Душата на звяра

Единадесета глава

Киова беше бесен, възбуден и в настроение да убива. За съжаление проклетите копелета, които го разяриха, нямаха смелостта да се изправят пред него. Така че оставаха само приятелите му. Разбира се, нямаше как да убие някой приятел, но би могъл да срита задника на този, който първоначално го бе забъркал в тази каша, помисли си той, когато джипът спря рязко вътре в имението на Котешките породи, точно до Даш Синклер.

Киова отвори вратата с трясък, слезе от автомобила и първото, което направи, бе да забие един юмрук в лицето на другия мъж. Яростта заливаше тялото му и той игнорира насъбралите се Котешки породи. Нека да опитат да се намесят, помисли си Койотът, като изръмжа предупредително към тях, показвайки извитите си кучешки зъби. Господ му бе свидетел, с радост щеше да повали и тях.

Даш се приземи по гръб, тръсна глава, след това прониза Киова с дълъг, студен поглед.

— Този беше безплатен — каза той тихо и се изправи на крака. — Не прави грешката да опитваш друг.

Горната устна на Киова се повдигна от диво ръмжене, преди да го удари отново.

— По дяволите, Киова! — този път Даш остана на крака.

— Ти, мръсно, шибано копеле! — изръмжа Койотът яростно. — Напомни ми никога, никога да не поемам друга работа, която ми подхвърляш. Не се нуждая от твоите шибани каши, сам се забърквам в достатъчно такива. Чувствах се наистина дяволски добре там, където си бях. Какво те накара дори да помислиш, че имам нужда от тези глупости?

Пенисът му бушуваше. Уханието на възбудата на Аманда се бе запечатало в мозъка му и не можеше да избяга от него.

— Да, ти беше напълно доволен — изсумтя Даш, наблюдавайки го внимателно, докато другите Породи се струпваха около тях. — Забавно ли беше, Киова, да си играеш на бияч в една яма, пълна с отрепки?

Киова изръмжа отново, когато Калън пристъпи по-близо, достатъчно, за да подуши уханието на пулсиращата възбуда на Аманда, която имаше интригуващия нежен аромат на мед и подправки.

Другият мъж отстъпи назад, развеселена усмивка изви устните му, когато кехлибарените очи го разглеждаха без следа от предпазливост. Проклети котки, помисли си Койота гневно.

— Виж, Киова, има една къща, която е приготвена за теб, както и всички обяснения, които ти трябват — Даш очевидно се бореше със смеха си, въпреки нараненото си лице. — Върни се в джипа, ще те откараме до там и ще поговорим за всичко, което искаш.

— Смяташ ли, че съм в настроение за шибани разговори? — изръмжа Киова. — Кажи ми къде е проклетата къща, след това се разкарай от пътя ми.

Ерекцията в дънките му го убиваше, а тихият стон на Аманда от задната част на джипа беше като копие, което прониза вътрешностите му.

Очите на Даш се присвиха отново.

— Мамка му. Целунал си я пак, нали? По дяволите, това само прави нещата по-лоши — промърмори той. — Киова, още ли не си го разбрал?

— Насочи ме към къщата, крастав шибан вълк — изръмжа Киова, неочакваният, гърлен звук на собствения му глас беше шокиращ. — След това се махай от очите ми.

Даш въздъхна примирено.

— Нагоре по хълма. Втората къща под редицата дървета.

Киова погледна нагоре към чакълестия път, който водеше в планината, след това се обърна и тръгна към джипа.

— Махни се от пътя ми — измърмори той, когато Саймън не помръдна от мястото си пред вратата на шофьора.

Саймън се изсмя с тих, подигравателен кикот, след което се отмести спокойно настрани.

— Забавлявай се, Койоте. — Усмивката на лицето му накара Киова да изръмжи отново. По дяволите, какво бе сторил, че да бъде замесен в тази невероятна каша, помисли си той.

Секунда по-късно, джипът потегли и пое нагоре по краткия път до къщата, която Даш беше посочил. Кръвта във вените му запрепуска силно и бързо, когато Аманда се надигна зад него, ръцете й се обвиха около врата му, а устните й се насочиха отстрани на шията му, където пулсът му се усещаше силно и горещо.

Тя облиза бавно туптящата вена, след това малките й остри зъби се забиха в твърдата кожа под нея. Джипът се плъзна към едната страна на пътя, преди Киова да успее да го изправи, след което натисна газта и изруга.

— Ти ме ухапа — въздъхна жената в ухото му.

— И ще те ухапя отново — зъбите го боляха да го стори. Да усети меката плът в основата на шията й под острите си кучешки зъби, докато я притиска към себе си, а пенисът му набъбва… заключва се в нея… Породата простена при тази мисъл, докара джипа до вратата на къщата и спря рязко.

