Прелъстена

Глава четиринадесета

Озовахме се в задимения и слабо осветен клуб на последния етаж. Надявах се шумът да заглуши мислите, които се въртяха в главата ми.

Поех към дансинга и се врязах в тълпата хора, които се въртяха под звуците на популярен ремикс на Риана. Спрях се и се опитах да се извърна към него, но той не ми позволи. Силната му ръка обгърна ханша ми и той ме придърпа назад към себе си. Движението беше толкова плавно и лесно, като че просто се намерихме отново там, където трябваше да бъдем през цялата нощ. Заедно.

В миг телата ни се сляха. Всичко изглеждаше правилно в прегръдките му. Движенията ми следваха пулсациите на баса и аз започнах да се поклащам в ритъма на музиката, която кънтеше в тялото ми. Мускулите ми се отпуснаха и аз се потопих в момента, заедно е Блейк.

Тълпата бе плътна, но аз не обръщах внимание. Чувствах единствено ръцете на Блейк. В синхрон с песента се притиснах назад, обзета от дива страст да бъда близо до него, да почувствам физическия контакт, за който бях копняла дни наред. Песента свърши и се преля в следващата, а ритъмът леко се промени и ни сближи още повече. Почувствах как надървеният му член се притисна в задника ми, като безмълвно настоява за това, което и двамата желаехме. Възбудата пълзеше по кожата ми и главата ми се отпусна назад. Ръцете му обвиха кръста ми и той ме целуна по врата. Гореща целувка с отворена уста, от която ми се зави свят. Може би от алкохола, но по-вероятно от наркотика, наречен Блейк.

Той ме завъртя към себе си. Преди да успее да проговори, аз го сграбчих за сакото и го привлякох. Притиснах устни в неговите и го целунах с необуздан копнеж. Той ме посрещна с пълна сила. Езиците ни се преплетоха и аз го притеглих още по-близо. Той плъзна ръка под тясната прилепнала пола на роклята ми, хвана ме за задника и докосна ръба на бикините ми. Изстенах в устата му, забравила за себе си и за това къде се намираме. Исках да го яхна тук, веднага, сред стотиците разгорещени, потни и сексуално възбудени хора.

Той леко изръмжа и се отдръпна. Това стана внезапно и аз се почувствах самотна, но тревогата от това, че сме разделени, скоро бе пометена от съзнанието, че слизаме от дансинга и поемаме по някакъв коридор, далеч от царящия хаос.

Вървяхме напред, докато коридора се раздели на две. От лявата страна як мъжага стоеше на пост пред някаква врата. Блейк се приближи до охранителя, пъхна банкноти в ръката му и той кимна към вратата. Влязохме в помещение, което изглежда беше друго частно ВИП място. Голямата, празна зала бе слабо осветена. Покрай двете противоположни стени бяха подредени червени кожени дивани, а третата бе заета от осветения бар, съдържаш всичко необходимо за едно хубаво парти.

— Какво е това?

Блейк затвори вратата зад нас и без да губи време, ме притисна към нея.

— Мястото, където ще те чукам без прекъсване.

Той вдигна крака ми на ханша си и се притисна към мен. Задишах тежко, когато той влезе в мен, като през бикините ми докосна клитора ми точно както трябваше.

Вмъкнах пръсти в косите му и привлякох главата му надолу, като силно го целунах. Ръцете му шареха по тялото ми, мачкаха гърдите ми през прилепналата тънка материя, преди да смъкнат горнището без презрамки. Изхлузих роклята си и той налапа зърното ми, като захлупи другата ми гърда с ръка. В мен гореше неудържимо желание, толкова силно, че в този момент бях готова да направя почти всичко с него, ако не бе досадното съмнение.

За последен път — помислих аз. Обаче…

— Почакай. Не трябва да правим това.

Блейк удари с юмрук по вратата зад мен. — По дяволите, Ерика. Какво да чакам?

