Прелъстена

Глава трета

Дъждът ръмеше от часове. Потоци вода се изливаха по перваза на прозореца до бюрото ми, който гледаше към една от многото градини в кампуса. В общежитието бе тихо, тъй като повечето студенти бяха заминали след края на срока, така че реших да наваксам с работата си. Проверявах статистическите данни за „Клозпен“, когато на екрана на компютъра ми се появи съобщение за имейл от неизвестен подател. Темата беше „Говорители на конференцията „Техлаб“. Докато четях писмото, ме обхвана лека възбуда. Молеха ме да заместя отказал се в последен момент участник в „Техлаб“, най-голямата годишна конференция за високи технологии.

— Али…

Тя изръмжа нещо през одеялото, под което дремеше.

— Ходи ли ти се във Вегас?

— Мислех, че си махмурлия.

— Бях, обаче току-що ме поканиха да говоря на конференцията на „Техлаб“ този уикенд.

Али отметна одеялото и седна.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем. Някой е анулирал участието си в панела на изпълнителните директори на социални мрежи и ми предлагат да го заместя.

— Трябва да отидем. Категорично. Това може да се окаже невероятна възможност за маркетинг — тя възбудено плесна с ръце.

Пътуването щеше да бъде скъпо, но как бих могла да пропусна възможността да попаднем под светлината на прожекторите? Какво пък. На този етап вече не можех да правя нещата половинчато.

— Ще го направим — казах аз, замаяна от тази мисъл.

Разбира се, можеше да създадем полезни връзки, но идеята да отидем във Вегас беше вълнуваща сама по себе си. Ако успеех да се удържа настрани от казината, всичко щеше да бъде наред.

— Невероятно, трябва да започнем да си стягаме багажа — каза Али.

— Поднасяш ме, нали?

— Ерика Хатауей, ти си изпълнителен директор на модна социална мрежа и представляваш своята компания в Лас Вегас, столицата на блясъка и славата. Чака ни сериозна работа.

Изсмях се, докато Али се засуети, напъха се в миниатюрния ни дрешник, откъдето започна да вади и да трупа на леглото, както изглежда, всяка къса рокля, която притежаваше.

— Трябва да приличам на изпълнителен директор, а не на Момиче на повикване, разбра ли Али?

— Никога не си била във Вегас, сладурче. Довери ми се.

Следващите няколко часа прекарахме в комплектуване на тоалети, а аз резервирах полета и подготвях материали за конференцията. След малко повече от двадесет и четири часа щяхме да бъдем във Вегас.

На следния ден около обяд прекосих кампуса, за да се видя със Сид. Време беше да се събуди.

Напълно разбираемо, двамата със Сид се намерихме в мрежата. Имах някаква идея, представа за дизайн и малка сума за първоначална инвестиция, така че след като ги обсъдихме в продължение на няколко седмици, пуснах обява сред студентите, че търся програмист, който да ми помогне да направя сайта. Сид отговори пръв. След няколко срещи решихме да станем партньори в проекта.

В продължение на няколко минути чуках по вратата му, преди най-после да отвори. Сид бе висок, над метър и осемдесет и бе буквално най-слабото човешко същество, което познавах. С тъмния си тен и големи кафяви кучешки очи, той бе привлекателен по свой особен начин, но бе болезнено самотен, откакто го познавах. Не само аз трябваше да излизам по-често.

Тази сутрин очите му бяха кървясали и уморени и аз се питах дали не е излязла нова видео игра. Това обикновено се отразяваше върху и без това неустойчивия му режим на спане.

— Дръж, донесох закуска.

Подхвърлих му кутия с енергийна напитка и той изръмжа нещо в отговор, преди да потъне отново в дупката — мръсен апартамент, който споделяше с шепа други отшелници. Последвах го и седнах на дивана.

— Какво става? — той отвори кутията и се настани на бюрото си, покрито с празни кенове и опаковки от закуски. Сдържах порива си да започна да чистя.

— Отивам във Вегас да говоря пред конференцията „Техлаб“, така че искам да се разбера с теб, преди да отпътувам тази нощ. Трафикът може да се срине от експонирането. Просто искам да съм сигурна, че сме подготвени за това.

— В какъв мащаб?

— Нямам представа, обаче на конференцията ще присъстват четиридесет и пет хиляди души. Али също ще дойде, тя ще се занимава и с пиар.

— Добре, ще прегледам статистиката и ще заредя помощни сървъри, ако трафикът се увеличи — той драсна нещо в тетрадката си и включи устройството.

