Славея

БЛАГОДАРНОСТИ

Тази книга е раждане на любов и като при всяко раждане, аз често се чувствах омаломощена и отчаяна, изпълнена с желание да крещя за помощ, страхувах се, че няма да се справя, затова исках по-бързо да ми донесат някакви обезболяващи. Но като по чудо накрая всичко завърши успешно.

За да заживее своя живот една книга и да си спечели публика, са нужни буквално десетки образовани, неуморими и стойностни личности. През цялата ми кариера, продължаваща вече над двайсет години, моята работа бе подкрепяна от неколцина наистина невероятни сътрудници. Иска ми се да отделя един или може би два параграфа, под формата на доста позакъсняло признание, за да отлича тези, които имат най-голям принос — Сюзън Петерсън Кенеди, Лиона Невлер, Линда Грей, Елайса Уеърс, Роб Коен, Чип Гибсън, Ендрю Мартин, Джейн Бърки, Мег Ръли, Джина Сентрело, Линда Мероу и Ким Хоуи. Благодарна съм на всички вас за вярата ви в мен, още преди самата аз да повярвам в себе си. Специални аплодисменти заслужава Аб Пати, която промени насоката в моята кариера и ми помогна толкова много да намеря своя изказ.

На приятелите ми от издателствата „Сейнт Мартин“ и „Макмилън“ искам да кажа: вашата подкрепа и ентусиазъм повлияха много силно върху кариерата и писането ми. Благодаря на Сали Ричардсън за неизчерпаемия ѝ ентусиазъм и за непоклатимото ѝ приятелство. Признателна съм и на Дженифър Ендърлин, моята прекрасна редакторка, за това, че винаги ме подтикваше да продължавам и изискваше да давам най-доброто от себе си. Ти си страхотна! Благодаря също на Алисън Лазаръс, Ан Мари Толбърг, Лиса Сенц, Дори Уейнтрауб, Джон Мърфи, Трейси Гест, Мартин Куин, Джеф Кепшу, Лиса Томаселоу, Елизабет Каталано, Катрин Перизе, Сюзън Джоузеф, Астра Берзинскас и винаги очарователния, невероятно надарения Майкъл Сторингс.

Хората често повтарят, че писането е професия, която те обрича на самота, и това е вярно, но може да се превърне и във великолепен купон, пълен с интересни, запленяващи гости, които говорят толкова лаконично и закодирано, че само малцина ги разбират. Имам няколко специални приятели, които ме подкрепяха точно когато ми беше най-нужно. Те не се страхуваха да ми налеят текила, когато се налагаше, и неизменно ми правеха компания в отпразнуването дори на най-незначителната победа. Преди всичко трябва да благодаря на моя дългогодишен приятел Андреа Кирило. Честно, не бих могла да се справя без теб — и което е по-важно, никога не бих го пожелала. На Мегън Чанс, моята първа и последна коректорка, червеното перо на присъдата, поднасям благодарностите си от все сърце. Без нашето партньорство нямаше да стигна дотук. Както и на Джил Мари Ландис, която през тази година ми предаде безценен урок по писане и която помогна „Славея“ да стане това, което е.

Бих искала да благодаря също на писателката Татяна де Росней, чиято щедрост бе неочакван дар при написването на тази книга. Тя ми отдели много от времето си, въпреки претоварената си програма, за да ми помогне да бъда колкото е възможно по-точна при създаването на „Славея“. Винаги ще ѝ бъда дълбоко благодарна. Разбира се, за всички грешки (включително и за всички лицензи, свързани с авторските права) съм отговорна само аз.

Благодаря също на д-р Мириам Клайн Казеноф, директор на лятната школа за изучаване на Холокста към университета „Маями Корал Кейбълс“. Твоята помощ бе неоценима.

И накрая, но не и на последно място, трябва да изкажа признателността си на моето семейство: Бенджамин, Тъкър, Кейли, Сара, Лорънс, Деби, Кент, Джули, Макензи, Лора, Лоуган, Франк, Тони, Джаки, Джаки, Дана, Дъг, Кейти и Лесли. Всичките — талантливи разказвачи. Обичам ви, хора.