Прикрих се с ръце, като изведнъж се почувствах твърде разголена. Гневът, съчетан със сексуалната енергия, която се излъчваше от него, ме уплаши. Бях го виждала силно наранен и преди, но не както сега.

— Желая те Блейк. Повече от всяко друго нещо в този момент или вероятно винаги. Но не мога да те деля с други.

— Какво? — той зарови ръце в косите си и отстъпи назад.

— Не знам какво има между теб и София и не съм аз човекът, който ще ти казва как да живееш. Знам, че сигурно имаш най-красивите жени. Разбирам го, но чувствата ми към теб… Просто не мисля, че мога да го направя. — трепнах от спазъма в гърдите си.

Блейк не приличаше на другите момчета, с които бях ходила. Всъщност, изобщо нямаше нищо общо с тях, а срещата ни преобърна всичките ми представи за секс и връзки. Започвах да се влюбвам силно в него и мисълта, че е бил със София, сега или някога, бе непоносима. Изневяра от страна на Блейк щеше да ме съсипе.

— Мислиш, че чукам София?

Погледнах го втренчено. — Тя намекна, че сте били — просто допуснах…

Той направи гримаса, като че бе лапнал нещо безвкусно.

— Тогава ще поговоря с нея. Но трябва да знаеш, че между нас няма абсолютно нищо. Не е имало от години.

— Да, Хийт потвърди вече историята ти — казах аз, като рязко го прекъснах.

— Това не е история. Това е истината. Какво по дяволите трябва да направя, за да ми повярваш?

— Не знам — казах аз като се отпуснах на вратата и желаех съвестта ми да замлъкне и да ни остави да бъдем заедно.

Блейк скъси пространството помежду ни като ме хвана за раменете, започна да гали с палец горната част на ръцете ми и вълни на облекчение плъзнаха по цялото ми тяло.

— Ерика — той докосна лицето ми, за да го погледна.

Очите ми се срещнаха и сърцето ми спря да бие.

— Ти си причината да съм тук.

Целуна ме дълбоко и бавно, като използваше всяка възможност да ме дразни с език, от което коленете ми безсилно се огънаха. Отдръпна се и се загледахме втренчено.

— Единствената.

— Ти си мой — издишах срещу него, опиянена от мириса и вкуса му.

— Ако само за пет минути бе престанала да бягаш от мен, щях да ти го кажа.

Протегнах устни и отново го целунах, като го лижех и дразнех.

Той изръмжа в отговор, повдигна ме и уви краката ми около себе си.

— Нека сега ти покажа.

Кимнах. Не знаех какво щеше да стане утре или вдругиден, обаче нищо нямаше да успее да застане помежду ни тази нощ. Той плъзна ръце под полата ми и с рязко движение раздра тънката материя на бикините ми. Хвърли ги встрани, отнесе ме до един от кожените дивани и ме просна върху него. Наведе се над мен и ме приклещи с ръцете си. Аз се извих нагоре към него, като знаех, че не след дълго той отново ще бъде в мен, за което непрекъснато копнеех, откакто преди броени дни го напуснах. Прикова ме с хълбоците си, като се полюляваше над мен, обещание за онова, което неминуемо щеше да последва. Бързо разкопчах ризата му и зърната ми докоснаха меките косми на гърдите му.

Пръстите му нежно се плъзнаха през влажните ми гънки и след това се спуснаха надолу като достигнаха чувствителното място вътре в мен, докато дланта на ръката му притискаше твърдия възел на клитора ми. Трепнах, на ръба на оргазъма. Той забави темпото и започна да целува вътрешната страна на бедрото ми.

Безуспешно се опитах да го накарам да се качи върху мен.

— Моля те Блейк, не ме карай да чакам.

— Искам да те вкуся, малката — каза той вкара в мен пръстите си.

Извиках, почти обезумяла от страст. — Искам те вътре в мен! Веднага!

