Прелъстена

Глава пета

Напълно очаквано, с Али започнахме да спорим какво да облека. Накрая се спряхме на прасковена на цвят рокля без презрамки, за която се съгласихме, че е подходяща за среща, без да тръби „Хайде да си спестим десерта и да минем към главното“. Използвах по предназначение светло бежовите обувки с високи токове и разресах нервно косата си пред огледалото.

Точно в осем, Блейк почука на вратата.

— Здравей — притисках вечерната си чанта плик към себе си като спасителен пояс.

— Ерика — устните му се извиха в лека усмивка.

Носеше обикновена бяла риза с навити ръкави и тъмносини джинси. Обикновено разрошената му коса бе внимателно пригладена настрани, с по някой непокорен кичур тук и там, което му придаваше сексапилен и все пак елегантен вид. През последните няколко часа бях размишлявала какво щеше да донесе нощта и сега изобщо не можех да разсъждавам трезво.

След като няколко мига безсрамно се взирах в него, видях, че и той ме оглежда, а погледът му бе огледално отражение на моето недвусмислено възхищение. Заля ме вълна от чувства — пеперуди, плътско желание и неясното предчувствие, че мога да се влюбя безпаметно в Блейк Ландън. Мъжът бе сексапилен и самоуверен, а моите хормони бяха абсолютно безсилни в негово присъствие.

— Блейк! — Али застана до мен на прага и преценяващо огледа Блейк. — Толкова сте сладки и двамата!

— Не отиваме на абитуриентски бал, Али — промърморих аз, въпреки че до известна степен се чувствах по такъв начин. С тази разлика, че най-готиното момче в училище стоеше на вратата ми и това не ми изглеждаше напълно достоверно. Разбира се, и аз бях свалила доста готини момчета, обаче още преди месеци бях напуснала тепиха, за да се съсредоточа върху работата. Бях забравила какво е чувството някой да те одобрява физически. В действителност, не бях сигурна дали някой някога наистина ме бе карал да се чувствам по този начин, а двамата с Блейк бяхме разменили всичко на всичко една целувка.

Блейк ми предложи ръката си и отстъпи назад. Вкопчих се в нея и той ме поведе надолу по коридора.

— Забавлявайте се, деца — извика зад нас Али.

— Ще я върна обратно до утре сутринта — каза Блейк, като ѝ се усмихна в отговор.

Вдигнах нагоре очи и усетих, че лицето ми пламва при мисълта да прекарам цялата нощ с Блейк. Наистина ли правех това?

Щом влязохме в асансьора, Блейк натисна четиридесет и пет, най-горния бутон на таблото и поехме нагоре.

Смутена, аз попитах: — Къде отиваме?

— На последния етаж.

— Какво има там?

— Всъщност, моят апартамент.

Предишният ми ентусиазъм се изпари. — Много хитро, Блейк. — Отдръпнах се и кръстосах ръце. Съвършеният джентълмен, глупости. Господи, толкова съм наивна.

Блейк се изсмя: — Не е това, което си мислиш. Вярвай ми.

Повдигнах вежди. — Не ми даваш никакво основание да ти вярвам.

— Чувал съм, че е нужно известно време, така че може би все още има надежда.

Вратите на асансьора се разтвориха и той ме поведе към дъното на дългия коридор и извади ключа, за да отвори вратата. Последвах го вътре, поразена от просторния апартамент, който можеше да бъде описан единствено като малък палат.

Прекосихме богато украсеното фоайе, а пред нас в рамката на френските прозорци се очертаваше силуета на Лас Вегас. Слънцето бе залязло преди минути зад контура на голите планини, и небето блестеше в злато и кехлибар, докато всяка забележителност, сътворена от човешката ръка, се опитваше да наподоби величието на природата. Милиони светлини оживяваха нощта в този безумен, хипнотичен град.

— Помислих си, че оттук гледката е по-хубава отколкото от ресторанта — спокойно каза той.

— Поразителна е — изучавах хоризонта, заинтригувана от избора му. Благодарение на Блейк за втори път през този ден ме обзе опияняваща възбуда. И все пак сдържах външните ѝ прояви, тъй като не исках да му покажа, че толкова лесно ме е впечатлил.

— Радвам се, че мислиш така — той ме поведе към сервираната за двама маса до прозорците.

