Прелъстена

Глава седма

Няколко дни преди затварянето на общежитието не разполагах с никакво време и нямах варианти да си намеря ново жилище. Не можех да проумея как бях занемарила до такава степен проблема, обаче напоследък съдбата ми изпращаше къси пасове, така че реших да се свържа със сестрата на Блейк и да се надявам на бързи резултати.

Фиона Ландън бе поразително красива. Светлокестенявата ѝ коса бе завита на стилно кокче. Млада, делова и елегантна, тя бе облечена в тъмносиня рокля на точки, когато се срещнахме, за да започнем търсенето на първия ми апартамент.

Няколкото, които ми показа, отговаряха на очакванията ми — приемливи като цена, малки, в сносни квартали, близо до обществен транспорт. Бързо осъзнах, че или трябва да направя някои компромиси, или да си съставя по-реалистичен бюджет.

Отбихме се да хапнем набързо и да обсъдим план за действие в малка закусвалня близо до парка.

След като телефонира на няколко места, за да уговори огледи, Фиона седна при мен на масата. — И така, откъде познаваш Блейк?

Задавих се с лимонадата. Господи, само да знаеше!

— Водя преговори с „Енджълком“ да инвестират в бизнеса ми.

— Ау, това е чудесно. Надявам се да успееш.

— И аз.

— Блейк много се грижи за инвестициите си, видях как някои от тези компании наистина се развиват успешно.

Кимнах и ѝ спестих факта, че бе „пасувал“ в моя случай. Е, във всеки случай бе пасувал по отношение на бизнеса. Физически ме бе преследвал с решителната настойчивост, която се очаква от безскрупулен бизнесмен.

— Ами ти? С това ли се занимаваш?

— Блейк има няколко холдинга за недвижими имоти, така че през повечето време се занимавам с управлението им, обаче работя и с други фирми в града.

— Предполагам че е добре бизнесът да си остава в семейството.

— Определено. Блейк ни наема за всичките си проекти.

— Всъщност наскоро се запознах и с Хийт — казах аз като предвидливо пропуснах подробности за срещата ни в Лас Вегас.

— Така ли?

— Той е много симпатичен — продължих аз, с надеждата да науча повече за харизматичния брат на Блейк, та дори и само заради Али.

— Може да се каже. Нямам представа как Блейк се разбира с него. Тя погледна покрай мен, с преднамерено безучастно лице. — Имаш ли братя или сестри?

— Не, сама съм.

Години наред бях сама в буквалния смисъл. Често си представях какъв би бил живота ми ако имах едно или две братчета или сестричета. Някой, с когото да споделя емоционалния товар, след смъртта на майка ми, или с когото да преодоляваме заедно препятствията и да вървим напред. Най-близкият ми човек, който знаеше какво съм преживяла, бе Елиът, но подобно на мен и той бе продължил нататък.

Двете е Фиона привършихме обеда и отидохме с колата ѝ до последния апартамент за деня, който, както тя твърдеше, отговарял на онова, което търсех. Спря пред живописна, облицована с пясъчник четириетажна сграда на Комънуелт Авеню. По протежение на улицата растяха дървета, имаше алеи за разходка и красиво поддържани общи части от двете страни. На това място живееха много от известните хора в града и докато се наслаждавах на промяната на декора след унилите места, които дотогава бях посетила, започнах да се тревожа с каква сума щях да надвиша бюджета си.

Независимо от това я последвах по стълбата до първия етаж. Влязохме в просторен и светъл апартамент с две спални.

— Еха!

— Този имот точно сега излезе на пазара — каза Фиона.

Уредите бяха нови, стените бяха прясно боядисани, а тъмния дървен паркет — безукорен.

— Всичко е прекрасно, Фиона, но не вярвам, че мога да си позволя нещо толкова хубаво.

— Собственикът го предлага на точната цена за точния наемател. Надвишава бюджета ти, обаче е такава находка, че трябваше да ти го покажа. — Тя ми подаде листа с описанието и искания наем, цифра, надхвърляща бюджета, но която си заслужаваше, предвид предлаганите екстри.

Издишах бавно и започнах да пресмятам наум.

— Винаги можеш да пуснеш квартирант в другата спалня. Бързо ще го глътнат, Ерика, така че ако го искаш, мога веднага да се обадя.

Щях да имам еркер, вана и втора стая, с която да правя каквото си искам. Напоследък бях действала толкова спонтанно, защо да спирам точно сега?

— Къде да подпиша?

