Тъмна любов

19

Бъч изпи първия си скоч на един дъх. Голяма грешка. Усети в гърлото си пареща болка, все едно беше глътнал горелка. Щом спря да кашля, поръча на Аби още един.

— Ще я намерим — каза Хосе и остави бирата си на бара. Хосе предпочиташе по-леките питиета, но вкъщи го чакаше семейство. Бъч, от друга страна, можеше да прегрешава, колкото си иска.

Хосе си играеше с халбата, описвайки с нея кръгчета по плота.

— Не се самообвинявай, детективе.

Бъч се изсмя и обърна втория си скоч.

— Да бе, в колата ми, освен онзи заподозрян имаше куп хора — вдигна пръст, за да привлече вниманието на Аби. — Още едно.

— Идвам.

Тя донесе бутилката и му се усмихна, докато наливаше в чашата му малцовото уиски.

Хосе се размърда на високия си стол, като че не одобряваше скоростта, с която Бъч изпразваше чашите и се измъчваше от усилието да държи устата си затворена.

Аби отиде при друг клиент и Бъч се обърна към Хосе.

— Тази вечер ще се нафиркам до козирката. Не е нужно да ми правиш компания.

Хосе пъхна няколко фъстъка в устата си.

— Няма да те оставя тук сам.

— Ще се прибера с такси.

— Не е. Ще стоя, докато приключиш. След това ще те замъкна до апартамента ти. Ще те гледам цял час как драйфаш. Ще те сложа да си легнеш. Преди да си тръгна, ще заредя кафеварката. Ще сложа аспирина до захарницата.

— Нямам захарница.

— Значи ще бъде до пакета захар.

Бъч се усмихна:

— От теб става много добра съпруга, Хосе.

— Точно това казва и жена ми.

Замълчаха, докато Аби наливаше четвъртото уиски.

— Метателните звезди, които взех от заподозрения — каза Бъч. — Какво знаем за тях?

— Същите като онези, които намерихме на мястото на взрива и край тялото на Чери. „Тайфун“. Деветдесет и шест грама неръждаема стомана тип 440. Диаметър десет сантиметра. С променящ се баланс. Можеш да си ги поръчаш по интернет за около дванадесет долара парчето или да ги купиш от някоя школа за бойни изкуства. Но не открихме никакви отпечатъци.

— Другите оръжия?

— Лъскав комплект ножове. Момчетата в лабораторията доста се поизпотиха с тях. Твърда като диамант сплав и красива ръчна изработка. Няма маркировка на производителя. Пистолетът е стандартна деветмилиметрова берета модел „92G-SD“. Добре поддържан и, естествено, с изтрит сериен номер. Интересни са куршумите. Никога не съм виждал нещо подобно. Кухи, пълни с някаква течност. Момчетата смятат, че е обикновена вода. Но защо му е на някой да ги пълни с вода?

— Занасяш ме.

— Не.

— И никакви отпечатъци.

— Не.

— Никъде?

— Никъде — Хосе дояде фъстъците и даде знак с ръка на Аби да донесе още. — Заподозреният си го бива. Чист като сълза. Истински професионалист. Обзалагам се, че е дошъл от Голямата ябълка7. Не ми прилича на местен човек.

— Кажи ми, че докато си губих времето с проклетата бърза помощ, сме се свързали с полицейското управление в Ню Йорк.

Аби донесе още фъстъци и скоч за Бъч.

— Правим балистична експертиза на пистолета, за да видим дали няма специфични особености — спокойно продължи Хосе. — Проверяваме дали парите не са крадени. Утре сутринта ще дадем на момчетата в Ню Йорк всичко, с което разполагаме, въпреки че няма да е много.

Докато наблюдаваше как купата се пълни отново с фъстъци, Бъч изруга.

— Ако нещо се случи с Бет… — той не довърши изречението.

— Ще го открием — прекъсна го Хосе. — И Господ да му е на помощ, ако й направи нещо.

Да, Бъч лично щеше да се погрижи за това.

— Господ да му е на помощ — закле се той и изпразни чашата си за следващия скоч.

Изтощен, Рот седеше на дивана и чакаше Бет да проговори отново. Тялото му беше отпуснато, имаше чувството, че костите му се огъват под тежестта на мускулите му. Отново си представи сцената в уличката до полицейския участък и се сети, че не изтри паметта на полицая. Което означаваше, че полицията разполага с точното му описание.

По дяволите. Така беше затънал в шибаната драма, че забрави да вземе предпазни мерки. Ставаше небрежен. А това беше опасно.

— Как разбра за оргазмите? — неочаквано попита Бет.

Той се напрегна. Получи ерекция само като чу думата да излиза от устата й. Размърда се, за да не го стягат панталоните, като същевременно се чудеше как да избегне отговора. В момента не му се искаше да обсъждат секса, който бяха правили. Не и докато тя лежи в леглото. Само на сантиметри от него. Помисли си за кожата й. Мека. Гладка. Топла.

— Как разбра? — повтори тя.

— Истина е, нали?

— Да — прошепна тя. — Дали с теб не беше по-различно, защото не си… ти си… Дявол го взел, дори не мога да произнеса тази дума.