Мезонетът бе обзаведен луксозно и елегантно. Топлите, убити тонове на дамаските, тапицираните в бежови стени и кремавите мраморни плотове контрастираха с лъскавите, вградени електронни уреди.

Безпристрастно оценявах удобствата на апартамента, когато келнерът донесе кофичка с лед от една от съседните стаи.

— Чаша вино? — келнерът извади изстудена бутилка „Кристал Розе“.

— Да, моля — отвърнах аз.

Той ловко напълни високите ни чаши до ръба.

— Позволих се да поръчам и за двама ни — Блейк се чукна с мен. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Ще го преживея — шегувах се, но в действителност изпитвах облекчение. Когато Блейк бе наоколо, не можех да разсъждавам трезво, още по-малко да мисля каква храна бих могла изискано да ям в негово присъствие.

— И тъй, разкажи ми повече за Ерика Хатауей.

— Какво те интересува?

— Как се забавляваш? — въпросът беше достатъчно невинен, но в погледа му имаше друг подтекст.

Свих се и забих пръсти в ръба на стола. В присъствието на Блейк съпротивата ми се стопяваше. Защо изобщо се бях съгласила на това? Всъщност не бях, но и не бях отказала изрично. Независимо от всичко, бяхме стигнали дотук и досега всички се държаха напълно прилично, с изключение на моето либидо.

— Честно казано не се забавлявам много, особено напоследък.

— Значи си работохоличка?

— Може и така да се каже.

— Е, значи това е общото между нас. — Той се облегна назад на стола си и загледа хоризонта.

— Както изглежда, напоследък се справяш достатъчно добре и можеш да гледаш по-безгрижно на живота.

— Животът ми едва ли може да се нарече ваканция, ако това имаш предвид.

— Не виждам причина да не е такъв.

— Тогава предполагам, че не ме познаваш достатъчно добре.

— Осветли ме — казах аз. — Едно птиченце ми каза, че навремето си бил хакер.

Над ръба на почти празната ми чаша за шампанско по лицето му за миг пробяга някаква гримаса, която веднага изчезна.

— Не трябва да вярваш на всичко, което четеш в мрежата.

— Така ли?

Келнерът сервира вечерята, прекрасно сготвени котлети върху канапе от аспержи и гъби соте. Сърцето ми запя от радост и благодарих на келнера, който изчезна също така бързо, както се бе появил, като ни остави отново насаме.

Огладняла от напрегнатия ден започнах да се храня, като се наслаждавах на всяка божествена хапка.

— Както разбирам, не гориш от желание да споделиш историята на живота си?

Той се забави малко с отговора, втренчен в чинията си, като избягваше да ме погледне.

— Вече си прочела най-важното. Какво повече да кажа?

— Как по друг начин да разбера как да преуспея, освен ако не споделиш с мен всичките си тайни? — Търсех очите му и желаех той да ми каже нещо повече, нещо което не бих могла да намеря в интернет.

Той въздъхна и прокара пръсти през косата си.

— Разработих банков софтуер, продадох го и сега инвестирам в други, повечето успешни начинания, за да си убивам времето. Доволна ли си?

— Не напълно — отвърнах искрено.

— А каква е ролята на Али във вашия бизнес?

Исках да науча повече за скандалната история на Блейк, но реших да се върна отново към този въпрос по-късно, след като изглеждаше това бе чувствителна тема, а той все още не бе започнал да ми лази по нервите.

— Всъщност, тя ме вдъхнови да направя сайта. Сега, след три години мисля, че най-после съм завършила модното си образование с нея, въпреки че тя все още настоява да избира дрехите, които обличам. Както и да е, сега се занимава с нашия маркетинг. Нейна е заслугата за контактите, довели до увеличаването на нашите платени потребители.

— Обаче ти каза, че участието ѝ зависи от финансирането.

— Родителите на Али очакват от нея да си намери работа, по-добре платена от това, което можем да ѝ предложим в момента, така че тя няма голям избор, освен ако не получим финансиране, или не се разраснем бързо. Яви се на интервю за работа в Ню Йорк, така че вероятно накрая ще се устрои там, ако тук нещата не потръгнат.

— Как финансирате в сайта в момента?

— Честно?

Той кимна леко.

— Не се явяваш на изслушване пред мен. Просто съм любопитен.

— Допълваме постъпленията от сайта с моето наследство, което благодарение на това блестящо образование, най-после се стопява.

