Две истини и една лъжа

10. Ще те пипна

Когато на следващия ден звънецът удари, Ема грабна учебника си по английски и се вля в потока ученици, които вървяха по коридора. Веднага щом зави зад ъгъла на крилото за изкуство, тя чу шепот и усети погледите върху себе си.

— Тя и Теър…

— Знаете ли, че го е изгонила?

— Изслушването му е след един месец. Мислите ли, че през цялото време до тогава ще гние в затвора?

Една изрусена на кичури баскетболистка стрелна Ема с любопитен поглед и се наведе към едно момче с расти. Двамата се изкискаха. Ема потръпна, но продължи да върви с вдигната глава. Тя имаше богат опит със странните погледи от съучениците си в различните училища, които бе посещавала. Всъщност дори си беше съставила списък от гаднички коментари за преминаващите покрай нея, които коментираха дрехите й втора употреба и това, че бе хранениче. Беше си ги записала в джобно тефтерче, което непрекъснато носеше със себе си, точно както чуждестранните туристи носеха със себе си английски разговорник. Но така или иначе тя никога не намери смелост да ги използва. Сътън сигурно щеше да го направи.

Внезапно нещо в далечния край на фоайето привлече вниманието й. Край вратата бе поставена дълга маса и пред нея се бяха наредили доста ученици, които подписваха нещо. Когато тълпата се поразреди, Ема видя Лоръл и Мадлин, седнали на столове, облечени с черни тениски с надпис на гърдите. Ема изтръпна — не можеше да повярва на очите си. На тениските пишеше „ОСВОБОДЕТЕ ТЕЪР“.

Любопитството надделя и тя се приближи до масата.

— О, здрасти, Сътън! — пропя Мадлин със захаросан глас. — След секунда ще сме готови за обяд.

— Какво е това? — Ема посочи закрепения към клипборда лист хартия, върху който се подписваха учениците.

— Нищо. — Лоръл го дръпна от ръцете на едно момче с бейзболно яке, което тъкмо се беше подписало, и прикри хартията с ръка. — Едва ли ще представлява интерес за теб.

— Трябва да представлява — рече намръщено Мадлин. — Той се забърка в тази каша заради нея.

Мадлин бутна клипборда в ръцете на Ема. Отгоре пишеше „ПЕТИЦИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТЕЪР ВЕГА“. Отдолу имаше безброй подписи. На масата се мъдреше буркан с надпис „ПОМОЩ ЗА ГАРАНЦИЯТА“, пълен с банкноти от един, пет и десет долара и дори една-две двайсетачки.

— Искаш ли да се включиш, Сътън? — рече енергично Мадлин, а в гласа й се усети остра нотка. — Петнайсет хиляди са доста пари и всеки долар ще ни дойде добре. Теър в никакъв случай няма да издържи цял месец в затвора. Трябва да го измъкнем оттам колкото се може по-скоро.

Ема прокара език по зъбите си. Единственото нещо, което я бе поддържало досега, бе мисълта, че Теър ще остане в затвора до изслушването. Само че нямаше как да го каже на Лоръл и Мадс. Зачуди се какво ли щеше да стане, ако на следващия ден се появи с тениска с надпис „ТЕЪР МОЖЕ БИ УБИ БЛИЗНАЧКАТА МИ“.

Тя вдигна глава и видя, че Лоръл я гледа втренчено. Тогава си спомни думите на госпожа Мърсър — че Сътън е трудна сестра. Искаше й се да знае защо завръщането на Теър толкова я беше ядосало. Дали защото той бе отишъл в стаята на Сътън, а не в нейната? Дали Лоръл ревнуваше заради това и дали знаеше, че Теър е влюбен в Сътън? А може би смяташе, че Сътън й го е откраднала.

А може би Лоръл й се гневеше по някаква съвсем различна причина — нещо, което Ема и аз не можехме дори да си представим.

За щастие Ема бе спасена от Шарлът, която я прегърна през раменете.

— Хайде, мацки. Дори активистите трябва да ядат — избумтя гръмогласно тя, махвайки на Мадлин и Лоръл. — Запазих любимата ни маса.

Мадлин и Лоръл свиха рамене, прибраха петицията и банерите в чантите си и се изправиха. Без да каже нищо повече, Шарлът ги поведе към дървената маса в големия двор на закусвалнята. Край тях цъфтяха пустинни цветя. Около пръснатите навсякъде малки хранилки за птици с формата на маргаритки пърхаха колибрита. На съседната маса седяха група момичета от духовия оркестър и се кискаха на някаква снимка в айпад. На друга маса няколко мускулести първокурсници се стреляха с топчета през сламки. Групичка суперкльощави мацки седяха на измазаната с хоросан ограда и похапваха с малки лъжички свежо сирене.

