Тъмна любов

52

Няколко дена по-късно Рот с мъка се изправи и седна в леглото, преди братята да влязат при него. Не искаше да го виждат легнал по гръб. Достатъчно неприятна беше прикачената към ръката му интравенозна система и цялата апаратура зад него. Но поне катетърът от вчера вече го нямаше. Освен това успя да се обръсне сам и да се измие. Да си с чиста коса беше прекрасно.

— Какво правиш? — попита Бет като видя, че се размърдва.

— Искам да седна…

— О не, няма да го направиш — тя взе дистанционното за леглото и смъкна надолу горната му част.

— По дяволите, лийлан, сега лежа с краката нагоре.

— Много си добре така — тя се наведе, за да го завие, и той зърна извивката на гърдата й.

Рот усети тялото му да се възбужда.

Но приливът на кръв го подсети за сцената, която видя при влизането си в онзи хамбар. Как лежеше прикована към масата. Нямаше значение, че лесърите не можеха да вдигнат онази си работа.

Хвана ръката й.

— Лийлан!

— Да?

— Сигурна ли си, че си добре? — бяха говорили за това, което се бе случило, но той все пак се безпокоеше.

— Казах ти. Бедрото ми заздравява…

— Нямам предвид само физически — каза той и му се прииска да убие Били Ридъл отново и отново.

Лицето й помръкна за миг.

— Казах ти. Ще се оправя. Защото така искам.

— Ти си толкова храбра. Толкова издръжлива. Учудваш ме.

Тя му се усмихна и се наведе за бърза целувка. Той я задържа и каза с устни до нейните:

— Благодаря ти, ти си моето спасение. Не само там, в хамбара. Но през всичките дни и нощи, които ми остават.

Той я целуна по-дълбоко и беше щастлив, когато тя простена от удоволствие. Звукът усили ерекцията му и той погали с пръсти ключицата й.

— Какво ще кажеш да скочиш при мен в леглото?

— Не мисля, че си готов за това.

— Обзалагаш ли се? — той взе ръката й и я пъхна под болничните завивки.

Гърленият й смях, когато тя нежно го обхвана, беше друго чудо. Като непрекъснатото й присъствие в стаята му, свирепия начин, по който го защитаваше, нейната любов, силата й. За него тя беше всичко. Целият му свят. Преди му беше все едно дали ще умре, сега отчаяно искаше да живее. За нея. За тях двамата. За бъдещето им.

— Какво ще кажеш да почакаме още един ден? — попита тя.

— Един час.

— Докато можеш да сядаш сам.

— Дадено.

Слава Богу, че имаше способността да се възстановява бързо. Тя дръпна ръката си.

— Да пусна ли братята?

— Да — той пое дълбоко дъх. — Почакай. Искам да знаеш какво ще им кажа.

Той я придърпа надолу и тя седна на ръба на леглото.

— Напускам братството.

Тя затвори очи, за да не види той облекчението й.

— Наистина ли?

— Да. Поисках от Тор да поеме командването. Не излизам просто във ваканция. Трябва да се заема с управлението на народа ни, Бет. И имам нужда от теб.

Тя отвори широко очи. Той я погали по лицето.

— Ще бъдем крал и кралица. Ще бъда честен с теб. Нямам представа какво да правя. Имам някои идеи, но ще трябва да ми помогнеш.

— Ще направя всичко за теб.

Рот само я гледаше учудено.

Господи, тя го смая. Беше готова да поеме отговорност за техния свят наравно с него, въпреки че той не можеше дори задника си да помести от болничното легло. Вярата й в него беше удивителна.

— Казвал ли съм ти, че те обичам, лийлан?

— Преди пет минути. Но никога няма да ми омръзне да го чувам.

Той я целуна.

— Извикай братята. Кажи на Бъч да чака в коридора. Но искам да си тук, докато говоря с тях.

Тя пусна воините вътре и се върна при него.

Братята внимателно се приближиха до леглото. Макар че се беше видял за кратко сутринта с Тор, с другите воини се виждаха за пръв път след раняването му. Чуха се леки покашляния, като че ли братята се опитваха да изкарат заседнала в гърлата им буца. Той знаеше как се чувстват. В неговото гърло също сякаш беше заседнала буца.

— Братя мои…

В този момент се появи Хавърс и застана неподвижно на вратата.

— А, добрият доктор — каза Рот. — Влез. С теб имаме да довършим една работа.

Хавърс редовно се отбиваше в операционната, но до този момент Рот не беше готов да се заеме с него.

— Време е — заяви той.

Хавърс въздъхна дълбоко и се приближи до леглото. Наведе глава.

— Господарю.

— Разбрах, че си поръчал да ме убият.

За своя чест докторът не се опита да побегне. Не увърташе. И въпреки че мъката и съжалението му бяха очевидни, не помоли за снизхождение.

— Да, така беше, господарю. Аз поисках това от него — той посочи Зейдист. — И когато разбрах, че вашият брат няма да ви измени, аз се обърнах към лесъра.

Рот кимна, защото вече беше разговарял с Тормент за това, което се беше случило онази нощ. Тор беше чул само част от отговора на Зи.

— Господарю, трябва да знаете, че вашият брат беше готов да ме убие само защото поисках това от него.

Рот се обърна към Зейдист, който гледаше доктора така, сякаш искаше да окачи главата му на стената като ловен трофей.

— Да, чух, че нещата не са се развили според очакванията ти. Зи, дължа ти извинение.

Воинът сви рамене.