— Разполагаме ли с такива или трябва да купим — попитах аз с надеждата, че можем да ъпгрейдваме устройствата с минимум средства.

— Винаги можем да използваме повече. Заложено ли е в бюджета?

— Хм, не съвсем. Това пътуване е извънреден разход.

— След колко време ще дойдат тези пари от „Енджълком“?

— Ако изобщо дойдат — нямам никаква представа. Надявам се да разбера нещо повече, когато се срещна с Макс след няколко седмици. Мисля, че обикновено отнема няколко месеца, но имам чувството, че той е в състояние да ускори нещата, ако наистина се заинтересува.

— Добре, ще го измислим някак си. Имам тук наоколо няколко стари устройства, които мога да включа в краен случай. Да се надяваме само, че университетският интернет няма да блокира.

— Давай, магьоснико.

Разбрах едва двадесет процента от това, което Сид каза, обаче не се съмнявах, че той е гений, така че му вярвах, че ще измисли нещо. В никакъв случай не можеше да се събуди преди пладне, обаче за няколко часа можеше да сглоби компютър от рам чипове и дънни платки. Освен това, „Клозпен“ бе станал и негова рожба и също като мен, тези дни той почти не се занимаваше с друго. Благодарна бях за неговата самоотверженост, дори ако това означаваше да се съобразявам с чудатостите му.

— Как върви търсенето на работа? — попитах аз, като се надявах, че и той като мен не е въодушевен от перспективата да се гмурне в истинския живот.

— Скучно. Не отделям достатъчно време за това.

Тайно облекчена, замълчах и станах, за да се заема с чистене.

— Ерика, няма нужда да правиш това. Ще изчистя днес, обещавам.

— Не се притеснявай. Направи така, че сайтът да бъде достъпен през следващите четиридесет и осем часа и ще смятаме, че сме квит.

— Дадено.

Веднага щом влязохме във Вин разбрах, че Али бе права. Едва минаваше десет часа в петък вечерта и казиното гъмжеше от сексапилни жени, облечени в най-миниатюрните рокли, които някога бях виждала. В сравнение с тях приличах на монахиня. В стаята Али ме наконти, преди да излезем на разузнаване в хотела. Избрах тясна черна рокля и светлобежови обувки с високи токове и оставих косата си леко разрошена на вълни.

— Момичетата тук вероятна ходят на църква с такива рокли, Али.

— Ти пък. Изправи се малко. — Тя придърпа блестящата си рокличка, за да подчертае улея между гърдите си.

Моите гърди с лекота издуваха облото деколте на роклята ми. Очевидно стресът изобщо не ги бе смалил. — Не, благодаря. Искам да оставя малко храна за въображението. И ти трябва да правиш така.

— Както и да е. Тъй или инак, не познаваме никого тук. — Тя разкърши рамене.

Не можех да не се съглася. Може би бе възможност да се поотпусна малко, но можеше да се окаже и опасно. Благодарение на Блейк, кожата ми тръпнеше от почти болезненото желание да бъда докосвана, навсякъде. Вибраторът ми не можеше да утоли нуждата, която той бе породил и рискувах да отвлека вкъщи първия двойник на Блейк, когото успеех да докопам.

Щом се сещах за презентацията, започвах да си представям как би могла да завърши онази сутрин, като в края на всички сценарии лежах по гръб на заседателната маса и крещях името му. Исусе Христе. Отхвърлих тази мисъл. Той бе в черния ми списък, а не в списъка ми с предстоящи задачи.

Али ме разсейваше, докато се контеше и суетеше с аксесоарите. Никой не обичаше модата повече от Али. В началото не можех да разбера как е възможно да изразходва толкова много енергия за външния си вид, обаче накрая проумях, че модата е по-скоро свързана с това човек да се чувства добре в кожата си, отколкото да впечатлява околните, въпреки че безспорно допринасяше и за това.

Минаваше полунощ, когато прекрачихме прага на казиното, на път към крайната ни цел — барът в другия край. Мястото бе претъпкано и Али ме улови за ръка, за да се промъкнем през тълпата високо говорещи, възбудени хора.

— Ерика!

Забавих крачка, убедена, че чувам името си сред врявата. Едва ли бях единствената Ерика тук, но когато го чух отново, се обърнах по посока на гласа и видях познато лице. Блейк стоеше до близката маса за рулетка и гледаше втренчено право към мен.

— По дяволите! Да се махаме оттук. Погледнах встрани и тръгнах напред, като повлякох Али зад себе си.

— Почакай, кой е този? — Али ме спря, като предизвика леко задръстване зад нас.