— Може би — той сключи пръстите на ръцете си. — Не знам.

Защото и за него беше по-различно, макар че тя все още беше човешко същество.

— Не ми е любовник. Бъч. Ченгето.

Рот въздъхна облекчено.

— Радвам се.

— Така че, ако пак го срещнеш, не го убивай.

— Дадено.

Последва дълго мълчание. После я чу да се обръща в леглото. Атлазените чаршафи шумоляха тихо при всяко нейно движение. Представи си как бедрата й се търкат едно в друго, а после как ги разтваря с ръцете си. Раздалечава ги още повече с глава. С целувки чертае пътечка до мястото, където отчаяно жадува да бъде. Преглътна. Имаше чувството, че кожата му е като плътно прилепнала найлонова опаковка.

— Рот?

— Да.

— Ти всъщност нямаше намерение да спиш снощи с мен, нали?

Смътните очертания на тялото й, изплували в съзнанието му, го накараха да затвори очи.

— Наистина нямах.

— Защо го направи тогава?

Как бих могъл да ти устоя, помисли си той и стисна зъби. Не бе имал сили да я остави.

— Рот?

— Защото трябваше — отвърна той и протегна ръце, опитвайки се да се отпусне. Сърцето му биеше лудо, инстинктите му оживяха, като че ли водеше битка. Чуваше дишането й, пулса на сърцето й, кръвта във вените й.

— Защо? — прошепна тя.

Трябва да си тръгне. Трябва да я остави сама.

— Кажи ми защо.

— Накара ме да осъзная колко съм студен.

Тя отново се размърда в леглото.

— Приятно ми беше да те стопля — каза дрезгаво тя. — Приятно ми беше да те усещам.

Рот почувства ужасен глад, който предизвика болезнени спазми в стомаха му. Спря да диша. Изчака да види дали болката ще премине, но тя ставаше още по-силна. По дяволите. Изпитваше греховна потребност не само от секс. Но и от кръв. Нейната.

Стана и бързо се отдалечи от нея. Определено трябваше да излезе. Да обикаля из улиците. Да се бие. А и трябваше да се нахрани.

— Виж какво, аз трябва да тръгвам. Но искам да останеш.

— Не тръгвай.

— Трябва.

— Защо?

Той отвори уста. Кучешките му зъби пулсираха и бяха започнали да се удължават. Не само зъбите му търсеха в какво да се забият. Ерекцията му беше болезнена, опъваше панталона му. Чувстваше се като разпънат между двете желания — за секс и за кръв. И двете бяха свързани с нея.

— От мен ли бягаш? — прошепна тя. Във въпроса й се усещаше лека насмешка.

— Внимавай, Бет.

— Защо?

— Направо ще експлодирам.

Тя се надигна от леглото и отиде до него. Постави едната си ръка на гърдите му, точно там, където биеше сърцето му, а с другата обгърна кръста му.

Той изпусна въздуха от белите си дробове със свистене, когато тя се притисна към него. Но поне сексуалният глад беше по-силен от другия.

— Нима ще ми откажеш? — попита тя.

— Не искам да се възползвам от теб — отвърна Рот, стиснал зъби. — Преживя достатъчно тази вечер.

Тя се вкопчи в раменете му.

— Ядосана съм. Изплашена. Объркана. Искам да правиш секс с мен, до забрава. Ако някой тук се възползва от някого, то това съм аз — тя сведе поглед. — Боже мой, звучи ужасно.

По дяволите, нищо подобно. Не само че нямаше нищо против, той желаеше Бет да се възползва от него. Повдигна брадичката й с показалец. Макар че силният аромат му казваше от какво точно се нуждае тялото й, искаше му се да види ясно лицето й.

— Не тръгвай — прошепна тя.

Рот не искаше да я остави, но жаждата му за кръв я излагаше на опасност. Трябваше да бъде силна за промяната. А той изпитваше такава жажда, че можеше да пресуши кръвта й до капка.

Бет плъзна ръката си надолу от кръста му и усети ерекцията му. Тялото му се разтресе и той рязко пое въздух. Тежкото му дишане наруши тишината в стаята.

— Ти ме желаеш — каза тя. — А аз искам да ме вземеш.

Постави длан върху ципа на панталона му. Докосването й предизвика остро болезнено усещане през кожата на панталоните му.

Само секс. Можеше да го направи. Можеше да обуздае другата потребност. Можеше. Но не рискуваше ли да изложи живота й на опасност, за да докаже, че е в състояние да се контролира?

— Не казвай „не“, Рот.

Тя се надигна на пръсти и приближи устни до неговите.

Край на играта, каза си той и я притегли към себе си.

Пъхна език в устата й, обхвана бедрата й и се притисна към ръката й. Тя изстена от задоволство и това го възбуди още повече. Ноктите й се забиха в гърба му. Болката му харесваше, защото това означаваше, че и тя изпитва глад като него. Бързо я отнесе в леглото и легна върху нея. Вдигна полата и разкъса пликчетата й с порочно нетърпение. Същото направи с блузата и сутиена й. Насладата от нежностите остави за по-късно. Сега всичко беше само груб секс.

