Дарът на светулките

14

В деня на сватбената церемония слънцето изгря над спокойните води на Атлантическия океан, превръщайки ги в искряща пелена. Лека мъгла се стелеше над пясъка, докато Дорис и Лекси приготвяха закуската за гостите в бунгалото. Това беше първата среща на Дорис с родителите на Джеръми и тя се спогаждаше особено добре с баща му; братята на Джеръми и съпругите им бяха шумни както винаги и прекараха цялата сутрин облакътени на парапета на верандата, дивейки се на кафявите пеликани, които сякаш яхаха морските костенурки отвъд прибоя.

Понеже Лекси настояваше гостите да са възможно най-малко, присъствието на братята на Джеръми беше изненада. Когато ги видя да слизат от самолета в Норфък предишния ден, той се почуди дали не са били поканени набързо в последния момент заради разрива с Алвин. Но не издаде учудването си, когато снахите му го запрегръщаха и му заразказваха една през друга как Лекси им се обадила лично и с какво нетърпение очакват да я опознаят.

Гостите бяха шестнайсет — семейството на Джеръми, Дорис, Рейчъл и Родни. Последният поканен заместваше Алвин. Часове по-късно, докато стоеше на брега и чакаше Лекси, Джеръми усети как кметът Джъркин го потупва по гърба.

— Знам, че се повтарям — каза той, — но за мен е истинска чест, че ми е отредена ролята на кум в тази възхитителна церемония.

Облечен в сини полиестерни панталони, жълта риза и карирано спортно сако, кметът представляваше неповторима гледка както винаги и Джеръми си каза, че сватбата нямаше да е същата без него. И без Джед.

Оказа се, че освен препаратор Джед е и пастор. Косата му беше старателно вчесана, носеше най-хубавия си костюм и за пръв път не се мръщеше на Джеръми.

Точно по вкуса на Лекси, церемонията беше и съкровена, и романтична. Майката и бащата на Джеръми бяха най-близо до младоженците. Братята и сестрите му стояха в полукръг около тях. Местен китарист изпълняваше тиха музика, а братята на Джеръми бяха украсили тясната пътека с миди и раковини. На фона на залязващото слънце дузина факли отразяваха златната небесна светлина. Просълзената Рейчъл стискаше цветния букет, сякаш се страхуваше да не го изпусне.

Лекси беше боса, както и Джеръми. Върху главата й имаше цветен венец. С щастлива усмивка Дорис крачеше до нея; Лекси не даде и дума да се издума друг да я доведе до олтара. Когато тя спря, баба й я целуна по бузата и застана до майката на Джеръми, която я улови под ръка.

Лекси сякаш се носеше по въздуха, докато вървеше към Джеръми. Държеше букет от диви цветя. Когато стигна до него, той усети, че косите й излъчват ухание на нежен парфюм. Обърнаха се към Джед, който отвори Библията и заговори.

Джеръми се смая от мекия мелодичен тембър на гласа му. Джед поздрави гостите и прочете няколко пасажа от Библията. Впил очи в тях и сбърчил сериозно гъстите си вежди, той им заговори за любов и всеотдайност, за доверие и честност и колко е важно Бог да присъства в живота им. Каза им, че животът невинаги ще е лесен, но ако запазят вярата си в Бог и един в друг, ще намерят начин да преодолеят всички изпитания. Говореше с изненадващо красноречие и като учител, отдавна спечелил уважението на учениците си, им помогна да изрекат обетите си.

Кметът Джъркин подаде златната халка на Джеръми и той я сложи на ръката на Лекси с разтреперани пръсти. Лекси му сложи неговата халка и Джед ги обяви за съпруг и съпруга. Джеръми я целуна нежно и я улови за ръката. Пред Бог и пред семейството си й обеща вечна любов и преданост с чувството, че изрича най-естествените думи.

След церемонията гостите останаха край брега. Дорис бе приготвила скромен бюфет, подреден върху маса за пикник. Един по един кметът Джъркин и членовете на семейството на Джеръми ги поздравиха с прегръдки и целувки. Джед изчезна след церемонията, преди Джеръми да успее да му благодари, но се появи след няколко минути, понесъл кашон с размерите на хладилник. Беше облякъл отново гащеризона си и косата му се бе върнала към обичайния безпорядък.

Лекси и Джеръми приближиха до него точно когато остави подаръка върху пясъка.

— Какво е това? — попита Лекси. — Нали се уговорихме да няма подаръци?

Джед не отговори. Сви рамене, подсказвайки, че ще се обиди, ако не приемат подаръка му. Лекси го прегърна и го попита дали може да отвори кутията. Джед пак сви рамене и тя разтълкува жеста като позволение.

Вътре беше препарираният глиган, който Джеръми го бе видял да изработва. В типичния стил на Джед глиганът изглеждаше така, сякаш се кани да направи на пух и прах всеки, осмелил се да го доближи.

— Благодаря — каза Лекси и на Джеръми му се стори, че лицето на Джед поруменява.

По-късно, след като изядоха храната и наближаваше краят на церемонията, Джеръми се отдалечи от гостите и застана до водата. Лекси дойде при него.

— Добре ли си?

Той я целуна.

— Добре съм. Чувствам се прекрасно всъщност. Но мисля да се поразходя.

— Сам?

— Искам да… осмисля всичко.

— Добре — целуна го Лекси. — Но не се бави. След малко се връщаме в бунгалото.

Той я изчака да се върне при родителите му и тръгна бавно по пясъка, заслушан във вълните, миещи брега. Докато вървеше, си припомни церемонията от началото до края — как Лекси крачеше към него, благите, но убедителните думи на Джед, вълнението, което изпита, когато се закле във вечна вярност. Всяка стъпка затвърждаваше убеждението му, че всичко е възможно, че дори изящните багри по небето го приветстват. Когато стигна издължената сянка на фара, забеляза няколко диви коне на тревистата дюна пред него. Повечето мустанги пасяха, но един се взря в него. Джеръми продължи напред. Различи мускулестите хълбоци на коня и мекото ритмично полюшване на опашката му. За миг му се стори, че мустангът ще му позволи да го докосне. Абсурдна идея, която не би дръзнал да пробва, но щом спря, вдигна неволно ръка като за поздрав. Ушите на коня щръкнаха любопитно, сякаш се опитваше да го разбере. После ненадейно разклати глава нагоре-надолу, като че ли отговаря по свой начин на дружелюбния жест. Джеръми го наблюдаваше мълчаливо, удивен, че някак си общуват. Когато се обърна, видя Лекси и майка му да се прегръщат нежно и си помисли, че това е най-хубавият ден в живота му.