Душата на звяра

Десета глава

Останете долу. Не рискувайте да бъдете видени. Стойте покрити.

Непременно стойте покрити.

Аманда лежеше на една страна, с гръб към Киова, като се опитваше да се държи за резервната гума, за да не се докосва до него.

Студената, жестока реалност почти се бе върнала. Достатъчно, за да осъзнае какво се бе случило и да си спомни с мрачна яснота изминалите часове, когато всичко бе започнало. Колко време бе минало? Сега беше почти три сутринта, така беше казал Саймън на Киова преди малко. Светлините на автомобила, който ги следваше, проникваха през задното стъкло и хвърляха странни сенки около младата жена.

Почти три часа. Беше малко след седем, когато бе затворила вратата на дома си, след като бе изпратила последните маскирани деца. Седем часа. В седем часа животът й се бе променил толкова драстично, че тя бе сигурна, че никога няма да се оправи отново.

Аманда потрепери при мисълта за това. Не с отвращение. Искаше й се да бъде с отвращение, така щеше да е по-лесно. Щеше да успокои сълзите, които се стичаха безшумно по лицето й и болката, която лежеше тежко на сърцето й.

Какво бе направила? Как се бе случило? И защо още се измъчваше от желание за повече?

— Колко остава, Саймън? — попита остро Киова зад нея. Гласът му беше пресипнал и настояваше за отговор.

— Малко повече от час — отвърна мъжът. — Калън е подготвил една от новите къщички. В момента събират информация. Би трябвало да разполагаме с нещо, когато стигнем.

— Синклер там ли е? — Гласът му беше дрезгаво ръмжене. Беше бесен. Господ й бе свидетел, тя също.

— В момента лети заедно с Елизабет и Каси. Трябва да пристигне там малко преди нас.

Аманда можеше да усети напрежението между нея и Киова, което изпълваше джипа. Колкото повече изгаряше тя, толкова повече сякаш се увеличаваше неговата ярост.

Дали можеше да усети какво се случва в тялото й? — питаше се жената. Усещаше ли нарастващата възбуда? Точно от това се нуждаеше тя. Кучият син не просто я бе дрогирал с някакъв вид странен животински афродизиак, но и можеше да усети ефектите от него.

— И Даш Синклер ли е замесен в това? — проговори тогава Аманда, сълзите й стихнаха, когато гневът я заля.

Беше срещала Даш Синклер и неговата съпруга Елизабет. Тяхната дъщеря, Каси, беше сладко, макар и странно малко момиченце. Бяха разговаряли с баща й по време на една от безкрайните срещи преди месец.

— Никой от нас не е замесен в нищо, госпожице Мейрън, освен в опазването на кожата ти — каза й Саймън остро. — Нещата станаха много лоши, признавам, но ние направихме всичко възможно.

— Вашите възможности не струват — информира го тя яростно. — Те ще ме открият.

Баща й нямаше да остави нещата така, помисли си младата жена. Ако Породите смятаха, че са имали неприятности преди, те не са били нищо, в сравнение с това, което баща й и брат й щяха да им причинят сега.

— Първо трябва да научат, че си изчезнала — озъби се Киова. — Петимата мъже, които убих зад къщата ти, са изчезнали, Манда. А те не могат да ходят. Твоите пазачи все още са живи и спят спокойно. Засега. И баща ти не разполага с улика, че си изчезнала.

Младата жена примигна към Породата. Тогава си спомни за Тами Брок, нервността й, молбата й да използва тоалетната. Как бяха убедили Тами да им помогне? Нещо повече, защо охранителите й не бяха обърнали внимание на светлинния индикатор на задната й врата, както би трябвало? Предполагаше се, че тя в нито един момент не би трябвало да използва тази врата след залез-слънце. Никога не го бе правила.

— Охраната им е помогнала — прошепна Аманда шокирано. — Трябва да са били те. Тами е деактивирала алармата на задната врата, когато отиде до тоалетната, но те би трябвало да са го разбрали. Алармата на вратата трябваше да ги предупреди за това.

— По дяволите, тя е умница, Киова. Може би трябва да помислиш дали да не я задържиш — пламенната похвала на Саймън беше леко подигравателна.

Копеле.

— Защо ще правят това? — Аманда поклати глава, отказвайки да се обърне или дори да погледне Киова. Ако го погледнеше, ако зърнеше очите му, устата му, щеше да бъде обречена. — Почти мога да разбера Тами, ако е за пари. Кайли е толкова болна. Но защо охранителите ще помагат?

