Прокълната нощ

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Ашлин се носеше в свят на безсъзнание. Познаваше само сенки. Сенки и един глас. Всички гласове от минало и настояще се бяха отдръпнали в благоговение пред този. Беше глас, който Ашлин беше чувала и преди. Безплътен като привидение. Много модерно привидение, което беше леко отегчено и все още смучеше близалка.

– Върнах сеее – кикотене. – Няма нужда да изразяваш радостта си. Чувствам любовта. Така. Хей! Мисли ли за приказките, или какво? – каза онзи женски глас от килията. Богинята. – Имам, колко? Седмица макс, преди да ме открият, затова трябва да отметна това el pronto[7].

– Мислих за това – едва успя да промълви Ашлин.

– Добре.

Така, значи богинята все пак я чуваше. „Жертва – проектира тя в ума си. – Трябва да пожертвам нещо, за да разваля проклятието на Мадокс.“

– Дзън-дзън-дзън. И какво трябва да пожертваш, момиче?

„Все още не знам.“ Или по-скоро все още не искаше да мисли. „Как се казваш?“ Това беше много по-проста тема.

– Казвам се… Аня.

Аня. Красиво име. Но имаше кратко колебание, сякаш тя обмисляше какво да каже. Имаше ли богиня на име Аня, или някакъв вариант на името? Умът на Ашлин беше празен. „Ти…“

– Ъ, сега обсъждаме жертвата. Концентрирай се! Не нарушавам пряка заповед само за да може ти да съсипеш сладкия ми малък бунт. Зададох ти въпрос и би ми харесал директен отговор.

Жертва. Да. Концентрирането беше трудно, когато умът на човек беше като каша. Но едно нещо тя знаеше съвсем сигурно – че животът без Мадокс би бил нетърпим. И че тя би се отказала от любимия си, за да го спаси.

– Така е по-добре – каза Аня, отново прочитайки мислите ù. – Но не мислиш достатъчно на едро. Хайде, да не си изпуснала най-важния урок от тези твои приказки? Сега е шансът ти да докажеш, че безполезният ти шеф те е научил на нещо ценно все пак.

Ценно. Тази единствена дума се заби в нея и внезапно Ашлин разбра. Кръвта ù се смрази само като мислеше за това. „Най-добрата жертва е живот за живот.“

– Ето. Знаех, че ще отговориш правилно. Това означава твоя за неговия, меченце. Достатъчно силна ли си?

Какво би изтърпяла за него? Всичко. Дори болка, дори смърт. Да го спаси беше по-важно, отколкото да го задържи.

– Добре тогава. – Аня плесна с ръце. – Да започваме купона! Събуди се! Той се нуждае от теб.

Образът на Мадокс изплува в съзнанието ù и тя помисли, че може би усеща ръката му да стиска нейната, вливайки сила в тялото ù. После… нещо – присъствие и топлина, нахлу в тялото ù, понесе се през нея и изцели възпалението в дробовете ù и натъртените ù мускули.

Ашлин отвори очи и откри Мадокс да се взира в нея. Изглеждаше уморен, но я видя и се усмихна. Това беше най-красивата гледка, която беше виждала някога.

Можеше ли наистина да се откаже от него?

* * *

Три дни по-късно Ашлин беше достатъчно силна, за да напусне болницата. Мадокс я отнесе обратно в крепостта, без да продума и дума и право в стаята си. Тя зърна няколко от воините в коридорите. Някои изглеждаха мрачни, други ядосани, но всички ù кимнаха, сякаш вече приемаха присъствието ù, дори да не им харесваше.

Щом вратата на спалнята беше затворена и заключена, Мадокс пусна Ашлин да стъпи на краката си, плъзгайки тялото ù по своето. Той отпусна ръцете си отстрани и прекъсна контакта.

– Научи ли нещо ново за жените? – попита тя, без да се отмества от него. Горещината му я обвиваше и близостта му я измъчваше.

– Били са освободени. Всички, освен Даника, която подлудява Рейес, обиждайки го непрекъснато. – Той огледа лицето ù. – Как се чувстваш?