— Не си прави труд. Такива неща ми досаждат.

Рот се усмихна и си помисли, че това е типично за Зи. Вечно намусен, независимо от обстоятелствата. Хавърс огледа братята.

— Тук, пред тези свидетели, приемам смъртната си присъда.

Рот изгледа сурово доктора. И си помисли за всичките онези години, през които сестрата на този мъж беше страдала. Макар че Рот никога не бе имал намерение да направи живота й толкова труден, той беше виновен за това.

— Направи го заради Мариса, нали? — каза той.

Хавърс кимна.

— Да, господарю.

— Тогава няма да те убия. Направил си го заради начина, по който се отнасях с любимо за теб същество. Отмъщението е нещо, което мога да разбера.

Хавърс залитна от изненада. След това изпусна картона, който носеше, падна на колене до леглото, грабна ръката на Рот и я опря до челото си.

— Господарю, милостта ви е безгранична.

— Безгранична, как не. Подарявам ти живота заради твоята сестра. Ако пак направиш такъв номер, ще ти забия кинжала. Разбрахме ли се?

— Да, господарю.

— Сега ни остави. После ще ме ровичкаш. Но почукай, преди да влезеш, ясен ли съм?

— Да, господарю.

Хавърс излезе бързо през вратата, а Рот целуна ръката на Бет.

— За всеки случай, ако сме заети — прошепна й той.

В стаята се чу групово хихикане.

Той погледна строго към братята, за да ги накара да престанат и ги уведоми за решението си. Последва дълга тишина и той разбра, че воините му са шокирани.

— Съгласни ли сте Тор да ви води? — попита той групата.

— Да — каза Рейдж. — Аз съм съгласен.

Вишъс и Фюри кимнаха.

— Зи?

Воинът извъртя нагоре черните си очи.

— Виж какво, за мен няма значение. Ти или Тор. Или Бритни Спиърс.

Рот се засмя.

— Това шега ли беше, Зи? След толкова години най-после си придобил чувство за хумор? Дявол да го вземе, ти ми даваш още една причина да живея.

Зи се изчерви и ядосано замърмори, докато другите не го сгълчаха.

Рот пое дълбоко дъх.

— Има още нещо, братя мои. Заемам мястото си на трона. Както казах на Тор, трябва ни обновление. Трябва да възродим расата си.

Братята се стъписаха, но после един по един се приближиха до леглото и му се заклеха във вярност на древния език, като хващаха ръката му и я целуваха от вътрешната страна на китката. Тържествеността, с която засвидетелстваха уважението си, го развълнува и трогна.

Скрайб Върджин беше права, помисли си той. Това беше неговият народ. Как би могъл да не ги ръководи?

Когато воините приключиха с клетвите си, той погледна към Вишъс.

— Взе ли урните на двамата лесъри от хамбара?

Ви сви вежди.

— Там имаше само една. На новобранеца, когото срещнахме в нощта на сватбата ти. Върнах се и прободох тялото, докато те оперираха. Прибрах и урната му оттам.

Рот поклати глава.

— Бяха двама. Определено бяха двама. Другият беше лесърът, който караше онзи „Хамър“.

— Сигурен ли си, че не е избягал?

— Лежеше на земята с пробита глава.

Рот внезапно усети, че Бет става неспокойна и стисна ръката й.

— Достатъчно, ще поговорим по-късно.

— Не, няма нищо… — започна тя.

— По-късно.

Той целуна ръката й и я потърка в бузата си. Вгледа се в очите й, опитвайки се да я успокои. Ненавиждаше света, в който я беше въвел.

Тя му се усмихна и той я придърпа към себе си за бърза целувка, след което отново се обърна към братята.

— Има още едно нещо — каза той. — Искам да се преместите и да живеете заедно. Искам братството да е на едно място. Поне през следващите няколко години.

Тор трепна.

— Господи, на Уелси това никак няма да й хареса. Тъкмо приключихме с преустройството на кухнята, за която толкова мечтаеше.

— Ще измислим нещо за вас двамата. Особено като се има предвид, че чакате дете. Но останалите ще живеят заедно.

Разнесе се ропот. Братята не бяха никак доволни от тази перспектива.

— Ей, може да бъде и по-лошо — каза той. — Мога да ви накарам да живеете с мен.

— Добър аргумент — каза Рейдж. — Бет, ако някога имаш нужда да си починеш от него…

Рот изръмжа.

— Това, което исках да кажа — продължи провлечено Холивуд — е, че тя може да се нанесе при нас за известно време. Винаги ще се грижим за нея.

Рот погледна към Бет. Господи, колко красива беше. Неговата партньорка. Неговата любов. Неговата кралица. Усмихнат, той не можеше да откъсне очи от нея.

— Оставете ни, господа. Искам да остана насаме с моята шелан.

Братята се изнизаха през вратата ухилени, защото по мъжки се досещаха какво ще стане. Като че ли знаеха точно какво му се върти в ума.

Рот се помъчи да се изправи в леглото, така че хълбоците му да поемат тежестта на горната част на тялото му.

Бет го наблюдаваше през цялото време, но отказа да му помогне.

Когато успя да запази равновесие, той потърка ръце, предвкусвайки това, което щеше да се случи. Вече чувстваше кожата й.

— Рот — каза тя предупредително, докато той я гледаше със светнало лице.

— Ела тук, лийлан. Сделката си е сделка.

Дори и да можеше само да я прегърне, той просто имаше нужда да я вземе в ръце.