Киова не обърна внимание на одеялото, което бе обвито около нея, когато отвори задната врата. Просто я сграбчи, притисна я отстрани на автомобила и разкъса трескаво дънките си.

Нямаше да го направи в малката къща. Нямаше сили да стигне по-далеч от усещането за нея в ръцете си. Както беше гола, с изключение на червените чорапи и късите ботуши с висок ток, краката на Аманда се обвиха около кръста му и топлината на женствеността й изгори главичката на пениса му.

Киова я повдигна, дланите му уловиха дупето й, разтвори леко заоблената плът и се насочи към входа на вагината й.

— Крещи за мен — прошепна й тогава. — Искам да чуя виковете ти.

Тялото му се стегна, когато дъхът й секна, а очите й заблестяха на бледата светлина на новия ден, щом върхът на пениса му започна да прониква в тясната й — Господи, толкова дяволски тясна — вагина, която го призоваваше като сирена.

Главата й се отпусна назад върху джипа, дългите копринени кичури на косата й се разстлаха около нея, когато от гърлото й се изтръгна първият приглушен вик.

Аманда стисна по-здраво бедрата на Киова с колене, погледът й срещна неговия, когато усети силната струя течност да се разлива в нея преди члена му да навлезе. Каквото и да беше това, то първо я изгаряше, а после я отпускаше. Младата жена усещаше как мускулите й се разхлабват, дори когато възбудата й достигна нови върхове.

Не можеше да го отблъсне. Това бе извън силите й, извън способността й да се откаже от удоволствието на неговото докосване. Каквото и да не бе наред с нея, каквото и да й бе сторено, в този момент тя беше повече животно, отколкото жена, с неспирния глад за докосването на този мъж.

С всяка силна струя течност пенисът му се плъзгаше по-дълбоко вътре в нея, разтягаше я, а насладата се надигаше като огнени пипала от усещане и разкъсваше реалността около нея.

И Аманда изкрещя, точно както Киова бе поискал, защото тънката линия между болката и удоволствието беше толкова прекрасна.

— Киова! — Очите й се напълниха със сълзи, когато го почувства да я изпълва, плъзвайки се толкова дълбоко и горещо във вътрешността й, че тя знаеше, че никога няма да забрави усещането за него. Това щеше да остане в нея завинаги. И мисълта я ужасяваше.

— Господи, Манда, съжалявам… — Той се задъхваше, докато проникваше по-дълбоко, ръцете му стискаха гладките мускули на дупето й, разтваряйки ги еротично.

Аманда можеше да усети лекото стягане от огън в аналния отвор, когато той направи това. Нежното подръпване на плътта я дразнеше колкото да накара ануса й да се свие в отговор. Прекалено много усещания заляха съзнанието й, прекалено много докосвания по едно и също време, когато най-сетне Киова потъна докрай в конвулсиращата й вагина.

Ръцете й се забиха в раменете му, докато тя крещеше от удоволствие. Нажежен до бяло течен огън се изстреля по слабините й я изпрати на едно замаяно, изпълнено със страст пътешествие. Беше разтегната докрай, пенисът му я изгаряше, туптеше вътре в нея като нов сърдечен пулс, когато зъбите му одраскаха долната част на шията й.

Киова щеше да я ухапе отново. Лекото одраскване на зъбите му по раничката вече не болеше, както би трябвало. Когато езикът му облиза мястото, Аманда потръпна от удоволствие, каквото никога не бе очаквала.

— Толкова си тясна… — Думите му я накараха да се свие около пениса му, да се стегне около него от наслада, дори когато огънят порази нервните й окончания от движението.

Бедрата му се огънаха, когато се отдръпна назад, изтегли се навън, докато в нея остана само главичката, след това се гмурна отново навътре.

Беше толкова хубаво. Толкова хубаво.

Аманда изпъшка, борейки се за въздух, когато той я погали с широката си ерекция, докосвайки нерви, за чието съществуване никога дори не бе подозирала. Главата й се отметна към прозореца на джипа, когато Киова пое силен и бърз ритъм вътре в нея. Подготвителните действия бяха малко, но тя не се нуждаеше от тях. Соковете й течаха, гъсти и топли, около него, подпомагани от периодичните горещи струи предеякулационна течност от пениса му.

Младата жена не познаваше мъж, който да прави така. Или може би другите мъже не правеха?

Тя изскимтя, когато си спомни кой и какво я обладава така старателно.

А той наистина се стараеше. Бедрата й се стегнаха още повече, докато се опитваше да се движи заедно с него, контролираните тласъци я държаха на ръба и я предпазваха от падане.

— Не свършвай още, по дяволите — изръмжа Породата в ухото й, когато тя се изви и се сгърчи върху дебелия пенис, който я пронизваше и я изпълваше. — Не още, Манда. Не още.