– Добре – каза тя и това беше истина. Все още имаше лека кашлица и леко дразнене в гърдите, но беше почти излекувана. Което означаваше, че е време. Време беше да го спаси.

„Той се нуждае от теб“ – беше казала богинята Аня.

Ашлин не мислеше да казва на Мадокс за Аня, защото той щеше да ù задава въпроси, на които тя не искаше да отговаря. Знаеше какво трябва да направи, за да го освободи от проклятието (не че ù харесваше, но щеше да го направи) и не можеше да му позволи да я спре. Не можеше да си позволи да се откаже. Мисълта, че ще го остави, я изпълваше с отчаяние.

„Не искам да се сбогувам.“

Сълзите всеки момент щяха да напълнят в очите ù, но тя се насили да се усмихне. Това беше нейната приказка и тя щеше да спаси своя принц. „Само… Не казвай сбогом! Още не.“ Щеше да се наслади на остатъка от деня с него, да говори с него и да го докосва, както не беше в състояние, докато лежеше в болницата.

– Искам те – каза му тя. – Толкова силно те искам.

– Аз също те искам. – Във виолетовите му очи внезапно проблесна порочност. – Имам чувството, че е минала цяла вечност, откакто те докосвах за последен път.

Но те просто се взираха един в друг, никой от тях не протягаше ръце към другия.

– Искам да знаеш… – Тя прехапа устна и се загледа към обутите си в ботуши крака. Време за признания. – Обичам те.

Мадокс беше шокиран, устата му се отвори, а после се затвори.

– Знам, че е прекалено скоро – каза му тя, – животът на двама ни е бил твърде различен и аз съм отговорна за много от гадостите, с които е трябвало да се занимаваш през последната седмица, но не мога да овладея чувствата си. Обичам те!

Най-после той се пресегна. Докосна леко с пръсти бузите ù и я принуди да го погледне. Нежността надделяваше над шока.

– И аз те обичам. Толкова много. Аз съм избухлив мъж с бурни емоции, но не искам никога да се страхуваш, че те ще бъдат насочени към теб. Аз не мога да те нараня. Би било по-лошо, отколкото сам да си изтръгна сърцето.

В Ашлин запърха радост, по-силна, отколкото беше мислила, че е възможно. Сълзи напълниха очите ù. Тя се облегна на гърдите му, нуждаейки се от него повече, отколкото преди. Той наведе глава бавно… чисто изкушение… без погледът му да изпуска нейния. Устните им се долепиха в нежна целувка на красота и любов.

Езикът му се плъзна в устата ù. Отново и отново, сякаш цяла вечност, той я целуваше, поглъщаше я и ù се наслаждаваше. Тя усети въодушевлението и учудването му – и двете емоции бяха отразени в нея…

– Обичам те – каза тя отново.

– И аз те обичам. Нуждая се от теб.

Една по една той премахна дрехите ù, а после и своите. Ашлин ликуваше с разкриването на всеки нов сантиметър кожа. Той беше толкова голям и твърд. Толкова… неин. Тя копнееше да го докосва. Наслаждаваше се на допира му и се опитваше да го запомни. Той беше обуздана свирепост и я обичаше.

Когато го чу да произнася тези думи, тя беше изпитала несравнимо усещане за спокойствие. Веднъж, след като се разболя за първи път, той беше нарекъл тази крепост неин дом. И наистина беше. Беше единственият дом, който тя бе познавала. Беше невероятно, че този дом ù беше даден от мъж, свързан с насилие. Че той е този, който пропъди спомена за облицованите стаи, побъркващия шум, самотата и предателството. Това беше… изключително.

– Ще ти покажа рая – каза той. – С уста и с ръце. – Той се отпусна на колене.

– Не. – Ашлин сграбчи раменете му и го издърпа нагоре.

Той се намръщи объркан.

– Мой ред е. – Този път тя коленичи. И му показа рая. Ашлин обгърна с уста твърдия му и горещ член и го пое чак до задната част на гърлото си. Никога не го беше правила преди, но знаеше как става – беше слушала описанието в подробности от безброй жени.

Ръцете му стиснаха косата ù и той изстена.

– Ашлин!

