Душата на звяра

Шеста глава

Аманда беше сигурна, че ще умре, когато езикът му последва пътя на пръстите. Бавно и лениво той се раздвижи по малката стегната долина, събирайки соковете, които се изливаха по нея, докато тя потръпваше под устните му.

Ръцете му държаха здраво ханша й, докато ближеше гънките от плът, които никога не бяха познали мъжко докосване.

Действителността избледня и Аманда вече не се интересуваше кой е той, как е името му, или какво смята да прави с нея, след като приключи. Всичко, което имаше значение, бе пламтящата нужда, бушуваща вътре в нея, и горещият език, който изгаряше плътта й като огън.

Мъжът стенеше срещу вагината й, ближеше и смучеше гладките гънки, след което езикът му се премести по-високо, и най-сетне — мили Боже, най-сетне — докосна изгарящия клитор.

— Да — простена тя замаяно. — О, да, моля те, моля те…

Киова изръмжа, един нисък животински звук, докато езикът му кръжеше около стегнатата малка пъпка, измъчваше я с нуждата от освобождение и я заливаше с наслада, толкова брутална, че Аманда едва осъзнаваше какво става.

— Така ли? — прошепна Породата и дъхът му обгърна напрегнатото възелче от нерви.

— Да! — нуждаеше се от повече, искаше го по-близо.

— Вкусът ти е съвършен — изръмжа непознатият. — Като горещ мед, гладък и сладък по езика ми.

Аманда изскимтя, а главата й се мяташе върху възглавницата, докато се бореше с желанието да помоли за още.

— Искаш ли да свършиш, бейби? — попита с порочен, подигравателен глас. — Малкият ти клитор е толкова твърд и набъбнал. Искаш ли да го накарам да се почувства по-хубаво?

— Да! — извика тя. — Искаш да те моля ли?

— О, да — засмя се той. Звукът беше тих и мрачен. — Кажи ми какво желаеш, любима. Помоли ме да ти доставя удоволствие.

Младата жена вече бе забравила срама. Бе преминала над нормалните граници на девическо колебание.

— Засмучи го — помоли тя, — засмучи клитора ми. Силно. Направи го силно. Както направи със зърната ми.

— Ммм… — Вибрацията от наслада, докато облизваше пламтящата цепнатина, почти я изпрати над ръба. — Хареса ли ти, когато ти причинявах болка? — попита той. — Когато притисках малките ти зърна и ги подръпвах със зъби?

— О, Господи! — Аманда се тресеше като лист при ураган. — Да. Хареса ми. Моля те, моля те, направи нещо.

Пръстите му се плъзнаха през соковете й, придвижиха се надолу, погалиха входа на влагалището й, след това закръжиха около малкия стегнат отвор на дупето й. Аманда потръпна от ласката, но остана неподвижна. Разтрепери се, когато той го направи още веднъж, след това още веднъж. Четвъртият път издаде задавен вик, защото върхът на пръста му се плъзна вътре в нея.

Огън. Топлина.

Киова събра още от соковете и повтори действието, отново и отново, докато езикът му ближеше подутата й женственост. Накрая Аманда изкрещя от нарастващото напрежение, когато пръстът му се плъзна дълбоко, дълбоко в изгарящия й анус.

Тогава устните му се притиснаха към клитора й, а езикът му го подразни, преди да го засмуче. Пръстът му се движеше вътре в нея, проникваше в недокосвания проход и изпращаше тези така желани, горещи пламъци по цялото й тяло.

Толкова близо… Беше толкова близо до върха… Още един пръст се присъедини към първия, като проникваше в нея, разтягаше я, изгаряше я, докато устата му я смучеше, а езикът му се извиваше, притискаше и я тласкаше към унищожение.

Когато оргазмът я връхлетя, младата жена изкрещя. Не можеше да спре звука, не можеше да контролира отговора. Огънят прониза аналния проход и я изгори жива с удоволствие и болка, освобождението й избухна с такава сила, с такъв поразителен отклик, че всичко изгуби значение и вече нищо не съществуваше. Освен пламъците, които бяха обхванали тялото й и изгаряха всяка фибра на съществото й.

