Прелъстена

Глава двадесета

— Точно в този момент не съм в настроение да се озова на самотен остров с теб, Блейк.

Намирахме се на спирката на ферибота, а Блейк ме умоляваше да не си тръгвам. Бе заключил вратите и бе качил колата на платформата, а сега правеше всичко възможно, за да ме задържи.

— Обещавам, че ще се върнем обратно със следващия ферибот, ако не ти хареса онова, което искам да ти кажа.

— Напълно си полудял, знаеш ли? Прилича ми на отвличане.

— Обещай, че няма да се опиташ да слезеш.

Изръмжах: — Обещавам, сега ме пусни да изляза.

Той освободи ключалките и аз се качих по рампата до горната площадка, където щяхме да прекараме остатъка от пътуването до остров Марта Винярд. Ако Блейк си мислеше, че може да ме спечели отново с романтични жестове, много се лъжеше.

Отправих се към носа на ферибота и излязох на палубата. Избрах маса за двама в края като знаех, че Блейк ме следва по петите. Седнах и след секунда той озова до мен. Най-после го погледнах в очите. Те блестяха от залязващото слънце, което се отразяваше във водата. Господ да ми е на помощ, той бе колкото красив, толкова и вбесяващ. Известно време мълчахме, докато масите около нас се заемаха.

— Ще ми кажеш ли как успя да ме откриеш? Надявам се, не си ми сложил устройство за проследяване? — след като се бях подложила на тази одисея, той трябваше бързо да запълни белите петна.

— Сид ми каза, че си отишла да посетиш баща си.

— Просто попита и той ти каза, ей така? — Искрено се надявах Блейк да не е тероризирал Сид по същия начин, както почти всички останали мъже, с които напоследък влизах в някакъв контакт.

— Точно така. Той също не бе очарован от факта, че ще гостуваш на напълно непознат.

— Добре. А какво ще кажеш за Марк? Откъде знаеше, че и той ще бъде там?

— Разрових всичките му връзки, още когато търсех самоличността му. Доведеният му баща и работодател е известна личност. Когато разбрах къде си отседнала, предположих, че има всички шансове и Марк да е там.

Разбира се, че щеше да предположи. Самоличността на Марк му беше известна от седмици, така че един Господ знаеше какво още бе измислил. Марк щеше да постъпи умно да стои настрана.

— И успя да откриеш къщата му в Кейп?

— Ерика, моля те, не ме обиждай — забарабани с пръсти по масата.

— Как се научи да правиш всичко това?

— Какво имаш предвид?

— Ти си хакер. Необичайна характеристика за някой с толкова много пари и възможности като теб, но очевидно все още си такъв.

Той ме стрелна с дяволит поглед. — Използвам способностите си само за добро.

— Винаги ли?

Усмивката му угасна. — Слушай, дай да говорим за сделката с Макс. Трябва да ти обясня някои неща.

— Ще стигнем и дотам. Разкажи ми как си станал хакер.

Той вдигна нагоре очи. — Безкрайни часове, прекарани на компютъра и математически способности. Доволна ли си?

— Слушай, ако не си откровен с мен, няма никаква причина да съм тук. — Изправих се да вървя.

Той ме хвана за ръката. — Моля те, не си отивай.

От погледа, който ми отправи, сърцето ми се сви, но бях решена да отстоявам своето.

Отново седнах. — Говори.

Той въздъхна. — Бях отегчен антисоциален подрастващ. Обществото ме отблъскваше. Хакерството се превърна в творческо средство, даде ми възможности, направи животът да изглежда по-значителен.

Опитвах се да си представя красивия мъж, седнал срещу мен като гневен тийнейджър, който заплашва с юмруци света при всеки повод.

— С какво обществото толкова силно те нарани? Нали родителите ти са били учители?

— Да, и бяха страшно ниско платени. Както и да е, те нямат нищо общо с това, че съм такъв, вярвай ми. Опитваха с всички сили да ме накарат да изляза от къщи, да бъда нормален, предполагам. Мисля, че съм бил прекалено… интелектуален, може би, за да е добре за мен. Новините, политиката, икономиката. Изобщо всичко, което не е наред в света и днес, в онези години ми изглеждаше ужасно несправедливо. Беше ми много трудно да оправдая това, че водя нормален, щастлив живот и да си заравям главата в пясъка, докато навсякъде се случваха ужасни неща.

— Значи си мислил, че можеш да спасиш света като седиш пред компютъра?

— Не точно. Не знам…

— Как се стигна дотам да работиш за бащата на Макс?

