Диви мъгли

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

След два месеца.

Кануто леко се плъзгаше; греблата издаваха слаб звук, когато се забиваха в гладката повърхност на водата, и с това нарушаваха тишината на ранните утринни часове. Внезапно дива гъска изкряска и подплашена хвръкна, когато лодката се удари в брега и Тимоти изскочи от нея.

Той извади торбата си от еленова кожа от кануто и я прехвърли през рамо, после подаде ръка на Стройния лос.

— Нали каза, че знаеш как се търсят костенурки? — попита нетърпеливо той. — Искам да намеря най-едрата, та всички да се зачудят.

Стройния лос отказа помощта му и сам излезе от лодката. Силите му вече се бяха възстановили достатъчно след нещастния случай.

— Трябва да ти напомня, че не е важна самата костенурка, която ще представиш довечера на бойците като окончателно доказателство за честта да се наричаш боец омаха — каза той, изравнявайки крачките си с Тимоти.

— Знам — отвърна Тимоти, като се мъчеше да скрие отвращението си от мисълта да убие костенурка и да й извади сърцето. Непрекъснато си повтаряше наум, че това изискване на старите към младия боец е от сорта „бабини деветини“, макар че Железния облак няколко пъти му бе обяснявал смисъла на ритуала.

Беше сериозно нещо.

Всяко момче омаха, което искаше да бъде считано за истински боец, трябваше да участва в този ритуал.

Необходим бе доста кураж, мислеше си той, за да убие една беззащитна костенурка, да я разреже на парчета и да й извади сърцето. Дори много голям кураж, защото той много обичаше животните.

Нарочно беше оставил Бейби у дома, не само заради собствената й сигурност, но и за да прави компания на Дамита. Двете бяха станали много близки, откакто сестра му я лекуваше. Дамита сега беше толкова наедряла, че едва се движеше. Бейби я пазеше, докато Железния облак и Тимоти отсъстваха.

Мисълта на момчето бързо се върна към действителността. То забеляза с каква мъка пристъпва Стройния лос по мокрия бряг.

— Сигурен ли си, че можеш да вървиш сам? — попита Тимоти и сложи ръка на кръста му. — Макар че минаха почти два месеца от злополуката, майка ти каза, че все още е рано за такова уморително пътуване. Хубавото е, че отново сме заедно, сами навън — искрено каза Тимоти. — Вярно е, че сега имам много други приятели в селото, но никой не е като тебе. Ти не само си най-добрият ми приятел, но и мой изповедник. Нямам никакви тайни от теб.

— Ние сме верни приятели — кимна Стройния лос. — Преди да умре, баща ми ме научи, че да си лицемерен приятел, било в любов или война, значи да си човек без чест и всички трябва да те низвергнат — той хитро се усмихна. — Приятелите действат и като посредници, когато любовта се пробуди в сърцето на някой от тях. Приятелят осигурява срещата на своя най-добър приятел с избраницата му.

Тимоти преплете крака и, зяпнал от учудване, загледа Стройния лос.

— Искаш да кажеш, че имаш чувства към определено момиче? — попита той разсеяно. — Кое? По време на игри или празненства не съм забелязал да отличаваш някое от тях.

— Има една, която кара сърцето ми да трепери като лък след излитането на стрелата — сподели Стройния лос. — Ти си я виждал, Тимоти. Много пъти, докато боледувах, тя ми носеше подаръци — момчето се загледа в огърлицата си от мечи нокти, в които се отразяваха лъчите на изгряващото слънце. — Този е най-ценният ми подарък.

— Мислех, че сам си я направил, за да не скучаеш през тези два месеца — каза Тимоти и критично огледа огърлицата. После вдигна въпросително очи към Стройния лос. — Приятелите споделят помежду си. Ти не си ми доверявал, че има момиче, което стопля сърцето ти!

Лицето на Стройния лос почервеня.

— Не ми беше удобно — смотолеви той. — Тя ми е първото момиче, Тимоти. Досега никое друго момиче не ме е вълнувало!

— И затова трябва да изневериш на приятеля си! — скастри го Тимоти, но видя, че не беше прав и се усмихна малко насила. — Прощавам ти. А довечера ще ми дадеш ли да й отнеса някаква вест от теб? Това ще ме направи съучастник. Може ли? Мога ли да й кажа, че имаш по-специални чувства към нея?

Стройния лос дълбоко се замисли, после енергично закима с глава.

— Да, можеш да й кажеш това — каза той и лицето му се озари от сияйна усмивка. — Може да й кажеш да седне при нас.