Докато докосваше с устни гърдите й, Бет нетърпеливо смъкна ризата му. Рот я остави за миг, колкото да свали ципа на панталоните си. След това пъхна ръка под едното й коляно, изпъна крака й и проникна в тялото й. Чу я да се задъхва от мощния му тласък, влажната й топлина го погълна и запулсира, когато тя свърши. Замръзна неподвижно, абсорбирайки усещането за оргазма й. Завладя го непреодолим собственически инстинкт. С ужас осъзна, че иска да я маркира. Да я маркира като своя. Искаше този особен аромат да попие в тялото й, така че никой друг мъж вече да не смее да я приближи. Да знаят всички на кого принадлежи. Да се страхуват от последствията, ако пожелаят да я притежават. Но разбираше, че няма това право. Тя не беше негово притежание. Почувства, че тялото й под него замря и я погледна.

— Рот? — прошепна тя. — Рот, какво има?

Опита се да се отдръпне от нея, но тя обхвана лицето му с ръце.

— Добре ли си?

Загрижеността в гласа й сложи край на неговия самоконтрол. Мощна вълна заля тялото му и то престана да се подчинява на разума. Преди да размисли, преди да може да спре, той се подпря на ръцете и влезе дълбоко в нея. Тласъците му бяха бурни, всеки път навлизаше по-навътре, таблата на леглото зад главите им се удряше в стената в такт с движенията му. Тя го хвана здраво за китките, опитвайки се да се задържи на мястото си. В стаята се разнесе тих звук, който постепенно се засилваше и той осъзна, че хриповете излизат от собственото му гърло. Кожата му се обля в трескава горещина и ноздрите му усетиха тайнствения аромат на обладаването. Нямаше сили да спре. Зъбите му се показаха, мускулите му се напрягаха и отпускаха, бедрата му се притискаха и оттласкваха от тялото й. Плувнал в пот, със замаяна глава, без памет и без дъх, той взимаше всичко, което тя беше в състояние да му предложи. Взимаше всичко, но искаше още; и двамата бяха като животни, в които не бе останало нищо друго, освен първичен нагон.

Свърши бурно, изпълни я цялата, свършвайки в нея. Оргазмът му продължи, докато не осъзна, че тя е стигнала до кулминацията заедно с него. Двамата се бяха вкопчили здраво един в друг, за да могат да устоят на вълните на разтърсващата ги страст.

Това беше най-прекрасното сливане на две тела в живота му. Но после всичко се превърна в кошмар. В момента, когато последният трепет напусна тялото му и се предаде на нейното, когато се почувства изпразнен, балансът на желанията му се промени. Овладя го дива, всепоглъщаща жажда за кръв, мощна като вече уталожената страст. Оголи зъби и се насочи към вената, която прозираше възхитително през бледата кожа на шията й. Кучешките му зъби почти пробиха кожата й, гърлото му беше пресъхнало от жаждата му за нея, спазмите на глада в стомаха му стигаха до дъното на душата му. Успя да се отдръпне, ужасен от това, което щеше да направи.

Отблъсна я рязко и се претърколи през кревата, при което тупна на пода.

— Рот? — тя изплашено се хвърли към него.

— Недей!

Жаждата за нейната кръв беше много силна, инстинктът — непреодолим. Ако се приближи прекалено близо до него…

Рот изстена, опитвайки се да преглътне. Гърлото му беше като шкурка. Пот обля цялото му тяло, но този път беше продиктувано от желание за кръв, а не от задоволство.

— Какво стана? Какво ти направих?

Рот пропълзя назад, тялото го болеше, кожата му цялата бе пламнала. Уханието на любовната й страст, попила в него, го караше да загуби самообладание.

— Бет, остави ме. Аз трябва да…

Но тя продължи към него.

— Дръпни се, мамка му! — изсъска високо той и показа кучешките си зъби. — Ако дойдеш по-близо, ще те захапя, не разбираш ли?

Тя веднага спря. Ужасът надвисна като облак между тях, но след миг тя поклати глава.

— Ти не би ме наранил — каза тя с убеждение, което му прозвуча опасно наивно.

Думите с мъка излизаха от устата му:

— Облечи се. Върви горе. Кажи на Фриц да те закара у дома. Ще изпратя някой да те пази.

Дишаше тежко. Болка разряза като с нож стомаха му. Беше почти толкова силна, колкото в първата нощ на преобразяването му. Мариса никога не му беше толкова нужна, както сега.

Исусе. Какво ставаше с него.

— Не искам да си тръгна.

— Трябва. Ще ти изпратя охрана, докато успея да се върна при теб.

Бедрата му трепереха, мускулите му бяха напрегнати от усилията да удържи тялото си. Разумът и физиологичната му нужда си бяха обявили война и бяха излезли на бойното поле с извадени мечове. Знаеше кой ще победи, ако тя не побърза да си отиде.

— Бет, моля те. Боли. Не знам колко време ще мога да издържа.

Тя се поколеба, но после се облече.

Отиде до вратата и се обърна да го погледне.

— Върви!

И тя си тръгна.