Нервите ми бяха опънати, а предчувствието за неговия безпощаден стил на чукане само разпалваше желанието ми. Тогава той извади пръстите си от мен, разкопча токата на панталоните си и ги свали само колкото да извади члена си. Хванах твърдия маркуч в ръка, като обвих горещата му кожа и оценявах какво може да направи за мен, когато го допрях до влагалището си и го вкарах навътре. Бавно и дълбоко, той влезе напълно. Усещането бе изгарящо и интензивно.

Завършена.

Борех се с чувството, което ме обзе при този контакт. В гърдите си усещах тежест, като че сърцето ми щеше да се пръсне. В отчаяния си стремеж да пренебрегна онова, което това означаваше, бурно го целунах, езиците ни страстно се сплетоха. Нуждая се от това. Нуждая се от теб.

Движех се неуморно под него, обезумяла от желание да почувствам триенето на члена му в мен. Исках да го притежавам и да бъда притежавана от него и това беше единствения начин, който знаех, за да го накарам да мисли само за мен. — Изчукай ме, Блейк.

— С удоволствие.

Той проникна в мен, грубо и дълбоко, отново и отново. Свърших бързо, като мълвях името му, а сълзите се стичаха по лицето ми, докато ме заливаха вълните на оргазъма. Опитах се да ги изтрия, преди той да успее да ги забележи, обаче той ги попи с уста, а допирът му бе като мехлем за интензитета на изпразването ми и за болката от раздялата ни през последните няколко дни. Забави се за миг, преди да смени ъгъла и да увеличи дълбочината на убийствените си тласъци. Надвиснах над пропастта на нов оргазъм.

— Още — прошепнах аз като отметнах глава, смазана от всяко усещане и все пак жадна за още.

— Още?

— По-дълбоко.

Той спря изведнъж и дъхът ми секна. Обърна ме по корем, сви коленете ми под мен и ме плесна по задника толкова силно, че аз извиках, а болката ме върна обратно в реалността. Преди да успея да протестирам, той вкара члена си обратно в мен със сила, която ми отне дъха.

Извади го напълно и се наведе над мен като ме остави с празнота и болка. — Забранявам ти да бягаш повече от мен, Ерика. Сериозно. — Гласът му бе дрезгав, а дъхът му пареше врата ми.

— Моля те, Блейк — изстенах аз, като се притиснах отново към него.

— Обещай ми.

— Обещавам.

Той се стегна и дланта му рязко ме перна на същото място, членът му, който безжалостно се врязваше в мен ми причиняваше смъдяща болка. Отново се отдръпна. Прилепих се обратно към него, нуждата да изпитам оргазъм с него вътре в мен премахваше всичките ми задръжки. Той отвърна на молбата ми и равномерно започна да ме помпа, а когато отново ме плесна по задника, се обвих необуздано около него, като стиснах пениса му със стените на влагалището си.

— Още — извиках аз.

Той ускори темпото, като поддържаше контакта и ме тресеше с премерените си удари. Тялото ми тръпнеше, всеки мускул бе напрегнат отвъд пределите на желанието ми, когато той ме докара до самия връх. Изстенах, зарила глава в дивана, ноктите ми се впиваха в скъпата тапицерия и аз свърших с вик, който вероятно телохранителят чу. Блейк с ръмжене се изпразни в мен като издиша пресечено, а дъхът му галеше врата ми, когато легна върху мен. Застина неподвижно, после обви с ръка кръста ми и ме обърна с лице към себе си, като ме посрещна с нежна, ефирна целувка.

— Това беше нещо различно — промълвих аз с омекнали кости, разбита — и, объркана.

— На теб ти хареса — каза той.

Изстенах и го стиснах с крака.

Той се усмихна. — За властна малка хитруша като теб се справяш много добре с пасивната роля.

Широко отворих очи. — Едва ли бих се описала като пасивна.

Той се изсмя. — Казваш го сякаш е мръсна дума.

— За мен е такава. Аз не…

— Почакай, преди да продължиш, само искам да те попитам. Искаш ли да го направя отново някой ден?

Премигах, внезапно смутена от това, че той щеше да ме принуди да се съглася с него. Да ме удрят по задника във върховния момент бе различно от това да го обсъждам.