— С удоволствие ще го направя заради теб — каза Тимоти. После очите му станаха сериозни. — Коя е тя, Строен лос? Кажи ми как се казва?

— Казва се Звездна светлина — замечтано отвърна Стройния лос. — Нали името й е много красиво? Също като нея самата, Тимоти. Един ден, и то много скоро, се надявам да я целуна!

Тимоти зяпна изненадан.

— Би целунал момиче? — каза той, възмутен от мисълта за подобно действие. — По-скоро бих целунал змия!

Стройния лос се засмя от сърце. Те продължиха пътя си, загледани в земята, за да намерят костенурка.

Тимоти внезапно наруши тишината.

— Късно нощем, когато се предполага, че отдавна съм заспал, чувам сестра ми и Железния облак да си говорят колко много майка ти обичала Брайън Дейвис — каза той и предпазливо изгледа приятеля си. — Говорят си, че майка ти не можела да го обича заради чувствата ти към този човек. Това истина ли е, Строен лос? Вярно ли е, че си забранил на майка си да се омъжи за него?

Стройния лос смръщи вежди:

— Нищо не съм забранявал на майка си — измърмори недоволно той. — Казах й, че е твърде рано друг мъж да заеме мястото на баща ми — той помълча, после тихо просъска: — А и този избраник на нейното сърце е бял мъж!

Тимоти пребледня и недоверчиво изгледа Стройния лос:

— Трябва да ти напомня, че и моята кожа е бяла.

Стройния лос стреснато погледна Тимоти:

— Не исках да кажа…

Но Тимоти го прекъсна:

— Знам. Но трябва да си помислиш, нали? Не бива да сравняваш всички бели мъже с онзи, който е убил твоя баща.

— Да, сигурно е така — съгласи се Стройния лос.

— Няма ли да е по-добре да имаш втори баща, отколкото да нямаш баща изобщо? — попита момчето и си спомни за вярното си приятелство с Железния облак. Беше му приятно да гледа на него като на свой осиновител. На земята едва ли има други двама мъже, толкова близки помежду си!

— Никой не може да заеме мястото на баща ми — тъжно каза Стройния лос. — Вече знам всичко, за да стана велик боец. Вече съм добър ловец. Баща ми ме е научил, че по време на лов ловецът се ръководи от навиците на животните, които преследва. Научил ме е, че елените се навъртат покрай блатата или в ниското, между високите планини и извори, или покрай езерото. Научил ме е как едрият дивеч непрекъснато се движи в кръг, с изключение на кошутите пролетно време. Тогава много лесно можеш да ги настигнеш с малките им.

— И аз вече знам тези неща, а съм съвсем отскоро между омахите — важно каза Тимоти. — А нямаше да ги знам, ако не беше Железния облак, когото с радост приемам за свой осиновител, тъй като истинският ми баща е… мъртъв.

— Това е различно — възрази му Стройния лос. — Всеки би приел Железния облак за баща.

Тимоти зяпна, усещайки завист в думите на приятеля си. За пръв път той срещна завистта така близо и открито. Може би момчето се е надявало майка му да се залюби с Железния облак — нещо, което нямаше да стане вече.

Вниманието им внезапно бе привлечено от главата на костенурка, която се подаваше от водата. Спряха се и я загледаха. Явно бягаше от някаква преследваща я опасност и търсеше убежище в ниската трева на брега.

— Много е голяма — каза Тимоти; сърцето му силно заби. Той въпросително погледна Стройния лос: — Мислиш ли, че е достатъчно голяма, Строен лос? Става ли? Дали ще я одобрят?

Стройния лос коленичи и прегради пътя й с пръчка. Костенурката моментално скри глава в черупката си, а след малко прибра и краката си в своята подвижна къщичка.

— Бих казал, че тази костенурка е добра за церемонията — каза Стройния лос, като леко потупа корубата й, за да я накара да подаде отново глава. — Ще я вземем! Отвори торбата си. Аз ще я пусна вътре.

— Аз ли трябва да извадя сърцето й? — запелтечи Тимоти. Не искаше да изглежда в очите на приятеля си като плахо момиче. Искаше да си даде вид, че каквото и да стане в този велик момент на вечерния ритуал, той няма да чувства неудобство или страх.

— Изваждането на сърцето трябва да стане пред всички — доверчиво каза Стройния лос и бързо скочи, като забеляза, че костенурката подаде глава и тръгна в друга посока. — Хвани я! Не я изпускай! — извика той. — Скрие ли се веднъж във високата трева, трудно ще я намерим.