Той бавно издиша. Хвърлих поглед през рамо. От кея започваха да развързват въжетата. Все още имах време.

— Сега или никога, Блейк.

— По дяволите, тъй да бъде. — Той се облегна на масата и снижи гласа си така, че само аз можех да го чуя. — Свързах се с група хакери, наречена М89. Група разгневени хлапета като мен. Разработихме план да източим банковите сметки на най-големите клечки на Уолстрийт.

— Защо?

— Те забогатяваха по някаква пирамидална схема и се опитваха да се справят с активистите, които заплашваха да ги изобличат.

— И какво стана?

— Хванаха ни — каза той. — Едва се спасих от затвора и в течение на всичко това по някакъв начин привлякох вниманието на Майкъл. Той ме взе под своя закрила, успя да спечели доверието ми. Предполагам, че единствено високомерният капиталист може да представи смислен възглед за света.

Виж ти. Сега Блейк говореше толкова сдържано, овладял всеки аспект от живота си. Мисълта, че е бил толкова безразсъден, ме плашеше. И двамата бяхме стигнали до тази точка в живота си по съвсем различни пътища.

— И двамата сме искали да направим нещо голямо, аз прекарвах безсънни нощи, за да се дипломирам с отличие, а ти си хаквал банковите сметки на хората.

— И ето че сега сме заедно. Той притисна устни до кокалчетата на ръката ми, като едва ги докосна с език.

Стомахът ми се преобърна, но аз се насилих да се съсредоточа върху разговора по същество. — Как успя да се спасиш от затвора след всичко, което си направил?

Той се отпусна назад и закачливо присви устни.

— Какво има?

— Времето изтече.

Завъртях се на стола си и видях, че вече се бяхме отдалечили на метри от кея и плаваме с пълна пара.

Около час по-късно Блейк подкара колата през острова, от един квартал в друг, докато профучахме през пуста местност с малко къщи. Вкопчих се в седалката, сигурна, че щяхме да излезем от платното всеки момент — съвършен завършек на този невероятен ден. Освен това на острова едва ли имаше и шепа полицаи, а ние като че се отдалечавахме все повече от цивилизацията, ако това изобщо бе възможно.

Стигнахме до голяма облицована с кедрови талпи къща, която се отличаваше от останалите само с размерите си и с това, че както изглеждаше, бе последна в този район на острова. Минахме през сводест портал, вместо да влезем, заобиколихме и Блейк ме поведе надолу към плажа. Прекосихме дюните и стигнахме до място, където на пясъчния бряг два шезлонга бяха обърнати с лице към океанските вълни.

Изух обувките си и седнах. След прекараната почти безсънна нощ и всичко случило се през деня, едва се държах на крака. Блейк извади бутилка изстудено бяло вино от кофа с лед, заровена в пясъка.

— Как планираш тези неща, ама честно, Блейк?

Той се ухили. — Не мисли, че тази нощ ще ти разкрия всичките си тайни.

— Мога да те принудя — заплаших го аз. Напоследък бях развила силен усет за неговата слабост.

Очите му потъмняха. — Идеята е съблазнителна — каза той като не уцели чашата, в която се опитваше да налее.

Опита се отново и ми я подаде. Отпих с удоволствие студената, ароматна течност.

— Не бъди толкова сигурен, все още съм ти сърдита. Страшно много.

— Значи съм изпаднал, така да се каже, в немилост?

— Буквално, и нямаш представа колко много трябва да се постараеш, за да се реваншираш.

— Обичам да се реванширам. Откъде да започна?

Той се настани в краката ми и с топли, нежни целувки започна да очертава малки кръгчета над коляното ми. Напразно се опитвах да потисна физическата си реакция, предизвикана от допира му.

— Не можеш да оправиш нещата със секс — казах аз и, по дяволите, наистина го мислех.

— Така ли? Кажи ми тогава как мога да ги оправя? — продължаваше да ме докосва леко, като с перце.

— Честно казано, не знам. Мислех, че имаш някакъв план, когато се съгласих да дойда тук с теб. — Нямаше да го улесня. Бях изтощена отвъд всеки предел, но все още имах достатъчно сили, за да настоявам на своето.

Той забави милувките си и коленичи. — Обичам те, Ерика.

По дяволите, помислих аз. Трябваше ли да злоупотребява с това? Преглътнах сълзите си. — Това не променя с нищо онова, което ми причини днес.

— Знам, че може би няма голямо значение, но не съм искал. Ти не ми остави възможност за избор.