Натъпках последните си дрехи в черен найлонов чувал за боклук и го хвърлих при останалите. Двете с Али почти не бяхме разговаряли през целия ден, освен когато поделяхме нещата, които бяхме купували заедно. По някакъв странен начин приличаше на раздяла и по същия начин дразнеше и без това обтегнатите ми нерви. Когато приключихме, двете седнахме на голите матраци, чиито пружини скърцаха под нас. Точно това нямаше да ми липсва.

— Имаш ли вести от Хийт — попитах аз в желанието да наруша мълчанието и да намаля напрежението между нас.

Тя повдигна вежди и кимна. Прекрасно, значи сега щяхме да си мълчим!

— И какво?

— Какво „какво“ — тросна се тя. Като че изобщо те е грижа, Ерика.

— Слушай, съжалявам. Хвана ме в неподходящ момент, а аз само — по лицето ми се плъзна сълза и аз веднага я избърсах. — Иска ми се да не се налагаше да заминаваш, но искам да знаеш, че разбирам защо го правиш. Аз…

Тя прекоси разстоянието помежду ни и здраво ме прегърна.

— Искам да бъдеш щастлива и знам, че ще бъдеш — прошепнах аз.

Тя се отдръпна и обхвана лицето ми. — Ерика, ти си най-добрата ми приятелка. Няколкостотин километра няма да променят това. Изобщо не си мисли, че не можеш да управляваш този бизнес и без мен. Той е твоя рожба. Сега вече нищо не може да те спре.

— Звучиш така, все едно мислиш, че ще бъде лесно.

— Ти направи нещата да изглеждат лесни още от първия ден. Нямам представа как успяхме, но знам, че би било невъзможно без твоето ръководство.

Искаше ми се да ѝ вярвам, но сега, когато заминаването ѝ стана реалност, остро усетих тежестта на своите отговорности. За щастие, разполагах с повече време, за да се справям с тях, но започвах да поставям под въпрос решението си да остана в Бостън, когато, както по всичко изглеждаше всеки, който значеше нещо за мен, заминаваше.

Рано на следния ден Фиона ме пресрещна на входа, отново безукорно елегантна в пъстра лятна рокля.

— Честито! — тя се усмихна и бързо ме прегърна.

— Благодаря че ми намери такова изключително място.

— За теб — винаги.

Когато видя комбито, което ме бе довело, усмивката ѝ помръкна. Брад излезе от колата и застана до мен на пътеката пред къщата. Брад беше приятел на мой приятел. Не го познавах добре, но той бе достатъчно мил и определено прекарваше известно време във фитнеса, така че не се чувствах неудобно да го помоля да качи разтегателния диван един етаж до новия ми апартамент.

Той стори това с вещина и грация, без да остави драскотина по снежнобялата стена на стълбището. Фиона изглеждаше нервна, когато ми подаде ключа, за да отворя вратата. След като го направих, Брад прекоси прага и се насочи към стаята, която щеше да ми бъде спалня. Преди да успея да го последвам, някой заслиза по стълбите.

О, съсед! Помислих възбудено аз, преди да видя как проклетият Блейк Ландън се появява зад завоя на площадката и се изправя пред мен с разтапяща сърцето усмивка.

— Какво правиш тук? — гласът ми бе по-паникьосан, отколкото ми се искаше. Бях прекарала три изпълнени с угризения дни, уверена, че най-после съм се отървала от него и в същото време се питах защо толкова упорито отхвърлям най-добрия секс в живота си.

— Живея тук.

Прехвърлих поглед към Фиона, която видимо се смути, което показа, че през цялото време е била в играта.

— Съжалявам — каза тя, преди да се обърне и да ни остави.

— Значи живееш тук — това не беше въпрос, а по-скоро потвърждение на най-лошия сценарий.

— Всъщност, сградата е моя, но също и живея тук.

Скръстих ръце и започнах да потропвам с крак. Как бих могла най-добре да изразя с думи силния гняв, който изпитвах към този убийствено сексапилен мъж, който непрекъснато ми се бъркаше в работата?

— Изглеждаш ядосана. Мога ли да помогна с нещо?

Видът му бе леко нерешителен, което беше умно от негова страна, защото вече обмислях възможността да приложа физическа сила в защита на аргументите си. В неговия случай думите бяха чиста загуба на време.

— Като начало, можеш да престанеш да се месиш в скапания ми живот, Блейк. — мушнах го с пръст в твърдия като камък корем. — Нима мислиш, че е нормално да нахлуваш по такъв начин и за свое удобство да ме насадиш в долния апартамент?

— За момиче от Харвард имаш доста цветист език.

— Престани с дивотиите Блейк.

— Наистина ли искаш да живееш в някоя долнопробна дупка?

— Изобщо не разбираш за какво става дума.