Докато…

— По дяволите, Киова, от теб се очакваше да я защитаваш, не да я чукаш.

Това, което се случи после, замаяното съзнание на Аманда възприе неясно — завивката, която бе метната върху нея, когато… Киова се изправи с пистолет, насочен към вратата, и ръмжене, което звучеше прекалено животинско.

— Дявол да го вземе, Саймън, забрави пистолета в ръката му и виж този пенис! — женският глас, който се чу, беше дрезгав и оценяващ.

Киова изръмжа отново, чувството на неудовлетвореност го изяждаше жив, а тъмните, широко отворени очи на Стефани бяха съсредоточени между бедрата му, докато той се изправяше над Аманда.

Стройната, красива наемничка стоеше до много по-високия си любовник, Саймън Куотърс, който, съвсем по мъжки, направи гримаса на отвращение.

— Кротко, момиче — промърмори той, преди да дари Киова със строг поглед. — Може ли да сложиш някакви панталони, или нещо такова?

Киова все още можеше да подуши възбудата на Аманда, сладка и гореща. Под него, тя се взираше в Саймън и Стефани очарователно замаяна, но въпреки това той успя да усети леките тръпки, които преминаха по тялото й, когато го забеляза да облизва есенцията на желанието й по устните си. И той искаше още.

Ругаейки, Породата скочи от леглото, издърпа дънките над хълбоците си и започна да се бори да закопчее ципа над ерекцията, която се противеше недоволно от затвореното пространство.

— Много си зле в избирането на точния момент, Саймън — каза остро той, когато се обърна отново към тях, но погледът му отново остана насочен към Аманда.

Тя се взираше в него замаяна, почти дрогирана. Но нямаше признаци за наркотик, това щеше да бъде първото нещо, което би усетил. Той се намръщи и се премести по-близо, за да провери разширените й зеници и да усети топлината на кожата й.

Скимтящият й стон, когато я докосна, накара сетивата му да закрещят настойчиво. Тя трябваше да бъде изчукана. Киова можеше да го подуши във въздуха около нея, да го вкуси по устните си, да го почувства как нараства като вълна от топлина около него.

И той искаше да я чука, така дяволски силно, че стисна челюсти до болка.

— Знаеш ли, за ужасно предпазлив човек, ти правиш доста колосални грешки в този случай — отвърна Саймън. — Да не би случайно да забрави коя е тя? Може би нейните предполагаеми похитители са ударили теб по главата или нещо такова.

Сините очи на Саймън го гледаха с ярко изразено неодобрение.

— Не съм забравил коя е — изръмжа в отговор. — Остави това и ми кажи какво, по дяволите, се е случило с нейните бодигардове от Тайните служби.

Саймън изсумтя.

— Нещо странно става там, приятелю — изрече той саркастично. — Глория и момичетата отидоха до дома й. Нямаше мъртви тела, а групата тъпаци в съседната къща бяха здрави и читави. Всичко, което открихме, беше малко кръв на задната алея, а на няколко места имаше петна, които сякаш са били изтрити много старателно. Някой е бил зает.

Някой си играеше игрички.

Киова въздъхна дълбоко, опитвайки се да игнорира уханието на гореща, възбудена плът точно зад него. Мамка му, не беше като да не е оставал без секс за дълго време. Не би трябвало да бъде толкова възбуден, толкова гладен за това сладко, дребно тяло, излегнато като любимата играчка на някой паша.

— Някакви идеи? — попита Киова другия мъж.

Саймън сви рамене, които изпъкнаха под тъмната тениска, която носеше, и погледна отново към Аманда.

— До мен достигна слух, че нападението е било планирано. Точно както ти каза Даш. Кръвните расисти имат планове да я използват, за да повлияят на гласуването на Закона за Породите следващата седмица. Някак си, те са намерили начин да запазят в тайна изчезването й от широката общественост, макар че нямам никаква представа как са успели да го направят. Някой наистина близо до президента Мейрън вероятно е замесен в това.

Очите на другия мъж отново се стрелнаха към леглото. Киова се обърна и веднага след това му се прииска да не го бе правил. Младата жена се извиваше под завивката, а от устните й излизаше тих, немощен стон.

