласът ми потрепери. Възхищавах се на гривните, които бяха семпли и елегантни. Като познавах Блейк, те несъмнено струваха цяло състояние, но именно значението на подаръка ме остави без дъх. Цял следобед си бях преповтаряла думите, изречени сутринта, като се питах дали просто му хрумна да каже, че ме обича, или търсеше аргумент в разгара на спора. Но подаръкът засилваше убеждението. Беше го осъзнал, преди да ми го каже.

Останах безмълвна. Исках да кажа нещо. И аз обичах Блейк. Да се опитвам да се убедя в обратното, бе повече от смешно. Думите и всичко, което те означаваха, ме разкъсваха отвътре. Исках и той да го разбере, но нещо ме възпираше.

Играех си с гривните — хладният метал до кожата ми и тихото подрънкване на талисманите, които винаги щяха да ми напомнят за него, дори когато бяхме разделени. Преди да се опитам да кажа каквото и да е, той обхвана с длан страната ми и се наведе да ме целуне. Прокарах пръсти в косата му и му върнах целувката с всеки грам страст, който изпитвах, като му го казвах по единствения начин, който знаех. Той отговори на порива ми, като силно ме прегърна и ме повдигна до себе си със силните си ръце.

— Ерика…

— Шшт — притиснах устните му с върховете на пръстите си, преди да успее да каже нещо повече. Нямаше да мога да понеса да чуя думите отново като знаех, че точно сега няма да мога да му отговоря. Вместо това нежно го целувах, като затворих очи, за да избегна погледа му.

Той отстъпи назад, преди да продължим, като ме държеше за ръка и ме поведе обратно към дневната. С облекчение се сгуших под мишницата му и филмът започна. Наслаждавах се на момента. Не можех да си спомня с някой друг да съм била толкова щастлива. Никакви думи, никакви очаквания — през следващите няколко часа се отпускахме, забравяхме драмата, която ни заобикаляше през изминалите дни, докато заспах в прегръдките му.

Когато се събудих, в апартамента беше тъмно и тихо. Блейк ме отнесе в спалнята, като че бях лека като перце. Сложи ме да седна на леглото и ми помогна да съблека дрехите си. Освежена след неотдавнашната дрямка, в мен започваше да се трупа спокойна енергия. Кожата ми оживяваше под неговия допир.

— Мислех, че си уморена.

— Вече не — промълвих аз. Свалих тениската и сутиена си, като продължих да се събличам оттам, откъдето бе стигнал. Мушнах се в леглото и го зачаках.

Той свали тениската си и разкри голите си гърди. — Както виждам, няма да ме оставиш да бездействам.

Усмихнах се. — Нали казваше, че връзките разсейват вниманието?

— Просто се надявах именно аз да те разсея.

Свали боксерките си и разкри твърдия си и голям надървен пенис. В меката светлина на стаята, изглеждаше красив. Сенките играеха по оформените извивки на мускулестото му тяло. Силно прехапах устни при вида му.

— Тогава направи всичко, за да ме разсееш.

Той се покатери на леглото, а матракът се огъна, докато се примъкваше все по-близо.

— Легни по гръб и ще направя нещо повече.

Легнах. Той смъкна бикините ми и се веднага насочи към нежната плът между краката ми, като ме лижеше умело и деликатно. Изстена, докато леко дразнеше с език чувствителните тъкани.

— Страшно ми харесва тук долу — каза той, а дъхът му обливаше мократа ми плът. — Цял ден мога да лижа сладката ти малка путка.

Думите му изостриха до краен предел нервите ми. Забързах, а предчувствието за скорошно облекчение се надигна като ураган в мен. Той се вкопчи в таза ми, за да ме държи неподвижно, а аз се извих насреща му. Сдържах се, като сграбчих чаршафите, докато оргазмът наближаваше. Извиках, тялото ми реагираше неконтролируемо, но преди да успеят да заглъхнат последните спазми, той се вмъкна между краката ми и влезе в мен, като насочи таза ми така, че да проникне най-дълбоко още с първия тласък.

Дъхът ми спря, докато се изпънах, за да го улесня, а тялото ми се напрегна до краен предел.

— Толкова е хубаво — прошепнах аз.

Той се движеше в мен бавно в ритъм, който жадно следвах. Бавно и силно. Нямаше нищо така съвършено. Като да се завърнеш вкъщи. Именно там исках да бъда всяка нощ, в прегръдките му, където можех да се наслаждавам на натиска на тялото му върху мен, около мен, вътре в мен, който ме изпълваше цяла и ме чукаше неуморно, докато не се разтопихме един в друг — докато не почувствахме магията заедно.

— Господи, Ерика. Толкова си тясна — промълви във врата ми. — Съвършена си.

Поех дълбоко дъх и в мен нахлу ослепителна любов. Побиха ме ледени тръпки. Лудост бе да си мисля, че бих могла да продължа напред без него, без това. Бях негова, по всеки възможен начин. Никога не го бях желала толкова силно и исках този миг да продължи вечно.

Любехме се бавно, но не по-малко страстно, макар и без ексцесии. Обвита в мириса му и бавите му милувки, аз се притиснах към твърдите извивки на мускулестото му тяло, повярвала че той щеше да утоли жестокия глад, който изпитвах всеки път, когато телата ни се срещаха. Здраво ме държеше, а новият оргазъм се надигаше в мен, бавно и равномерно, докато удоволствието не ме помете. Завладяна от бликналите в мен емоции затворих очи, обаче Блейк замря неподвижно.

— Погледни ме — прошепна той.

Тялото ми отговаряше и на най-малката заповед. Погледнах го в очите и сърцето ми се сви от страстта и любовта, които прочетох в тях. Не можех да отрека — обичах този мъж.