Сърцето на Тимоти биеше лудо в гърдите, сякаш удряха множество барабани. Като си мислеше за ужасния ритуал, той тръгна към костенурката. Сграбчи я за корубата и я напъха в торбата си, стегна и завърза вървите.

— Е — въздъхна той и отри една едра капка пот от веждата си. — Свърши се! Да се връщаме у дома. Искам да я покажа на Железния облак — погледна тревожно Стройния лос. — Не знам дали да я покажа на Дамита. Тя няма да одобри. Съмнявам се дали изобщо ще присъства довечера на ритуала. Сестра ми обича всички животни и няма да й е приятно да гледа как брат й убива костенурка, а после изяжда сърцето й.

— Тя ще присъства, защото и двамата вече сте част от омахите и вярвате в нашите обичаи гордо заяви Стройния лос. — Да, сестра ти ще присъства!

Тимоти усети тежестта в торбата си и се загледа в движенията на костенурката, която се опитваше да избяга от своя затвор. Като преглъщаше развълнувано, момчето си мислеше как ще се представи на ритуала тази вечер. Изведнъж цялата му смелост го напусна и му се прииска тази история със сърцето на костенурката да се окаже „бабини деветини“, един мит, за който се говори, но в действителност никога не се извършва.

Луната бе хвърлила сребърната си пътека над реката. Огромен лагерен огън бе напален и хвърляше искри в тъмнината. Те падаха над танцуващите около огъня хора. Веселието тъкмо се приближаваше към своя връх. Месото приятно цвърчеше на огъня и изпълваше въздуха с невероятния си аромат.

Дамита бе седнала до Железния облак, плътно загърната в шала си. Косата й бе сресана на две плитки, а краищата им бяха събрани на гърба й. Според традициите на жените омаха пътят по средата на главата й бе боядисан в червено. Със същата боя бяха нарисувани бузите и ушите й, а на врата си носеше огърлица от цветя.

Усмихната, тя отправи поглед към Железния облак, който тази вечер бе особено красив в дреха от еленова кожа с разкошна бродерия. На краката си носеше високи мокасини, украсени с пера и кожи около глезените — такива носеха само вождовете. Косата свободно падаше по изправения му гръб, прибрана на челото с препаска от видрова кожа.

Усмивката й угасна, като го видя как кима с глава в такт с барабаните и не може да сдържи възбудата си. Дамита не бе в състояние да сподели чувствата му тази вечер. Тя видя костенурката, която Тимоти беше хванал на реката. Не можеше да не се досети какво щеше да извърши брат й пред очите на всички омахи тази вечер, за да докаже, че е достоен да стане воин. Младата жена мислеше, че той вече многократно е дал своите доказателства. Защо трябва още да искат от него? Помъчи се да прогони тъжните мисли, като се взираше в пощурелите от възбуда омахи — мъже, жени и деца; всички заедно пееха и танцуваха около огъня. Потърси с поглед Тимоти. Беше приклекнал до Стройния лос, а той пък беше вперил очи в едно красиво момиче, което танцуваше точно пред тях и като че ли се мъчеше да ги омагьоса и двамата.

Дамита познаваше тази опасност. Ревността лесно превръщаше приятелите във врагове.

Дамита побутна Железния облак, който седеше до нея.

— Кое е това момиче? — тя кимна с глава към младата изкусителка.

— Това е Звездна светлина — отговори вождът на омахите, като преливаше от възторг. — Тя е на осемнайсет зими. Бих казал, че вече приятно е узряла; би могла да се омъжи, ако някой боец я пожелае — той се усмихна, докато оглеждаше редицата бойци, които не танцуваха, защото бяха вперили поглед в танцуващата девойка. — Скоро ще има сватба. Сигурен съм.

Дамита дълбоко си пое дъх.

— Надявам се — прошепна тя, като тайно се молеше върху сърцето на брат й да не падне сянката на някое момиче. Особено пък по-голямо от него!

Тя въздъхна с явно облекчение, като видя как един от бойците отиде до Звездна светлина, хвана я за ръката и я отведе далеч от огъня.

Дамита погледна Тимоти и Стройния лос, забеляза изписаното по лицата им разочарование и си даде сметка, че те току-що научиха първия си урок за жените, а именно колко коварни биха могли да бъдат те!

Усмихна се, като се сети, че този първи урок им идва толкова рано в живота. Те бяха на възраст, когато желанията лесно се отклоняват от една посока в друга.

