Тъмна любов

24

Рот облече сакото от „Брукс Брадърс“. Беше му тясно в раменете, но така или иначе по принцип му беше трудно да намери дреха, която да му става, а и не беше предупредил Фриц.

Дори и да беше ушито по поръчка, пак би се чувствал като в броня. Много по-добре му беше с кожените дрехи и оръжията, отколкото с този камгарен9 боклук.

Отиде в банята и се погледна в огледалото. Костюмът беше черен. Ризата също. Това беше всичко, което можа да види.

Боже мили, сигурно прилича на адвокат.

Свали сакото и го остави на мраморния плот. Нетърпеливо прибра косата си на опашка и я завърза с една кожена лента.

Къде се беше дянал Фриц? Догенът тръгна да вземе Бет почти преди час. Досега трябваше да са тук, но горе все още не се чуваше нищо.

О, по дяволите. Дори ако икономът беше излязъл преди минута и половина, Рот пак щеше да бъде неспокоен. Беше нервен, обхванат от лудо нетърпение да види Бет. Мислеше си единствено за това как заравя лице в косата й, докато най-твърдата част от тялото му прониква в нея. Господи, тези звуци, които издаваше тя, когато свършваше.

Погледна се отново в огледалото и си облече сакото.

Но сексът не беше всичко. Искаше да й засвидетелства уважението си, не само да спи с нея. Искаше му се да забави темпото. Да се хранят заедно. Да разговарят. Дявол да го вземе, мечтаеше да й даде всичко, което жените харесваха: нежни, любящи грижи.

Рот се опита да се усмихне. Изпробва широка усмивка. Имаше чувството, че бузите му ще се пропукат.

Е, нямаше много общо с героите на „Холмарк“, но би могъл да й даде малко романтика. Всъщност, дали ще успее?

Потърка челюстта си. Какво, по дяволите, разбираше той от романтика? Изведнъж се почувства като глупак. Не, дори по-зле. Новият моден костюм разкри същността му и истината, която видя, за него беше неприятна изненада.

Беше изменил на себе си заради една жена. С единствената цел да й се хареса.

Не трябваше да допуска чувствата да пречат на работата му, помисли си той. Именно затова беше грешка да я маркира, в никакъв случай не трябваше да си позволява да се сближи толкова много с нея. Отново си напомни, че когато Бет мине през преобразяването, ще прекрати връзката си с нея. Щеше да се върне към собствения си живот. А тя щеше…

Господи, защо се чувстваше така, сякаш беше прострелян в гърдите?

— Рот, братко? — проехтя гласът на Тормент в стаята.

Баритонът на неговия събрат му подейства успокоително и го върна към реалността.

Рот влезе в спалнята и се намръщи, когато Тормент подсвирна от учудване с уста.

— Я да те видя — каза Тор и започна да го обикаля.

— Захапи ме.

— Не, благодаря, предпочитам жени — засмя се братът. — Макар че, трябва да призная, много си готин.

Рот скръсти ръце пред гърдите си, но сакото се изпъна толкова много, че се уплаши да не се скъса по шевовете и ги отпусна.

— Защо си тук?

— Звънях ти на мобилния, но не ми отговори. Каза, че искаш всички да се срещнем тук тази вечер. В колко?

— Зает съм до един часа.

— До един? — учуди се Тор.

Рот сложи ръце на хълбоците си. Обзе го безпокойство, като че ли някой се беше вмъкнал в дома му и го дебнеше.

Срещата с Бет. Това беше грешка, каза си той.

Но вече беше прекалено късно, за да я отмени.

— Добре, тогава нека да бъде в полунощ — рече.

— Ще предам на братята да са готови.

Имаше чувството, че Тор се подхилва, но гласът му си остана равен. Последва пауза.

— Ей, Рот?

— Какво?

— Прав си, тя наистина е красива. Просто си помислих, че би искал да го знаеш.

Ако някой друг от вампирите му беше казал това, Рот щеше да му разбие носа. И въпреки че беше Тор, кръвта му кипна. Не му беше приятно да му напомнят колко е неустоима. Караше го да мисли за мъжа, когото тя ще избере за цял живот.

