Прелъстена

Глава тринадесета

На следващата сутрин се успах и се събудих почти също толкова изтощена и объркана като миналата нощ, когато зарових глава във възглавницата. Погледнах часовника и се насилих да стана. Предположих, че Али успешно е отишла на работа. След вечеря двамата с Хийт бяха отишли да пийнат нещо, а аз се върнах в апартамента. Планирахме да излезем из града следващата вечер, но може би те имаха нужда да останат насаме. Въртях се в леглото, както ми се стори часове наред, но накрая заспах, без да чуя кога са се върнали. Никога нямаше да разбера как Али издържа на това темпо.

Отидох в кухнята, сварих си кафе и си изпържих омлет. Прегледах телефона си, потърсих какви студия за йога в квартала има и намерих някакъв клас, в който можех да се включа точно преди обяд. Докато унищожавах закуската си, Хийт се появи от съседната стая с доста уморен вид. Дългата нощ бе очертала торбички под тъмнокафявите му очи, обкръжени от ситни бръчици, и за пръв път ми направи впечатление, че изглежда по-възрастен от Блейк.

Имаше силни гърди и проницателен поглед като Блейк, но въпреки че оценявах хубавата му външност, той изобщо не ме привличаше. Видът на Блейк веднага бе породил желание в мен, но толкова много други неща поддържаха жив този пламък. Останалите мъже бяха станали невидими за мен.

Гол до кръста, Хийт се завлече към кафеварката. Напълни голяма чаша до ръба и я преполови, преди най-накрая да ми кимне.

— Добро утро — каза той, загледан в чашата си.

— Тежка нощ?

— Да — той потри страните си и въздъхна.

— Как се чувстваше Али тази сутрин?

— Добре. Тя… — той направи пауза — Тя се прибра преди мен.

Нещо ставаше.

— Всичко наред ли е? — попитах мило, като внимателно опипвах почвата, тъй като задавах лични въпроси, въпреки че когато ставаше дума за мен, изглежда всички го смятаха за в реда на нещата.

— Да, наистина. Знаеш как е — той сви рамене.

На лицето му се появи уморената машинална усмивка, която бях започнала да наричам глупава. Очевидно се опитваше да омаловажи нещо.

— Обичаш ли я? — изпуснах се аз и сама се учудих от себе си, докато изричах тези думи. Въпросът сам по себе си беше дързък, още повече зададен на човек в такова окаяно състояние.

Стрелна ме с поглед, в който пламтеше някакво чувство, което не можех да определя, без следа от предишната глупава усмивка.

— Очевидно.

Тресна чашата си на плота. В гласа му обаче имаше горчивина. Като че тази констатация му причиняваше болка. Подтикнат от тона му, в мен се задейства защитния механизъм.

— Надявам се. Защото тя е безнадеждно влюбена в теб. Никога не съм я виждала такава.

Челюстта му издайнически трепна. Блейк реагираше по същия начин, когато беше бесен.

— Ако я нараниш, Хийт — вирнах брадичка, готова да направя изявление, обаче кухата ми заплаха се провали безславно, още докато я произнасях. Какво бих могла да му направя? Защитен от брат си милиардер и от начина на живот, който си позволяваше, той беше в безопасност. Да го заплашвам бе повече от тъпо.

— Няма — отвърна той уморено и раздразнено.

Когато срещнах очите му, в тях проблесна болка, преди да се обърне, за да си иде. Привърших закуската си и се оттеглих в банята, за да се преоблека, докато Хийт отиде да поспи и да забрави онова, което толкова много го измъчваше.

Часове по-късно студиото за йога бързо се напълни. Инструкторът не си губеше времето за разгрявка, духовна или физическа. Имах нужда от това. Имах нужда да изгоря калориите от всички упадъчни нюйоркски храни, които бях погълнала, но най-вече имах нужда от просветление, от концентрация. Като че никога нямаше да успея да изчистя съзнанието си от хаоса, който Блейк бе сътворил в мен.

След половин час вече се напъвах да изпълня съвършено позата колело, с извит нагоре торс. Дишах в това неудобно положение. Практиката ми липсваше извънредно много. Трудните движения ме изморяваха, но в същото време ме разбуждаха, всеки мускул се включваше, за да ме поддържа в добра форма. Сред група от дузина или повече ученици, нямах намерение да се предавам.

Сеансът приключи, когато бях на път да се откажа. Лежах отпуснато и мислите ми литнаха към Блейк. Дотук с изпразването на съзнанието. Като посвещение от днешното си занимание му изпратих любов и светлина. Той ужасно ми липсваше. Малко след като сгънах постелката си, телефонът започна да вибрира до мен, безмълвно нахлуване в трудно постигнатото ми състояние на покой. Нетърпеливо го грабнах. Бързо излязох в коридора, за да се усамотя.

— Ерика, обажда се Макс.