— Дрогира ли я? — тонът на Саймън беше подозрителен, докато наблюдаваше момичето.

— Не съм, и те не са — той прокара пръсти през дългата си черна коса и се опита да обуздае глада си. — Проклет да съм, ако знам какво се случи. Те я удариха по главата, но ако е била дрогирана, аз поне не мога да го усетя.

А Киова имаше дяволски добър нюх за наркотици.

— Тя не е съвсем в съзнание — Стефани пристъпи по-близо до леглото и челото й се смръщи. — Ако не бях сигурна, бих казала, че е поела една доза Рохипнол.

Киова изскърца със зъби яростно.

— Нима смяташ, че трябва да натъпча някоя жена с наркотици за подсилване на сексуалното желание, за да я чукам, Стеф?

Очите й се разшириха невинно.

— С този пенис? Ха. Сигурна съм! Но обвинявам повече тях, отколкото теб.

— Знам как мирише тази гадост. — Породата направи гримаса. Знаеше много добре. — Тя не е дрогирана.

Саймън тръгна към леглото, докато Киова усети как всеки мускул в тялото му се напряга протестиращо срещу това, другият мъж да бъде някъде близо до Аманда.

Младата жена отново се раздвижи на матрака, завивката се местеше с разтворените й, а гърдите й се надигаха под нея. Той стисна челюстта си и изскърца със зъби, когато го заля нова вълна от възбуда.

Саймън се протегна към завивката.

Предупредителното ръмжене, което излезе от гърлото на Киова, бе придружено с озъбване. Знаеше какво виждат другите. Извити кучешки зъби проблеснаха от двете страни на устата му, когато се раздвижи бързо, за да избута Саймън.

— Не смей да я докосваш — ниският заплашителен звук на гласа му шокира и него самия толкова, колкото и Саймън.

— Това е проблем, Киова. — Другият мъж се намръщи, а сините му очи проблеснаха от гняв. — Ако тя умре, затъваме дълбоко в лайната.

— Тя няма да умре — отсече Койотът, уверен в думите си.

— Киова, обърни внимание на това — заговори Саймън със саркастично търпение. — Ти не си глупак. Погледни я. Нещо не е наред с нея.

— Мамка му, знам това — изстреля той в отговор, безсилието го разяждаше. — Същото шибано нещо става и с мен. Сега се разкарай.

Киова пристъпи към края на леглото. Лоша идея. Уханието на възбудата й беше като ритник в корема. Нещо не беше наред, и мамка му, ако не го убиваше и него.

— Обади му се — обърна се Породата отново към Саймън. — Веднага!

Очите на другия мъж се разшириха.

— Човече, не можеш просто така да му се обадиш. Той те търси.

Аманда простена отново — един тих и отчаян звук, който накара вътрешностите му да се свият, а пенисът му да потръпне настойчиво.

— Саймън, имаш три секунди да му се обадиш — изръмжа Киова. — След това ще откъсна шибаната ти глава от раменете и ще издърпам червата ти през гърлото. Мога да го направя.

Той бе един от малцината, които щяха да опитат да го сторят.

— И ще получиш ритник в задника — отвърна със същия тон Саймън.

— По-добре сритан, отколкото мъртъв — отговори Киова. — Не ме предизвиквай, Саймън. Искам да говоря с него веднага.

Другият мъж извади мобилния телефон от калъфа на бедрото си и удари един бутон яростно, преди да го подаде на Киова.

— Какво? — Гласът от другата страна беше предпазлив и внимателен.

— Имаме проблем — съобщи Породата. Нервите му се обтегнаха до краен предел, докато слушаше поредицата от паузи и тихи щраквания, които подсказваха допълнителната сигурност на линията.

— Какъв е проблемът? — Даш Синклер не бе известен с приятелския си характер или търпението си при проблеми. Военната му подготовка и опасността, заобикаляща него и семейството му, го правеше много подозрителен.

