Прелъстена

Глава седемнадесета

Последвах Блейк надолу по улицата, където бе паркирана лъскавата му спортна кола. От колко време ме следеше? Откъде изобщо бе разбрал къде ще бъде срещата ни? Странната му осведоменост относно местонахождението ми бе обезпокоителна, но нямах намерение да повдигам въпроса в този момент.

Той ми отвори вратата, механичен жест от негова страна, както предположих, тъй като не бе проронил дума откакто седнахме в колата и профучахме няколко пресечки до апартамента. Излязохме и аз го спрях пред входа.

— Сърдиш ли ми се?

— Не съм особено радостен, че те заварих да се целуваш с този тип, ако това имаш предвид.

— Той само… — вината не е моя.

— Знам, но нямаше да изпаднеш в подобно ситуация, ако ме слушаше.

Свих се, но с неудоволствие трябваше да призная, че беше прав. Цялото положение ме объркваше.

— Изненада ме неподготвена. Щях да се справя с него, ако ми беше дал възможност.

— Щеше ли да позволиш на Макс да те придружи като инвеститор?

Потропах с носа на обувката си по пода. Въпросът беше подвеждащ.

— Блейк, няма как да присъстваш на всичките ми бизнес срещи. Дай да спрем дотук.

— Отговори ми.

Поколебах се. — Може би.

— Така си и мислех. Ще финансирам бизнеса ти. Ще се обадя на Макс и ще му кажа, че сделката е приключена.

— Не, веднага престани. Това е моят бизнес. Аз трябва да вземам тези решения.

Точно бях спряла да треперя след постъпката на Исак. Заплахата на Блейк, че ще се обади на Макс при тези изключителни обстоятелства ме паникьоса по различен начин. Мислите ми препускаха, а аз трескаво се опитвах да изпреваря намерението на Блейк.

— Именно. И имаш нужда от два милиона, за да продължиш да го управляваш и да поддържаш стандарта на живот, който имаш в момента — каза той.

Замръзнах. — Нима ме заплашваш с апартамента? Кажи само една дума и веднага ще си стегна багажа. Ти си този, който насила ме вкара в него.

Той прокара ръка през вече разрошената си коса, а дъхът му свистеше през стиснатите му зъби. — Просто вземи парите и да забравим за това.

— Блейк, имаме връзка или поне така си мислех преди двадесет минути и ще се съгласиш, че тя и без това е достатъчно сложна. Няма да взема парите ти.

Той замълча като ме загледа проницателно. — Ти не ми вярваш.

Думите му ме пронизаха до дън душа. Не защото той се чувстваше така, а защото бяха верни. Вярвах на Блейк в много отношения, обаче се налагаше да ръководя бизнеса по собствените си правила.

Неспособна да съставя убедителен отговор, прекосих външната врата и едва не се сблъсках с Кеди и Сид, които влизаха в нейния апартамент. Блейк се вмъкна след мен.

Набързо кимнах, сбогувах се и се качих в апартамента. Блейк вървеше подире ми по целия път до спалнята. Аз не възразих.

— Събличай се — заповядах аз, с насочен към него показалец.

В главата ми цареше пълен хаос. Не можех да се сетя за по-добър лек от този да изчукам Блейк до пълна забрава. Както изглежда, през по-голямата част от деня бях мислила само за това.

Веждите му се извиха нагоре. — Не трябва ли да го обсъдим?

— Нещо неясно ли има? Сваляй дрехите — вирнах глава, като го предизвиквах да спори.

Той изчака още една минута, след което се съблече. Когато и последната дреха падна на пода, благоговейно загледах невероятния екземпляр, който бе пред мен на мое разположение. Плътта му бе опъната върху изваяните мускули. Пръстите ми копнееха да ги докоснат да почувстват как се огъват под мен, над мен, вътре в мен. Гневът ми се стопи, заместен от желанието, което се бях опитвала да потисна в продължение на часове.

Колкото по-дълго го гледах, толкова повече се надървяше той. Лицето му бе спокойно, обаче копнежът, който проблясваше в очите му бе точно отражение на моя. Приближих се и леко го блъснах в леглото. Той се протегна към мен, но аз отстъпих назад. Започнах да се събличам, като особено бавно свалих дантеления си комплект бельо, което бях избрала за него.

Покатерих се по него, без да бързам, като ритмично целувах гърлото, гърдите му, леко хапех тъмните ореоли на зърната му, докато те се втвърдиха от допира ми. Накрая се заех с пениса му и прокарах език по цялата му дължина, като облизах предкоиталната капка на върха му, насладих се на вкуса ѝ, преди да поема целия му член и да го плъзна все по-надълбоко, докато опря до задната стена на гърлото ми.