— Е, това се опитваме да разберем — отговори й Саймън. — Коя е тази Тами все пак?

Младата жена обясни набързо какво се бе случило с майката на Кайли. След като я бе пуснала да отиде до тоалетната, Аманда бе видяла, че алармата е деактивирана. Докато говореше, тя енергично потискаше засилващото се осъзнаване за мъжа до нея и бавно надигащия се глад. Това беше като демон вътре в тялото й, който забиваше нокти в утробата й, с настояване за силните тласъци на пениса му и нажеженото до бяло освобождение на спермата му.

— Носеше се слух, че ударът ще бъде направен точно след като Даш се свърже с Котешките породи — разкри Стефани. Гласът й беше мек и очевидно по-малко враждебен, отколкото на тези двамата, които споделяха автомобила с тях и които се тупаха по гърдите. — Забавихме изпълнението на плана да те защитим, когато съпругата му Елизабет започна да ражда. Веднага след като бяха в състояние да пътуват, Даш се срещна с баща ти. Той изглежда не взе насериозно заплахите.

Аманда не успя да овладее секването на дъха си. Нито брат й, нито баща й бяха повярвали, че тя е в опасност? Дори не й бяха казали?

— Лъжеш — прошепна тя тогава. — Родителите ми не биха рискували живота ми.

— Наеха ти дяволски добра охрана — увери я Киова. — Четиримата мъже, които те защитават, са най-добрите. Всичко, с което разполагаше той, беше един слух, без сигурна информация. И предполагам, че си отказала да се преместиш в Белия дом за някакъв период от време.

В гласа му прозвуча сарказъм. Беше прав, тя бе отказала да се премести в официалното президентско жилище, по каквато и да е причина. Спорът тогава бе ожесточен. Защо баща й не й бе казал, че може да има опасност? Може би това щеше да промени решението й.

Не, поправи се Аманда, нямаше. Тя държеше на своята независимост, на новата си работа, на приятелите и дома си. Щеше да настоява за доказателство, а не просто да вярва на някакъв си слух.

— Сега какво? — попита момичето тогава.

— Сега ще те заведем на безопасно място, а след това ще се свържем с баща ти — отговори Киова рязко. — И ще те задържим там, докато настъпи гласуването на Закона за Породите следващата седмица. След като безопасността ти е сигурна, президентът Мейрън ще гласува законопроекта, вместо да го свали, защото имаш пистолет, насочен към главата ти.

— И тъй като си чифтосана с Порода, всичко сега ще бъде чудесно — провлече Саймън подигравателно. — Не сме ли всички едни големи късметлии?

Аманда щеше да скочи, ако ръката на Киова неочаквано не я бе натиснала надолу.

— Какво, по дяволите, говори той? — изръмжа тя и се завъртя, придържайки завивката близо до голото си тяло.

— Не му обръщай внимание. Той е шегаджия — посъветва я Киова, а гласът му бе опасно тих.

— Странно, не ми звучи като шегаджия. Като задник може би, но не и шегаджия — посочи тя яростно. — Защо каза това?

— Защото иска да причинява неприятности. Саймън обича да причинява неприятности. Нали така, Саймън?

Аманда не повярва на начина, по който го каза, ни най-малко.

— О, да, неприятност е второто ми име, нали, Стеф? — изръмжа той.

— Или нещо подобно — отговори жената.

Скритите послания подлудиха Аманда.

— Лъжеш ме — обърна се към Киова тогава. — Защо го правиш сега?

Мъжът въздъхна тежко.

— Виж, Манда, ясно е като бял ден, че ти не искаш да знаеш нищо повече, отколкото вече разбра. Просто стой долу и остави нещата засега. Ще поговорим по-късно.

— Не искам да говоря по-късно — отвърна тя с цялата изкуствена нежност, която можа да събере. — Искам сега. Искам да знам защо, по дяволите, той каза, че съм чифтосана с теб и до какво точно води това нещо.

Породата вдигна вежда сардонично.

— Както сама каза по-рано, ти си запозната много добре с животните. Разбра го.

Аманда усети как пребледнява. Но това не спря възбудата, надигаща се във вагината й.

— Какво ми направи? — яростта я обхвана. За съжаление, това само подсили нежеланата страст.

Зъбите на Киова проблеснаха, когато се усмихна. Там, от двете страни на устата му, кучешките зъби просветнаха диво. Рамото я заболя, сякаш в отговор, а възбудата се разля по тялото й.