— Сигурен съм, че не си единствената, която залага личните си средства, за да следва мечтата си.

Шампанското ме сгряваше, приятен покой в присъствието на някой, който редовно ме нападаше. Обаче се бе държал учудващо мило. Поне докато не говорехме за него.

Когато приключихме с яденето, Блейк хвърли салфетката си на масата и напълни чашите ни, като изпразни бутилката скъпо пенливо розе. Взе чашата си, изправи се и хвана ръката ми.

— Ела с мен.

Колебливо го последвах към белите кожени дивани в другия край на просторния хол. Седнах, а той се настани до мен като допря коляното си до крака ми, за да ме погледне в лицето.

— Значи си се дипломирала и преговаряш с Макс. Какво следва оттук нататък?

— Въпрос с повишена трудност.

— Или в случая — въпрос за два милиона — каза той.

— Точно така. Не знам точно. Другата седмица трябва да се изнеса от общежитието, така че доста бързо трябва да измисля каква да бъде следващата ми стъпка.

— Правиш ми впечатление на човек, който ще успее по един или друг начин.

Приглади къдрица от косата ми зад ухото, като докосна висулката на обецата, преди да отпусне ръка зад облегалката на канапето.

Поех развълнувано дъх и бях сигурна, че той забеляза това.

— Какво искаш да правим тази вечер? — попита спокойно, докато ме оглеждаше.

Като че с поглед контролираше телесната ми температура — аз се изчервих, а кожата ми пламна непоносимо. Не бях толкова наивна да смятам, че нощта нямаше да завърши в леглото на Блейк, обаче започвах да губя битката по-бързо отколкото бях възнамерявала. Бях пожелавала и други мъже, и ги бях имала. Държах се независимо, обръщах внимание единствено на физическата страна на връзката и почти винаги бях успявала да държа нещата под свой контрол. Но сега в присъствието на Блейк изобщо не се чувствах независима.

— Да изпием още по едно?

Той се колебаеше, върховете на пръстите му докосваха голото ми рамо.

— Съгласен, но ако накрая не можеш да се държиш на краката си, бих предпочел аз да съм причината за това.

Господи. Картината, която думите му предизвикаха, помете способността ми да разсъждавам. Затворих за миг очи, като започнах да осъзнавам накъде вървят нещата.

— Тогава какво ще кажеш да направим една обиколка? — казах аз, като едва успявах да произнеса думите.

Той повдигна вежди: — На Лас Вегас?

Засмях се: — Може да започнем с този апартамент.

Очите му потъмняха, наситен нюанс на зеленото и започнаха да обхождат с поглед тялото ми и да се връщат на очите ми. Прехапа леко устната си, преди да произнесе: — Това ли искаш?

Нещо трепна във въздуха между нас. Дъхът ми секна, когато видях гладния пламък в очите му. Копнежът да почувствам ръцете и устните му върху тялото си бе необикновен и непреодолим. С всеки изминал миг все по-малко ме бе грижа за последиците, до които задоволяването на този копнеж щеше да доведе.

Кимнах мълчаливо. Стана и аз се изправих заедно с него, когато той хвана ръката ми.

— Тогава ще направим един тур.

Една по една обиколихме залите за масаж, складовете за провизии и спалните за гости. Разкошът навсякъде бе направо неприличен, както вероятно и цената, която плащаше за това място.

Изкачихме се по стълба със златни перила до втория етаж и влязохме в неговата спалня, ъглова стая с прозорци, заели цялата стена. Той спря на прага, а аз пристъпих, привлечена от очертанията на града, които все още ме изпълваха с благоговение.

— Мога да свикна с тази гледка.

— Аз също — промълви той.

Стоеше достатъчно близо и можеше да ме докосне, но не го направи, като разиграваше до крайност джентълменската карта. В това напрегнато затишие аз чаках, исках той да задвижи нещата, но с всяка изминала секунда напрежението и сексуалната енергия помежду ни ставаха все по-осезаеми.

Издишах дъха, който дотогава задържах.

Одързостена от шампанското, напипах прозрачния ръб на роклята си. Като сграбчих накуп полите, я изхлузих през главата си. Стоях така, с голи гърди, само по бикини, токчета и алкохолно самочувствие. Отразявах се в стъклената витрина и Блейк се появи в полезрението ми зад мен. Горещината на тялото му се просмукваше в моето, кожата ми вече пламтеше от осъзнаване на растящия ми копнеж.