— Не знам. Може би.

— Хубаво, защото имам такова намерение — лицето му не оставяше място за съмнение, че говори сериозно, гласът му бе по-груб от преди. Потръпнах, гореща и нетърпелива.

Исках да споря и да му кажа да си гледа работата, обаче самата мисъл за това ме възбуждаше.

— Караш ме да искам неща, за които не съм сигурна.

— В леглото имаш право да искаш неща, различни от тези, които правиш всекидневно. И ти обещавам да не те пердаша на публично място — Лицето му се смекчи от усмивка, докато той се смъкваше надолу по тялото ми. — Освен ако не се държиш като много лошо момиче. — налапа зърното на гърдата ми и стисна със зъби втвърденото връхче.

О, обичам това. Стегнах се от усещането и леко се задъхах. — Ще бъда добра — обещах не на себе си аз.

Той леко се засмя. — Много се съмнявам.

— Толкова ли съм лоша?

Очите му потъмняха, а леката извивка на устните му смекчаваше иначе опасното му изражение. — Може би искаш да свикнеш с идеята за наказанието.

Блейк силно смукна зърното ми, докато въртеше другото между пръстите си, като усукваше плътта точно колкото да причини съвършената степен на болка.

Изстенах, но той не отстъпи. — Откъде да знам дали това не е следващия етап на желанието ти да управляваш всеки аспект от живота ми? Първо апартамента, после това… Задъхах се като едва успявах да свържа мисълта.

— Идеята е съблазнителна, но не мисля, че ще ми позволиш да се измъкна безнаказано. Плъзна се нагоре и бръсна с устни ключицата ми. Засмукал врата ми, той продължаваше да дразни зърната ми.

Сведох гърди към дланта му и доволна усмивка озари лицето му, после се отдръпна и се изправи. Членът му още беше твърд, вълнуващо доказателство за издръжливостта му. Намръщих се, когато го прибра в панталоните си.

— Не се цупи. Нека те отведа у дома — каза той, а в очите му проблясваше обещание за още.

След по-малко от двадесет минути се промъкнахме през вратата на апартамента. За секунди проснах Блейк по гръб върху червената покривка на леглото за гости, точно както бях мечтала дни наред. След наложените по-рано наказания и разговора за това как му се покорявам, все още бях обезумяла от похот. Свалих ризата му, докато лижех и хапех плътта надолу до панталоните му и го освободих. Той седна и свали роклята ми. Гола и преизпълнена от желание, ръцете ми шареха по трескавата му кожа, докато с устни той следваше очертанията на торса ми, като се прекланяше пред всеки сантиметър от тялото ми. Нежният му дъх затопляше свръхчувствителната ми кожа и изостряше страстта ми.

— Господи, Ерика, имаш невероятно тяло — прошепна той с нисък глас.

Почти можех да усетя вкуса неговия порив, решителността му да ме притежава по всеки възможен начин. Плъзна ръце надолу от раменете до китките ми, като с една ръка ги приклещи зад мен. Прехапах устни и изстенах и поради ограничената възможност за движение, която ми бе оставил, си доставях удоволствие като триех напред-назад клитора си в неговия член, докато нуждата ми стана непреодолима.

Той хвана още по-здраво китките ми и ме обхвана необясним страх. Замрях неподвижно, а гърдите ми безсрамно щръкнаха към него. Сърцето ми лудо биеше, докато аз се борех с инстинкти, които за нищо на света не искаха който и да е мъж да има толкова много власт над мен.

— Блейк, не знам — казах аз с глас треперещ от страх и желание, докато той ме държеше в плен.

Заглуши думите ми с нежна целувка. — Аз ще се погрижа за теб, милинка.

Гласът му бе многозначителен, а лицето му невъзмутимо и спокойно, по-овладяно отколкото очаквах да бъде при тези обстоятелства. Погледнах го в очите и сърцето ми се сви от болка заради онова, което изпитвах към този мъж.

