Душата на звяра

Дванадесета глава

— Изкъпи се. Аз ще се обадя до централната къща, за да поискам някакви дрехи — Киова я пусна да стъпи на пода в средата на изненадващо голямата баня до дълбокото джакузи, в което Аманда бе сигурна, че възпалените й мускули, направо ще се влюбят.

Грубите дървени стени бяха дебели, добре загладени и боядисани в тъмен цвят, имитиращ дървесината на секвоя. Между всяка дървена греда имаше бяла фуга, която правеше контраста доста привлекателен. Ваната се намираше в най-далечния край на помещението, а на няколко стъпки от нея бе разположена бяла порцеланова мивка. Малко по-далеч от нея беше тоалетната. На противоположната стена имаше гардероб, от който Киова извади няколко хавлиени кърпи и гъба за тяло. Мъжът остави една торбичка соли за вана на мивката до нея.

— Ще приготвя нещо за ядене — продължи той. — След това можем да си починем за известно време, преди да се изправиш пред следващите изпитания.

Лицето му бе като маска и не издаваше дори малка част от чувствата му. Не изглеждаше студен, а просто безразличен. Досега Аманда не бе осъзнавала разликата между двете изражения. Баща й и брат й имаха навика да се превръщат в бучка лед, когато са ядосани или по време на политически конфронтации. Младата жена буквално можеше да се почувства арктически студ, когато са около нея, но при Киова не стана така. Той просто се държеше така, сякаш не изпитва абсолютно нищо. Нито горещ, нито студен, просто незаинтересован.

Аманда седна на малката табуретка до ваната и започна да развързва ботушите си. Изрита ги от краката си, след това погледна нагоре, когато осъзна, че Киова все още е в помещението.

— Аз не съм животно. — Гласът му не се бе променил, нито изражението му. Направи изявление, нищо повече.

Тя го бе нарекла животно. Младата жена погледна настрани, борейки се с тревогата, която нарастваше в гърдите й, докато той продължаваше да я наблюдава.

— Аз не искам това — каза Аманда, взирайки се в едно шарено килимче, което покриваше тъмния дървен под пред ваната. — Не съм те молила да ми причиняваш това.

Дори сега, възбудата не бе напуснала тялото й. Кожата й бе чувствителна, зърната й бяха набъбнали и тъмночервени, а не нежно розови, каквито бяха преди няколко дни. Гърдите й бяха напрегнати, все още подути и болезнено копнеещи за целувките му. Само мисълта за това я накара да навлажни пресъхналите си устни.

— Човек невинаги моли за това, което му поднася животът — отвърна Киова. Безизразно. Господи, как мразеше това отношение. Едва сега осъзна колко по-успокояваща може да бъде хладната учтивост на баща й и брат й. Поне Аманда знаеше, че това показва някаква емоция. А тук емоцията липсваше напълно.

Младата жена махна ластика в горния край на чорапите си. Те бяха разкъсани на няколко места, а червената коприна бе съсипана. Не се притесняваше да ги събуе, просто ги плъзна по краката си, игнорирайки тихото му изказване.

— Ще се обадя, за да ни донесат някакви дрехи. — По същия начин би могъл да говори и за времето, като й обърна с гръб. — Не бързай.

Да не бърза?! Сякаш имаше цялото време на света!

Дали баща й се тревожеше за нея? Със сигурност са го уведомили на минутата, че охранителите в къщата до нейната не са се обадили за рутинната проверка на сигурността. И макар преди да мразеше дори да мисли за тях, сега се почувства малко по-спокойна. Най-малкото, баща й щеше да разбере, че е изпаднала в беда.

Той и брат й Александър щяха да дойдат за нея. Ако успееха да я открият.

Младата жена потрепери при мисълта, преди да пусне водата, нагласяйки я на толкова гореща температура, колкото можеше да понесе, и започна да наблюдава как ваната се пълни бавно.

Това бе нереално. Цялата тази ситуация. Предишния ден Аманда дори не бе мислила за нещо по-сериозно от предметите в класа и надеждите, че децата няма да са прекалили с шоколада, когато се върнеха на училище в понеделник.

Законът за Породите не беше от основно значение за нея. Президентският пост на баща й беше нещо, което тя просто се стараеше да игнорира. Беше независима, свободна и се наслаждаваше на това. А сега каква беше?