— Е, това не е достатъчно основание — казах аз, втренчила поглед отвъд него.

— Да работиш с инвеститори е като да си легнеш с някого, Ерика. Невинаги се получава и ако трябва да бъда честен, ти наистина не си подходяща за такова партньорство. Напълно разбирам как се чувстваш по отношение на бизнеса. Една от причините, поради която не се включих веднага, е защото си дяволски упорита. Знаех, че да работя с теб няма да е лесно и ти ще се бориш с мен при всеки повод. Доскоро не оценявах напълно последиците от това да работиш с Макс и не мога да понеса да те загубя заради него.

— Той не ме иска по този начин — настоях аз, наполовина убедено.

Макс, както и мнозина други не зачиташе безусловно личното ми пространство, но не бе направил никакви открити изказвания, които да ме наведат на мисълта, че ме желае физически. А дори да го направеше, аз можех да се защитавам.

— Иска те, повярвай ми. Вярваш или не, той няма да се спре пред нищо, за да те притежава, ако това означава да си го върне на мен. След като видях какво преживя с Исак, не можех да рискувам отново.

Поклатих глава. Исак ме бе сварил неподготвена, но ако Блейк ми бе дал минута време, щях да го отблъсна и без чужда помощ.

— Не мога да кажа точно кога или как Макс ще разиграе картите си, но мога да ти обещая, че ще го направи. Ще те накара да правиш неща, които никога не си правила, само за да запазиш бизнеса, като знае какво означава той за теб и колко много означаваш ти за мен.

— Откъде знаеш?

— За Бога, Ерика. Бих минал през огън, за да се убедя, че си в безопасност. Не можеш ли просто да ми повярваш, че виждам как това предстои и няма да допусна нищо да ти се случи?

Затворих очи. Вълните се разбиваха в брега, а нежен бриз повяваше над нас. Усещах Блейк, магнетичния му порив към мен. Той бе единственият мъж, когото някога бях обичала и ето го тук, пред мен, изповядваш своята любов към мен, с обещанието да ме пази от всяко нараняване, в някакъв смисъл прекалено рицарски, за да бъде взет на сериозно, но когато отворих очи и го погледнах, не можех да се усъмня в неговите намерения.

Всичко това беше прекалено. Очите ми се насълзиха, но аз отказвах да се предам. Скръстих ръце пред себе си, за да се стегна.

— Убиваш ме, Блейк.

— Знаеш ли колко жени са се явявали на изслушване пред мен в тази заседателна зала? — попита той.

— Колко?

— Една.

Думата увисна във въздуха, невероятна истина, която говореше за това колко изпълнено с опасности можеше да се окаже положението ми в тази среда. Ако бе вярно, това че бях стигнала толкова далеч, бе истинско чудо. Това обясняваше също така защо рецепционистката ме гледаше сякаш съм триглаво чудовище, щом се появях за среща.

— Еха! — поклатих глава

— И двамата с Макс те искахме този ден по различни причини. Нямах намерение да се откажа от теб без борба.

Въпреки всички рискове, свързани с това да работя с Блейк, бизнесът ми вероятно бе по-защитен от всякога. Сега просто трябваше да измислим начин да работим заедно, без да се докарваме до лудост.

— И сега какво? — попитах аз с надеждата, че той има някакви идеи.

— Всичко, каквото искаш, само да не е свързано с Макс. Или с Исак.

— Значи сме партньори?

Той кимна.

— Аз командвам, Блейк. Ако започнеш да ми казваш как да ръководя бизнеса си, това ще бъде краят.

Говорех сериозно. Нямаше да отстъпя по тази точка и за щастие той не бе в позиция да спори с мен, тъй като бе финансирал проекта, без да постави никакви правни условия.

Той се изправи на колене и взе чашата ми, като я зарови заедно в своята в пясъка зад нас. — Ти се шефа, сладурче.

Смъкна ме надолу на стола, вдигна полите на роклята ми и горещо зацелува вътрешната част на бедрото ми. Свали бикините ми с лекотата на експерт и налапа катеричката ми.

— О, Господи — вкопчих се в стола от усещането.

Разтвори ме с пръсти и после плъзна кадифения си език.

Под двойния натиск, аз тръпнех спазматично. Той вкара тънкия си пръст в мен и засмука силно, като леко ме близваше. Главата ми се отпусна назад. Да.

Извих се като се притисках към устата му и той ми нанесе последен удар като ме разтвори с още един пръст. Леко захапваше със зъби клитора ми, възбуждаше ме със съвършения баланс между възпиране и упражняване на точно необходимия натиск, за да ме изстреля на върха.