— Работата с наблюдението се провали — отсече Киова напрегнато. — Тя бе ударена по главата, но се събуди в добро състояние. Сега показва всички признаци на човек, надрусан с наркотици за подсилване на сексуалното желание, но в организма й няма дрога. В беда е…

По дяволите, той също. Беше на път да свърши в дънките си при всеки тих скимтящ стон, който излизаше от гърлото й.

— Мамка му! — Пиперливото проклятие, което дойде от другата страна на линията, го изненада. Даш не се разстройваше лесно. — Целуна ли я?

Дали я е целунал?

— Какво общо има това с всичко, по дяволите?

— Отговори ми, жалък задник такъв — озъби се Даш, карайки Киова да направи обидена гримаса. — Целуна ли я, или не?

— Да — изръмжа в отговор. — Тя се готвеше да изкрещи и аз я целунах. Сега какво, по дяволите, трябва да правим с тази бъркотия?

— Боже, ако Калън не отмени ограничението на тази информация, някой ще загине — промърмори Даш. — Чуй ме, Киова, имаш голям проблем.

— Беше една целувка — изрече той. — Мислиш, че никога не съм целувал жена преди? Това никога не е наранявало някоя от тях.

— Защото преди не си целувал шибаната си половинка! — Изръмжаването на Даш накара Киова да замръзне шокиран. — Езикът ти подут ли е?

Подут? Той пулсираше също толкова силно, колкото и пенисът му.

— Киова? — попита остро Даш секунда по-късно. — Отговори ми.

— Да, сър — отговори, без да се замисли. Властният тон на другия мъж се вряза в мозъка му, както нищо друго не би могло.

— Проклятие.

— Какво? — изръмжа Киова. — Обясни ми.

— Нямаме време, нито достатъчно защита — информира го Даш, гласът му стана студен. — Задръж така.

Да задържи? Аманда отново се изви под завивката, главата й се мяташе върху матрака, докато тя скимтеше възбудено. Уханието на соковете й караше тялото му да гори, а устата му да се навлажни за вкуса на малкото й сладко котенце.

Ръката на Киова стисна телефона, докато се бореше с желанието да избута Саймън и Стеф от стаята. Ако скоро не заровеше пениса си вътре в нея, щеше да полудее.

— Нямаме подходящо място за изтегляне — отсече внезапно Даш. — Отправете се към местоположение Алфа и чакайте допълнителна информация.

Киова изсумтя. Такъв му бил късметът, нямаше начин да получат хеликоптер, и сега Даш го изпращаше на място, където със сигурност щеше да бъде убит.

— Да, добре, майоре — изръмжа той. — Като че ли мога да отида там.

— Уредено е свободно пространство и ще бъдат дадени обяснения. Междувременно, не я целувай отново и не прави нищо, което да подсили възбудата й. Закарай задника си там веднага, Киова, както и нейния. Нямате време за губене. Сега ме остави да поговоря със Саймън.

Киова подаде телефона на другия мъж и тръгна към Аманда, за да развърже въжето, обвито около тънките й глезени. Осемсантиметровите токове на късите й кожени ботуши бяха така ужасно секси, че му се прииска да завие при вида им. А тези червени чорапи бяха достатъчни да накарат един мъж да свърши в панталоните си.

Киова отметна завивката от тялото й, игнорирайки част от разговора, проведен от Саймън, както и допълнителното обаждане, което той направи секунди по-късно. Вместо това развърза ръцете на Аманда и започна да масажира деликатните й китки, когато тя се обърна към него.

— Студено ми е — прошепна момичето, повдигайки сънливите си очи към неговите.

— Знам, бейби. — Киова сдържа гласа си нисък и възможно най-нежен, оправи дискретно дрехите й, а след това отново я зави плътно със завивката.

Но уханието й не беше студено. Миришеше горещо и сладко, и бе готова да поеме всеки сантиметър от пулсиращия му пенис.

— Кажи ми какво не е наред с мен? — Гласът й беше неясен, а зениците й — толкова разширени, че се виждаше само тънка ивица от цвета на ириса.

— Ще се оправиш, бейби — прошепна Киова до челото й и целуна леко влажната кожа, докато тя трепереше в ръцете му.

