Глава 18
Роуина спря, докато Страйдър поставяше последните ѝ вещи в една от товарните каруци. Колко странно, че когато бе пристигнала, последното нещо, което някога бе очаквала, бе да напусне Хексъм със съпруг и дете. И все пак ето я, държаща ръката на Александър, докато баща му товареше багажа за пътуването им до новия им дом. Повечето от благородниците вече си бяха отишли, а на другия ден Елеонор и Хенри също щяха да отпътуват.
Свен все още бе по-скоро груб с тях, но днес като че ли малко по-малко, тъй като яздеше между Вал и Уил, а едното му око бе насинено. Рейвън водеше малката кобила на Александър и бе пожелал да пази момчето от неприятности, докато пътуваха.
Щеше да им отнеме няколко дни, да стигнат до дома на Страйдър, където щяха да останат Вал и Рейвън, докато Свен и Уил да се отправят на север, за да проверят как са Кит и останалите.
Чичо ѝ застана до нея със сълзи в очите. Страйдър с удоволствие му бе позволил да остане в Съсекс като негов васал, за да наглежда хората и земите.
– Ще ми липсваш, феичке – каза той, преди да я целуна по бузата.
– И ти на мен, чичо. Ще ми пишеш ли?
– Винаги.
След като и последната кола бе препълнена, Страйдър се присъедини към нея.
– Готови сме за тръгване, когато и ти си готова, графиньо моя.
Тя кимна и хвана полите си, но преди да успее да направи крачка, видя Деймиън да се насочва към тях. Дългото му наметало се развяваше около него и бе обграден от двама огромни мъже. Когато се приближи, хората му се отдръпнаха. Той застана пред тях, без да казва нищо и както всеки друг път, когато го бе срещала, Роуина не можеше да каже в кой от тях двамата се взира.
След един дълъг миг, той пристъпи напред и протегна облечената си в ръкавица ръка, за да разроши косата на Александър. Погълна го усещането за неимоверна тъга.
– Грижи се за семейството си, Страйдър – каза той дрезгаво. – Не позволявай да им се случи нищо лошо.
Деймиън вдигна Александър и го постави на гърба на кобила му. Без да каже дума, той се обърна и ги остави да се взират след него.
– Това беше странно – прошепна тя.
– Той е неспокоен мъж – каза тихо Страйдър. – Само се надявам, че един ден ще намери мир в себе си.
Страйдър подаде ръка на чичо ѝ.
– Пазете се, милорд. Ще ви видя скоро.
– Да – съгласи се чичо ѝ. – Страхувам се, че без Роуина и нейните дами в залата ще бъде твърде тихо за моя вкус. Ще ви посетя в най-скоро време.
Роуина му махна за довиждане, когато Страйдър я вдигна и я понесе към коня ѝ. Той я сложи на седлото, а след това ѝ подаде юздите.
– Готова ли си, милейди?
– Да, лорде. Отведи ме в бъдещето ми каквото и да е то.
Защото сега, когато имаше своя принц, тя знаеше, че бъдещето със съпруга ѝ никога няма да бъде мрачно. Любовта наистина побеждава всичко – дори двама твърдоглавци, които са длъжни да отглеждат още по-упорити деца за в бъдеще.
Но според нея това бе хубаво. В крайна сметка светът се нуждаеше от герои, които да могат да владеят както мечовете, така и думите с еднакво умение.