Цената на рая

ЕПИЛОГ

Късно вечерта на същия ден. Време за топлина и близост. Време, в което страхът и тежестта на загубата пълзяха далеч от трапезата, около която се бяха настанили Маркъс, Херцогинята и всичките им приятели, по някаква случайност и техни прислужници. Графът изрично беше настоял всички да вечерят заедно, поне тази вечер, въпреки енергичното и гръмогласно изразено неодобрение от страна на Спиърс.

Майката на Маркъс беше отпратила леля Гуенет и близначките в тяхната си дневна, с препоръката да си направят техен си собствен банкет, понеже графът е човек, чиито странни хрумвания трябва да бъдат зачитани от гледна точка на това, че е глава на рода. Накратко — всеки сам да си организира веселието. Леко намръщване от нейна страна беше предизвикало безочливостта на Фани, опитала се да възрази с аргумента, че и лорд Чилтън не е слуга, пък бил допуснат на графския банкет.

При появата на отлично изстуденото шампанско на въпросния банкет Сампсън, иконом на фамилията Уиндъм за последните петнадесет години — човек със солидно минало, сдържано поведение и трезви преценки, със съответстващата на всичко преждепосочено външност, се изправи, прочисти гърлото си и обяви.

— Милорди, миледи, господин Баджър и господин Спиърс, много бих желал да направя едно съобщение. Госпожица Маги остава тук като лична прислужница на Херцогинята. Аз също ще продължа да изпълнявам длъжността на иконом в Чейз Парк.

Той замълча и Маркъс се намръщи.

— Не се изразих достатъчно точно и ясно, милорд. Всъщност това, което исках да каже, е това, което ще кажа сега, тоест… че госпожица Маги даде съгласието си да стане госпожа Гленроял Сампсън. Това, милорд, това е… ъ-ъ… кръщелното ми име.

— Боже! — възкликна Херцогинята. Тя се изправи от стола си, отиде до Маги, наведе се и я прегърна. — Поздравявам те, скъпа моя. Сампсън е чудесен човек. А изумрудената огърлица ти стои възхитително.

Маги се засмя и премигна кокетно с дългите си ресници към графа.

— Стабилен мъж е — каза тя, — комуто не е присъщо да се налага с юмруци до смърт с някой друг нещастник или да препива с бира в някоя долнопробна кръчма, още по-малко пък — да заложи и последната си монета в някое гнездо на усойници. Реших, че е време да си седна на задника до някой порядъчен мъж, който мисли с главата си, а не с някоя друга част. Във всеки случай, реших да не се връщам на сцената в Лондон.

— Стабилен е — каза Баджър. — Наистина мисли с главата си. Верен е. Добре ще се грижи за Маги. Ще проявява разбиране към случайните й флиртове. Човек, достоен за възхищение, според мнението и на господин Спиърс.

— Аз лично се възхищавам на търговския му талант — отбеляза Норт. — Бях свидетел на преговорите му с един нахакан търговец вчера. Преди да си тръгне, човекът беше готов да целува лъснатите му ботуши.

— Херцогиньо, какво е твоето мнение? — поинтересува се съпругът й.

— Мисля, че Сампсън е най-големият късметлия на света — отвърна тя убедено и с усмивка.

— Много мили думи, Херцогиньо — каза Сампсън и продължи. — Моля ви обаче смирено да вземете под внимание, че и Маги е дама с късмет. Тя ще има мен за съпруг и господин Баджър и господин Спиърс за другари и закрилници. Всеки се нуждае от приятели в живота, Херцогиньо. И малцина са тези, които намират своя рай в живота.

— Разбира се, но всички ние заплатихме цената на рая — съгласи се Херцогинята.

— Тъй си е — Маги намигна на господин графа. — Я негова светлост как е загладил косъма, не мислите ли, Спиърс?

— Истина казваш, Маги, чиста истина.

Графът вдигна тържествуващо ръце и извика да се донесе нова бутилка шампанско. После се обърна към лорд Чилтън, който се беше отдал на гастрономическата част на тържеството.

— Е, Норт, цялата тази сватбена идилия не стопля ли грешното ти сърце? Не те ли вдъхновява да направиш фаталната крачка?

Норт преспокойно си преглътна залъка, огледа присъстващите, усмихна се на Херцогинята.

— Честно казано, Маркъс, цялото това превъзнасяне на чифтосването като такова ме кара по-силно да възжелавам нещата, за които Маги се изказа с подчертано неодобрение. Още утре мисля да премина към действия. До обяд вече се надявам да ни разделят поне пет мили. Гостуването ми се осъществи, наситих се на вълнения, радости и семейна идилия. Искам да си ида у дома, в Корнуол, и да си скитам в усамотение, без да се налага да деля мрачното си настроение с някого другиго. Накратко, ще си остана непроменен, сам, в своя си черен облак на доброволна изолация. Ще се разхождам из пустошта с кучетата си и мислите ми ще бъдат толкова меланхолични, колкото това се изисква от който и да е почтен човек.

— Ще видим, Норт, ще видим — закани се Маркъс и вдигна чаша за следващия тост. — За усамотението на негова светлост. За краят му в недалечно бъдеще.

— За неизбежната кончина на негова светлост като Ергена с тъмното сърце — каза Маги. — Той не е мъж, за когото може да се допусне да се похабява с кучета или някаква пустош.

— Правилно — присъедини се Херцогинята.

— Моля за извинение за отклонението от темата, Херцогиньо, но бих искал да изместя разговора в друга посока. Майка ви беше много загрижена, милорд. Наложи се да прочета нещичко за онова местенце на заточение, Ботъни бей, за да й докажа правотата ви. Несравнимо отблъскващо място — като поречието на река Ганг. Никой не е успял да избяга оттам. Съобщих го на майка ви, милорд, и тя престана да се вайка за някаква си опасност от страна на господин Тревор. Сериозно облекчение й донесе факта, че ще ви разделя почти цялото земно кълбо и, че при него ще е пълно с отровни змии. Не вярвам тя повече да отвори дума за това, милорд.

— Аз не бих се задоволила да го изпратя там цял-целеничък — каза Маги, почуквайки с вилица по чашата си за шампанско. — Отърва се само с удар по главата, най-нечувствителното място при мъжете. Бедната Херцогиня — трябваше да му види сметката на място. Аз знам какво трябва да се направи в такъв случай. С много малко му се размина на оня дявол. Какво като е ваша кръв? Той загуби всичките си права заради долното си коварство. Ако беше на ваше място, нямаше да го възпре никакво чувство за вина.

— Достатъчно за това, скъпа моя — нежност и твърдост се смесваха в гласа на Сампсън. — Въпросът беше огледан от всички страни. Господин Тревор няма да избяга от онова място. Няма от какво да се боим. Имаш над какво да мислиш и без да се затормозваш заради този човек, който скоро ще бъде извън пределите на Англия.

Херцогинята се усмихна при вида на поразеното лице на Маги.

— Вие ли казахте това, господин Сампсън? На мен?

— На теб, скъпоценна.

— Брей, тоя човек е способен да ме изненада. Може би думите ви ми харесаха. Няма да е лошо да ги чувам от време на време в нашия рай. Да речем два пъти седмично.

— Подкрепям! — провикна се Херцогинята, с поглед вперен в съпруга й. Пръстите й си играеха с красивите перли около врата й, а усмивката й беше истинска коприна.

— Два пъти седмично? — учуди се Маркъс. — Цената на рая? Никога няма да е достатъчно.

— Изненадите са доста хубаво нещо, нали? — каза Херцогинята, продължавайки да си играе с перлите, с поглед все така неотклонно вперен в съпруга й.