Наблизо се чу писклив смях. Ема се обърна и видя приближаващите се близначки Туитър. Габи беше облечена с панталон седем осми, обкантен с ширит, и лента за глава със същата шарка. Между перлените копчета на лимоненозелената й риза се подаваше малко парченце прасковен корал, закачен на фина верижка. Лили пък изглеждаше така, сякаш бе опустошила гардероба на Къртни Лав. Тя носеше супер къса карирана пола, обсипана с безброй безопасни игли, черен накъсан чорапогащник и черна блузка с паднал ръкав, който разкриваше доста голяма част от бюста й.

— Здравейте, дами — каза Габи, въртейки около пръста си кичур от русата си коса.

— Здрасти — отвърна й безцеремонно Мадлин.

— Не се радвате особено да ни видите — намръщи се Лили.

Лоръл завъртя очи и топна парченце суши в соевия сос.

Близначките Туитър седнаха до тях и отвориха кутиите си за обяд. И двете си бяха взели органичен йогурт и банан.

— И така, мацки — каза Лили, докато белеше плода. — След като вече сме пълноправни членове на… — тя се огледа и снижи гласа си — Играта на лъжи, кой ще бъде обект на следващия ни номер? — Сините й очи проблеснаха от въодушевление.

Мадлин сви рамене. Тя избърса с опакото на дланта си блещукащия прасковен руж, с който бе покрита порцелановобялата й кожа.

— Не ме интересува — отвърна тя, хвърляйки безразличен поглед над главата на Ема.

Но лицето на Лоръл грейна.

— Всъщност имам идея. — Тя се огледа заговорнически и снижи глас: — Какво ще кажете за него? — Тя посочи към някого зад гърба на Ема. Всички се извърнаха. Когато Ема видя за кого става въпрос, сърцето й спря. Итън гледаше на другата страна и потропваше с крак по тухлената стена, стиснал в ръката си книга.

— Итън Ландри? — рече Габи изненадано.

— Защо не? — попита Лоръл. Тя вдигна глава и срещна погледа на Ема, която усети как бузите й пламват. Когато предишната седмица двете бяха отишли да си избират тоалети за бала, тя беше признала, че харесва Итън. А Лоръл ги беше видяла да се прегръщат на тенис корта. Това си беше чисто прецакване, може би отмъщение за това, че Теър се бе появил в стаята на Сътън.

Шарлът изкриви уста неодобрително.

— Итън? Това няма ли да е повторение?

— Да, нали решихме без повторения, Лор — напомни й Мадлин.

Ема едва не се задави със сандвича си с пуйка, който бе извадила от чантата на Сътън. Какво означаваше това? Да не би да са правили номер на Итън? Тя се замисли за клиповете с номера от Играта на лъжи, които бе видяла на компютъра на Лоръл. В нито един от тях не бе видяла Итън. Какво се беше случило? Защо той не й беше разказал за това?

— Технически е повторение, предполагам — съгласи се Лоръл и млясна замислено с устни. — Но ние така и не му върнахме за това, че ни провали номера с теб, Сътън. — Тя говореше за нощта, когато Итън се беше натъкнал на Шарлът, Мадлин и Лоръл в гората. Те бяха завързали Сътън и й бяха сложили превръзка на очите, за да заснемат клип с фалшиво задушаване, същия, който се беше озовал в Интернет и беше накарал Ема да потърси близначката си. Итън бе решил, че Сътън е в опасност и се бе намесил, за да ги спре. Но той бе казал на Ема, че сестра й се изсмяла и се престорила, че няма нищо. — А и ще се погрижим самия номер да е по-различен.

Мадлин лапна едно зърно грозде.

— Знаете ли, Итън е доста добра цел. Той е толкова чувствителен и емо. Сигурно ще заплаче или нещо такова.

— Голяма работа — пропя Лили. Тя започна да пише нещо в Туитър, пръстите й направо летяха по клавиатурата.

— Значи планирането е в ход — обяви Мадлин. — Утре, у дома?

Ема преглътна тежко. Имаше усещането, че всичко се развива твърде бързо и излиза извън нейния контрол.

— Не трябва ли да оставим Итън на мира? — изтърси тя.

Всички се обърнаха и я зяпнаха.

— Защо, Сътън? — попита Лоръл, която очевидно се забавляваше. — Да не би някой да пази някаква тайна от нас?

Ема огледа приятелките на Сътън, засегната, че Лоръл я бе поставила в такова положение. Тя бе единственият човек, на когото бе доверила за Итън — не беше сигурна, че останалите момичета ще разберат. Срещите с него бяха изключително несътъновска постъпка, странен избор след популярния Гарет. А и какво щеше да им каже? Не беше съвсем сигурна какво става между нея и Итън. Не можеше да се каже, че са гаджета… все още.

Ема отвори рязко кутията си с диетична кола и пръсналата течност заля ръката й.

— Не пазя никакви тайни — рече спокойно тя с най-добрия си презрителен сътъновски глас. — Особено свързани с Итън. — От думите я заболя.

— В такъв случай няма да има проблем да му скроиш номер с нас — каза Лоръл и шумно плесна с ръце. След това посочи с пръст изпънатия му гръб. — И така, мацки, господин Емо-бой е следващият.