Душата на звяра

Деветнадесета глава

За съжаление, Аманда достигна върха на път за колибата. Когато спряха, тя вече му се молеше да я вземе, защото освобождението не й донесе облекчение, а само я възбуди още повече. Знаеше какво иска тялото й. За какво жадува.

— Киова, моля те… — извика жената, когато мъжът я издърпа от мотоциклета и я принуди да тръгне към къщата.

Всяко разтърсване на тялото й беше мъчително удоволствие. Нервите й се бунтуваха, крещяха за докосването му, за целувката му, умоляваха за облекчение. Когато вратата се затръшна зад тях, Киова се обърна, притисна я към нея и впи устните си в нейните.

Да. Устата й се разтвори за езика му, след това се сключи около него, притегли го, простенвайки от опияняващия вкус, който изпълни сетивата й с наслада, която връхлетя тялото й. Аманда се изви към Киова, потърка се в неговата топлина и сила, а ръцете му се заровиха в косата й, за да я задържат неподвижна за целувката, която ги заключваше заедно.

Ръцете й също не бездействаха. Тя беше чакала прекалено дълго, а вибрирането на мощния мотоциклет между бедрата й беше като изливане на масло в огън. Младата жена изгаряше неконтролируемо. Копчетата на ризата му се разхвърчаха из стаята и ако Аманда не грешеше, платът се разкъса, докато тя се опитваше да достигне до гола мъжка плът.

През цялото време езикът му се тласкаше в устата й, възбуденото му ръмжене погали сетивата й, а палецът му се плъзна да помилва раничката на шията й. Аманда извика в устата му, когато умелото докосване изпрати буен пламък, който заля тялото й.

Дънките му бяха следващите. Ръцете й се плъзнаха надолу по повдигащите му се гърди и стегнатия корем, докато не стигнаха до катарамата на колана му и я дръпнаха. Нищо друго нямаше значение, освен това да го докосне, да бъде изпълнена от него.

— Не още, малка вещице — изръмжа той, като улови ръцете й, изтегли ги над главата й и ги прикова с едната си голяма длан.

Аманда отвори замаяно очи и се взря в него със сънлива страст, като облиза вкуса му от устните си.

— Ще ме напляскаш ли? — Тя не можеше да изгони от съзнанието си мисълта за това.

Порочна усмивка разтегли устните на Киова, докато я гледаше с тъмна страст.

— Би трябвало да те вържа и да те оставя да страдаш — възрази той. — Да видя как агонията ти наближава, ако действително успееш да ме напуснеш. Точно това ще заслужиш.

— Убиваш ме, Киова. — Тя се изопна към него. — Заплашвай ме по-късно, сега ме чукай.

Породата изръмжа, един нисък предупредителен звук, който изпрати тръпки нагоре по гръбнака й.

— Предизвикваш късмета си.

— Тогава ме напляскай и ми покажи грешката в начина ми на действие. — Тя потърка гърди по голия му гръден кош и се задъха от сладкото удоволствие, което й доставяше ризата, дразнеща малките чувствителни зърна.

Пръстите му се стегнаха около китките й, когато другата му ръка се премести от главата й към предната част на ризата й. Секунда по-късно звукът от съдран плат почти я накара да свърши. Кой би казал, че може да бъде толкова секси, дрехите да бъдат разкъсани от тялото по такъв начин?

— Изритай обувките си. — Гласът му бе силно, предупредително съскане на страст и опасност. Черните му очи блестяха от глад и страните му пламтяха, а устните му бяха подути от целувката и натежали от чувственост.

Аманда изрита обувките си бавно, използвайки пръстите на краката си, за да ги свали.

Уханието на секс, сладко и тежко, изпълваше въздуха. Нейната и неговата възбуда, се бяха смесили, за да създадат един аромат, пристрастяващ и опустошителен за сетивата.

Свободната ръка на Киова се насочи към дънките й, дръпна копчето, а след това плъзна ципа. После се мушна в отвора. От устните на Аманда се откъсна дрезгав стон.

Пръстите му се плъзнаха между бедрата й и два от тях се придвижиха по цепнатината там, за да подразнят отвора на вагината й.

— Толкова си влажна, че си на път да намокриш тези дънки. — Киова се наведе напред, устните му докоснаха раничката на шията й, преди езикът му да я оближе.

— Киова. Това е жестоко — изскимтя Аманда, като се изпъна към него, отчаяна за по-дълбоко, по-силно докосване.