Тогава той ме докосна, палецът му възпламеняваше улея надолу по гръбнака ми до ластика на бикините ми. Смъкна края на дантелата отстрани и обхвана здраво ханша ми като внезапно ме притисна към себе си. Изстенах от неочаквания контакт, лека паника се примеси към желанието.

Главата ми се отпусна назад на рамото му и можех да усетя как желанието взема връх. Устните му сладостно ме измъчваха, вкусваха и захапваха леко свръхчувствителната ми кожа между ухото и рамото. Едната му ръка обхвана ханша ми, а другата сграбчи гърдата ми. Плътта ми преливаше над неговия захват, а зърното се втвърди от докосването. Изгарях за него. С изострени сетива, похотта пронизваше цялото ми тяло, докато почти ослепях от желание.

— Кажи ми какво искаш, Ерика — промълви той във врата ми.

В главата ми се занизаха неизказани молби. Извих се леко, като усещах твърдината, която изпъваше джинсите му и се опираше в задника ми. Покрих ръцете му със своите и се извърнах с лице към него, безсрамна и слаба под погледа му. Искрящо зелени в момента, очите му тлееха и ме разтапяха. Телата ни едва се допираха, когато плъзнах ръка по гърдите му и се забавих над колана му. Господи, той бе великолепен, твърд и топъл. Повдигнах се на пръсти и трескаво го целунах, с отворена уста.

— Искам теб, Блейк — прошепнах аз.

Той пламенно ме целуна в отговор. Тялото му бе напрегнато от едва овладяно желание да се сдържа.

— Нямаш никаква представа колко много те искам точно сега.

Коленете ми се подкосиха. Той ме притисна и ме задуши с още една нетърпелива целувка. Опиянена от кадифените милувки на езика му, слепешком разкопчах копчетата на ризата му, твърдите извивки на слабините му бяха напрегнати под пръстите ми. Посегнах към копчето на джинсите му и го разкопчах.

— И аз искам същото — усмихнах се аз.

Очите на Блейк леко се разшириха. Игриво захапах горната му устна, преди да обсипя с целувки торса му. Кожата му с цвят на маслина обвиваше плътно мускулите му. Гърдите му бяха обсипани с къдрави кафяви косъмчета, които се спускаха надолу до средата на добре очертаните му слабини.

Коленичила, погледнах към него. Той бе всичко, което си бях представяла първата вечер, когато се срещнахме и много повече. Красив. Първокласен мъжкар.

Прокарах ръка по впечатляващия контур на ерекцията му, преди да смъкна боксерките и джинсите му, колкото да го освободя. Когато членът му изскочи навън, го задържах в ръце. Плътта му гореше, възпламенена от първично желание. Той рязко пое дъх, докато аз нежно го обвих с пръсти.

Бях овлажняла от очакване, но колкото и да копнеех за него, исках първо да го изпитам. Да се насладя на моментен контрол върху този мъж, който за броени дни преобърна целия ми свят.

В началото нежно и повърхностно задвижих ръката си. След това го обхванах по-високо и с по-голям натиск. Той изруга и прокара пръсти през косата си. Помпах го с една ръка, докато другата лежеше плътно върху стомаха му и се движеше в унисон с тежкото му дишане.

— За Бога, Ерика. Ела тук, почакай…

Членът му необратимо се втвърди, стана по-плътен. След няколко силни тласъци, с които опря до задната стена на гърлото ми, той отново изруга и разбрах, че е на път да свърши.

Преди да успея да го довърша, той ме изправи на крака. Гледаше диво и настойчиво като човек, загубил контрол.

— Мой ред е — каза той, а гласът му бе толкова дрезгав и груб, че звучеше почти като заплаха. Вдигна ме на ръце и без усилие ме хвърли на леглото.

Смъкна дантелените ми бикини, хвана коленете ми и ги разтвори. Засрамена и одързостена едновременно, почувствах как страните ми пламват. Бях изцяло изложена на показ, но когато той се наведе над мен, усещането за устата му между краката ми помете всичко.

Рязко поех дъх с името му на устните си.

Езикът му заработи по моя мокър, тръпнещ орган със същото вещо умение, което бе упражнил върху устните ми, дразнеше, лижеше, смучеше. Велики Боже, той беше надарен в устата.