— Наистина ли искаш да знаеш, Манда? — попита той и гласът му стана опасно дрезгав, когато се наведе по-близо, а тя се взря в него с разширени очи. — Или ще стоиш мирно и тихо и ще оставиш възбудата, която кипи в малката ти тясна вагина, да бъде под някакъв контрол, вместо да те изгаря неконтролируемо? Продължавай да ме предизвикваш, бейби, и ще започне да гори.

Тя си спомни огъня. И усети как наистина започва да се увеличава.

— Не ми харесва да се отнасят с мен като с дете — озъби се Аманда в отговор. — Престани да се опитваш да криеш неща от мен.

— Аз се отнасям с теб като с дете? — изръмжа той. — Може би не си спомняш някои от най-забележителните моменти, които прекарахме заедно. Искаш ли да ти ги припомня?

Ръката му се насочи към завивката.

— Мамка му! Залягайте и се покрийте! Няколко хеликоптера се спускат над нас.

Киова се наведе и дръпна завивката, докато тя покри и двама им от главата до петите, изолирайки ги в центъра на водовъртеж от горещина, когато силният звук на хеликоптерите наруши тишината на нощта.

— Имаме Породи войници зад и пред нас, както и достатъчно огнева мощ, за да се справим с цяла войска. А и сме близо до Съединението — увери я Киова, като я придърпа по-близо до себе си и почти я покри с тялото си.

— Недей. — Той се притискаше към голата й кожа сега, едната му ръка се спусна по гърба й, а голите му гърди се потриха в зърната й.

На Аманда не й пукаше за хеликоптерите. Пламъците лумнаха в мозъка й, изгориха тялото й. Сетивата й не можеха да мислят за нищо друго или да си спомнят нищо друго, освен усещането за Киова, притискащ се към нея, движещ се вътре в нея, подуващ се…

Младата жена изскимтя, когато още от соковете й се изляха от вагината й, подготвяйки я за него и карайки нуждата да разцъфне в нея със сила, която тя знаеше, че няма да може да отхвърля дълго.

Какво се бе случило? Все още нямаше смисъл в това тялото й да вземе връх над разума и да я принуждава да капитулира пред мъж, когото, първо, не познава, и второ, дори не е от нейния вид. Но това имаше малко значение за тялото й, когато зърната й се притискаха към гърдите му, изгарящи от нуждата от докосването му.

— Моля те, не ме докосвай — въздъхна Аманда. Как се очакваше да контролира пламъците, които обгръщаха тялото й, когато го усещаше толкова близо? Високото му тяло, притискащо нейното, и примамливото удоволствие от пениса му, който напираше срещу долната част на корема й, покрит единствено от плата на дънките му.

Киова се взираше в нея, лицето му бе безизразно, когато пръстите й се плъзнаха по раменете му и погалиха твърдите мускули на ръцете му. Аманда не можеше да се сдържи да не го докосва. Тялото й беше гладно за него, жадуваше за него. Тогава ръката му се придвижи бавно, пръстите му уловиха извивката на бузата й, а палецът помилва устните й.

— Ще се случи отново, Аманда. — Киова запази гласа си тих и овладян. — Колко дълго мислиш, че някой от нас може да го отхвърля?

Опасността се отдалечи в дъното на съзнанието й. Не й пукаше кой ги преследва, какво правят хеликоптерите или колко близо се намират до безопасността. Всичко, което я интересуваше, бе Киова, притискащ се към нея, а тялото му да я затопля.

— Не се разгорещявайте и не ни създавайте проблеми, момчета и момичета — каза остро Саймън. — Ако са решили да ни създават проблеми, ще се оправим с тях, стреляме и бягаме. Достатъчно близо сме, за да го направим и разполагаме с войска в пълна готовност.

— Това се превръща в шибано фиаско — измърмори Киова, докато се взираше надолу в Аманда, а очите му бяха горещи и блестящи от желание. — Намираме се в центъра на вероятно бойно поле, а всичко, което искам да направя, е да те чукам отново.

Очите на младата жена се затвориха. Искаше да бъде силна. Наистина го искаше. Трябваше да бъде силна, за да отхвърли безумната страст, която пулсираше в мозъка й.

— Мога да подуша възбудата ти, Манда — прошепна Породата, карайки я тревожно да отвори очи. — Ухае като меден сироп. А аз наистина съм пристрастен към меда.

Тя потрепери конвулсивно, щом ръката му се плъзна между бедрата й, а пръстите му пробягаха по хлъзгавата влага там, преди да се отдръпнат. Шокът все още я държеше в плен, когато той измъкна ръката си. Гъстите й сокове покриваха пръстите му. Тогава ги поднесе към устните си и езикът му се плъзна бавно и еротично, облизвайки всяка капка влага.