— Имаш нещо предвид или просто си чешеш езика?

Не прозвуча като покана за по-нататъшен разговор, но Тор се възползва от възможността, за да каже:

— Здраво си хлътнал по нея.

Рот се канеше да му отговори, както му беше навик, с „майната ти“, но се въздържа.

— Мисля, че и тя е влюбена в теб — продължи Тор.

Страхотно. Стана му по-добре, няма що. Е, сега може да разбие сърцето й или нещо от този род.

Господи, тази среща беше наистина лоша идея. Къде смяташе, че ще ги отведе тази сълзлива сантименталност?

Рот оголи зъбите си.

— Ще бъда с нея само докато мине през промяната. Това е.

— Да, естествено — от гърлото на Рот се надигна ръмжене, но другият вампир само сви рамене. — Никога преди не съм те виждал издокаран така заради жена.

— Тя е дъщерята на Дариъс. Искаш да се държа като Зейдист с някоя от неговите фльорци ли?

— Бога ми, не. По дяволите, иска ми се той най-после да престане. Но ми харесва това, което виждам между теб и Бет. Беше сам прекалено дълго време.

— Това си е твое мнение.

— И на другите.

Пот изби по челото на Рот.

Честността на Тор го накара да се почувства като хванат в капан. А също и фактът, че вместо просто да пази Бет, той се напъва да й покаже, че тя е нещо по-специално за него.

— Ти какво, нямаш ли си друга работа? — попита той.

— Не.

— Пак този мой късмет.

Не го свърташе на едно място и отиде до дивана, за да вземе коженото си яке. Трябваше да го зареди с оръжия и тъй като Тор не бързаше да изнесе задника си през вратата, беше по-добре да се разсейва с нещо, отколкото да се разкрещи от напрежение.

— В нощта, когато умря Дариъс — продължи Тор, — ти ми каза, че си отхвърлил молбата му да се погрижиш за нея.

Рот отвори шкафа и започна да рови в една голяма кутия, където държеше металните звезди, кинжалите и веригите. Подбра набързо каквото му беше необходимо.

— Е, и?

— Какво те накара да промениш решението си?

Рот стисна здраво зъби, едва сдържайки се да не избухне.

— Той е мъртъв. Задължен съм му.

— Беше му задължен и докато беше жив.

Рот рязко се извърна.

— Имаш ли да обсъждаш друго с мен? Ако не, просто се разкарай.

Тор вдигна ръце.

— По-спокойно, братле.

— Мамка ти. Няма да разговарям за нея нито с тебе, нито с някой друг. Разбра ли? И си дръж устата затворена пред братята.

— Добре, добре — Тор заотстъпва към вратата. — Но си направи една услуга. Признай си какво чувстваш към тази жена. Непризнатата слабост е смъртоносно опасна.

Рот изръмжа недоволно и зае нападателна поза, като приведе напред горната част на тялото си.

— Слабост? И това ми го казва мъж, достатъчно глупав, за да обича своята шелан? Сигурно се шегуваш.

Последва дълго мълчание. След това Тор каза тихо:

— Щастлив съм, че намерих любовта. Всеки ден благодаря на Скрайб Върджин за присъствието на Уелси в живота ми.

Рот бе завладян от необясним гняв.

— Ти си просто жалък.

Тор изсъска.

— А ти си мъртъв от стотици години. Но просто не ти стиска да си намериш гроб и да легнеш в него.

Рот хвърли коженото си яке на пода.

— Поне не съм под чехъл.

— Между другото, имаш готин костюм…

С два скока Рот стигна до другия вампир и двамата застанаха наежени един срещу друг. Тормент беше едър мъж, с широки рамене и дълги, силни ръце. Въздухът между тях се сгъсти, изпълнен със заплаха.

На лицето на Рот се появи студена усмивка и кучешките му зъби се удължиха.

— Ако беше прекарал половината от времето си да защитаваш нашата раса, вместо да се държиш за фустата на жена си, може би нямаше да загубим Дариъс. Замислял ли си се за това?