— За Бога, Ерика — той рязко си пое дъх.

Наслаждавах се на малката си победа. Той прекрасно умееше да се контролира и досега никога не бе показвал, че ласките ми го измъчват. Бедрата му бяха твърди от усилието да се сдържа, когато аз го освободих, като бавно извадих неговия пенис от устата си.

— Как си?

— Ела тук и ще видиш — очите му бяха полузатворени и потъмнели от похот.

Тялото ми ликуваше. Нагласих се над члена му и сантиметър по сантиметър се надянах на него, като давах възможност на тялото си да се пригоди към размера му.

Когато го възседнах напълно, ме обля гореща вълна. Изправих се и той ме сграбчи за хълбоците, притисна ме надолу към себе като докосна онова място вътре в мен, което само той можеше да задоволи. Отметнах глава назад и изругах. Замръзнах неподвижно, смаяна от това колко добре си подхождаме, как никой не можеше да се мери с него.

Той сграбчи таза ми и се опита да ме преобърне, но аз се извих и му попречих.

— Не — казах твърдо аз.

Той замръзна и отслаби хватката си. — Може би трябва да си уговорим пароли.

— Това е моята парола. Когато кажа не, вярвай ми, имам точно това предвид.

— Добре — спокойно отвърна той.

— Сега ще те чукам, докато ми омекнат краката и забравя как се казвам. А след това ще командваш ти, съгласен?

— Както кажеш, шефе — той тежко преглътна и сключи пръсти под главата си — самоналожено въздържание.

Обгърнах ханша си като се издигах и се спусках надолу с премерен натиск, докато улових ритъма. Гърдите ми бяха натежали и нежни. Притиснах зърната им, за да утоля неустоимия копнеж да бъда докосната. Ръцете на Блейк бяха неподвижни, а очите му не се откъсваха от мен. Хълбоците му се повдигаха и посрещнаха моите движения, като проникваше все по-дълбоко в мен с всеки тласък. Екстазът назряваше в мен. Треперех и прехапах устната си, докато стана безчувствена, попаднала в капана на оргазъм, който продължаваше да се изкачва към връхната си точка.

— Искам да те чуя — каза той. — Веднага, Ерика.

Сподавен прекъснат вик се изтръгна тялото ми, когато мощно свърших. Останала без дъх, изчерпана, се строполих върху него, вплетох пръсти в неговите и го целунах.

Блейк седна, захапа зърното на едната ми гърда, после на другата и влезе още по-дълбоко в мен. Изстенах. Хвана лицето ми с едната си ръка, а другата обви около кръста ми, като ме притисна към себе си и ме целуна — дълбоко проникваща целувка, която говореше много. Можех да вкуся желанието по устните му. Бях повече от готова да му предоставя контрола.

— Всичко е наред — казах аз.

Той ме преобърна с овладяно движение, като покри тялото ми със своето, преди силно да проникне в мен. Аз се извих нагоре, като приемах всичко, което той имаше да ми даде. С всеки тласък се разкривах все повече, часовете, през които го бях желала се събираха в кулминацията, в онзи върховен момент, когато можех да се разтворя в него.

Целувах го страстно, разкъсвана от гняв, любов и страст. — Ноктите ми одраха гърба му, когато свършихме заедно, хлъзгави от пот.

Блейк зарови лице във врата ми. — Ти си моя — прошепна той.

Затворих очи и го прегърнах. Нямаше представа колко беше прав.

Лежахме, задъхани и задоволени един до друг на леглото. Възхищавах се на невероятното тяло на Блейк, проснато до мен. Прокарах пръсти по одраната плът на гърба му, където бях забила нокти по-силно, отколкото бях възнамерявала.

— Хванах те — прошепнах аз.

— Ако продължаваш да ме докосваш така, аз ще хвана теб.

Изкикотих се и се изтърколих по гръб, омагьосана от момента и неспособна да откъсна очи от красивия мъж в леглото ми. Той се изправи и ме загледа.

— Беше невероятно, между другото. Приглади косата ми зад ухото ми, прокарваше пръсти по извивките на тялото ми, като че ги запаметяваше. — Как става така, че можеш да ми вярваш с тялото си след всичко, което си преживяла? А когато става дума за бизнеса ти, не ми вярваш, въпреки че съм разработил и продал десетки такива?

Изръмжах и затворих очи. Нямаше да се откаже заради едното чукане. Вероятно щеше да го използва в своя полза.

— Бизнесът е всичко за мен — свих се докато изричах тези думи, но беше вярно в много отношения. — Искам да кажа, бизнесът представлява години на усилия. Не само времето, което съм посветила, за да го изградя, но и годините, през които съм учила и съм станала онова, което съм.