Дъхът й излезе накъсано, когато от устните й се откъсна скимтене.

— Добре, имаме проблем. — Джипът зави рязко, когато звукът от стрелба отекна около тях.

Аманда видя как изражението на Киова се промени. Страстта намаля. Не изчезна напълно, просто отслабна, когато студена, сурова ярост втвърди лицето му.

— Стой долу.

Киова я избута по-близо до резервната гума, измъкна се изпод завивката и вдигна едно смъртоносно черно оръжие от пода на автомобила, когато задния прозорец започна да се спуска.

Мускулите на гърба му потрепваха. Слабото му, стегнато тяло бе напрегнато и готово за действие. Вагината й се сви и страхът от смъртта бе нищо, в сравнение със страха никога да не чука този мъж отново.

— Колко са? — изкрещя той и очите на Аманда се насочиха към прозореца до нея.

— Само един. На двадесет минути от имението сме. Всеки миг ще излети техен хеликоптер, но проклет да съм, ако позволя някой куршум да удари джипа ми. Обстрелват колата на Тайбър зад нас. Още не знаят в коя сме ние.

— Обаче знаят къде да ни търсят — отсече Киова.

— Да. Това е гадно — съгласи се Саймън. — Приготви се, идва отново.

— Остани долу през цялото време, Аманда — озъби се Породата, когато тя започна да се надига. — Легни и се покрий, да го вземат дяволите!

Гласът му беше толкова суров, толкова яростен, че младата жена дръпна завивката над главата си и се сгуши в ъгъла на автомобила.

— Ето и Кейн идва — изкрещя Саймън. — Да видим дали той ще може да ги примами далеч.

Силното бръмчене на хеликоптера и звукът от високата скорост на джипа изпълваха ушите на Аманда. Яростни ругатни и стрелба експлодираха в нощта.

— Шибана работа!

Звукът от гласа на Киова накара Аманда да надникне изпод завивката. Сърцето й се качи в гърлото, когато го видя да провира високото си тяло през прозореца, подпря бедрата си на рамката и започна да отвръща на огъня.

— По дяволите, Киова… — Саймън ругаеше, а Стефани се присъедини към Койота.

Аманда подскочи, очите й бяха разширени, докато погледът й се стрелкаше във всички посоки.

Зад тях имаше два автомобила — един от едната им страна и два пред тях, и за няколко секунди от прозорците на автомобилите се показаха още мъже, които започнаха да стрелят по хеликоптера, кръжащ над тях.

Бели пламъци от светлина експлодираха от летателния апарат, изстрелите се изсипваха около тях, докато той не се наклони на една страна.

— Мамка му! Мамка му! — закрещя отново Саймън. — Танер идва с хеликоптер на Породите, деца. Сега ще стане лошо.

Още един хеликоптер прелетя като камикадзе с висока скорост. Премина ниско над автомобилите, преди да се наклони и да завие, за да догони другия. Аманда не можеше да види проклетото нещо, накъдето и да погледнеше, можеше само да го чуе.

Звукът на картечен огън и въздушни снаряди изпълниха нощта, преди една експлозия да освети тъмното небе. Киова нададе боен вик, който би накарал всеки апах от уестърните да се гордее.

— Това момче не притежава дори част от финеса, с който Господ е дарил повечето самоубийци — изръмжа Саймън, когато хеликоптерът се наклони ниско и се залюля от едната на другата страна. — Знаеш ли, сигурен съм, че шибаната преса ще разбере за това? Калън ще срита проклетите ни задници.

Аманда нямаше време да мисли или да задава каквито и да било въпроси, защото Киова се върна обратно в джипа, дръпна я към себе си и завладя устните й с целувка, която открадна разума й.

— Мамка му! — гласът на Саймън беше последното, което Аманда чу.

Киова тласна подутия си език дълбоко в устата й, изви го около нейния, когато тя сключи устни върху него безпомощно. Мед и подправки. Мъжка топлина и желание.

Той се разля в устата й, ръцете й сграбчиха главата му, пръстите й се заплетоха в косата му, когато Киова простена в устата й. Адреналинът, страстта и страхът се комбинираха и атакуваха сетивата й, карайки възбудата, която чувстваше, да се увеличи многократно.

И вече нямаше страх, нямаше тревога, когато отпиваше от страстта на целувката му. Устните и езиците им се сливаха, накъсани стонове отекваха в изолираната пелена, която желанието бе изплело около тях. Нищо друго не съществуваше. Времето спря да тече. Съществуваше само Киова.