— Никога няма да те нараня — той прокара палец по устните ми.

Вярвах на Блейк с тялото си. Никога не се бях чувствала толкова сигурна или толкова уязвима, както с него.

Напрежението в мускулите ми, които се бяха стегнали за борба, отслабна.

Готова да се подчиня, на каквото той реши му върнах целувката. Сърцето ми бясно биеше, а очакването потискаше страха.

Блейк мушна ръка под хълбоците ми като леко ги повдигна, преди да се докоснем и аз внимателно се плъзнах в изгарящата жарава на ерекцията му. Той захапа втвърденото зърно на гърдата ми, като галеше връхчето е език и го захапваше със зъби, така както в клуба. Двойното усещане ме бе завладяло изцяло и ме държеше в плен. Не можех да освободя никаква част от енергията, която протичаше в мен като го докосна или като ускоря движенията ни. Вместо това се трупаше в мен като огнено кълбо, закопняло за кислород, което във всеки миг щеше да избухне и да подпали всичко наоколо.

Той изви таза си, като непрекъснато ме помпаше и правеше излишни моите движения. Започна да мачка с кръгообразни движения на палеца си клитора ми, овладял всеки жест с експертна вещина, докато аз опасно се озовах на ръба на екстаза. Мускулите ми се стегнаха до силните му топли ръце, които ме подчиняваха на волята си.

— Сега можеш да почувстваш всичко, нали, миличка?

Докато изричаше тези думи ме прониза остро усещане за всяко място, където телата ни се допираха. Големият му член, който риеше в мен, пръстите му, които свиреха нотите на моето желание като добре научена песен. Треперех и губех ума си с всеки отлитащ миг.

— Да… ти си невероятен.

— Беше права, Ерика. Ще те накарам да искаш неща, които никога не си подозирала, че искаш.

Пусна клитора ми, намести отново ханша ми и влезе още по-надълбоко. Тих, безпомощен вик се изтръгна от мен, когато почувствах, че се разкривам пред него.

— Ще искаш да те просна и да те чукам грубо. Да контролирам тялото ти.

— Блейк, моля те… о, Господи!

— Искаш го веднага, нали?

— Да. Сега. Искам те целия — спазматично се свивах около него, а думите му усилваха мъчителния ми глад.

Тогава той ме пусна, обърна ме по гръб и легна върху мен. Проникна в мен с мощни тласъци, които ни избутаха нагоре по леглото и ме изстреля в раздиращ оргазъм, който ме прониза като светкавица, ослепителна бяла топлина. Хълцах, докато произнасях името му и прокарвах пръсти надолу по гърба му, сгушена в рамото му, докато вътрешният ми огън бушуваше около нас.

— Блейк!

— Твой съм, Ерика — каза той с натежал от желание глас, докато приковаваше хълбоците ми за леглото със силата на финалния тласък.

Полежахме така няколко минути с преплетени тела, свързани от преживяното, докато ме обливаха вълни на облекчение и пълно блаженство. Прокарах ръка през влажните къдрици на косата му, докато той проследяваше с върховете на пръстите си контура на лицето ми. Очите му бяха впити в мен с почти благоговейна настойчивост.

Никога преди не се бях чувствала толкова свързана физически и духовно с друг човек. Никой не можеше да ме накара да се чувствам по този начин. Толкова оголена, толкова необуздана.

Мислите ми започнаха да текат по-бавно, докато той обсипваше с нежни като венчелистчета целувки подутите ми устни, като ми шепнеше любовни думи, докато не заспах в прегръдките му.

Събудих се след няколко часа. Зазоряваше се, а ръцете на Блейк здраво ме притискаха, като предотвратяваха всяка евентуална мисъл за бягство. Леко се обърнах, за да го погледна, но когато се раздвижих, ръцете му се стегнаха около кръста ми. Лицето му бе отпуснато и спокойно. Усмихнах се. Намирах се точно на мястото, където исках да бъда. Покрих ръцете му с моите и се притиснах към него, като се опитвах отново да заспя.