— Това е Блейк Ландън.

— Еха, какво прави той тук?

— Не ме интересува. Просто искам да бъда колкото може по-далеч от този мъж.

— Той гледа право към теб, Ерика. Дай да отидем да му кажем здрасти.

Али му махна с ръка и ме повлече към масата, където той играеше. Като по чудо изглеждаше още по-красив, отколкото го помнех. С черна риза и сив костюм — безупречен. Плашещ. Сексапилен като дявол. Поех дълбоко дъх и нервно прибрах къдрица коса зад ухото си, като се молех той да не долови сексуалната ми възбуда, която на този етап бе осезаема.

Ще приключим набързо и ще си отидем.

— Ерика — той ме приветства с проницателния си поглед. — Каква изненада.

Положих всички усилия да запазя спокойствие, но си дадох сметка, че сдържам дъха си, докато очите му ме оглеждаха отгоре до долу. Скръстих ръце, като моментално съжалих за избора си на рокля, обаче опитът да прикрия улея между гърдите си само ги подчерта.

Той леко разтвори устни, докато очите му се задържаха там секунда по-дълго. Стегнах се и се откъснах от погледа му, като забелязах почти също толкова великолепния мъж до него. Приличаше на малко по-нисък близнак на Блейк, с няколко тона по-светла коса и по-тъмно лешникови, почти кафяви очи. Махна ни с ръка.

— Ерика, аз съм Хийт, братът на Блейк.

Отправи на Али спираща дъха усмивка. Тя леко ме ощипа по ръката.

— Приятно ми е да се запознаем, Хийт. Това е Али Малой, мой съдружник — казах аз, като мълчаливо се надявах с това представянето да приключи.

Али откъсна поглед от Хийт, за да поздрави Блейк.

— Чувала съм много за вас, мистър Ландън — тя се усмихна на него, после на мен, като повдигна вежди.

Сега, след като го видя на живо, тя разбра срещу какво се боря, но в израза на лицето ѝ нямаше никакво съчувствие. Сигурна бях, че вече бе хвърлила око на брат му и всяка надежда да ме подкрепи, окончателно се изпари.

— Последни залози — крупието постави топчето в колелото.

— Играеш ли на рулетка? — попита Блейк.

— Да, но тази вечер няма да залагам. — Хазартът не влизаше в сметката на това пътуване. Без да споменавам, че минималния залог на тази маса беше 1000 долара.

— Е, аз играя. Кои са твоите числа?

Топчето се завъртя по-бавно и аз изпитах неестествено силно усещане, че той трябва спешно да заложи, докато все още има тази възможност.

— Хм, девет и едно — избъбрих рождените си числа, които добре ми бяха служили в миналото.

Блейк постави чипове по 10 000 долара на всяко от двете и на още няколко, секунди преди топчето да се спре на числото девет. Двете с Али едновременно извикахме. Сърцето ми лудо туптеше, докато се опитвах да пресметна.

— Номер девет — крупието подаде на Блейк пет цветни чипа.

Блейк подаде един на крупието като бакшиш и изсипа останалите в джоба си. Хвана ръката ми и допирът ме прониза. От неговото докосване и скорошната печалба в тялото ми бушуваше потисната енергия. Отдръпнах се отбранително назад, смаяна от това колко силно желая да ме докосне.

Погледнах чипа от 10 000 долара в дланта ми, сума надвишаваща многократно всички мои минали печалби.

— Това пък за какво?

— Защото ми донесе късмет. Нямаше да спечеля без теб.

Той ми отправи закачлива усмивка, която заедно с тръпката да го видя как печели ме накара почти да забравя колко сърдита все още му бях. Този номер може би минаваше при другите момичета, но аз нямаше да допусна да ме подкупват.

— Не мога да го приема — подадох му обратно чипа.

— Настоявам. Хайде, да се махаме оттук, преди да излезе някое следващо число.

С неохота пъхнах чипа в чантата си и ние се отдалечихме, без да поглеждаме назад.

— Изглеждаш различно. Едва те познах.

Блейк се приведе към мен, така че само аз да мога да го чуя.

Али и Хийт обсъждаха какви тапас да поръчат, докато чакахме да ни донесат шотовете с текила. Озовали се бяхме в някаква кръчма с местни специалитети до казиното, за да празнуваме и Хийт вече разгорещено ухажваше Али, като ме оставяше да се задоволя с Блейк. Топлият му дъх галеше врата ми, от който ме полазваха студени тръпки. Опитвах се да не си представям какво биха направили устните му. Близостта му граничеше с неприемливото и той ухаеше невероятно — като чист, пикантен, сексапилен мъжкар. Някой би могъл да затвори в бутилка този аромат и да спечели милиони.