И още един урок — как момент на веселие при омахите може да се превърне бързо в нещо много сериозно. Всички насядаха в кръг около пламтящия огън.

Бойците си предаваха от ръка на ръка лула с дълъг мундщук, а издигащия се нагоре пушек предаваше молбата на всеки един от тях, който на глас изричаше молитвата си към невидимия Уакода. С този ритуал се откриваха всички церемонии, а и тази сега, посветена на Тимоти, започна така. Един от бойците отиде при младежа, хвана го за ръка и го накара да седне самичък, по-близо до огъня. Друг донесе костенурката в торба. Трети боец подаде на Тимоти голям камък, върху който да сложи торбата си. Четвърти остави нож в скута му.

Тимоти стоеше тихо и скромно, когато племето запя песен, която се пееше по време на пост. Тези, които бяха по-нетърпеливи, хвърляха дрехите си на земята и пристъпваха с танцова стъпка напред. Представяха някаква пантомима, в която показваха преживяванията на боеца по време на война и как е спечелил общественото си признание. Един от танцьорите изпълняваше ролята на кандидата за титлата боец.

Той танцуваше много леко и красиво. Използваше няколко танцови стъпки. В такт с барабана и с гласовете на певците той потупваше с крак по земята. Издигаше крака си високо под остър ъгъл; навеждаше се и изправяше тялото си с резки, внезапни движения, които имитираха зареждането на лъка със стрела.

В цялата тази драматизация всяко движение на крак, ръка или глава беше напълно подчинено на представяното действие. Барабанът биеше в такт с пулса на зрителите, а ушите на всеки от тях следяха мелодията на тази странна драма.

После всичко утихна и цялото племе насочи вниманието си към Тимоти.

Железния облак отхвърли наметалото си и приклекна срещу него. Той окуражаващо потупа голото рамо на момчето и му се усмихна.

— Време е да предприемеш тази последна стъпка, за да спечелиш не само титлата „боец“, но и да вземеш име на омаха — каза той. — Синко, аз съм ти избрал име. Извади сърцето на костенурката и го изяж, за да стане и твоето сърце по-силно! С този акт ти ще се покажеш достоен за новото си име и за титлата „боец“!

Очите на Тимоти светнаха.

— Ще имам мое собствено индианско име, както всички останали? — попита той, а гласът му се извисяваше с всяка произнесена дума и ставаше все по-тънък. Толкова му се искаше да се хвърли на врата на Железния облак и да го прегърне, но вече бе започнал да се учи на изкуството да се въздържа и потисна този изблик на чувства в себе си. — Това е чудесно, Железен облак. Чудесно!

— Името, което съм ти избрал, е Петнист орел — каза Железния облак и повиши глас така, че да могат и другите да го чуят, а не само Тимоти. Всички бяха вперили очи и наострили уши към техния вожд и осиновения му син. — Това име е взето от петната на твоя рис и от орела заради неговата мощ над цялото човечество! Петнист орел, време е да убиеш костенурката и да глътнеш сърцето й!

— Името показва сила и смелост — тържествено произнесе Тимоти, вперил предано очи в Железния облак. Сърцето му лудо биеше. Коленете му трепереха от вълнение. Вече не изпитваше страх да убие костенурката. Той знаеше, че днес всеки един боец от племето очаква това от него. Не биваше да гледа на тази постъпка с уплаха и срам. Трябваше да подходи с чест и достойнство! С благоговение!

— Благодаря ти за името, Железен облак! Няма никога да ти дам повод да съжаляваш за него.

Железния облак се отдръпна от момчето и свали торбата от камъка, развърза вървите й, за да може костенурката да изпълзи от своя затвор. Тя не направи опит да избяга и Железния облак леко изтърси торбата. Костенурката тупна тежко по гръб на земята.

Щастлив, че тя не си подаде главата и не го изгледа с дръпнатите си очи, Тимоти грабна ножа и започна ужасяващия ритуал.

Дамита отвърна погледа си настрана, като видя как Тимоти заби ножа си в тялото на костенурката. Тя не вдигна очи и когато възбудената тълпа наоколо зашумя, което показваше, че брат й е към края на ритуала.

Когато обърна главата си, сърцето й замря. Тя видя, че костенурката не се предаваше; макар и с отрязана глава, продължаваше да мърда.

Беше чула Железния облак да предупреждава Тимоти, че понякога дори отрязаната глава на животното може да хапе.

Накрая костенурката престана да мърда, а Тимоти държеше сърцето й в ръка. Беше плоско, дълго около един инч.