Изведнъж телефонът на Блейк звънна в джоба на панталоните му на пода. След няколко сигнала той се раздвижи и се изтърколи от леглото, за да го вземе.

— Какво се е случило? — попита той.

Странно начало на разговор.

— Къде си — продължи, като притисна телефона към рамото си, докато събираше дрехите си от пода. — Добре, ще дойда след десет минути.

Прекъсна разговора и приключи с обличането, като че напълно забравил за присъствието ми.

— Какво става? — попитах аз.

Спря и загрижено ме погледна. Какво по дяволите толкова да се объркало, че се налагаше да ме зареже така внезапно?

— Съжалявам. Трябва да свърша нещо. Няма да се бавя.

— Мога ли да дойда с теб?

— Не, само си събери багажа. Ще те откарам обратно в Бостън, когато се върна.

— Не мога да замина. Имам среща утре. Всъщност, днес.

— С кого?

— На обяд съм с Исак Пери.

— Отмени го. Ще те измъкна оттук.

— Блейк, какво по дяволите става? — скръстих отбранително ръце, леко несигурна поради това, че бях гола, а той — облечен.

Тежко въздъхна. — Сега не мога да ти обясня.

— Забрави. Оставам тук. Ще се срещнем в Бостън, след като си свърша работата — тръгнах към чантите си увита в чаршафа.

— Повярвай ми, махаме се оттук — каза той, стиснал челюсти по познатия категоричен начин. — Ще ти обясня всичко, когато се върна, обещавам.

Преценявах изражението му, като ми се искаше да му вярвам. Той преодоля разстоянието помежду ни и взе решение вместо мен с целувка, която ме накара да съжаля, че не разполагахме с още десет минути.

— Скоро ще се върна — каза той и бързо излезе.

След като взех душ и надлежно опаковах багажа, започнах да се проклинам, задето бях оставила Блейк да ме убеди да отменя срещата си. Накрая отново заспах, докато го чаках. Часове по-късно той седна на леглото до мен и ме смушка, за да ме събуди.

— Време е да вървим, миличка — каза той спокойно и нежно.

— Всичко наред ли е? — попитах аз докато идвах на себе си.

— Хайде да вървим, ще говорим в колата — той се изправи и грабна подредените ми чанти. Бързо прегледах нещата си и го последвах.

Мълчаливо си взех сбогом, докато излизахме на север от града, като осъзнах, че не съм казала довиждане на Али. Щях да се обадя по-късно, доста по-късно, когато двамата с Хийт успеят да се наспят след несъмнено тежката за тях нощ.

— Ще ми кажеш ли какво става? — попитах накрая.

Блейк стисна още по-силно кормилото.

— Кой ти се обади?

— Али.

Смръщих вежди, като се питах защо изобщо тя има номера на Блейк. Прехвърлях в ума си възможностите, но такива просто нямаше.

— Защо ти се обажда?

— Сигурен съм, че Али не ти е казала поради разбираеми причини, обаче Хийт има проблем с наркотиците. Мислех, че се е изчистил, но е имал рецидив.

Издишах, като се опитвах да преглътна новината. Умът ми заработи на пълни обороти и свърза нещата. Всичко пасваше. Напрегнатият му вид онази сутрин, късните нощи и смътното недоверие, което изпитвах към него, когато бе наоколо.

— Какви наркотици?

— Предимно кокаин.

— Али — прошепнах аз като покрих устата си с трепереща ръка.

Как можеше да бъде с него предвид тези обстоятелства?

Това беше нещо сериозно. Ами ако и Али се бе забъркала с наркотици сега заради него? Това щеше да обясни нежеланието ѝ да контактува с мен и отслабването, което въпреки че бе незначително, забелязах.

— Али не употребява — каза той, като че четеше мислите ми.

Повдигнах вежди. — Откъде знаеш?

— Вярвам ѝ. След като толкова години съм се разправял с Хийт, имам набито око. Чиста е.