Вбесена се обърнах и влязох в апартамента, като затръшнах вратата след себе си. Той влезе след мен и се озова лице в лице с Брад, който изглеждаше, меко казано, изненадан. Блейк бе по-слаб и не толкова як, но пък малко по-висок от Брад. Широко отворените очи на Блейк се присвиха, а отпуснатите покрай тялото му ръце се свиха в юмруци.

— Здрасти — Брад се чувстваше неудобно.

Грабнах портфейла от чантата си извадих петдесетте долара, за които се бяхме уговорили. — Много ти благодаря, Брад. Мисля, че добре се справихме. Само метни останалите торби във входа, а аз ще ги кача горе.

— Сигурна ли си?

— Да — отвърнахме едновременно двамата с Блейк.

По някакъв начин, докато се разправяше с мен относно привилегията да качи торбите в апартамента ми, Блейк ме убеди да вечеряме заедно у тях. Бях прегладняла и емоционално изцедена, така че неохотно се съгласих.

От антрето се озовахме в отворено помещение с дизайнерска кухня вдясно и обширни трапезария и дневна вляво. Самият апартамент в по-голямата си част напълно отговаряше на моите очаквания. С много светлина, модерни мебели, кремави кожени дивани, тъмни дървени плоскости и морскосини акценти по картините и аксесоарите. Предполагах, че някой друг, по-вероятно жена, му е помогнала с обзавеждането.

Онова, което най-много ме изненада, особено след като се бях запознала с високотехнологичната му Тесла, бе пълната липса на всякаква видима електроника, но може би той бе напреднал толкова много в това отношение, че бе успял да я прикрие по някакъв начин.

— Никакви устройства и джаджи? — попитах аз.

— Не. Ако имам нужда да вляза в мрежата, отивам в офиса си.

— Това ме учудва.

— Защо?

— Е, вероятно можеш да проведеш цяла конференция от таблото на колата си. Представях си, че мястото, където живееш, не е по-различно.

— В продължение на петнадесет години съм се взирал в екрани. Накрая си дадох сметка, че някои от най-добрите идеи са ми хрумвали, когато съм офлайн за продължителен период от време.

— Мисля, че разбирам — казах аз, която не успявах да се справя напълно със собствената си зависимост от технологиите. Трябваше да бъда на линия по всяко време, за всеки случай. Мисълта някой да бъде извън мрежата повече от час, особено човек като Блейк, който сигурно бе много по-търсен, ми се струваше невероятна.

— Вино?

Днешният ден бе горещ, изморителен и изпълнен със стресови ситуации. Копнеех да го завърша с чаша изстудено бяло вино, обаче това беше еднопосочен път, водещ право в спалнята на Блейк — място, което бях решена да избягвам, особено предвид новата квартирна ситуация. Сега, когато бяхме съседи по силата на едногодишния договор, който бях подписала съвсем наскоро, се налагаше да наложа нови граници.

— Чаша вода — отвърнах. — Е, какво има за вечеря? Мога ли да помогна с нещо?

— Хм — той се поколеба, после отвори някакво чекмедже и извади връзка менюта за доставка по домовете. — Избери си. Горещо препоръчвам тайландския ресторант долу по улицата. Най-вкусната храна, която някога си опитвала.

Поклатих глава леко озадачена, че бе положил такива усилия да ме покани на вечеря, без предварително разработен план. Това бе необичайно за него. Винаги бе на пет крачки пред мен, качество, което никога повече нямаше да подценявам.

— Нека позная. Не можеш да готвиш?

— Имам много таланти, но не, кулинарното изкуство не е сред тях.

— Опитвал ли си някога?

— Всъщност, не — повдигна рамене той.

— Добре, къде е най-близкия супермаркет?

Той вдигна вежди. — През няколко пресечки.

— Хладилникът ми е празен, а предполагам и твоят. Какво ще кажеш да отидем да купим някои неща и после ще ти покажа как да сготвиш прилична храна следващия път, когато поканиш някое момиче на гости.

Той замълча. Не можех да преценя дали е подразнен, или обмисля предложението ми. Нямаше значение, неведнъж бе преминавал всяка граница по отношение на мен.

— Добре, да вървим — каза най-после.

Оказа се, че в супермаркета Блейк е напълно безпомощен. Разпитах го какво обича и какво не, а след това намерих всички съставки за един от моите специалитети, лингуини с миди, едно от ястията, които майка ми ме бе научила да готвя.

Тъй като все още нямах никакви кухненски прибори като тенджери и тигани, започнах да готвя в напълно оборудваната кухня на Блейк, докато той стоеше отстрани. Чувствах, че съм загубила практика, но постепенно се окопитих. След четири години, прекарани в мизерни кухненски боксове се оказа, че искам да бъда в истинска кухня, а в тази на Блейк не липсваше нищо.

