Прелъстена

Глава дванадесета

Двете с Али унищожавахме ордьоври, докато отпивахме от бялото италианско вино в очакване на основното блюдо, което в моя случай щеше да представлява купчина въглехидрати. Емоциите от отдръпването на Блейк ме бяха направили безразлична към храната, обаче в присъствието на Али се почувствах отново спокойна и достатъчно уверена, така че апетитът ми се върна със страшна сила.

— Как е новата работа? — попитах аз.

— През повечето време я обичам. Луда, напрегната и стресираща, обаче чувствам, че това е генерална стъпка към мястото, където искам да се озова.

Усмихнах се. — Звучи вълнуващо.

— Наистина е така. А също създавам връзки и за теб, между другото. Хийт ме запозна с човек, който ще ни заведе вернисаж в някаква галерия утре вечер.

— На изложба? — попитах аз, като се чудех какво общо може да има това с модата и с мен.

— Да. Събитието ще бъде много шик и ще присъстват много важни хора.

— Шик ли? Предполагам. — Погледнах чинията с вдигаща пара паста, която келнерът постави пред мен. Вкусих първата хапка. Божествено, помислих аз. Със сигурност можех да заменя секса с храна.

— Какво става с Блейк?

Заля ме вълна от чувства. Разказах ѝ за последния ден, който бях прекарала с Блейк. От срещата с Макс, до това как ме изчука до вратата. Добрият, лошият и грозният.

— Обичаш ли го?

— Шегуваш ли се? — гласът ми изтъня, а само при споменаването на тази дума мечтателността ми се смени с паника и страх.

— Толкова неуместен ли е въпросът?

— Ти влюбена ли си в Хийт? — изтърсих аз, като отчаяно желаех да сменя темата, но и се страхувах от възможния отговор.

Безмълвно, тя започна да се храни.

— Видя ли? — отвърнах, като се почувствах отмъстена.

— Влюбена съм — прошепна тя толкова тихо, че едва я чух.

Известно време се хранихме мълчаливо. Неизвестно защо, тази новина ме натъжи. През изминалите три години Али бе само моя. Споделяхме всичко, грижехме се една за друга и заедно изградихме бизнеса, който днес бе моята цел. Само след няколко седмици, вниманието ѝ бе насочено изцяло към Хийт. Ревността ми бе ирационална, защото повече от всичко исках тя да е щастлива, дори за сметка на нашето приятелство.

— Достатъчно добър ли е за теб? — попитах аз.

— Подхождаме си — отвърна простичко тя. — Нещата невинаги са съвършени, обаче по някакъв начин изглеждат точни. Успяваме да се справим.

— Радвам се за теб. Искам да го знаеш.

Чертите на лицето ѝ се отпуснаха, тя се наклони напред и хвана ръката ми през масата.

— Благодаря ти.

Разбрах, че през цялото това време е чакала моето одобрение.

— Толкова се радвам, че си тук. Липсваш ми — каза тя.

— И ти ми липсваш. Понякога имам чувството, че сме на стотици хиляди километри една от друга.

— Обаче не сме. Винаги съм тук за теб.

Усмихнах се и кимнах, като не исках да повдигна въпроса, че откакто се премести в Ню Йорк през повечето време бе неоткриваема. И все пак се почувствах по-добре от това, че изрече тези думи. Сега, когато Блейк бе излязъл от живота ми, затоплянето на приятелството ми с Али беше повече от добре дошло, дори ако се налагаше да я деля с Хийт.

През по-голямата част от следващия ден, докато Али бе на работа, се опитвах и аз да наваксам. Направих няколко почивки и обиколих парка, за да събера мислите си и да погледам хората. Докато наблюдавах как десетки малки фигурки пресичат моста в посока към Манхатън, се опитвах да си представя какво би било човек да е нюйоркчанин.

Може би бе настъпило време за промяна. Али се чувстваше толкова щастлива тук, което се дължеше до голяма степен на експертното и редовно чукане с Хийт, предвид факта, че почти не успях да мигна през изминалата нощ. Може би и аз можех да бъда щастлива тук.

Неведнъж изваждах номера на Блейк на дисплея, изкушена да му напиша съобщение. Той ми липсваше, но след дните, изминали в мълчание, може би бях изпуснала шанса си. Очевидно нямаше да бъде лесно да сме заедно. В гнева си го бях напуснала необмислено, тъй като не знаех как да реагирам на бомбата, която хвърли, и дори не му бях дала възможност да се обясни или да говори за това. Изстенах, разстроена по ред причини. По дяволите, може би наистина го обичах, въпреки че изобщо нямах понятие какво в действителност е това чувство.

