Душата на звяра

Двадесет и трета глава

… — Пожелавам ти сънища, които да успокояват душата ти, сънища, които да нашепват тайни неизказани. Пожелавам ти сънища, които да те поддържат жив, сънища, така вълнуващи и светли, че да не можеш да ги пребориш. Пожелавам ти, детенце мое, сън, блестящ като изгрева и топъл като нежните му слънчеви лъчи. Но най-много от всичко, искам за теб множество спокойни дни.

— Заспивай сега, тук в мен, в този миг, преди нашата раздяла. И знай, че изпращам с теб духовете на орела, вълка и койота. Да те пазят от злини. Да те издигнат в прегръдките си. Защото, мое малко, скъпоценно дете, аз няма да ти донеса нищо друго, освен злина… — Гласът от минали сънища, глас на млада жена, дребна и тъжна, с тъмни очи, изпълнени със страдание.

— Те са те вкарали насила в нея… — Омразата на дядо му.

— Открихме докладите, Киова… — Думи на Даш, денят след пристигането на Киова в Имението на породите с Аманда. — Джина Мария Беър, дъщеря на Джоузеф Мълиган. Отвлечена, държана една седмица, изкуствено осеменена, преди да бъде изнасилена от охраната. Койотска порода. Тестът показва, че няма бременност при освобождаването, но по-късните бележки споменават подозрението, че може да е била, след като после са научили за по-дългия живот на койотските сперматозоиди. Подозират също така, че Койотът, който я е изнасилил, може да е предизвикал втора овулация, като се е чифтосал с нея. Той се е самоубил един месец след смъртта й.

— Те са я отворили и са те напъхали вътре в нея, а след това не им е пукало какво ще се случи с нея… — Гласът на дядо му бе жесток и изпълнен с омраза. — Тя страда до деня, в който умря, ти бездушно малко копеле…

— Сънувай ме, Киова… Спомняй си за мен… — Този мек глас беше ли на неговата майка? Той го бе преследвал в продължение на години, бе прониквал в сънищата му, когато животът беше най-мрачен. Когато едно дете се бореше да приеме срама и ужаса от това, което съществуването му бе донесло на неговата непозната майка.

Киова се загледа в Ловеца на сънища. Не бе в състояние да се раздели с него през годините. Когато се похабеше, внимателно го поправяше, поддържаше дървото намазано с масло и гъвкаво, и подменяше перата, когато остарееха и станеха крехки. Защо?

Образът на неговата майка-мечта, както някога мислеше за нея, премина през съзнанието му отново. Дали пазачът, който я бе изнасилил, бе узнал какво е направил? Дали майка му по някакъв начин бе вярвала, че детето й е в безопасност, скрито далеч от нея, в ръцете на дядото, за когото смяташе, че ще се грижи за него?

Киова въздъхна уморено и се измъкна от леглото, от спомените и от уханието на жената, която сега го измъчваше. Как би могъл да знае, че любовта може да причинява това? Че може да разкъса парче по парче душата и да разбие на малки частици едно сърце, което той бе пазил толкова години, че чак не искаше да ги брои.

„Проклятие на природата“, така Котките наричаха разгонването. Но беше ли проклятие? Или беше начинът на природата да гарантира живота, да свърже две души, с цел да се съберат? Едната половина на другата. Но кой беше той дори да си мисли за нещо толкова невероятно, като да е открил сродната душа за себе си?

Киова излезе от къщата и се закова, когато застана пред малката Каси Синклер, която стоеше точно пред вратата.

Тя се огледа около него, синьо-сивите й очи бяха сериозни и любопитни.

— Аманда е долу в главната къща, Каси — каза той тихо и се намръщи, докато тя продължаваше да гледа зад него.

Най-сетне момиченцето насочи погледа си към високия мъж и приличните на елф очи изглеждаха прекалено кротки, прекалено тъжни.

Каси беше дете на Даш и Елизабет. Преди година беше преследвана в продължение на месеци, когато един наркобарон научил, че момиченцето е плод на изкуствено осеменяване на майка му с хибридната сперма на вълк и койот. Без да подозира, че лекарят, извършил процедурата, не е използвал спермата на първия й съпруг, Елизабет не била в състояние да проумее защо този наркобарон преследва дъщеря й с такава настойчивост. По някакъв начин обаче, Каси бе успяла да спаси и двете им, като по време на едно от малкото си училищни посещения, бе писала на своя приятел по писма, Даш Синклер, докато той се бе сражавал в чужбина. Даш бе дотърчал в мига, в който зовът за помощ на момиченцето бе достигнал до него.

