Душата на звяра

Четвърта глава

Един час по-късно, Киова паркира обикновения бял микробус зад един мотел, след като бе обикалял по-дълго, отколкото му се искаше да си признае, и понесе все още припадналия си товар в мотелската стая. Никой не го бе проследил, но той не бе толкова глупав, за да допусне, че някой там навън нямаше да потърси микробуса. Операция като тази, не се провеждаше без подкрепление.

С енергични движения, Киова върза Аманда и запуши устата й, макар че ако трябваше да бъде честен, тя не изглеждаше така, сякаш скоро ще тръгне нанякъде. Въпреки това мъжът предпочиташе да е подготвен и предпазлив.

Огледа я внимателно. Тя дишаше нормално, подутината на главата й не изглеждаше прекалено голяма.

Трябваше да се отърве от онзи проклет микробус и да направи едно телефонно обаждане. По дяволите, това беше последният път, когато прави услуга на Даш или на Саймън. Знаеше, че да се забърква с този шарлатанин и неговия харем е тъпа идея. Наистина тъпа.

Мъжът се загледа надолу в Спящата красавица с гримаса на лицето си и ръце, подпрени на бедрата. Помисли си, че за малкото време, в което нямаше да го има, тя щеше да оцелее и едва ли щеше да се задуши заради запушената си уста. Мразеше да поема рискове, но, по дяволите, нямаше никакъв избор. Микробусът беше като фар за лошите момчета и ако щеше да се пролива кръв, Киова искаше да се увери, че няма да е неговата. След тази мисъл, той се обърна и излезе от стаята.

Заряза микробуса на едно сметище на около десет мили извън града, след което пое към най-близкия уличен телефон и си повика такси. Шофьорът бе леко подпийнал, но като се изключи това, че го повъртя малко из квартала, много скоро го отведе до мотела му.

Там Киова се запрепъва към стаята си, отвори вратата и после я затвори силно.

Е, поне момиченцето още дишаше. Не беше много трудно да я погледне, но проклет да бъде, ако искаше проблеми.

Извади мобилния телефон от джоба си и направи едно много важно обаждане.

— Здрасти скъпи, какво мога да направя за теб? — гласът бе достатъчен да накара пениса на всеки мъж да потрепне. За съжаление, Киова беше прекалено ядосан, за да позволи на този орган да има думата.

— Измъкни ме — каза остро кода за спешна среща. — Аз съм в Лейзи оук ин. Колко бързо можеш да дойдеш?

Последва кратко мълчание.

— Един час — отговори жената, а дрезгавият й глас не показваше ни най-малка загриженост, че ситуацията в момента е опасна. — Имаш ли презерватив?

На Киова му се прииска да извърти очи при този въпрос. Дъщерята на Мейрън бе смятана за щит между успеха или провала по отношение на най-важния Закон за Породите, поставен за гласуване — на даването на автономия и правото да се защитават и да убиват нападателите си, без предварителен съд. Ако Аманда Мейрън останеше в безопасност и щастлива, президентът щеше да гласува със съвестта си. Но ако тя бъдеше използвана срещу него и държана като застраховка срещу отрицателния му вот, тогава Породите можеха да си заврат главите между краката и да си целунат задниците за довиждане. Мейрън щеше да ги прати по дяволите, за да запази живота на дъщеря си, без изобщо да се замисли.

— Имам шибан презерватив, по дяволите — изръмжа Киова, като погледна отново към момичето. — Сега си докарай задника тук.

— Ти си толкова романтичен — въздъхна жената раздразнено. — Може би трябва да те напляскам заради това.

— Тогава не забравяй камшика — изсумтя той. — Ще имаш нужда от него. Сега се размърдай.

Мъжът прекъсна разговора, след това се облегна назад в стола си и започна да съзерцава малката си пленница. Той изсумтя при мисълта, че просто трябваше, както по-рано, да стои отвън и да следи къщата за проблеми, вместо да стои с нея. Саймън Куотърс и неговите малки кобилки по-добре да си стегнат задниците и да ги докарат тук бързо, защото той не бе в настроение за това.

Саймън щеше да поеме дъщерята на президента в свои ръце след час и щеше да я скрие на някое хубаво и безопасно място, а Киова щеше да тръгне на лов. При тази мисъл Породата замръзна. Защо, по дяволите, го бе грижа?

Тогава очите му се върнаха отново на жената. Петното от кръв на челото й, където бе ударена, накара яростта вътре в него отново да се надигне. Проклятие, нямаше нужда да я удрят, помисли си той. На копелетата, които се опитаха да я отвлекат, не им пукаше дали са я убили или не. Всичко, което ги интересуваше, бяха фанатичните им планове и безумни предразсъдъци. Да, да отиде на лов бе дяволски добра идея. Кръвните расисти заразяваха обществото и вече бяха започнали да му лазят по нервите, така или иначе.