— Здравей, как си?

— Чудесно — отвърна той.

— Всичко наред ли е? Искам да кажа със сделката?

— Напълно. Всъщност затова ти се обаждам. Исках да ти кажа, че правните процедури ще отнемат малко повече време, но инак всичко е наред.

Издишах, без да осъзнавам, че бях сдържала дъха си. — Това е прекрасно. Благодаря ти, че ми се обади.

— Няма нищо. Как вървят нещата със сайта?

— Много добре. В момента съм в Ню Йорк и създавам някакви контакти. Наистина всичко върви много добре.

— Прекрасно, това искам да чувам — чувах как някой нещо му говори. — Трябва да вървя Ерика, обаче ще те държа в течение, става ли?

— Чудесно, още веднъж благодаря.

— Доскоро — каза той и затвори.

Бяхме толкова близо до големия удар, усещах вкуса от победата, но въпреки неговите уверения, щях да се притеснявам, докато всичко окончателно не приключеше. Опитвах се да не обръщам внимание на възможните препятствия, обаче съперничеството между Макс и Блейк, за което бях узнала, само експоненциално увеличаваше техния списък.

Тази вечер, докато стоях на края на терасата на покрива на клуба, мек бриз галеше голата ми кожа. Али комично се бе суетяла около мен, преди да излезем заедно. Изрязаната рокля, която накрая избрахме, беше съвсем оскъдна откъм количество плат, но вечерите бяха топли, а клубът долу — още по-топъл.

Светлините на града украсяваха смрачаващото се небе и ми напомняха за последния път, когато се бях любувала на такава гледка. Затворих очи и видях Блейк. Усмивката му, която не оставаше никакво съмнение, че ще получи от мен точно това, което искаше. Тялото, което ме подлудяваше по всяко време.

Зад мен Али и Хийт тихо се смееха, преплели крайници на един от диваните на открито, които украсяваха тази забележителна част на нощния клуб. Мислено въздъхнах и отпих от третото си мартини, с надеждата, че именно то ще ме накара да забравя за мълчанието на Блейк.

Може би съобщението ми бе закъсняло. Може би ме бе отписал като прекалено трудна. Може би имаше право. Никога не бях искала да имам сериозна връзка, но сега, когато тази възможност ми се изплъзваше, не можех да се преборя с мъчителното чувство, че губя нещо ценно. Никога не бях срещала мъж като Блейк и никой не ме бе карал да се чувствам по такъв начин.

Бумтенето на хаус музиката се усили и заглъхна, някой зад мен отвори и затвори вратата. Облегнах се напред на металното перило над трафика. Пищенето на клаксоните на колите в далечината се смесваше с тихата джазова музика, която звучеше край мен.

Трябваше да прогоня Блейк от мислите си и да се възползвам максимално от престоя си тук, дори и толкова разстроена, колкото се чувствах през последните няколко дни. Изблизах последните капки от питието си и реших да потърся Али. Може би щеше се съгласи да се откъсне за малко от Хийт и да излезе с мен на дансинга.

Обърнах се и замръзнах на място, неспособна да направя и крачка напред. Убедих се, че човекът, който стоеше пред мен е Блейк, а не споменът за мъжа, който ме бе терзал часове наред.

— Ерика.

Гласът на Блейк отекна в мен, уверен и многозначителен. Настойчивият му поглед ме парализираше. Бавно го поглъщах с очи, вкопчила пръсти в перилото зад мен, като че то можеше да удържи порива ми да литна към него.

Впрегнах цялата си воля, за да не го направя. Дори само при вида му сърцето ми се разтуптяваше. Топлината бавно обливаше кожата ми и възпламеняваше сетивата ми, докато го изпивах с поглед. Носеше черен костюм, а горното копче на тъмната му риза бе небрежно разкопчано. Господи, защо не бе с една от онези глупави тениски, когато ме изненадваше така? Изглеждаше божествено и колкото и да го харесвах с тези дрехи, мислех само как да го съблека.

— Какво правиш тук? — гласът ми, задъхан и несигурен, издаваше бурните чувства, в плен на които бях в момента. Може би Али или Хийт му бяха казали. Колкото и да ми се искаше това да ме интересува, всъщност изобщо не ми пукаше. Цялото ми тяло се бе съживило от мисълта, че той е достатъчно близо, за да ме докосне, да ме запали така, както никой друг преди.

Той изкриви ъгълчето на устата си и вирна глава. — Мислех, че ти липсвам?

— Аз… да — съгласих се. Нямаше смисъл сега да отричам. — Не очаквах да те видя тук.

Той пристъпи напред, като стопи разстоянието помежду ни. Извади ръцете си от джобовете и ги постави от двете ми страни върху парапета.