Аманда прокара безмилостно пръсти през косата си. Ако вече не беше бременна, скоро щеше да бъде. Точният момент наближаваше с главоломна бързина, а начинът, по който пенисът на Киова, се заключи вътре в нея, не й даваше голяма надежда, че някой от неговите малки приятелчета няма да достигне целта си.

Жената потрепери при тази мисъл. О, Господи, как бе успяла да се забърка в това? И защо една Вълча порода, за чието съществуване се бе разчуло едва наскоро, ще се намира достатъчно близо до дома й, за да й се притече на помощ?

Аманда знаеше, че в момента се случва нещо много по-важно, отколкото разумът й бе в състояние да асимилира през последните часове. Последвалите разговори не бяха успели съвсем ясно да проникнат през мъглата на страстта, която я бе завладяла. Същата, която се опитваше да я завладее и сега.

Жената тръсна глава, преди да стъпи във ваната, и завъртя кранчето на водата до край. Може би трябваше вместо с гореща, да пробва със студена вана.

Киова стоеше мълчаливо до вратата на кухнята и наблюдаваше мъжете, които се настаняваха лениво във всекидневната.

Даш Синклер и Саймън възседнаха два от кухненските столове, които бяха поставени пред камината. Вляво, Кейн Тайлър се облегна назад в удобния стол с регулируема облегалка, като изглеждаше прекалено спокоен. Вдясно, на дивана, се настаниха Калън и Тайбър, и го погледнаха внимателно.

Не бяха казали много след влизането си преди няколко секунди.

Киова беше отнесъл в спалнята роклята за Аманда и дрехите за него, които мъжете им бяха донесли за преобличане. Предвидливо ги остави на леглото, за да може Аманда да ги намери по-лесно.

Сега се чувстваше неудобно, докато стоеше пред петимата мъже, които го гледаха, а пенисът му прекалено ясно усещаше жената, която все още бе потопена във ваната в другата стая.

— Не разполагам с цяла нощ — информира ги най-сетне Киова, потискайки гнева си от ситуацията и тревогите си. — Какво, по дяволите, става?

Даш въздъхна, клатейки глава, а Саймън се ухили.

— Господи, колко сте твърдоглави! Ще бъде забавно да ви наблюдавам, щом медиите научат за това — засмя се Саймън. — Вие, момчета, можете да бъдете толкова смешни, когато сте объркани.

— Млъквай, Саймън. — Даш запази гласа си тих, макар че вибрираше от веселие.

Киова, на свой ред, огледа всичките мъже.

— Не съм в най-доброто си настроение. — Усмивката му приличаше по-скоро на озъбване и той се постара да бъде така. — В интерес на истината, точно сега, много лесно бих могъл да убия някого. Искам отговори, господа.

Даш се наведе напред, преплете пръстите на ръцете си, а веждите му се събраха.

— Ти си чифтосан с нея — каза той просто. — Породите имат уникална биологична реакция към половинките си. Езикът ти се подува, малките жлези от двете му страни се увеличават. Тези жлези отделят хормон, един много мощен афродизиак, който те свързва с жената, докато тя не забременее или овулацията премине, без да е заченала. Процесът може да започне по всяко време и продължава докато се случи едното или другото. Ако овулацията премине без забременяване, това ще облекчи първоначалната интензивност, но никога няма да свърши. Тя е твоя. Това е.

Киова стоеше напълно неподвижен. Окото му не трепна. Дори не си пое по-дълбоко дъх.

— Няма ли лек за това? — попита той.

— Няма — отвърна Даш. — При някои е по-силно, при други — по-слабо. От това, което видях, твоето чифтосване с госпожица Мейрън е едно от най-интензивните.

— А какво ще стане ако не му обръщам внимание? — О, да, помисли си Киова, можеше да направи това. Когато адът замръзне.

— Невъзможно е — обади се Калън. — Поне не до този момент. Гладът за жената става толкова болезнен, че е почти нетърпимо. Поне в нашите случаи. Предполагам, че е било по-слабо в случая на Даш, от малкото, което той ни каза.

Киова погледна отново мъжете, информацията прониза мозъка му, докато се опитваше да намери решение.

— Провеждани ли са някакви изследвания на жените? — попита той.