Обичах Мари. Обичах Али. Когато бях малка, преди да знам каквото и да е, обичах майка си с цялото си същество. Обаче не знаех как да обичам някого, с когото спя. С останалите момчета, с които бях имала връзка, запазването на удобна дистанция винаги бе лесно. Идеално, наистина. Когато те искаха промяна в отношенията ни, чувствах най-вече облекчение, задето нямаше да се налага да се обвързвам по-сериозно, обещание, което изобщо не си представях как да изпълня.

Никой от мъжете, с които излизах, не ме познаваше в действителност. Нито знаеше за миналото ми. А сега, Блейк не само ми взимаше акъла в леглото, а и систематично премахваше всички бариери, които толкова старателно бях изградила около себе си през годините. При това темпо, нямаше да мога да запазя за дълго фасадата. Гордеех се, че съм изградила непроницаем образ на жена, постигнала всичко, но той разруши всичко това с едно щракване с пръсти и с настойчивост. Проклетата му настойчивост — която бе причина по начало да се намирам в тази ситуация.

Липсваш ми.

Написах този кратък есемес и съжалих в момента, в който го изпратих. Всеки миг се питах дали го е получил.

Без никаква вест от Блейк, приключих работата си и се облякох за вернисажа в галерията. Представях си как се движа сред тълпа сноби с пуловери с висока яка, докато разглеждам изложба, която вероятно щях да се затрудня изобщо да оценя. Порицах се, задето съм толкова негативно настроена, като хвърлях вината върху есемеса до Блейк, който ме бе извадил от равновесие.

Претърсих дрешника на Али и се възхитих на по-новите ѝ попълнения. Накрая избрах тесни черни панталони и дръзка туника в розово и черно, като опънах косата си назад в стегнат кок. За жалост, когато пристигнах се оказа, че дрескодът е бяло и черно, в съответствие с монохромните фотографии на художника.

Забелязах Али, която разговаряше с някаква жена в другия край на галерията. Промъкнах се сред тълпата, като привличах вниманието, докато вървях. Отърсих се от неудобството. Ако бях дошла тук, за да завързвам връзки, последното нещо, което исках, е да остана незабелязана.

Присъединих се към двете жени, като кимнах на Али, преди да се представя на дългокраката ѝ приятелка. Тя изглеждаше странно позната. Може би бе манекен. Беше висока и невероятно красива, с дълга тъмнокестенява коса.

— Ерика, това е София Девро. Тя е приятелка на Блейк — и на Хийт.

При споменаването на името на Блейк в присъствието на тази амазонка гърлото ми се сви. Значи това беше София.

Али продължаваше да обяснява за „Клозпен“ и нашата роля в него, като ми спестяваше необходимостта да развявам байрака. София изглеждаше леко заинтригувана, но Али не спря дотук.

— София всъщност е собственик на агенция за модели тук в Ню Йорк — стрелна ме с повдигнати вежди. — Работи с много марки за сесиите си — продължи да ми подава опорни точки.

— Забележително — казах искрено аз, въпреки че ми бе трудно да спра да мисля какво ли означава тя за Блейк. Имаше само един начин да разбера. Хората без изключение обичат да говорят за себе си, и няколко минути по-късно научих колко широки връзки има София. Беше работила е всеки голям дизайнер, за когото бях чувала, е дузина, за които нищо не знаех и непринудено говореше за тях по име. И все пак ми изглеждаше странно, че някой толкова млад ръководи агенция, вместо да работи за такава. Тя бе олицетворение на физическото съвършенство, поне що се отнася до висшата мода и наложения от нея образ.

Насред разговора Али бързо се извини и ми намигна, като мълчаливо ми даде да разбера, че скоро ще дойде да ме спаси. Поне се надявах намигването да означава именно това.

— И така, колко добре познаваш Блейк — попита небрежно София с нисък глас, в който се долавяха злостни нотки, които не бях забелязала при предишния ни разговор.

Втренчено я изгледах, като се опитах да преценя намерението ѝ, докато адреналинът ми стремително се покачваше. — Виждаме се — казах безразлично аз.

Вярно, през последните няколко дни преживявахме нещо, което поне според мен бе опустошителна раздяла, но нямаше нужда тя да знае.

Вирна глава. — Интересно.

— Ами ти, доколко познаваш Блейк? — попитах аз с парещо любопитство.

Тя се усмихна като усука блестящ кичур коса около пръста си. — Наваксваме от време на време.