Киова се размърда в стола си и направи гримаса при усещането на ерекцията, надигаща се в дънките му. Колкото повече я гледаше, толкова по-твърд ставаше. А това беше лошо. Много лошо. Никога не бе имал проблем с отделянето на страстта от работата и само тогава, когато бе напълно необходимо, двете се припокриваха. Обаче бе дяволски трудно да ги раздели сега, докато я наблюдаваше. А това бе една от ситуациите, в които не просто бе ненужно, но и дяволски глупаво.

Като въздъхна уморено, Киова се изправи на крака и махна ивицата плат, която запушваше устата й. Жената изглежда дишаше добре, но той не искаше да поема никакви рискове. След като направи това, се върна на стола си и отново се вторачи в нея. Можеше да свикне да я гледа в това легло, помисли си той.

Тя бе красива. Дългата й кестенява коса се стелеше като плътен воал около крехкото тяло, а този костюм беше адски възбуждащ. Съблазнително червен, почти прозрачен, корсажът прилепваше под гърдите й, надигайки ги над ниското деколте. Плътта й беше бледа и приличаше на мека коприна. Устата й изглеждаше като розова пъпка. Пенисът на младия мъж трепна при вида й — червена и дяволски изкусителна. Уста, която можеше да даде на един човек повече екстаз, отколкото има право да получи. Да не говорим за Порода.

Докато се взираше в нея, от изкусително извитите й устни се откъсна тих стон, дългите мигли запърхаха и се отвориха леко. Киова се премести от стола и като я гледаше внимателно, се отпусна на леглото до нея и притисна длан към устата й тъкмо на време.

Приглушеният вик бе придружен от неистово извиване на тялото й, когато той се премести и се отпусна тежко върху нея, взирайки се в очите й — тези дълбоки, загадъчни лешникови очи, които можеха да накарат всеки зрял мъж да заплаче.

Нюанси на кафяво, зелено и синьо се сливаха в малки цветни точици, които от това разстояние бяха почти хипнотизиращи. Сега очите й бяха разширени от страх и възмущение. О, Боже! Тази ерекция, която бе на път да го погуби, бе притисната към долната част на корема й и Киова бе сигурен, че тя е причината за възмущението и искрите от гореща ярост, които блестяха в погледа й.

— Успокой се — промърмори Киова, гледайки я внимателно, като си позволи да се наслади на усещането на стройното тяло под него. — Аз няма да те нараня.

Да, сякаш тя щеше да повярва на това, помисли си мъжът, особено с тази ерекция, която я пробождаше, и въжетата, държащи я неподвижна.

Приглушеният й вик в дланта му го увери, че е бил прав.

— Виж, госпожице, ако исках да си мъртва, вече щеше да си — пошегува се той. — Ако исках да се страхуваш и да си под мой контрол, ти щеше да си със запушена уста, а не само вързана. Сега, аз не си играя на шибан сър Галахард, така че можеш да се успокоиш, ако не искаш с писъците си да покажеш на онези приятелчета, които те нападнаха, че си жива и здрава. Искам да млъкнеш и да обещаеш да не крещиш или ще натикам един от чорапите си в устата си? Повярвай ми, това не е добра алтернатива.

Тя примигна към него изненадано.

— Ще бъдеш ли добро момиче? — измърмори Породата. — Или мога да лежа тук, докато се уморя и се възползвам от онзи чорап?

Хубави, красиви очи.

Аманда пое дълбоко дъх и ноздрите й пламнаха, но стихна под него.

— Ще бъдеш ли тиха?

Момичето кимна отсечено.

Докато я гледаше я подозрително, Киова започна да надига дланта си. Отдръпна я бавно, подготвяйки се да се изправи от нея, ако тя удържи на думата си. Беше толкова мека и сладка така излегната, но той имаше чувството… Мамка му!

Устата й се отвори и щеше издаде пронизителен вик, ако той не бе навел глава и не го бе уловил с устни.

Тъпа, много тъпа идея. Мили Боже, устните й бяха толкова меки и нежни, а устата й — топла, съблазнителна пещера, която го приканваше.

Ръцете му сграбчиха китките й, а ноктите на тънките й пръсти се впиха в плътта му. Въжетата я държаха здраво, но той й предостави ръцете си, за да бъдат прободени от тези деликатни малки нокти. Нещо, което да облекчи нуждата от насилие, която знаеше, че сигурно бушува вътре в нея.

Господи, устните й бяха толкова меки.

Киова се взря в очите й и усети разтърсващ електрически ток до стъпалата на краката си, когато езикът му облиза съвършената розова пъпка. Тя имаше вкус на нещо деликатно, пристрастяващо и чувство на гореща лудост заля мозъка му, когато гладът се надигна вътре в него.