— Не е възможно — Калън поклати глава. — Опитахме, но реакцията на чифтосването е толкова бурна в периода, когато действително изследванията могат да помогнат, че жените не могат да понесат докосването на друг мъж. Тайбър и аз ставаме повече животни, отколкото хора, когато някой се опита да ги докосне. Мъжкият инстинкт за защита и чифтосване е прекалено силен по това време. А болката, която те търпят, е толкова интензивна, че дори лекарствата не помагат. Хормоните неутрализират лекарствата и налагат своя естествен код на жената, въпреки всички усилия да се намали. По това време, просто няма как да се постигне какъвто и да е напредък.

— А твоята жена е в овулация — уведоми го Даш. — Подуших го, още когато ти отвори вратата на джипа за първи път. Тя е в най-силния етап на разгонването.

Мамка му! Мамка му! Два пъти проклятие! Киова искаше да удари нещо. По дяволите, искаше да убие копелетата, които го бяха поставили в тази ситуация. Погледът му се насочи към Даш. Можеше да убие него, но да го вземат дяволите, всъщност харесваше този кучи син.

— И така, да преброим: имаме три чифтосани Котешки двойки, както и Даш и Елизабет, които са първата регистрирана Вълча двойка — информира го Калън. — Ако това ще ти донесе някакво успокоение, ние открихме, че природата може да бъде много щедра в чифтосването. Ние обичаме половинките си, Киова, и те са жените, които бихме избрали дори без разгонването.

Добре, наистина чудесно, помисли си Киова подигравателно. Значи щом пенисът му се втвърдяваше, докато я гледа, и при това, сам го признаваше, ставаше по-твърд от всякога, тогава природата смята, че може просто така да го излъже? Какъв късмет.

— Напомни ми да ти откажа следващия път, когато ме помолиш за помощ — каза той учтиво на Даш. — Както казах, справях се добре със собствената си работа.

Вълчата порода изсумтя.

— Хайде, Киова, работата ти беше отвратителна и ти го знаеш.

— Някой трябва да върши мръсната работа — Киова сви рамене, макар че мълчаливо си призна, че работата като бияч не бе най-любимото му занимание. Като начало, беше прекалено лесно. Отрепките не бяха чак толкова трудни за следене.

— Имаме друг проблем тук — в този момент Кейн се наведе напред. — Засега президентът Мейрън е готов да ни се довери за дъщеря си. Говорих с него малко след пристигането ви. Официалната версия ще бъде, че тя е болна и се възстановява на място, което се пази в тайна, докато синът му започва разследване на ситуацията. Фактът, че той е склонен да ни се довери по отношение на дъщеря си, показва неговата вяра в честта на Породите. Иска да поговори с нея по-късно, но иначе е съгласен, че би било безразсъдно точно сега да я местим другаде и че ще й донесе още повече неприятности.

— Официалният доклад за хеликоптера, който ви нападна, бе, че Калън е бил атакуван, докато е бил на път за вкъщи от срещите във Вашингтон, където е бил по-рано. Можем да я държим тук в безопасност до гласуването на Закона за Породите. След това, президентът ще иска да я види.

Това ми дава една седмица, помисли си Киова. Недостатъчно време.

— Хеликоптерът не е правителствен — каза Тайбър. — Беше частен и модифициран за атака. Разговорите, които засякохме обаче, показват, че те не са били сигурни кой точно е бил в автомобила. Стреляли са и са се надявали. Но ако бяха улучили някоя Порода, това също е добре. Невинните хора нямат значение.

— Една седмица не е много — изрече тогава Даш. — Мейрън ще дойде тук веднага след гласуването, за да види дъщеря си. До тогава ще трябва да сме подготвили отговорите на въпросите, които със сигурност ще зададе.

— И какво ме засяга това? — Киова повдигна леко вежда. — Тя няма да си тръгне с баща си, така че ако питате мен, той може да дойде и сега.

Той не знаеше кой изрече думите, докато след миг, не осъзна, че са излезли от неговите устни.

— Има забрана, отнасяща се за информацията за чифтосването и разгонването, Киова — каза Калън с твърд глас. — Ако искаме да сме защитени, трябва да пазим тази информация в тайна от общественото мнение възможно най-дълго. Няма как да кажем на Мейрън защо дъщеря му не може да си тръгне. Ти ще трябва да я убедиш да остане.