— Интересно — имитирах я аз, като се молех да блъфира. Съдейки по интонацията, в мен нямаше никакво съмнение, че наваксване в случая означава чукане. А мисълта за Блейк, който я чука, ме изпълваше със сляпа ревност. Събрах цялото си самообладание, за да не се издам точно в този момент.

— Малък съвет, по женски. Ако преследваш парите, или съответно връзките му, той няма да те търпи дълго. Пази си своето.

— Сигурно си добре осведомена.

Тази жена определено имаше тъмна, почти дяволска страна. Беше съвсем различна в присъствието на Али, а изразът на лицето ѝ отново рязко се промени, когато към нас се доближи млад мъж, протегнал към нас две чаши червено вино.

— Вие двете изглеждате напълно трезви за такова място — каза той, а очите му присмехулно проблясваха.

— Скъпи — измърка София, като пое чашата и го целуна по двете бузи.

Взех чашата, която той ми подаваше, без да ме е грижа какво е виното. Тази кучка ме бе изцедила напълно.

— Исак, това е Ерика Хатауей. Тя има моден сайт. Не разбрах подробностите — каза София като небрежно махна с ръка.

— Ще ме извините, нали? Закъснявам за друго мероприятие. За мен беше удоволствие да се запознаем, Ерика. Ще държим връзка, нали?

Насилих се да се усмихна и протегнах ръка. Опиянявах се от възможността да я стисна до болка. Тя трепна. Въпреки внушителния ѝ ръст, когато ставаше дума за здрависване, ръката ѝ бе като хлъзгава медуза.

— Аз съм Исак Пери — каза той, щом тя се отдалечи.

— Какво те води насам тази вечер, Исак? — попитах нехайно.

— Изкуството, предполагам. Определено не хората, въпреки че трябва да кажа, че ти си ми доста интересна. — Той се усмихна.

Исак не само беше в прекрасно настроение, но и радваше окото. Висок и строен, със светлосини очи и гъста пясъчно руса коса, той носеше черни панталони и пуловер с остро деколте. Цялата му личност излъчваше момчешка непринуденост, от която изглеждаше по-малко претенциозен, отколкото повечето хора наоколо.

— И какво мислиш за изкуството? — не захапах предложената ми стръв да заговоря за себе си. Липсата на Блейк ми влияеше твърде силно. На този етап не понасях безсмислени флиртове.

Исак подсвирна и погледна към картината пред нас. — Мисля, че ми харесва, което е добре, предвид това, че трябва да пиша за него.

— Писател ли си?

— Издател. Собственик съм на „Пери Медия Груп“.

Името звучеше познато и бе проникнало в обсебеното ми от технологии съзнание някъде през ученическите години. Рецензията, за която той говореше, можеше да се бъде публикувана в редица качествени международни издания. Задавих се леко с последната глътка вино и улових как се усмихва, докато оглежда залата.

— Разкажи ми повече за това, с което се занимаваш. Трябва да призная, че не знам много за социалното пространство напоследък, обаче изглежда вълнуващо, така ли е?

— Така е — съгласих се аз. — Няма друго подобно на него. Сигурна съм, че печатната техника се развива бързо, обаче технологиите направо те отвяват. Да бъдеш в течение е цяло предизвикателство, обаче именно това ми харесва.

— Много си млада, за да се занимаваш с това.

Той ме ласкаеше, обаче след времето, прекарано със София, нямах нищо против да чуя похвала и обмислена преценка.

— Предполагам.

— Освен това си жена, това също е рядко.

— Вярно е. Предполагам, че съм нещо като застрашен животински вид в областта на високите технологии. — Щях да се радвам да имам разнополови колеги, но смятах, че в крайна сметка това ще се промени. Всяко нещо с времето си.

— При мен е обратно. В издателския бизнес съм заобиколен от жени. Те просто са невероятно добри.

Усмихна се обезоръжаващо. Наистина бе очарователен, въпреки че не можех да си представя за какъв дявол се целува на публично място с проклетата София.

— Мода, а? Сигурно си в постоянна връзка с модните блогъри в града? — каза той.

— Не.

— А трябва. Те са като народните движения, които обират каймака, когато се издигнат на върха. Ако успееш да спечелиш благоразположението им, ще бъдеш навсякъде.

— Определено ще си помисля. Благодаря за идеята — казах аз и ние се чукнахме с пластмасовите чаши, докато веселото ми настроение започна да наподобява неговото. Не бях сигурна дали се дължи на виното, или само на силата на позитивната му енергия, но се чувствах по-добре отколкото през целия изминал ден.

— Какво ще кажеш в събота да вечеряме заедно? — попита той. Говореше значително по-тихо.