Кимнах с облекчение, обхваната внезапно от жалост към Блейк. Колко време се бе занимавал с това? Да оправя неразбориите на Хийт?

— Какво се е случило тази нощ?

— Сбил се е в клуба. Повикали ченгетата, които намерили наркотици в него. Старата история.

— И сега какво?

— Задържан е за една нощ в ареста. Вече уредих да го пуснат под гаранция, след това трябва да го настаня в рехабилитационен център, за да не попадне отново в затвора.

— Отново?

— Мисля да го преместя от Ню Йорк. Кокаин, манекенки и клубове. Както изглежда, не можеш да имаш едното без другите две, а той просто не може да се откаже от клубовете.

Опитвах се да осмисля чутото, като сглобявах парчетата като части от пъзъл. Ядосвах се, че толкова дълго се бях заблуждавала. От колко време Али знаеше и не ми казваше? Първо за София, а сега и това. Само за няколко седмици между нас се натрупаха толкова много тайни. Може би не ме лъжеше грубо, обаче криеше истината от мен, което изглежда бе същото.

— Така ли се запозна със София? — попитах аз като се колебаех дали да я спомена, но не можех да устоя на изкушението.

Той дълго мълча. — Да, запознах се с нея чрез Хийт.

Загледах го, като наблюдавах как води вътрешна борба дали да сподели нещо повече.

— Предполагам може да се каже, че тя е била от неговата компания или той от нейната. Не знам. Започнахме да се виждаме от време на време, но тя се хвана с Хийт докато отсъствах.

— Спала ли е с него?

— Никой от двамата не би признал. Не съзнавах, че имат проблем, но веднъж отидох непоканен на едно от партитата им в апартамента. Бяха налягали един върху друг. Реших да не задавам въпроси и приех най-лошото.

— Какво направи?

— Изпратих ги в център за рехабилитация. Заплаших, че ще им спра кранчето, докато не се изчистят. София завърши програмата и аз скъсах с нея. Тя не го понесе много добре, но аз се съгласих да ѝ помогна да започне на чисто.

— Затова инвестира в бизнеса ѝ.

По лицето му се мерна израз на учудване. Вероятно бе готов да направи всичко, за да остане тя чиста, когато знаеше, че раздялата ще я хвърли в депресия. Дали я бе обичал?

— Да, но отношенията ни свършват дотам — той отклони поглед от пътя, за да ме погледне в очите.

— Вярвам ти — казах аз. — Колкото и да обичах очите му, в момента ми се искаше да си гледа пътя.

— Добре.

— Какво ще прави Али сега?

— Разбира се, тя може да остане в апартамента колкото ѝ е нужно.

— Обаче връзката им? Искам да кажа…

Никога не бях виждала Али такава, толкова влюбена. Но можех ли наистина да подкрепям връзката ѝ с Хийт, когато той имаше толкова проблеми? Сериозни проблеми. Със или без брат милиардер, той си бе истинска напаст и мисълта за това, че тя е свързана с него по някакъв начин ме смущаваше.

— Тя трябва да прецени сама, но не искам ти да се замесваш — каза Блейк с решителна нотка в гласа.

Намръщих се. — Как да разбирам това?

— Значи, че ще можеш да се виждаш с Хийт или с неговите приятели, само след като той е бил чист за много дълъг период. И в това число и с Али.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че не мога да се срещам с нея? — наежих се аз при този намек.

— Ако Али реши да остане с него, това си е неин избор, но не искам ти да имаш каквото и да е общо с това.

Кипях от гняв, докато се опитвах да намеря начин да спечеля спора. Имах нужда от кафе.

Отдръпнах се намусено в края на седалката, като се мъчех да стоя възможно най-далеч от него, доколкото колата го позволяваше.

— Искаш ли да закусим? — попита той.

Загледах се през прозореца и не благоволих да отговоря.

След десет напрегнати минути той излезе от магистралата и паркира пред старомодна закусвалня надолу по пътя. Изключи мотора, излезе и зави, за да отвори вратата от моята страна.