— Имаш късмет, че съм тук. Ако бях разбрал, че си се облякла така на публично място, когато си без мен, щеше да се наложи да те накажа. Ръката му започна да се движи, да докосва кожата ми там, където роклята не я покриваше. Вкопчих се по-силно в парапета, а гърдите ми натежаха от бързото ми дишане. Топла вълна се надигна в стомаха ми при обещаната заплаха.

— Харесва ли ти?

Усмивката му се стопи, докато той се наведе и ме целуна по страната. — Ако бяхме сами, щях да ти покажа точно колко много — промълви той като облиза ръба на ухото ми, преди да го захапе леко.

Рязко издишах, като се опитвах да не изстена, когато остра, сладка болка прониза утробата ми.

— Надървих се само като те видях да стоиш тук.

Въздъхнах и се притиснах към него, а доказателството за неговото желание се опираше в корема ми. Харесваше ми, че му действам така. Заля ме вълна от облекчение от това, че той още ме желае така силно, както и аз.

— Блейк… Съжалявам — прошепнах аз.

Той мълчаливо се отдръпна назад, с очи впити в моите.

— Съжалявам за онзи ден. Не трябваше да си отида така. — Поех дълбоко дъх като ми се искаше да можеше да изтрием тази част от миналото, обаче знаех, че трябва да се изправя срещу нея и доколкото мога да го накарам да разбере. — Страхувах се.

Той смръщи вежди. — От мен?

— Не. От него… че е истински. И че ти го откри толкова лесно. Не мога да обясня. Предполагам, че част от мен е искала първо да ме бе попитал.

— Част от мен искаше същото, обаче по-покровителствено настроената част искаше да знае, независимо от желанието ти. — Той прокара пръст по бузата ми. — Не можех просто да седя, без да правя нищо. И сега ми е трудно да свикна с мисълта, че някой те е наранил така.

— Като знаеш кой е той, това не променя случилото се.

— Може би. Но сега ти решаваш как да използваш информацията. Не искаш ли да знаеш кой.

— Не — избухнах аз. — Моля тя, недей. Може би не можеш да разбереш, Блейк.

— Добре — той ме прегърна и плъзна нежно устни по моите. — Не съм изминал целия този път, за да те ядосвам.

Върнах му целувката и обвих ръце около него, като търсех близостта му: — Радвам се, че дойде.

Той се сгуши във врата ми, като прокара устни по чувствителната кожа на това място.

— Нали знаеш, че щях да се върна. Нямаше нужда да идваш чак до Ню Йорк заради мен — казах аз, благодарна, задето го бе направил.

— Знам че щеше да се върнеш. Но и аз от време на време имам работа тук, така че реших да те изненадам. Наречи ме луд, но ти също ми липсваше.

Започнах леко да се разтапям, но една неприятна мисъл отрови момента. София. Възможно ли бе да има работа е нея? Вцепених се от мисълта за тях двамата заедно, за това, че той се вижда с нея, по какъвто и да е повод, било то платонически или друг. Тя беше злобна кучка.

— Запознах се със София — казах аз, като се стараех гласът ми да звучи естествено. Вдигнах брадичка, за да уловя реакцията му, с поглед, вперен в него. Какво означаваше за него тя? Ако бе възнамерявал да се види с нея тук, или ако, пази Боже, вече го бе направил, нямаше да го понеса. Той трябваше да бъде тук заради мен. — Тя е истинско съкровище — добавих аз, неспособна да прикрия върховното си отвращение.

Питах се дали той може да прозре каква всъщност е тя зад съвършените си черти. Челюстите му се стегнаха и той безмълвно се загледа отвъд мен към хоризонта.

Вътрешностите ми се свиха от ревност, която ме терзаеше откакто се бях започнала със София. Начинът, по който парадираше пред мен с връзката си с Блейк, тази проклета фалшива усмивка. Искаше ми се да вярвам на версията на Хийт за цялата история, но не можех да спра да се опасявам, че тя означава за него повече, отколкото той показва.

Отместих се, след като се почувствах като хваната в капан между него и парапета, оставена на произвола на ръцете му и на обстоятелства отвъд моя контрол. Преди да успея да мина покрай него, той ме хвана за китката.

— Къде отиваш?

Гласът му бе груб и аз потръпнах. Преглътнах. Колкото и да го желаех се питах дали мога да понеса да го деля с друг някой. Стиснах очи и почувствах, че алкохолът започва да замъглява преценката ми.

Не ми пукаше. Не и тази вечер. Часове наред бях копняла за него и ето, че той бе тук. Щяхме да се обясняваме по-късно.

— Хайде да танцуваме — казах аз като отворих очи, за да срещна загрижения му поглед.

Без повече приказки. Исках да се потопя в музиката и в прегръдката му. Исках да повярвам, че е мой, преди нещо или някой да ме опровергае.

Лицето му се смекчи за миг и той отпусна хватката си. Сплели пръсти, двамата се спуснахме надолу по стълбите.