Младата жена изглеждаше замаяна и се взираше в него, а сините точици в лешниковите очи потъмняха, когато той отново облиза устните й. Киова искаше само да й попречи да крещи, да я накара да замълчи възможно най-бързо, без да я наранява. Но не бе очаквал това.

Той премести ръцете си, измъквайки ги от хватката й, за да ги зарови в косата й, където можеше да почувства копринената им мекота, да я задържи неподвижна и в същото време да проникне по-дълбоко в устата й.

Палците му притиснаха челюстта й, за да възпрат острите й малки зъби, в случай че й хрумне да го ухапе, и принуждавайки я да ги отвори достатъчно, за да тласне рязко езика си в устата й.

Господи, болеше го. Езикът му пулсираше от желание да я вкуси, да докосне нейния, докато Киова гледаше как миглите й се спускат, а очите й потъмняват.

Сладък мед изпълни сетивата му и примами вкусовите му рецептори. По дяволите, вкусът й бе прекрасен. Като лято. Невинен. Нещо, което той никога не бе познавал или смяташе, че е прекалено стар, за да вярва, че би могло да съществува. Но то съществуваше, точно тук, точно сега, и вкусът му изпълваше сетивата му.

Проклятие, не се нуждаеше от това. Преди да почувства още по-голяма слабост, той отдръпна устни от нейните, взе ивицата плат с възел на нея, разкъсана по дължина от калъфка за възглавница, който бе използвал по-рано, и набута възела между разтворените й устни, след което бързо го завърза зад главата й, докато приглушените й викове и неистова борба ужилваха съвестта, която той не би трябвало да има.

— Съжалявам за това. — Киова издиша тежко и седна до нея, докато тя го гледаше яростно. — Но наистина не искам да рискувам да закрещиш, че те убивам, като така погубиш и двама ни.

Това крещеше тя, докато се дърпаше и извиваше във въжетата, а красивите й очи обещаваха жестоко отмъщение, докато най-накрая утихна изтощено.

— Виж, дори имах намерение да ти дам нещо за това гадно главоболие, което се обзалагам, че имаш. — Мъжът се усмихна в отговор на убийствения й поглед. — Боли доста лошо, а?

Аманда се извърна настрани, ноздрите й пламтяха от ярост, лицето й бе зачервено, а гърдите й потрепваха от вълнение. Тези проклети, красиви гърди. С перфектно стегнати малки зърна.

Те се надигаха над плътно прилепналия червен корсаж и копринения плат отдолу. Твърди закръглени полукълба с изненадващо корави, заострени зърна. Очите на младия мъж се присвиха при очевидните признаци на възбуда, пенисът му трепна в дънките, а устата му се овлажни за вкуса им.

Киова се протегна и позволи кокалчетата на пръстите му да погалят голата кожа на горната част на извивките.

Очите на Аманда се върнаха отново на него, разширени и изпълнени със страх и възбуда.

— Зърната ти винаги ли се втвърдяват, когато си отвлечена? — опита да се пошегува той, но стегнатите малки пъпки бяха точно под пръстите му, по-примамливи, отколкото можеше да си представи.

Жената дишаше тежко сега, погледът й беше отчаян, а страните й пламнаха, когато поклати глава отрицателно.

— Не?

Еластичното деколте се поддаде лесно на пръстите му, когато погалиха стегнатите извивки. Те също бяха пламнали, а тъмнорозовите зърна стояха твърди и спокойни, когато платът се плъзна по тях.

О, човече, той щеше да отиде в ада заради това, със сигурност.

Еластичната закопчалка под твърдите хълмчета ги повдигаше по-високо, карайки сладките малки зърна да гледат директно към тавана. Пъпките бяха изненадващо набъбнали и възбудени. Това не беше страх. Това беше тялото й, изискващо облекчение.

Наричайки себе си със седем различни думи за глупак, Киова позволи на пръстите си да се плъзнат към една от твърдите малки точки, преди палецът и показалецът му да я уловят и да я подръпнат решително, докато наблюдава жената внимателно.

Не очакваше реакцията й. Тя потрепери и се изви, когато сексуалната тръпка разтърси дребното й тяло.

— Мамка му — Киова беше в пламъци, почти се тресеше, когато накъсан тих стон премина през възела на устата й и главата му се сведе.

Безпомощна и всепоглъщаща страст го обхвана толкова силно, толкова бързо, че се почувства като упоен, неспособен да се владее пред нея. Устата му се разтвори и обхвана потръпващото връхче, привлече го вътре в себе си, засмука го яростно, когато се наведе над нея. Езикът му се изви около него, Аманда потрепери и се повдигна по-близо, притискайки зърното си по-силно към езика му, когато той започна да пирува.