Когато излязох навън, той ме обви с ръце и ме облегна на колата, а телата ни се притиснаха твърде близо, предвид това колко му бях ядосана.

— Искам да разбереш — каза той.

— Да разбера какво? Болезненото ти желание да контролираш всичко и всеки наоколо?

— Познавала ли си някой със зависимост?

Скръстих ръце пред гърдите си и загледах встрани от него магистралата и прелитащите по нея коли. Щеше да се опита да ме убеди, че да контролира живота ми е нещо приемливо, знаех си.

— Не — съгласих се аз.

— Добре. Така и искам да си остане.

— Не можеш да ми нареждаш кой да присъства в живота ми. Каза, че нямаш интерес да властваш над мен по такъв начин.

— Първо, никога не съм казвал такова нещо и второ, това е различно.

— Прекрасно — потръпнах аз, смразена от мисълта, че дълбоко в себе си Блейк наистина иска или може би изпитва нужда да ме контролира — подозрение, което все повече се затвърждаваше в нашата връзка.

— Ерика, престани.

— Какво да престана? Никога не съм се отчитала на никого и съм напълно сигурна, че няма да се отчитам пред теб. Така че си го набий в главата и си гледай работата.

Понечих да тръгна, но той не трепна и аз не можех да помръдна.

— Ерика…

— Стига с това Ерика!

Той изпъшка като прокара ръце през косата си и телата ни се отделиха на минимално разстояние. Погледнах го, но когато срещнах очите му, те бяха уморени, натежали от чувства, безмълвно умоляващи.

— Тревожа се за теб. Започвам да се влюбвам в теб и ще направя всичко, което сметна за необходимо, за да те предпазя. Разбираш ли?

Сърцето ми се блъсна в гърдите. По дяволите. По дяволите. По дяволите. Думите му не можеха да ме засегнат по-силно. Дланите ми се сгорещиха и овлажняха. Нервно ги изтрих в джинсите си, докато мълчанието между нас натежаваше все повече.

— Хийт разруши семейството ни с това. Родителите ми всеки ден си задават въпроса къде са сбъркали, а аз опитвам всичко по силите си да го върна отново в правия път, като се моля нещо да даде резултат, преди да се убие някой ден.

Поотпуснах се, благодарна задето бе проговорил. В момента изобщо не бях в състояние да осмисля вихъра от емоции, който ме бе обхванал.

Имах нужда от кафе или от сън. Най-вече трябваше да разкъсам този балон от земетръсен секс и емоционална наситеност, в който се бях озовала заедно с Блейк. И без това бях достатъчно наранена. Тръснах глава, като се опитвах да се съсредоточа върху спора, който бях решена да спечеля.

Беше ми подал къса топка, но по някакъв начин трябваше да намерим някакво компромисно решение, въпреки че както се опасявах, Блейк изобщо не бе свикнал да прави компромиси. Поех дълбоко въздух и поставих ръце на гърдите му. Пулсът му се ускори в синхрон с моя.

— Блейк, Али е най-добрата ми приятелка. Ако тя е решила да остане с Хийт трябва да бъда с нея, за да я подкрепям по същия начин, по който ще подкрепям и теб.

За част от секундата изглеждаше объркан. Изразът му отново се промени и той се стегна. — Нямам нужда от подкрепа, Ерика. Свикнал съм да се справям с това. Просто не искам да бъдеш наранена. Не бих могъл да го понеса.

Гневът ми отстъпи място на завладяващо желание да премахна болката му, да му помогна да оправи тази бъркотия. — Чуй ме. Не може да се правиш на господар на вселената и да отказваш помощта на хора, които са загрижени за теб.

Блейк покри ръцете ми със своите, като ги стисна леко.

— Виж, нощта беше напрегната. Нека да говорим за всичко това по-късно… когато няма да сме така грохнали.

Въздъхнах и кимнах, като приех, че за момента сме се съгласили да не постигнем съгласие.