— Да! — изкрещя тя протестиращо, подпря колене на него, опитвайки се да го вкара по-силно вътре в себе си.

Ръцете му се стегнаха върху дупето й за миг. След това едната я пусна.

Секунда по-късно той се отдръпна от джипа, завъртя се и облегна собствения си гръб на него, а дланта му се приземи върху заоблената плът на задничето й. Лекото, изгарящо ужилване я накара да ахне, а вагината й се сви от приближаващия оргазъм.

— Не още — изръмжа Киова.

— Сега! — Аманда трепереше, добавената лека болка я тласна по-високо.

Той я шляпна отново. Твърдата му мазолеста ръка приложи достатъчно сила да я изгори. Младата жена се изви, а вагината й се стегна, усещаше как соковете й потичат от допълнителната стимулация.

— Проклета да си — изскърца със зъби мъжът. — Ти ме убиваш, Манда. Остави ми някакъв контрол, по дяволите.

Защо? На нея не й бе останал никакъв.

Тя се сви отново и проплака от удоволствие, когато движенията му се засилиха, а ръцете му уловиха дупето й, когато започна да се тласка вътре в нея. Силно и безмилостно.

Изгаряща, прелестна светкавица избухна в утробата й, карайки сетивата й да се замаят, когато екстазът я заля с един оргазъм, толкова дълбок и мощен, че Аманда можа само да проплаче накъсано в отговор.

След това изкрещя.

— Не, Киова. Не…

Но нямаше начин да го спре. Подуването вече бе започнало, разтягаше я, удължаваше оргазма й, заключваше го дълбоко вътре в нея, а бедрата му потръпнаха и гърленият му вик оповести собственото му освобождение.

Спермата му се плисна вътре в нея и тя можеше да го усети. Почувства как главичката на пениса му се заключва в отвора на утробата й, докато в тялото й една след друга се изстрелваха силни струи семенна течност. Оргазмът се надигна отново, експлодира, отекна и завибрира във вътрешността й, когато зъбите му се забиха в плътта й още веднъж, задържайки я неподвижна, отказвайки да й позволят да се бори срещу хватката му.

От очите й се стичаха сълзи, докато Киова я държеше здраво. Удоволствието вибрираше с постоянна сила вътре в тялото й, разтърсваше я отново и отново, дори когато страхът изпълни съзнанието й. Това, което той правеше с нея, не беше нормално. Не беше човешко.

Беше ли го молила за това? — запита се младата жена дистанцирано. Дали похотливите й измислици и нуждата й от този пристъп на болка, заедно удоволствието, я бяха докарали до тук?

— Манда… — Зъбите му се отдръпнаха от рамото й.

Защо не болеше? — запита се Аманда. Когато кучешките му зъби пронизаха плътта й, защо не последва ужасна болка, вместо това ослепително, умопомрачаващо удоволствие?

— Не плачи, бейби.

Киова все още беше заключен вътре в нея и потръпваше на всеки няколко секунди, когато нова струя сперма изпълваше утробата й.

— Всичко ще бъде наред.

Дали? Как щеше да стане това?

Сълзите й мокреха влажната му от пот кожа, когато тя потръпна в ръцете му. Аманда можеше да я усети. Подутината вътре в нея беше достатъчно голяма, за да държи вагината й разтегната, да запази ехото на освобождението й, заливащо тялото й. Беше достатъчно тясно и без значение колко се бореше, колко се извиваше, тя не помръдваше. Държеше пениса му на едно място, закотвен в нея, докато последните горещи струи я изпълваха.

Тогава Аманда почувства промяната. Бавно, прекалено бавно, издутината се отпусна.

Младата жена изскимтя, докато се опитваше да изчисли цикъла и овулацията си и осъзна, че времето за това е прекалено близо. Не можеше да позволи това да продължи. Не можеше да стане робиня на ефекта, който имаше Киова върху нея, какъвто и да бе той.

Аманда се бореше да се успокои, когато Киова най-сетне се изтегли от нея, бореше се и се провали в усилието си да сдържи стона си от удоволствието от тази последна ласка.

Породата обаче не я пусна. Намести я в ръцете си, а след това я понесе към малката къща. И двамата не проговориха. Но и какво имаше за казване?

Тя беше правила секс с един непознат — мъж, когото не познаваше и когото не бе виждала никога, до предишната нощ. Мъж, който беше животно.

Спорът за Породите не се бе докоснал до нея. Нито по време на кампанията на баща й, нито при избирането му. Законът за Породите беше нещо, което не бе обмисляла много внимателно поради същия факт. Не я засягаше. Но сега да. Засягаше я толкова лично и по такива начини, които младата жена се питаше дали ще преживее.