— Блейк… — извиках аз в сгъстяващия наоколо мрак, докато се борех да си поема дъх. Бризът разхлаждаше кожата ми и изсушаваше фината пот, която ме обливаше, обаче Блейк не спираше. Свършвах отново и отново, като се свивах около пръстите му, докато тялото ми остана без кости, а аз без разсъдък от желанието неговият пенис проникне в мен.

Простенах името му и го умолявах да спре, несигурна колко още мога да издържа.

Той се изправи и устните ми се разтвориха, когато забелязах мощната издатина на джинсите му. Вдигна ме в прегръдките си.

— Да влезем вътре — каза той, преди да започна да го разсъбличам на място.

Усещах вкуса си по устните му, а надървеният му член се притискаше в корема ми. Винаги прекалено и все пак никога достатъчно, от силата на желанието ми към него все още дъхът ми секваше.

Последвах Блейк в къщата и той ме поведе към спалнята, огромна стая със сводест таван и боядисани в бяло стени. Лятната къща на семейство Фицджералд не можеше да се сравнява с тази по мащаб и елегантност. Те бяха стари богаташи, обаче истината бе, че вероятно Блейк можеше да купи и да продаде Дейниъл.

Леглото, покрито с пухкава бяла покривка се намираше в средата на стаята и се превърна в единствен фокус на вниманието ми, докато броях секундите да се легнем в него, голи. Блейк бавно сваляше ципа, без да бърза, като ме дразнеше с леки докосвания. Изхлузих роклята си и се тръгнах към леглото. Покатерих се върху него и коленичих, като търпеливо чаках Блейк да се разсъблече. Той се търколи в леглото с гъвкавата грация на хищник, дебнещ плячката си, а аз бях точно в настроение да бъда преследвана.

Той ме преобърна, докато се озовах под него, а той се вмъкна между краката ми. Като налапа силно гърдата ми, започна да дразни зърното с език. Извих се към него и сключих крака около него в слаб опит да го притисна по-близо. Той не помръдваше

— Ах ти, палавнице — подразни ме като прокарваше ръце по вътрешността на бедрата ми, на сантиметри от мястото, където аз пулсирах и страстно копнеех за допира му.

— Докосни ме, моля те, Блейк.

Устните му се свиха. — Вдигни ръце нагоре.

Тъй като исках да му се харесам, ако това означаваше да спре да ме дразни, аз го послушах. Той ги изпъна още по-високо и откопча една от верижките ми и я закопча на другата ми китка, като свърза двете в доста скъп чифт белезници.

— Блейк, недей, ще ги скъсаш.

— Няма, ако не мърдаш.

— Как? Ти ме докарваш до лудост.

Едно беше да се контролирам, когато той ме държеше, но нямах никаква представа как щях да реагирам без външна намеса.

— Самоконтрол — каза просто той. — Стой така.

Подпря ръцете ми на таблата на леглото. Преглътнах тежко и обвих пръсти около металните пръчки, докато остро осъзнавах всяко усещане, което пронизваше тялото ми и моите физически реакции, които трябваше да сподавям, ако не исках да съсипя красивия подарък на Блейк. Той едва ме докосваше, а аз вече се гърчех в очакване.

— Започна от долу, като леко захапа палеца на крака ми. Желанието светкавично прониза влагалището ми. Господи, той знаеше всички номера. Стегнах се като знаех, че при този темп ще мине време, докато той стигне там. Изкачваше се с влажни целувки по бедрото ми, по стомаха ми като вкара език във вдлъбнатината на пъпа ми. Бавно се наслаждаваше на гърдите и на ключиците ми, като дишаше топло във врата ми, от което кожата ми приятно настръхна.

— Как се чувстваш? — той леко захапа устните ми, като леко изви своите в многозначителна усмивка.

Всеки мой нерв бе нащрек, всяка клетка на тялото ми се стремеше към него, доколкото ми позволяваха наложените ограничения. — Жива — прошепнах аз като висях на косъм.

— Добре.

Той хвана члена си и ме овлажни със собствената ми влага, като се плъзна между гънките ми. Вкопчих се в таблата, когато се отри в клитора ми. След това проникна в мен с едно умело движение. Извиках, вкопчила ръце в пръчката на таблата, като не исках да се боря с метала на оковите си.