— Имаме един Гранд Чероки отвън — съобщи Саймън, когато затвори телефона. — Двамата можете да легнете отзад. Аз ще карам. Дръж я долу, себе си също. Ще стигнем местоположение Алфа рано сутринта.

Киова погледна часовника. Беше едва десет часа, щеше ли да изтрае толкова дълго?

— Стеф, излез навън и огледай района. Трябва да натоварим момичето и да се махнем оттук, преди някой да ни намери. Глория и останалите ще карат след нас, за да ни пазят. Да се размърдаме.

Задната седалка на Гранд Черокито беше свалена, автомобилът бе паркиран близо до изхода, а задната врата бе отворена. Киова пренесе разгорещения си малък товар през вратата и най-сетне успя да настани високото си тяло до нейното.

Под главите им бяха поставени възглавници, взети от мотела, вратата се затвори и Саймън и Стеф скочиха в предната част. Обаче не от възглавница се нуждаеше Аманда Лий Мейрън.

Тя се изви към гърдите на Киова, завивката, която я покриваше се свлече достатъчно, за да й позволи да пристисне една от подутите си гърди с твърди връхчета в гръдния му кош.

— Колко далече е шибаното имение от тук? — изръмжа Породата, като погледна Саймън между седалките.

Другият мъж положи доста усилия да не се разсмее. Киова мислено си отбеляза да му срита задника, когато ерекцията му спадне достатъчно, за да го позволи.

— Почти шест часа — отговори му Стефани тихо. — Ще се движим повече по обходните пътища, а не по магистралата, за всеки случай. Досега не е съобщено нищо за отвличането й, нито има някакъв признак някой да знае, че се е случило нещо нередно. С малко късмет, ще стигнем до Вирджиния без проблем.

Без проблеми за нея, може би.

Киова не можа да се сдържи да не прегърне Аманда, когато тя се притисна към него, а кракът й се повдигна, за да го придърпа по-близо, притискайки бедрото му към влажната й женственост. А тя беше влажна. Боже, беше толкова влажна, че той просто искаше да се спусне между бедрата й и да се удави в нея.

Още един слаб, тих стон излезе от гърлото й, докато Киова безпомощно се притискаше по-силно към нея и дразнеше напрегнатия й клитор с бедро, а тя се извиваше в ръцете му.

— Включи шибаното радио, Куотърс — изръмжа мъжът, притискайки главата й по-близо към себе си, ядосан, че другият мъж ще чуе тези нежелани, тихи стонове.

— Без целувки, Киова — напомни му Саймън строго, като включи радиото и джипът се изпълни със слаби, натрапчиви звуци. — И без докосване.

Да го вземат дяволите. Щеше да я докосва колкото си иска. Тя се плъзгаше по тялото му като коприна и сатен, и проклет да бъде, ако може да държи ръцете си на разстояние. Освен това искаше тази целувка.

Езикът му беше напрегнат и подут, а малките жлези отстрани пулсираха почти болезнено. Това беше дяволски странно. Сексът никога не бе бил такъв, нито възбудата. Негова половинка. Думите на Даш Синклер се въртяха в ума му, когато малките меки длани на Аманда започнаха да масажират гърдите му. Нима тя бе половинката му?

Койотите не би трябвало да притежават лоялност или чувства, освен към половинките си. По някакъв начин, някои от тях имаха достатъчно късмет да познаят лоялността, да създадат приятели и да ги задържат. Други, като Киова, бяха израснали извън затворите, но животът, който бе водил той, не бе точно вдъхновен от нуждата от лоялност, макар че бе завързал няколко приятелства.

Ръката му се плъзна надолу по гърба на Аманда и пръстите му стиснаха заоблената извивка на дупето й, когато горещите й устни откриха зърното му под тениската му.

Той стисна зъби и въздъхна. Мамка му! Зъбите й се движеха по него с изискана топлина, езикът й го галеше през плата на тениската му, а ръцете й се плъзгаха лениво и притискаха под ръба на дрехата.

Киова отметна глава и затвори очи, борейки се срещу желанието. Желание толкова силно, така всепоглъщащо, че той се съмняваше, че ще издържи дори един час, а какво остава за цели шест.