— Да, и…

— Да сме заедно означава нещо и за двама ни. Вярвам ти повече отколкото някога съм вярвала на някого. Но какво ще стане, ако между нас се случи нещо, или ако ти се отегчиш от малката ми прищявка? Какво ще стане, ако бизнесът се окаже загуба за теб или пък се провали?

— Сумата, която искаш, е без значение за мен — каза той. — Малко е вероятно, дори е невъзможно да се окажа на загуба. Освен това, никога не бих допуснал бизнес, в който съм взел участие, да се провали.

— Тогава защо не инвестира, когато имаше такава възможност? Какво е различното сега, освен че побесняваш всеки път, когато се доближа на няколко крачки до друг мъж?

— Повече ме интересуваше да разбера каква си, отколкото да ти напиша чек. Знаех, че ако пасувам, Макс ще се включи. Бях прав. Сега… нещата са различни. Загрижен съм за теб и искам да се грижа за нещата, които са важни за теб.

Тирадата увисна във въздуха и една малка част от мен дори искаше да отстъпи. Седмици наред имах съмнения относно бизнеса, защото всичко се бе наредило толкова лесно. Мисълта, че от самото начало той е видял качествата му бе утешителна, но не променяше факта, че да се смесва работата с удоволствието до такава степен бе изключително лоша идея.

— Оценявам го, но това не е основание за инвестиция. Достатъчно лошо е, че с Макс имате проблеми, но аз не мога да изложа бизнеса си на риск, ако между нас двамата възникне напрежение. Ще бъде прекалено.

Той мълчеше, но усещах, че разговорът далеч не е приключил. Привлече ме и ме притисна към гърдите си, където заспах, стоплена и защитена.

На следващата сутрин проверих електронната си поща, все още изтощена от изминалата нощ. Блейк ме бе събуждал на няколко пъти, като може би целеше чрез секс да ме накара да отстъпя по въпроса с инвестирането. Не спорех с него, но не се предадох, поне що се отнася до бизнеса.

Преглеждах писмата, докато попаднах на съобщение от Сид, озаглавено „Резултати“. Стомахът ми се преобърна, докато го препрочитах.

Ерика,

Не беше толкова трудно, както се опасявах. Дейниъл Фицджералд, випуск 1992, специалност Икономика. Гугъл адрес: „Дейниъл Фицджералд Бостън

Сид.

Отворих нов прозорец и написах ключовата дума. Първо излязоха биографии на адвокати в юридическа кантора, където името му се споменаваше за пръв път като партньор. Вторият резултат бе официалния уебсайт на Дейниъл Фицджералд, кандидат за губернатор на щата Масачузетс, със стилно червено-синьо лого и запомнящ се девиз. Отдолу бе качен портретът на позастарелия мъж от снимката. Господи. Опипом намерих телефона си и набрах номера на Мари.

— Здравей малката ми — весело се обади тя.

— Дейниъл Фицджералд — казах аз.

— Какво?

— Така се казва мъжът от снимката.

— О — гласът ѝ звучеше по-скоро примирено, отколкото учудено.

— Знам, че мама е имала причина да не ми каже, но трябва да зная.

— Ерика, аз…

— Мари, имам право да науча. Ти беше най-добрата и приятелка. Ако някой може да знае кой е баща ми, това си ти.

Тя дълго замълча, преди да проговори: — Да.

— Какво да?

— Той е баща ти.

— Господи!

Скрих лице в шепите си и изведнъж ми се зави свят. Разбира се, имах някои съмнения, но донякъде се надявах тя да отрече. Да излъже или да ми каже, че съм луда да си измислям нещо толкова невероятно. А сега, изправена пред истината, не знаех какво изпитвам.

Бях прекарала целия си живот в сянката на отсъствието му, в неведение за другата половина на своето аз. Но дали наистина бях приемала това? По времето, когато бях достатъчно голяма, за да поискам да узная истината, майка ми си беше отишла. Като знаех, че никой не може да запълни това място в сърцето ми, никога не се бях запитвала сериозно кой ли е той.

Сега имах хиляди въпроси и никакви отговори. Дали изобщо знаеше за съществуването ми? Беше ли обичал майка ми? Що за човек беше?

— Добре ли си, миличка? — гласът на Мари прекъсна вихъра на мислите ми.

— Знаеш ли че се кандидатира за губернатор? — единственото нещо, което знаех за него, можеше да се окаже онова, което щеше да ни раздели. Нямах никаква представа как да проникна през обръчите от хора, които го заобикаляха.

Тя се засмя тихо. — Не, но не съм изненадана.

— Няма да бъде лесно да се свържа с него — казах аз.

— Бъди предпазлива, миличка.

Смръщих вежди. — Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш в какво се забъркваш покрай него.