След това устните му се озоваха върху моите и ме зацелуваха страстно. Изстенах в устата му, докато той влизаше в мен отново и отново с дълбочина, от която спазматично и неконтролируемо се свивах около члена му. Едва можех да дишам в очакване на обещаното облекчение. Забих пети в бедрата му, като го притисках още по-надълбоко.

Емоциите ми бяха първични, а аз отчаяно го желаех. Блейк се протегна и върна втората верижка на мястото ѝ. Освободена, зарових ръце в косата му и силно го целунах. Исках още, исках да го имам без остатък. Независимо дали той го знаеше или не, нямаше да го изпусна.

Срещнах тъмния му поглед. — Обичам те — прошепнах аз. Исках да го знае, след всичко, което бяхме преживели.

Той леко се отдръпна с почти страдалчески израз, като че тези думи го бе пронизали до дън душа.

— Люби ме. Моля те, Блейк. Точно сега искам да усещам само теб.

И той го стори през цялата останала нощ. Любеше ме с всяко изкусно проникване, като ми напомняше, че телата ни са създадени за това и едно за друго. Бяхме изсмукани, емоционално и физически, но Блейк не знаеше умора. Когато забавяхме темпото, мързеливите ми ласки преливаха в страстно желание, и той ме обладаваше отново и отново, все така разтърсващо, докато и двамата рухнахме, прегърнати.

На сутринта се събудих от шума на океана. Чайки се рееха пред прозореца на спалнята ни. Тихо станах от леглото, за да не събудя Блейк. Облечена в неговата тениска, вдъхнах аромата му. Разходих се из къщата и си взех банан от фруктиерата в кухнята. Извадих лаптопа си и го сложих на масата в трапезарията с изглед към океана. Започнах да пиша имейл на професор Кинлан, като се обърнах така към него. Независимо от това колко време бе минало, вероятно никога нямаше да мога да го наричам Брендън.

Търсех точните думи, за да опиша настоящото положение. Той знаеше историята на Макс по-добре от мнозина други, но се надявах този обрат на събитията да не разочарова професора. Чувствах се длъжна да го държа в течение в случай, че стане така. Написах писмото и го препрочетох, като отново се поразих от шеметната скорост, с която се бе развил животът ми през последните четиридесет и осем часа.

А си мислех, че колежът е стресиращ.

Натиснах бутона за изпращане и кликнах, за да отворя няколко сайтове, докато стигнах до „Клозпен“. Браузърът не спираше да се върти. Сайтът пак се бе прецакал.

По дяволите. Позвъних на Сид. Никакъв отговор. Позвъних отново, но той не вдигаше. Втурнах се обратно в спалнята, не исках да будя Блейк, но не можех да се отърся от страха.

Мушнах се до него, обвих го с крак и го обсипах с леки, нежни целувки. След като щях да го събудя, поне щях да го направя по приятен начин. Накрая той се протегна, събуди се с усмивка и фантастична сутрешна ерекция. Колкото и изкусително да беше това, сега се нуждаех от него за нещо съвсем друго.

— Миличък, сайтът отново е блокирал. Не мога да намеря Сид.

Той се изправи, навлече джинсите си и ме последва в трапезарията. Погледна екрана и извади лаптопа си от сака си, настани се на канапето и го включи.

— Искаш ли кафе? — попитах аз.

— Да, моля.

Вече изглеждаше невероятно съсредоточен, въпреки че едва се бе събудил, а косата му бе очарователно разбъркана. Намерих кафето и докато го чаках да се свари, отново се опитах да вляза в сайта. Този път той веднага се активира, прикрит от някакво голямо лого. Текстът на логото гласеше М89.

Блейк пишеше с бясна скорост. Не смеех да попитам, но имах смътното усещане, че неслучайно съм попаднала отново на мушката. Напълних чаша с кафе и му я занесох. Той я пое безмълвно, като продължаваше да работи, като че мен ме нямаше. Наблюдавах го търпеливо, докато чаках да ми обърне внимание.

— Можеш ли да ми кажеш какво става? Този път наистина?

— казах спокойно аз.

Той вдигна уморен поглед към мен.

— Снимката ни от конференцията. Заразена е с вирус. Може би си видяла спайк в трафика. Повечето от това е законно, но те са го забелязали.

— Те?

Той се поколеба.

— Значи не е случайно.

— Вече не — отвърна той с потъмнели от съжаление очи.

— Защо те преследват, Блейк?

Той поклати глава и прокара пръсти през косата си. — Съжалявам, Ерика, обаче ще оправя нещата. Обещавам.

Кимнах и вярвах, че наистина ще го направи.