Изстинах от двусмисления тон. Не исках никой да ме пожелава, обаче той още не знаеше това. — Съжалявам, няма да мога.

— Тогава ранен обяд в неделя? Много искам да науча повече за твоя бизнес. Може би ще можем да измислим начин да си сътрудничим.

Поколебах се. Издателят на „Пери Медия Груп“ искаше да обсъдим възможности за съвместна работа. Не можех да откажа, независимо от начина, по който ме гледаше. Вечеря означаваше твърде много, обещаваше твърде много, но ранен обяд можех да приема.

— Става — казах аз.

Разменихме си телефоните, като въведохме номерата с дигитални моливи в директориите си. Малко след това Али се присъедини към нас и се извини от името на двете ни, защото имахме среща с Хийт за вечеря. Решихме да вървим пеш и без да губи време, Али започна да ме разпитва за подробности.

— Кой беше този?

— Исак Пери.

— По дяволите, добра находка, Ерика. Той не откъсваше очи от теб.

— Както и да е — свих рамене аз. — Предполагам, че София също го познава — добавих, с надеждата да подтикна Али към откровения. Много исках да науча повече за нея, въпреки че тя вече ме бе поставила в доста глупаво положение.

Стихнахме там, за където се бяхме запътили — азиатски фюжън ресторант, от който, след като престъпихме прага, се разнесоха фантастични ухания. Али зърна Хийт и веднага се промени. Държанието ѝ, езикът на тялото и, цялата ѝ енергия се насочиха към него. Тихо изстенах, като знаех, че никой от двамата няма да забележи.

Седнахме и поръчахме.

— Али ми каза, че познаваш София — казах аз като прекратих милувките между Али и Хийт.

Хийт се стегна и стана много делови. — Познавам я. Всъщност, инвестираме в нейната агенция.

— И Блейк ли?

— Да, Блейк също я познава.

Погледнах Али, която много удобно се направи на разсеяна и започна да наблюдава нещо в другия край на ресторанта.

— Изглежда става дума за нещо повече от познанство — отпих глътка вода.

Хийт погледна към Али, докато барабанеше с пръсти по масата. Също както Блейк и той бе винаги хубав и спокоен с непринуден чар в добавка, което го отличаваше от брат му. Защо ли разговорът за София го дразнеше? Вероятно тя означаваше нещо за Блейк. Това бе единственото логично обяснение, като се има предвид, че вероятно вече знаеше повече за връзката ми с Блейк, отколкото ми се искаше.

— Мисля, че двамата излизаха заедно с прекъсвания, когато той идваше в града. Но от години вече са само приятели.

Ако не ми се бе случвало и по-рано, щях да помисля, че някой заби юмрук в стомаха ми. Ревността пулсираше в мен, докато преглъщах казаното. Той подчерта думата години, но нищо, което би могъл да каже, нямаше да смекчи ужасния факт, че двамата имаха история.

Въпросът бе дали имат настояще или бъдеще. Проверих дисплея на телефона си. Все още нищо. Отхвърлянето, което мълчанието му означаваше, ме прониза право в сърцето и за малко не се разплаках. Стегни се, казах си наум.

Телефонът на Хийт звънна и очите му леко се разшириха, като шареха между мен дисплея. — Извини ме, трябва да проведа този разговор — каза той и ни остави сами на масата.

— Това е неприятно — казах аз.

— Кое?

— Трябва да ти кажа — не се радвам, че ти напълно се промени, откакто се премести тук. Първо, отиде да живееш с Хийт и не си направи труда да ми кажеш, а сега ме запознаваш с бившите гаджета на Блейк без никакво предупреждение? Можеше да ми кажеш предварително.

— Съжалявам. Нямах представа, че това ще се случи. Както каза той, те са само приятели.

— Това не е основание да не ми кажеш и ти прекрасно го знаеш. Разбирам, че си сериозно хлътнала по Хийт, но какво, по дяволите става тук, Али? Не приличаш на себе си.

— Аз съм същата, каквато бях преди няколко седмици. Само че… нещата са по-сложни, отколкото предполагаш.

— Несъмнено, след като нищо не ми казваш.

Тя въздъхна и усука косата си. — Казах, че съжалявам, нали така? Признах си. Трябваше да ти кажа за София. Ако ти ме бе представила на някоя, с която Хийт е имал връзка, щях да искам да знам.

Успокоих се малко. Нямах никаква полза от опитите на Али да ме предпази от истината. Влюбвах се все по-силно в Блейк и трябваше да знам дали това си струва. Сега тя бе лоялна към Хийт, но нямаше да допусна да защищава него и Блейк за моя сметка.