Никога не беше мислила, че изпълнението на този акт ще ù хареса, но Ашлин откри, че ù носи неописуема радост. Обожаваше да доставя удоволствие на Мадокс. Тя го засмукваше и придвижваше устата си надолу и нагоре, като се наслаждаваше на начина, по който той потръпваше. Правеше кръгообразни движения с език по върха на члена му, а след това се спускаше до основата, като обхващаше с ръка тестисите му. Тя изпитваше по-силно удовлетворение от удоволствието на Мадокс, отколкото от всичко, което някога беше правила. То я караше да изпитва болезнена нужда, превръщаше я в робиня на желанието.

Той се тласна силно към нея, усети какво прави и се опи­та да се възпре. Но Ашлин увеличи скоростта си. Тя искаше да поеме всичко, което той можеше да даде. Искаше той да е груб, а не да се възпира.

– Ашлин! Ашлин! – С рев той изля горещото си семе в нея.

Тя пое всичко. Когато последните тръпки преминаха през тялото му, Ашлин се изправи на треперещите си крака. Клепачите му бяха притворени, а долната му устна беше подута, сякаш я беше дъвкал, за да не се разкрещи от удоволствие и агония. Лицето му беше покрито с онази скелетна маска, позволявайки ù да види и мъж, и звяр. И двамата се взираха в нея с любов, с нежност и с желание, което беше толкова дълбоко, че изглеждаше безкрайно.

Той с готовност би умрял за нея. Тя го знаеше, дълбоко в душата си го знаеше. „Мога да направя не по-малко за него.“

– Няма да те положа в леглото – каза той дрезгаво.

– К-какво?

– Ще те обладая, подпряна на стената. Всеки удар ще бъде премерен. Дълбок. Повече няма да има две тела, а едно.

Ашлин щеше да падне, ако той не я беше хванал. Ето какво ù причиняваше той – поваляше я с красивите си думи. Ръцете ù се сключиха около врата му. Цяла вечност в ръцете му нямаше да е достатъчна.

Устните му се спуснаха към нейните и той я целуна бавно и сладко, горещо и жадно. Много бавно запристъпва назад, докато гърбът ù не опря о стената. Досегът със студения камък я накара да ахне.

Мадокс продължаваше да я целува, мачкаше гърдите ù и стискаше зърната ù. Скоро тя вече се гърчеше, дишаше тежко и стенеше. Молеше.

– Още – обеща той. – Ще ти дам още.

„Нека това продължи вечно!“

– Обичам те! Толкова те обичам!

Той я повдигна, подпря я на камъка с бедрата си, без да влиза (о, моля те, влез, не, целуни…) и закрепи краката ù около кръста си. Тя го придърпа към себе си, но той я принуди да го пусне и да разтвори коленете си. Студеният въздух целуна най-интимната част от нея.

Два от пръстите му прокараха огнен път надолу по корема ù и се заиграха с нежните косми. Ашлин затвори очи и се опита да извие бедрата си така, че да притегли тези пръсти в сърцевината си. Беше преизпълнена с желание.

Беше го искала първите (сякаш хиляди) пъти, когато бяха заедно, но това… това беше истинско желание да бъде с мъжа, на когото беше отдала сърцето си. Беше нещо повече от секс, повече от удоволствие. Това беше съдба, сливане на души.

– Докосни ме, Мадокс!

– Докосвам те, любов. Докосвам те.

– По-дълбоко!

– Така ли? – Пръстите му се плъзнаха надолу… надолу… после спряха върху влажната цепка.

– Още!

– Така ли? – още сантиметър.

– Още! Моля те!

Мадокс поклати глава и със свободната си ръка хвана брадичката ù и изви главата ù, за да срещне тя любящия му поглед.

– Няма нужда да ме молиш, Ашлин. Никога. За мен е удоволствие да изпълня всяко твое желание. – Двата пръс­та най-после се плъзнаха в нея.

Гърбът ù се изви. Той ги движеше навътре и навън, а палецът му триеше клитора ù. О, боже!

– Да! – Беше точно това, от което тя се нуждаеше и без което щеше да умре. – Да, да. Още!