— Така ли ще стоиш, или все пак ще ми помогнеш? — попитах шеговито.

Той се доближи до плота и му възложих първата задача.

— Ето, нарежи това. — Подадох му глава лук. Скришом го наблюдавах и се правех, че не забелязвам как мига, за да пропъди сълзите.

Отпуснах се и се заех да му обяснявам. Въпреки че мълчеше, Блейк се оказа внимателен ученик. Понякога дори прекалено внимателен — хванах го да зяпа задника ми, когато започнах да търся гевгир в шкафовете му. Възползвах се изцяло от новото разпределение на силите, докато го запознавах с някои основни правила за приготвяне на паста, като например какво означава ал денте и каква е фундаменталната разлика между прясно настъргания и пакетирания пармезан.

След като всичко бе готово, приготвих две чинии и Блейк ги отнесе в трапезарията. Седнахме на голямата селска маса от състарено дърво, красива и скъпа мебел. Очевидно бях започнала да свиквам с най-хубавото в присъствието на Блейк.

Започнахме мълчаливо да ровим в чиниите си.

— Харесва ми — кимна той и нави още малко паста на вилицата си.

— Благодаря. Добрата новина е, че това, което остане, е още по-вкусно на следващия ден.

— Как е възможно остатъците да станат по-вкусни?

— Пастата попива всички сокове от мидите. Божествено е.

Той изръмжа одобрително, докато поглъщаше поредната хапка.

Усмихнах се, доволна и може би леко възгордяна.

— Готова ли си за срещата си с Макс? — попита той. — Чинията му бе почти празна, докато аз едва бях хапнала от моята.

— Не съвсем. Бях заета с преместването и се оправях с последиците. Обаче тази седмица смятам да се заема с детайлите.

— Той ще те пита за конверсионните статистически данни.

— Добре — кимнах аз и наум си отбелязах да поработя върху това.

— И ще ти трябва конкретна разбивка на разходите сега, както и прогнозните след финансирането. Сега, когато Али е вън от играта, а твоите лични разходи се промениха, трябва да помислиш каква ще бъде финансовата картина, след като получиш парите.

— Добре, благодаря.

— Имаш ли някакви статистически данни за маркетинга, който сте направили? Какво е дало резултат и какво не?

— Хм, малко — казах аз. — Имам аналитични справки, но не съм ги преглеждала от известно време.

Той се наклони напред и облегна лакът на масата. — Какво ще правиш утре?

— Както изглежда, ще си пиша домашното.

— Защо не се отбиеш в офиса ми — ще ти помогна да развиеш някои въпроси. Ще получиш по-бързо финансиране, ако успееш да отговориш от раз. В противен случай ще последват нови срещи. Трябва да отговориш само на няколко въпроса, за да сключиш сделка, но трябва да бъдеш изчерпателна.

Ако изобщо имаше някой, който можеше да ме помогне, това бе Блейк. Да го отблъсна щеше да бъде не само грубо, но и откровено глупаво. И все пак бях скептична към по-нататъшното му участие в моите работи, не че той ми оставяше място за избор.

— Това не е ли конфликт на интереси? — попитах аз, като се опитвах да намеря легитимна причина да откажа помощта му. Не ми бе приятно, че се нуждая от него точно сега.

— Не, Ерика. Вече ти казах, че няма да инвестирам в проекта ти.

— Оценявам предложението ти, Блейк. Наистина, но не искам да ти създавам грижи.

— Няма. Офисът ми е точно срещу часовниковата кула. — Той извади визитна картичка от портфейла си. — Да се срещнем там след обяд и ще прегледаме заедно цифрите. — Вдигна празната си чиния и се насочи към кухнята.

— Кога последно си се хранил? — попитах, когато той се върна с пълна чиния и запотена бутилка бира.

— Луд съм по домашната храна — ухили се и отпи направо от бутилката. — Какво ще приготвиш утре вечер? Само ми кажи и ще заредя кухнята.

Завъртях очи. — Досега не бях разбрала, че трябва да допълвам наема си с готварски услуги.

— Мисля, че с радост ще те оставя да живееш тук без наем, ако ме храниш така всяка вечер.

— Звучи съблазнително — пошегувах се аз, въпреки че никога не бих се съгласила. Блейк очевидно бе положил извънредни усилия, за да ме настани тук в своята сграда, да бъда на негово разположение, когато му хрумне. Да включи в сделката и изисканата кухня, бе нещо неочаквано. Въпреки че вероятно бе възможно да го отклоня от секса с помощта на храната. Планът изглеждаше добър, но аз имах още по-добър.