— Ще се научиш да ми се подчиняваш, Аманда. — Той звучеше неумолимо, властно. Соковете й потекоха по пръстите му и тя изпъшка от удоволствието, което предизвика гласът му; от тръпката да се възпротиви и да понесе наказанието му.

Дъх от подигравателен смях прозвуча до ухото й.

— Мислиш, че удоволствието ще компенсира наказанието — попита я тихо и зъбите му подръпнаха меката част на ухото й. — Че един мъж Порода не знае как да накара своята жена да се предаде, Манда? Смяташ ли, че природата позволява подобна женска упоритост?

Аманда прехапа устни, треперейки в хватката му. Беше напрегната от вълнение, невероятно чувствителното й тяло беше толкова възбудено, че тя знаеше, че е необходимо много малко, за да я изпрати над ръба.

Ръката му се придвижи назад, пръстите му се плъзнаха от входа на вагината й до напрегнатата пъпка на клитора й, но без да й дава достатъчно, за да я задоволи. Преди да успее да отгатне намеренията му, Киова пусна китките й, само за да я вдигне и да я отнесе до дивана.

Движейки се по-бързо, отколкото тя със замаяните си сетива можеше да се пребори, мъжът свали дънките от тялото й, преди да я завърти в скута си.

— Киова — Аманда проплака името му, когато ръката му се приземи върху повдигнатите бузи на дупето й.

Плесницата я изгори с огън, който се изстреля право към вагината й.

Дланта му се спусна отново върху другата буза, секунда преди пръстите му да се потопят между бедрата й, като преминаха през гъстите сокове, които покриваха женствеността й и ги разтвориха.

— Ето така! — Гласът му бе рязък, пресипнал от глад, докато масажираше деликатния отвор на ануса й, миг преди да нанесе трета плесница.

Аманда се разтресе върху него и извика от удоволствие, когато почувства как щипеща топлина пронизва тялото й.

Пръстите му се плъзнаха отново към вагината й, потопиха се в изобилието от сметана, която се изливаше от там, и я изтегли назад. Този път, върхът на пръста му потъна в стегнатия анален отвор.

Младата жена се сгърчи в скута му, огънят се разпространи по всичките й нервни окончания и тя изкрещя името му.

— Стой неподвижна. — Той я плесна отново, малко по-силно и предупредително, но това само я накара да потъне по-дълбоко в сексуалната лудост.

— Знаеш ли колко си красива така? — попита мъжът дрезгаво, а пръстите му се потопиха отново във вагината й. — Дупето ти става в мек, нежно розов цвят, разтворено за мен, като ми дава ясна гледка на това…

Пръстът му се плъзна в стегнатия проход отново, Киова разтвори полукълбата още малко и разтегна мускулите, които го стискаха.

След това се отдръпна назад, пръстът му се измъкна от нея, само за да нанесе още една остра ласка по заоблената плът. Беше звучна и предизвика болезнено удоволствие, едно невероятно пиршество за сетивата, на което Аманда знаеше, че с разгонване или не, никога няма да може да се възпротиви.

Мазолестата мъжка длан беше чувствено груба, а кратките, остри плесници изгаряха здравия й разум и я правеха дива и отчаяна. Аманда имаше нужда от него. Веднага. Искаше пенисът му да я изпълни, да разпали вътрешността на вагината й, докато тя избухне от удоволствие.

Тогава пръстите му се придвижиха обратно към изобилието от хлъзгави сокове, изтичащи от нея, изтеглиха ги назад и навлажниха малкия отвор между полукълбата на дупето й, за да може пръстът му да потъне по-дълбоко.

И отново я прониза. Аманда се съпротивляваше срещу непознатото проникване, докато сетивата й ликуваха. В ануса й се разгоря огън, който се разпространи по слабините й и се обви около напрегнатия клитор. След това изчезна. Младата жена изкрещя, а бедрата й се тресяха и тласкаха назад, докато тя се бореше с желанието да умолява за още.

Дланта му отново се приземи върху дупето й. Нанесе няколко резки, парващи плесници, които я докараха до ръба на освобождението и я оставиха трепереща над пропастта и умоляваща за още. Само още малко. Просто достатъчно да я тласне над ръба.

— Киова, моля те… — изстена тя няколко секунди по-късно. Дупето й гореше и вагината й бе обхваната от пламъци, когато той спря, за да погали чувствителната плът.