Изстена, като търкаше клитора, докато ме смучеше. Стените на влагалището ми се стегнаха възторжено и аз се вкопчих в копринената покривка под нас. Енергията вътре в мен нарастваше с тревожна скорост.

— Толкова си вкусна.

Усещането за неговия дъх върху чувствителните тъкани, последвано от настойчивите близвания на езика му върху малкото снопче нервни окончания, ме изкара извън релси. Разумът ме напусна.

— О Боже — свърших разтърсващо, залята от вълните на оргазъма.

Дишах на пресекулки, докато се опитвах да се съвзема. Изпод натежалите си клепачи го наблюдавах как се съблича. Независимо от съвсем скорошния си оргазъм, желанието ми към Блейк не бе преминало. Копнеех за него, да бъде вътре в мен, да завършим започнатото.

Той ме повдигна с толкова решителен и напрегнат поглед, че едва не се изпразних на мига. Членът му леко се поклащаше, дълъг, дебел и твърд като камък докато нахлузваше презерватива.

— Готова ли си за мен, малката?

Бързо кимнах. Готова, каквато всякога щях да бъда.

— Слава Богу, защото не знам дали щях да мога да спра сега, дори и да исках.

Той легна на леглото върху мен и аз леко изпъшках, възпламенена от присъствието му. Стегнатите мускули на бедрата му се вмъкнаха между краката ми. Вдигнах ги високо над ханша му и се извих назад, като страстно го подканях да влезе в мен.

Той ме хвана за хълбоците и възпря усилието ми. Бяхме едва-едва свързани, върхът на пениса му на входа на влагалището ми.

— Блейк — промълвих аз задъхано и отчаяно.

Той се наведе, потърси устата ми и ароматът на устните ни се смеси с мириса на моята възбуда. Изглеждаше като нещо прекалено интимно, прекалено грубо при дадените обстоятелства, но подчертаваше вече заслепяващата ми нужда от него.

Исках да се измъкна от ръцете му, страстно желаех да го имам изцяло. Той отслаби хватката си и влезе в мен. Изстенах слабо в устата му, поразена от това колко изцяло ме изпълва. Наслаждавах се на великолепното усещане. Нищо не бе така съвършено както болезнено бавното навлизане на неговото тяло в моето. Протегнах се, за да се приспособя към него и болката от проникването скоро прерасна в още по-силен глад.

— Съвършено — каза той с нов тласък.

Затворих очи и го притиснах към себе си, като оставих тази обикновена дума да диктува момента. Той се движеше в мен с премерено бавни тласъци, като ме изпълваше и се отдръпваше назад с болезнени паузи. Редуваше задоволството с непоносим копнеж. Всяко движение ме приближаваше все повече до края.

Бях на ръба на обещаното облекчение, но той продължаваше да ме кара да искам още, като започна да ме целува бавно и дълбоко. Ритъмът ме подлудяваше, отчаяно се стремях да постигна оргазъм.

— Блейк, моля те — гласът ми се прекърши.

Той забави темпото, а аз започнах да мисля, че ще умра от безсилие. — Вярвай ми — прошепна той в ухото ми.

След това, без предупреждение сграбчи задника ми и мощно проникна в мен. При втория груб тласък възвърнах способността си да говоря, въпреки че едва разпознах гласа си, когато извиках. Неуморно завоюваше нови територии от тялото ми, като ми даваше всичко, за което го бях умолявала. И аз го поех изцяло.

— Господи… по дяволите… Блейк. В мен бушуваха вихри, тялото ми неконтролируемо отговаряше на неговото. Сграбчих косата му и се притиснах към него.

— Точно така, миличка. Давай — изкомандва ме той.

Наближаващата кулминация вибрираше в мен. Сключих крака около него, а цялото ми тяло трепереше, докато членът му набъбна непоносимо и двамата свършихме едновременно.

Изръмжа и застина неподвижно в мен, с разтуптяно сърце.

Със затворени очи, той се отпусна на лакти. Постепенно дишането ни се успокои, телата ни охладняха и започнахме да идваме на себе си. Целуваше ме леко по страните и врата, а аз бях сплела ръце и крака около него.

Въздъхнах. — Не знаех….

Той се усмихна и ме целуна. — Какво?

— Че… може да бъде така.