Киова се вторачи в лидера на Прайда за няколко дълги мига. Идиоти, помисли си той. Какво, по дяволите, караше всеки от тях да смята, че госпожица Аманда Мейрън ще се съгласи с нещо толкова странно?

— Мога да й запуша устата — всъщност, това не бе лоша идея.

— Хайде, Киова — отсече Даш тогава. — Нека бъдем сериозни за няколко минути.

— Добре, тогава кажи нещо сериозно — той сви рамене неопределено, като внимаваше да запази тялото си отпуснато, за да скрие вътрешната ярост, която го заливаше.

Неговата половинка смяташе, че е животно и израстъка на пениса му, когато беше вътре в нея, я отвращаваше. Аманда беше отвлечена, чукана и чифтосана и Киова не виждаше шанс тя да приеме лесно всичко това.

— Тя е разумна жена… — започна Даш.

— Тя е дете — Киова скръсти ръце на гърдите си и погледна другия мъж. — На двадесет и четири години е и това е първата й година далеч от грижите на татко, и не е достатъчно зряла да се справи с факта, че след няколко дни ще носи бебето на едно жи… — той замлъкна, когато долови някакво движение до вратата на спалнята.

Там стоеше Аманда, напълно неподвижна. Трикотажната рокля, която Калън й бе донесъл, правеше фигурата й да изглежда малка, а тъмносиният цвят подчертаваше кожата на пребледнялото й лице. Тогава уханието й изпълни стаята, като привлече всички погледи върху нея. Мед и подправки, толкова сладки, че накара устата на Киова да се навлажни, когато възбудата й достигна до него.

Младият мъж остана на мястото си, потискайки импулса да се втурне към нея, за да я защити. По дяволите, в този момент той имаше достатъчно трудности да защити себе си.

Аманда преглътна тежко, стиснатите й устни потръпнаха конвулсивно, като очевидно се опитваше да се сдържи да не повърне.

— Ти говори с нея — предложи Киова. — Може би ще успееш да я убедиш, че нещата не са наистина толкова зле. Какво мислиш, Аманда? Можеш ли да се справиш с износването на моето кученце?

Младата жена се олюля, ръката й сграбчи рамката на вратата, а лицето й побеля още повече.

— Мамка му, Киова — изръмжа Калън и скочи към нея, когато коленете й се подвиха, докато Киова едва се сдържа да не изкрещи, в момента, в който другия мъж я задържа, за да не падне на пода.

Не им беше повярвал, призна си след секунда. Когато му бяха казали, че тя няма да може да понесе докосването на друг мъж, той не им повярва.

Изпълненият й с болка вик разкъса душата му. Щом Калън я докосна, силни тръпки пробягаха по тялото й, и болката я повали на колене. Киова се втурна през стаята, издърпа Аманда от него, ръцете му я обгърнаха, а нейните се обвиха около кръста му. Горещи вълни обливаха тялото й, докато тя се бореше да сдържи инстинктивното гадене от Котешката порода.

— Мамка му — въздъхна Киова уморено, едната му ръка улови главата й и я притисна към гърдите му, докато младата жена се опитваше да възвърне спокойствието си.

— Киова, ти си едно копеле — озъби се Саймън яростно.

— Разкарайте се оттук — изръмжа Койотът. — Просто се махнете, по дяволите, докато разбера какво да правя.

Той осъзнаваше, че погледите им са впити в него — тези на Калън и Саймън, бяха изпълнени с гняв, а на Даш беше спокоен и изразяващ съжаление. Емоциите изпълваха въздуха и връхлитаха чувствителното му обоняние, както и търпението му.

— Успех, приятелю — промърмори Даш, когато мина покрай него. — Успех.

Ръката на Киова приглади косата на Аманда, докато тя бавно възвръщаше спокойствието си, ръката около кръста й се стегна, когато младата жена се притисна по-силно към него. Сигурно е несъзнателно, помисли си той, тя не би искала топлината му, не би се нуждаела от нея. Това бе биологично. Един порив, предизвикан от хормона и от ситуацията. Нищо повече.

Аманда го смяташе за животно. И Киова предполагаше, че е такъв, защото по-скоро адът щеше да замръзне, преди той да я пусне да си тръгне, без значение какви бяха нейните желания.