Момчето го съзерцаваше с мисълта, че да го глътне е по-неприятно, отколкото да яде сурови миди, което често беше правил в Бостън. Стисна го между пръстите си, издигна го високо и го пусна в устата си. Без да разбере какъв е вкусът му, той го остави да се хлъзне надолу по гърлото му. Сега, вече извършил това геройство, почувства сърцето си по-силно!

Мощните удари на барабана и силни възклицания разцепиха нощното небе. Железния облак качи Тимоти на раменете си и тръгна да обикаля плътния кръг на племето, усмихвайки се на всеки един поотделно.

— Петнист орел! — в един глас скандираха младите бойци. — Петнист орел!

Зачервен, с разтуптяно сърце, Тимоти се заоглежда наоколо, очите му срещнаха погледа на Дамита. Можа да прочете по движението на устните й, че казва:

— Петнист орел, гордея се с теб!

Момчето й кимна.

После потърси с очи Стройния лос, изненадан от неприкритата завист в очите на приятеля си. Спомни си, че Стройния лос вчера показа същите чувства. Опита се да го разбере, но не можа. Тимоти нямаше вина за това, че Стройния лос все още не бе приет за боец в очите на омахите! Момчето не бе виновно и за това, че Железния облак имаше по-специално отношение към него. Нещо повече — Тимоти нямаше никаква заслуга за това, че се намира в това село!

Но все пак е тук, помисли си Тимоти, а Железния облак му е баща и няма да позволи дребнавата завист на Стройния лос да помрачи празника му.

Когато Бейби докуцука до кръга на омахите, Тимоти отхвърли мислите за Стройния лос и помоли Железния облак да го свали на земята. Затича се и прегърна Бейби, понечи да я вдигне, но после бързо я остави на земята. Теглото на риса беше такова, че дори вождът на индианците не можеше дълго да го държи на ръце.

Приклекна до котката.

— Повече няма да чуеш да ме наричат Тимоти — пошепна в ухото й. — Името ми вече е Петнист орел. — Напрегнато изгледа любимката си. — Мисля, че е време да сменим и твоето име, нали? — каза високо той. — Да го сменим с нещо по-зряло, като… като…

Един приятен глас се обади зад него и го прекъсна:

— Защо не я наречеш Трите лапи? — каза Звездна светлина, като приклекна до Бейби и погали настръхналата й козина. — Не е красиво име, но много й подхожда. Затова и на хората, и на нещата дават имена, които да отговарят на характера им.

Лицето на Тимоти пламна, изчерви се и той неочаквано се обърка от присъствието на това момиче, което приличаше повече на жена с острите си гърди, щръкнали под роклята от еленова кожа. От аромата, който тя излъчваше, момчето разбра, че през деня е събирала семена от кандилки, счукала ги е с вода и се е напръскала цялата, защото нищо не ухаеше така приятно, както тялото на Звездна светлина.

Само тя го накара да забрави в момента, че е силен боец, защото сърцето му заби лудо от нейното присъствие. Беше сигурен, че ако някой в момента му подаде лък и стрела, не би могъл да стреля с тях.

Щеше да стане за смях на всички заради една жена!

Отвърна очите си от нея.

— Върви си! — промърмори момчето. — Няма нужда момичета да ми казват какво да правя! Върви си!

Звездна светлина погали с ръка бузата му.

— Ще те целуна, ако кръстиш котето си, както ти предложих — прошепна тя, като хитро се заозърта да разбере дали някой не я е чул.

После доближи лицето си до лицето на Тимоти и задъхано промълви:

— Ела на среща в гората след малко — и усмихнато добави: — Ще ти покажа какво значи да те докосне и целуне момиче — тя още по-плътно се доближи до момчето. — Можеш да ме докоснеш, ако искаш и ти.

Шокиран от думите й, но още по-притеснен от ефекта им върху тялото си, Тимоти тромаво се надигна, изправи се на крака, обърна й гръб и бързо се отдалечи.

Когато почувства върху себе си нечии други очи, а не тези на изкусителката си, той направо изстина, още повече, че прочете мрачния гняв в настойчивия поглед на Стройния лос.

Тимоти неловко се усмихна на приятеля си, напълно пренебрегвайки Звездна светлина. С гръб към нея, побутна риса да си вървят. Той се изненада, като чу собствения си глас да нарича животното „Три лапи“, а веднага след това долови лукавия смях на момичето. Разбра, че се е набъркал в нещо, което може да свърши с катастрофа.