— Да, това не е тоалет за делови срещи. — Придърпах надолу полата на роклята си, която едва скриваше най-важното сега, когато бях седнала. Ако ме изгледаше още веднъж, щях да се възбудя на секундата.

— Повече ми харесва.

В бара имаше стотици красиви жени и много от тях зяпаха Блейк. Що за късмет, не само да налетя на него, но и да го оставя да ме омотава в мрежите си, докато Али безсрамно флиртуваше с брат му.

— За конференцията ли сте дошли? — попитах аз в желанието си да сменя темата.

— Отчасти — отвърна той.

— Блейк е дошъл по работа. Аз обаче съм тук за удоволствие — Хийт намигна на Али.

Той играеше на едро и Али се хващаше. Не можех да преценя дали е заинтригувана или прави наистина добър пиар. Надявах се да е последното.

— Всъщност, Хийт е мой вицепрезидент за бизнес развитие. В този смисъл, и той е тук заради конференцията.

Хийт се изсмя.

— Щом работата на Блейк го отведе във Вегас, участието ми в компанията изведнъж става много важно. Имаме гръмки титли, но повечето от нас просто кръжим около Блейк. Той върши истинската работа.

Очаквах Блейк да отговори, обаче челюстта му само трепна. Изглеждаше някак различен, по-сериозен от преди. Отпуснат, овладян, обаче зад спокойното му държане усещах напрежение.

Али наруши мълчанието.

— Също като Ерика. Тя е нашият безстрашен лидер.

Блейк се готвеше да каже нещо, когато дойде келнерът, понесъл шотове с текила достатъчни, за да гарантират вземането на неправилни решения по-късно през нощта. Вдигнах чашата, като се споразумях с текилата, че този шот бе бъде пръв и последен. Нямах доверие в себе си, докато Блейк бе наоколо, а тя ме караше да върша необмислени неща.

Хийт вдигна чашата си.

— За какво ще пием? — попитах аз.

— За печалбата — отвърна той и ние се чукнахме.

Можех да пия за това. Изпразних чашата, грабнах резен лимон и го засмуках, за да потуша пожара от изпития алкохол.

През следващия час и нещо Хийт ни забавляваше с историите си — за приключения в Син Сити, за обиколки с раница на гръб из Европа, за разкошния живот в Дубай. Чаровен и забавен, Хийт беше магнетичен по свой начин. Али му задаваше въпроси и го караше да говори, което бе облекчение за мен. Още бях сърдита на Блейк и не се чувствах готова да споделям каквито и да е клюки от личния си живот.

— Да ти поръчам още едно питие? Или нещо различно?

Потръпнах при звука на дълбокия му глас, който успешно успя да ме откъсне от взаимоотношенията между Хийт и Али.

— Трябва да говоря на сутрешното заседание — казах аз.

Би трябвало да кажа лека нощ. Беше почти два след полунощ местно време. Дългият ден бе започнал да ми се отразява, но не бях сигурна дали и с Али е така. — Искаш ли да тръгваме, Али?

— Хм… — тя погледна Хийт.

— Останете още малко — каза меко той.

Тя ме погледна отново и с очи, пламнали като коледни свещи, казваше „да“.

— Сигурна ли си, Али?

— Да, след малко ще тръгна. Не се безпокой.

Али сияеше. Текилата вече бе победила.

— Ще я върна напълно невредима — обеща Хийт.

Почти му повярвах. Обикновено щях да я накарам да тръгне за свое собствено добро, но тази нощ не исках да ѝ развалям удоволствието.

Блейк се изправи заедно с мен.

— Ще те изпратя.

— Не, благодаря. Така съм си добре.

— И аз се прибирам. Може да вървим заедно.

Отстъпих, донякъде уверена, че ще мога да преживея следващите десет минути насаме с него.

Насочихме се към асансьорите и ръката на Блейк, полегнала под кръста ми ме насочи към една празна кабина.

— Изглежда си подхождат — каза той като наруши мълчанието.

— Забелязах. Брат ти е много чаровен.

— Брат ми е труден човек — той поклати глава и прокара пръсти през косата си.

— И Али понякога е такава. Може би ще се пазят взаимно.

Блейк повдигна вежди с видимо недоверие.

Отново се възцари тишина. Бръмченето на асансьора сякаш засилваше енергията помежду ни, като че желанието, което изпитвах към Блейк се бе материализирало и сега се излъчваше от тишината. Очевидно бях подценявала колко дълги могат да се окажат десет минути, прекарани с него.