Усмивката му изчезна и устните му леко се разтвориха, докато прокарваше палец по извивката на скулата ми. Гърдите ме боляха от неговата близост и от учудването, което ми се стори, че проблесна в притворените му очи.

Целуна ме целомъдрено и се отдръпна.

— Отивам да се изкъпя. Веднага се връщам. Освен ако не искаш да дойдеш с мен.

Поклатих леко глава. — Не съм сигурна дали точно сега мога да се държа на краката си.

Той се позасмя, докато се изправяше. — Предупредих те.

Докато отиваше към прилежащата към спалнята баня, аз с трепет го оглеждах в гръб. Задникът му беше съвършено изваян, както и всеки сантиметър от великолепното му тяло. Всичко, свързано с Блейк, бе станало прекалено силно, атака върху сетивата ми, локомотив, помиташ всичките ми опасения.

А аз се наслаждавах на всеки миг.

Събудих се внезапно, без да знам къде се намирам, докато не разпознах ръчно рисуваните златни пеперуди на тавана. Блейк лежеше по корем до мен и кротко похъркваше във възглавницата. Тялото му бе гладко и отпуснато, различно от мускулестото животно, което неотдавна ми бе взело акъла. Сигурно бях заспала, докато той се къпеше. Не си бе направил труда да ме събуди и да ме отпрати.

Все пак не исках да бъда тук, когато той се събуди. Тънех в блаженство, но мисълта да се изправя срещу срама на дневна светлина ме отрезви и ме накара да действам.

Стаята бе осветена, обаче пустинното небе бе черно като катран и с изключение на френетичните градски светлини нямаше и намек за неминуемото зазоряване. Тихо се измъкнах от леглото и се облякох, въпреки че никъде не можах да открия бикините си. Обух обувките си и се спрях до писалището. Написах бележка, върху която сложих чипа от десет хиляди долара.

Какво ли не се случва във Вегас…

Целувки, Ерика

Загледах се за минутка в очертанията на града, след което безшумно напуснах апартамента на Блейк.

Минути след това, крадешком се вмъкнах в хотелската ни стая, но когато влязох, Али седеше, облегната на възглавницата, и гледаше телевизия.

— Хей, защо си будна? — беше почти два часа.

— Ами ти защо си будна? — тя присви устни.

— А, няма нищо.

— Ти, малка мръснице. Разкажи ми всичко — тя изключи звука на телевизора и кръстоса крака на ръба на леглото.

— Няма много за разказване. — Вдигнах рамене и смених роклята си с халат.

— Не ме занасяй, Ерика. Снасяй, веднага — тя насочи тънкия си пръст с лакиран нокът към мен.

Въздъхнах и седнах на ръба на леглото, с лице към нея. Тази сутрин я бях гълчала за същото. Каква лицемерка.

— Само ще кажа, ако Хийт поне малко прилича на брат си, хм, в леглото — търсех думите си — ти прощавам, разбра ли?

— Стига бе! Добре ли беше?

— Нямам думи. Сега само трябва да измисля как да стоя далеч от него.

— Защо? Какво искаш да кажеш? — веждите ѝ се смръщиха при намека.

— Прекарахме добре, но наистина се надявам, че това е за пръв и последен път и няма да се повтори, защото… — закрих лицето си в шепи, които още миришеха на него. Вдъхнах аромата му и се оставих на спомена за нашата нощ.

— Ерика, какво има?

Изправих се рязко, като че бях хваната да правя нещо нередно.

— Ставаше дума защо искаш това да си остане еднократна забежка — напомни ми тя.

— Не знам! — кършех ръце в скута си. — Знам само, че мога да се пристрастя към това. Към него. Тук съм по работа, а вече не мога да мисля за друго.

Посочих тавана, където условно се намираше той. Отърсих се от спомените, които бяха все още твърде пресни като знаех, че Блейк още е чисто гол и спи няколко етажа по-горе.

— Не знам, разсипана съм. Трябва да поспя.

Али кимна, обаче видях, че леко се усмихва, преди да изключи телевизора и да се пъхне под завивката.

Благодарна за дадената ми отсрочка, се оттеглих в банята, за да взема душ. Опиянението да бъда с Блейк се изостряше, докато водата барабанеше по отпуснатите ми мускули, като изцеждаше до последно останалата ми енергия. Той вече означаваше твърде много за мен.