Мъката на Тормент избликна подобно на кръв от рана в гърдите и изгарящата го агония нагнети още повече въздуха между тях. Рот вдъхна миризмата и парещата болка на вампира проникна в белите му дробове, стигайки чак до дъното на душата му. Съзнанието, че е нанесъл такъв подъл удар на един храбър и достоен мъж, го накара да се отврати от самия себе си. И докато чакаше Тор да го атакува, тази самоненавист като че ли го зарадва като стар приятел.

— Не мога да повярвам, че каза това — гласът на Тор трепереше. — Трябва да…

— Не ми трябват глупавите ти съвети.

— Майната ти! — Тор го удари здравата по рамото. — Така или иначе ще го чуеш. По-добре се научи да различаваш приятелите от враговете, арогантно копеле такова. Преди да си останал съвсем сам.

Рот почти не чу хлопването на вратата след Тор. В главата му кънтеше глас, който заглушаваше всичко и му казваше, че е едно жалко лайно. Пое дълбоко дъх, след това изкара въздуха от дробовете си с яростен крясък. Звукът завибрира из стаята, вратите затракаха, неприбраните оръжия и огледалото в банята задрънчаха. Свещите буйно се разгоряха, пламъците им запълзяха по стените, сякаш се опитваха да се откъснат от фитила и да унищожат всичко, до което се докоснат. Той крещя, докато не усети, че гърлото му всеки момент ще се разкъса, а в гърдите му запламтя огън. Не почувства облекчение, когато най-после затвори уста. Само разкаяние.

Отиде до шкафа и извади една деветмилиметрова берета. Зареди пистолета и го пъхна в колана на панталоните си отзад на кръста. След това се отправи към вратата и се изкачи по стълбите, като взимаше стъпалата по две наведнъж, дългите му крака сякаш стопиха разстоянието до първия етаж.

Влезе в салона и се ослуша. Тишината вероятно беше от полза за всички. Трябваше му време, за да се съвземе.

Започна да обикаля из къщата и накрая се спря пред масата в трапезарията. Беше подредена, както бе поискал. Прибори за двама в единия й край. Кристал и сребро. Свещи. А беше нарекъл своя брат жалък. Ако всички тези безценни джунджурии не принадлежаха на Дариъс, щеше да ги помете с един замах и да ги запрати на пода. Протегна импулсивно ръка, но тясното сако му попречи. Сграбчи реверите, готов да го разкъса и изгори, но вратата се отвори и той рязко се обърна.

Беше тя. Прекрачи прага. Влезе в салона. Рот отпусна ръцете си. Беше облечена в черно. Косата й беше вдигната. От нея се носеше ухание… на цъфтящи през нощта рози. Пое уханието дълбоко в гърдите си, тялото му се втвърди като камък, инстинктивно пожела веднага да я почувства под себе си.

Но в следващия миг усети емоциите й. Беше притеснена и нервна. Ясно долови недоверието й и изпита перверзно задоволство, че тя не смее да го погледне. Раздразнението го връхлетя с нова сила.

Фриц беше с гръб и затваряше вратата, но щастието на догена струеше от него подобно на слънчева светлина.

— Сервирах виното в салона. Първото блюдо трябва да бъде поднесено след около тридесет минути, нали?

— Не — изкомандва Рот. — Сядаме на масата веднага.

Фриц се смути, но след това улови настроението на Рот.

— Както желаете, господарю. Значи веднага.

Икономът изчезна с такава скорост, като че ли в кухнята беше станал пожар. Рот погледна Бет.

Тя отстъпи назад. Вероятно заради свирепия му поглед.

— Изглеждаш… различен — каза тя. — В тези дрехи.

— Ако смяташ, че ме правят по-цивилизован, изобщо не се заблуждавай.

— Не съм си го и помислила.

— Добре. Хайде да приключим с това.

Рот се запъти към трапезарията, като си мислеше, че ако желае, Бет ще го последва. Ако ли не, по дяволите, може би е за добро. Във всеки случай той не бързаше да се окаже хванат в капан на масата.