Когато асансьорът спря на моя етаж, Блейк ме изведе навън и ме придружи по коридора до вратата ми.

— Пристигнахме — казах аз като се надявах раздялата да бъде кратка.

Вместо това ръката му се плъзна от гърба до лакътя ми и после надолу, докато се оказахме хванати за ръце. Той описваше малки кръгчета по дланта ми с възглавничката на палеца си и в този момент не бях сигурна дали усещането не ми причинява истинска болка. Като електрически шок за целия ми организъм, който се разпростираше до върховете на пръстите ми и на други места.

— Блейк, аз…

Тялото ми се бунтуваше срещу тираничните опасения на разума ми. Лицето му беше на сантиметри от моето и за пореден път ме опияняваше с уханието си, което ми напомняше за първия път, когато се срещнахме.

— Няма ли да ме поканиш да пийнем нещо? — промълви той. Прокара език по долната си устна и го прехапа със зъби. В начина, по който ме гледаше нямаше нищо невинно.

Но кой можеше да му откаже?

Преглътнах тежко и отстъпих малко назад, като се изключих от магнитния поток на хватката му. Поклатих глава и усуках нервно косата си, като се опитвах да отклоня вниманието си от устните му.

— Трябва да ставам след няколко часа.

— Аз също.

Това беше същият Блейк Ландън, който само преди няколко дни почти бе успял да разбие шансовете за финансиране на компанията ми. Не бях готова да си легна с този мъж. Нали така?

Поех дълбоко дъх и го погледнах право в очите.

— Блейк, сигурна съм, че не си свикнал да чуваш това, но наистина не проявявам интерес. Прекарахме забавно тази вечер, обаче аз съм тук, за да работя.

— Не изглеждаш като човек, който е тук по работа.

Погледнах го с присвити очи, но той само се усмихваше.

— Не, сериозно, Ерика, нима искаш да кажеш, че изобщо не те привличам? — подпря се с ръце на стената и ме обкръжи с тялото си.

Твърдо решена да запазя дистанция между нас се притиснах към вратата. Междувременно сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Нима тези няколко сантиметра, които ни разделяха бяха последния бастион между мен и… нощта на живота ми?

Не, между мен и една огромна грешка.

— Ако си просиш комплимент, няма да го получиш от мен — казах аз. — Дори да ме привличаше, нямаше да се поддам по ред причини, не на последно място, че не искам да усложнявам, доколкото зависи от мен отношенията си с „Енджълком“.

— Аз няма да инвестирам в проекта ти, така че не виждам никакво усложнение.

— Не съм съгласна.

— Как мога да те убедя? — той предизвикателно се ухили.

Костюмът му леко се опъваше по ръцете и бедрата му. За Бога, компютърджиите не трябваше да бъдат толкова сексапилни. Единственото, което исках, е да го разопаковам като коледен подарък. Как бих могла да му устоя, ако той отново ме докоснеше, или не дай Боже, ме целунеше?

Страстно желаех да завлека Блейк в стаята си и да го чукам до безсъзнание, но имаше и по-добър вариант.

— Много е просто. Не можеш.

Обърнах се и започнах да ровя в чантата си за ключа. В следващия миг той се озова зад мен и една топла, властна ръка обви кръста ми. Затворих очи и тежко преглътнах, замаяна от внезапния допир.

— Сигурна ли си?

С усилие си поех дъх, като отчаяно се опитвах да не обръщам внимание как тялото му притиска към моето. Устните ми отказваха да изрекат необходимите думи, така че просто кимнах, като се молех да ме остави на мира.

Ръката му се отдръпна и се спря на ханша ми. Отново започна да ме докосва като че ме притежаваше. За проклетия, вместо да ме обиди, това все повече ме възбуждаше. И все пак не можех да поема по този път с него.

— Сигурна съм — гласът ми издайнически трепна.

Дланта му се плъзна нагоре по ръката до рамото и отмахна косите от врата ми. Нежно целуна тила ми, а устните му се задържаха върху кожата ми, докато пламнах отново. Погледът ми се замъгли и притиснах ръце към вратата, за да запазя равновесие.

— До утре — прошепна той.

Когато се извърнах, него го нямаше. От коридора бе влязъл право в асансьора. Облегнах се на вратата, като се проклинах и копнеех да бе останал със същата сила, с която исках да си отиде. Ръцете ми трепереха, но накрая намерих ключа… заедно с чипа.