— Трябва ли да се безпокоя? Очевидно знаеш повече за него, отколкото аз.

— Ти си умно момиче. Просто внимавай и бъди нащрек — каза спокойно тя.

— Добре — казах след малко аз, като се опитвах да събера мислите си. — Благодаря ти.

— За какво?

— Задето ми каза истината. Дори и с леко закъснение.

Тя въздъхна. — Надявам се, че няма да съжаляваш задето го направих.

Поклатих глава, неспособна да си представя как бих могла.

— Не мога да обясня какво означава това… най-накрая да разбера кой е той. Но когато мама си отиде…

— Знам, миличка — каза спокойно тя. — Съжалявам. Съобразявах се с нейната воля.

Издишах, с желанието тази новина да ми донесе по-голямо облекчение, отколкото в действителност. Не ми харесваше мисълта, че Мари е крила самоличността на баща ми от мен, нито че майка ми е искала това. Но вече не бях малко момиченце. Колкото и плашещо да изглеждаше, исках да узная повече за мъжа и за това какво е означавал за майка ми.

— Трябва да затварям. Трябва да обмисля всичко това. Обаче скоро ще ти се обадя.

— Можеш да ме търсиш по всяко време. И Ерика?

Замълчах за малко. — Какво?

— Внимавай, чу ли?

— Ще внимавам. Обещавам.

Прекъснах връзката и се загледах в снимката на сайта, като ми се искаше да познавах мъжа от другата страна. Не адвоката или политика, а човека.

Кликнах върху някои прозорци в сайта и научих колкото можах повече за него, което само засили усещането колко трудно щеше да бъде да си уговоря среща. Не можех просто да вляза в кабинета и да му се представя. Хрумна ми мисълта да помоля Блейк да влезе в ролята на посредник, обаче отхвърлих тази идея. Не исках да го замесвам в това, за негово и за мое добро.

Прехвърлих номерата в телефона си и се обадих на Али. Още не бяхме говорили и силно се изненадах, когато тя вдигна.

— Опитвах се да се свържа с теб — казах аз, като се опитвах да не издам колко съм загрижена.

— Знам, наистина съжалявам. Бях затрупана с работа, а трябваше да се оправям и с цялата тази история с Хийт.

— Добре ли си?

Тя замълча за момент. — Струва ми се, че да.

— Как е Хийт?

— Изглежда добре… по-добре. Той е в Лос Анджелис, а аз не мога да отида да го видя, защото съм много заета.

— Така е. Представям си какво е било всичко това за теб.

Тя се засмя апатично. — Мисля, че е трябвало да завърша психология, защото когато бях с него, като че ходех с двама напълно различни мъже.

— С тази разлика, че си влюбена само в единия.

Тя въздъхна от другата страна. — Вярвай ми, знам.

— Али, давам си сметка, че невинаги съм била на твоя страна, когато е ставало дума за Хийт, но надавам се знаеш, че винаги можеш да разговаряш с мен на тази тема. Шокирана съм, но искам да ти помогна. Ти все още си най-добрата ми приятелка. Не искам това да ни раздели.

— Благодаря ти — каза тя. — Това означава много за мен. Очевидно не мога да споделям с родителите си. Те ще се побъркат от страх.

— Да се надяваме, че Хийт ще се излекува, преди да ти се наложи.

— Дано.

Потропах с пръсти по плота. — А пък аз имам интересни новини.

— Какво става?

— Мисля, че открих баща си.

— Какво? Сериозно ли говориш?

— Обаче имам нужда от теб. Той е някаква голяма клечка — адвокат, а също така се е кандидатирал за губернатор, така че нямам представа как да се свържа с него, нали разбираш, дискретно. Надявах се да ти хрумне някоя идея.

— Ау, добре. Чакай да видим какво мога да направя. Познавам някои хора в списание „Ревю“. Може би ще успеем да поискаме интервю.

Настроението на Али се промени. Новата мисия я оживи. Това момиче бе родено за маркетинг.

— Благодаря.

— Няма защо. Но как се чувстваш от всичко това? Прехапах устни и се загледах напред с невиждащ поглед.

Как ли се чувствах?

— Трудно е да се изрази с думи. Предполагам, че съм развълнувана. Но и нервна. Нямам представа що за човек е той. Независимо от това усещам, че трябва да свържа с него. Не мога просто да си седя като знам кой е, без да се опитам да разбера дали и той не иска да се запознаем.

— Сигурна съм, че иска.

Свих рамене. — Може би. Скоро ще разберем, надявам се.

— Ще видя какво мога да направя с това интервю. Дръж ме в течение, ако възникне нещо ново.

— Разбира се. Благодаря ти, Али.

— За нищо. Ще ти звънна по-късно.