Чифтосването на Вълчата порода и Елизабет бе довело до един здрав син и бе предизвикало вълна от спорове, която в момента обикаляше вестниците.

— Не търся Аманда — въздъхна най-сетне Каси. — Моята фея искаше да дойда тук и да се срещна с твоята.

Киова примигна към нея объркано.

— Каква е тази фея? — Понякога бе по-добре просто да се водиш заедно с Каси, отколкото да спориш с нея. Тя беше странно малко момиченце, което винаги говори на някого, когото никой друг не можеше да види.

— Феята, която те наблюдава — каза детето внимателно. — Виждала съм я и преди, но не ми е позволено да говоря с тях, докато те не ми заговорят.

На Киова започна да му се иска момиченцето да се отнася и с истинските хора така.

— Аз имам фея? — Устните му се свиха при тази мисъл.

— Тя е много тъжна — прошепна Каси. — Казва, че си забравил юргана й.

Младият мъж замръзна. Шок заля цялото му същество, докато се взираше в детето.

— Какво каза? — Той запази гласа си спокоен, борейки се с емоциите, които се надигаха в него.

— Забравил си юргана, който тя ти е направила, Киова — отвърна то тихо. — Тя нашепва любовта си във всяка нишка и е поставила мощна защита в тъканта му. Иска да знаеш за майчината й обич.

Киова се наведе, като внимаваше да не се движи прекалено бързо, за да не изплаши детето. То гледаше към него с насълзени очи, а ръцете й се притиснаха плътно към тялото й.

— Виждаш ли я? — попита го той. — Тя тук ли е?

— Тя казва, че е винаги с теб — прошепна Каси. — Когато си позволиш да сънуваш, феята идва чрез Ловеца на сънища и се опитва да ти донесе радост и любов. Също така е сигурна, че те е довела до Аманда. Но ти трябва да се върнеш и да вземеш юргана. Тя го е направила само за теб.

Юргана. Киова го бе оставил в колибата. Никога не го бе използвал, когато беше там, без значение колко му бе студено.

— Ето, малко копеле. Тя праща това за теб, за да не ти е студено. Опитах се да й кажа, че животните не чувстват студ… — Дядо му бе захвърлил юргана към него, а омразата в гласа му бе почти маниакална.

Киова го бе оставил да лежи на земята, докато старият мъж си тръгна, след това внимателно го бе сгънал, игнорирайки топлината, която сякаш се протягаше към него, и го скри в металния шкаф в кухнята. Там го бе оставил и когато си тръгна от планината. Не че някога го бе забравил. Но не искаше да има нищо общо с жената, която го бе проклела да води този живот.

— Тя плаче заради това, което той е сторил — каза тогава Каси. — Прости й, Киова, тя не е знаела.

Киова стисна зъби, когато гърдите му се стегнаха от болка.

— Феята винаги е знаела, че имаш душа…

Мъжът се изправи рязко и прекоси верандата, отдалечавайки се от момиченцето.

— Киова, не си тръгвай — извика Каси. — Изоставяш Аманда, а тя се нуждае от теб. Но можеш ли да й помогнеш да стане силна? Или можеш само да подхраниш демоните, които познаваш от толкова дълго време?

Киова спря и се обърна към нея.

Тя стоеше осветена от лъчите на слънцето и сенките, които нямаха смисъл. По гърба му пробяга хлад, когато осъзна какво е Каси. Малкото момиченце, създадено от изменената сперма на вълк и койот, носещо чертите и на двете породи, беше медиум. Около нея нямаше феи, а призраци, които тя виждаше и които й говореха.

— Кажи й, че я обичах — каза Киова дрезгаво, мислейки си за сънищата, които му се бяха явявали като дете и спокойствието, което му бяха донесли.

Каси кимна бавно.

— И тя винаги те е обичала, Киова. Поиска да знаеш, че е идвала за теб. Те са знаели за теб и за нея. Била е тръгнала към теб, когато е загубила живота си. Тя плаче за теб.

Киова направи гримаса и устните му се отдръпнаха от зъбите му, а главата му се отметна назад, докато се бореше с мъката, която разкъса сърцето му и остави неизлечима рана.

— Позволи на себе си да сънуваш, Киова — прошепна момиченцето тогава. — Позволи й да те успокои отново.

Младият мъж се извърна от Каси. Трябваше да избяга от нея, и то веднага. Преди самият той да започне да вижда призраци в сенките, които се движеха около детето и в собствената му окървавена душа.