— За какво молиш, Аманда? — попита я Киова, а гласът му бе тъмен и съблазнителен. — Да не те докосвам? Да не ти доставям удоволствие?

— Не — извика младата жена. — Киова, моля те, убиваш ме!

Пръстът му отново потъна в малкия тесен отвор, карайки я да се притисне назад към него, да го вкара по-дълбоко, докато вагината й се присвиваше от предстоящия оргазъм.

— Мислиш ли, че ще бъде толкова лесно, бейби? — попита Породата, а напевният му тон беше по-див заради тъмната сексуалност в гласа му.

Той се отдръпна назад, след това се тласна отново вътре в нея и пръстът му премина лесно през соковете, които сега овлажняваха стегнатия канал. Аманда се опита да разтвори широко бедра, за да може да се тласне назад и да увеличи триенето.

Той се засмя на усилията й, преди отново да се отдръпне от нея и да я изправи на крака. Или поне да опита. Коленете й бяха омекнали, сетивата й бяха потънали толкова дълбоко в чувствените пламъци, които изгаряха тялото й, че Киова нямаше друг избор, освен да я вдигне на ръце. Тогава се изправи и тръгна към спалнята.

Хвърли я върху широкия матрак и се взря надолу в нея с черните си, демонични очи, докато разхлабваше дънките си. Остави плата разтворен отпред, позволявайки й само бегъл поглед към набъбналия му пенис, и се отправи към шкафа. Когато се върна при нея, тя потръпна при вида на въжетата в ръцете му.

— Мислиш, че ще бъде толкова лесно, нали, бейби? — попита той, докато завързваше ръцете й, а след това и краката й, оставяйки връзките по-хлабави, отколкото бе очаквала. — Мислиш, че ще те отведа до ръба и да трябва да се справям с още едно твое бягство?

— Няма да бягам — Аманда едва говореше, а какво остава отново да тръгне да бяга от него. — Обещавам.

Беше решила това, докато се взираше в очите на лъва. Киова щеше да научи по-късно, че тя не е единствената, която трябва да се подчинява.

— Ти обеща и преди — изръмжа той. — Какво направи, кръстоса пръстите си първия път ли?

Жената кимна отчаяно. В този момент, тя бе готова на всичко, за да почувства пениса му вътре в себе си.

— Не толкова лесно. — Усмивката, която изви устните му, й даде бегъл поглед на смъртоносните кучешки зъби от двете страни на устата му и рамото й запулсира рязко в отговор на мисълта колко лесно я бе докарал до лудост, когато бе пронизал плътта й с тях.

Аманда облиза устни нервно.

— Ох-ох — Киова поклати глава и застана на колене на леглото. — Не ближи устните си, бейби, ближи това.

Тя отвори уста за пламналата, зачервена от възбуда главичка на пениса му. Езикът й се изви върху нея и я облиза, след това устните й се затвориха и го засмука дълбоко. Една струя предеякулационна течност незабавно се изля в устата й. Аманда простена, очите й се затвориха, след това се отвориха бързо, когато пръстите на едната му ръка обхванаха зърното й и го стиснаха силно.

Тя потрепери от удоволствие и изпъшка около пениса му, след това започна да го смуче трескаво. Той беше дебел, широк и изпълваше устата и сетивата й с мъжка сила, също толкова пристрастяваща, колкото и разгонването.

— Боже, това е хубаво — прошепна Киова, отдръпна се назад, след това се тласна спокойно между устните й. — Толкова сладка и гореща, Манда.

Тя погледна нагоре към него и видя в очите му нещо, което не искаше да признае. Емоция, дълбочина, която я впримчи и я прикова по-здраво, отколкото всички въжета, които някога бяха създавани.

Аманда го пое навътре, езикът й се плъзна по главичката. Киова се оттегли, стоновете й изпълниха стаята, след това се върна обратно, а виковете й на удоволствие отекваха около тях с всяка лека струя предеякулационна течност, изпълваща устата й.

Изгубена съм, призна си Аманда. Безнадеждно свързана с този човек и неспособна да избяга. Устата й се стегна още повече, когато тя се изви за докосването му — умираше за насладата, която заливаше тялото й и която караше кръвта й да пее от екстаз.

— Достатъчно — изпъшка Киова и се отдръпна от устните й, а очите му бяха присвити мрачно и заканително, когато се отпусна до нея. — Знам какво ти харесва — прошепна той. — Но колко дълго можеш да го понесеш?