Трети пръст се присъедини мигновено, увеличавайки удоволствието и усилвайки натиска.

– Да. Точно така – каза тя, едва поемайки си въздух.

– Толкова стегната и влажна.

– За теб.

– Само за мен.

Твърде много… недостатъчно… Бързо, бавно… Бързо. Тя се изви, яздеше пръстите му, плъзгайки се по тях. Клиторът ù беше подут и чувствителен.

– Трябва… трябва да свърша.

– Трябва да те усетя. – Той нахлу в нея. В един миг там бяха пръстите му, в следващия – членът му. Той я изпълни докрай и тя се почувства завършена.

Тя дишаше тежко и стенеше. Гореше възхитително. „Струваше си да живея дори само за това – за този мъж, за това докосване.“

– Обичам те – каза той.

– Обичам те, обичам те, обичам те – отговори тя.

Той залепи устни за шията ù, сякаш се опитваше да попие думите ù в тялото си. Напъните му бяха дълбоки, бавни и премерени, както беше обещал.

– Никога не съм изпитвал такова чувство. Не искам никога да свърши.

Тя също го усещаше. Това чувство, което караше кръвтта ù да се възпламенява и събуждаше всяка нейна клетка.

– Толкова е хубаво.

– Завинаги – каза той.

– Завинаги. – „Ще имаш сърцето ми завинаги.“

Той нахлу в нея за последен път, достигайки толкова дълбоко, че тя го почувства във всяка част на тялото си. Докосна я точно там, където тя се нуждаеше, сякаш я маркираше. Оргазмът я заля. Тя изкрещя името на Мадокс и го притисна до себе си.

Той изрева нейното, прегръщайки я покровителствено. Обгърна ги топлина, силна топлина. Топлина, която никога нямаше да изчезне.

– Моя – каза той и целуна нежно устните ù.

– Твоя. – „Завинаги.“

Мадокс я отнесе до леглото и нежно я положи. Настани се до нея и я прегърна. Дълго време не говориха, само се наслаждаваха един на друг. „Още малко – молеше се тя. – Дай ми още мъничко!“

– Липсваше ми – каза той накрая.

– И ти ми липсваше. Повече, отколкото мога да опиша с думи. – Тя метна крака върху неговите. – Какво стана, докато ме нямаше?

Мадокс бавно нарисува кръг по гърба ù и каза:

– Аерон беше затворен в тъмницата. Както споменах, Рейес се опитва да спечели и да отблъсне Даника едновременно, а Даника трябваше да бъде заключена в стаята му, за да не избяга. Торин беше ранен, но се възстановява. Сейбин и другите – мъжете, които дойдоха след взрива, се нанесоха тук. В момента сме постигнали примирие. Не е удобно, но все пак е примирие.

Леле! Изглежда нямаше нито един скучен миг.

– Не ми харесва Даника да е заключена.

– Довери ми се, прекрасна, това е за нейно добро.

Тя въздъхна.

– Вярвам ти.

– Какво… – Той спря. Скова се. – Какво ти направиха Ловците, Ашлин? Трябва да знам.

– Нищо, кълна се – увери го тя. – Трябва да ти кажа нещо. – „Моля те, не спирай да ме обичаш!“ – Аз съм ги довела тук, Мадокс. Аз. Толкова съжалявам. Нямах намерение. Наистина. Нямах. Те ме изиграха и…

– Знам, красива. Знам.

Тя се отпусна облекчена. Явно той наистина я обичаше, за да ù прости толкова лесно нещо, за което едва не я беше убил преди. Тя го прегърна здраво.

– Преди да умре, шефът ми каза, че планират да намерят кутията на Пандора и да засмучат демоните ви вътре.

– И ние чухме същото. – Той внезапно се прозя. Спокойна усмивка повдигна ъгълчетата на устните му. – Дължа на боговете благодарност, че те върнаха при мен, но съм твърде уморен, за да се обърна към тях точно сега. Трябва ми малко почивка, а не съм имал никаква през последните няколко дни.

– Заспивай! Трябва да поддържаш силата си – каза тя дрезгаво.

Той се засмя с истинска радост.

– Твоето желание е удоволствие за мен.